България – бедна, корумпирана, без правосъдие, със смачкани и купени медии, с гладуващи над 2.1 млн. българи, умираща нация, а боклуците са на най-високото място и творят безумия и се обогатяват за сметка на овцете …
Овце или хора ???? Време е …
https://www.facebook.com/vun.bokluka/videos/2153841271571910/
А едни които разбират от мутри назоваха преди време директно от трибуната на парламента Светиня Му -„Мутра“, а напред в историята Славянобойковска беше избелващото алиби на европреЦедателя и най-голям играч във външната политика според един Сидеров …
Историята ще отсъди, но дали трябва да се мълчи, пита един Свободен автор ????
https://www.facebook.com/Nickolay.Tsonev/videos/1846337032149854/
Бивш шеф на НСС твърди, че реалните собственици са от „Бул Инс“. Съмнения за връзки със СИК.
Диего Гонсалез Алонсо е името на крайния собственик по документи на фалиралата кипърска застрахователна компания „Олимпик“, която остави без застраховки 270 000 автомобилисти в България. Това показа проверка на Биволъ в търговските регистри на Кипър и Люксембург. Негови партньори в България са свързани с групировката СИК.
Самият Алонсо признава пред испанската медия Infolibre.es, че е едноличен собственик на люксембургската фирма Hispakol, която е краен собственик на кипърския застраховател „Олимпик“. По документи той се явява и управител на Hispakol (виж тук).
Медията припомня, че през 2015 г. испанската Комисия за финансов надзор CNMV е предупредила (виж тук), че управляваната от Алонсо компания JD Business Capital няма право да извършва финансови инвестиционни услуги в Испания. Испанските медии тогава коментират, че става дума за поредния „гаражен финансист“. Малко след публикацията на CNMV сайтът на JD Business Capital изчезва, което се тълкува като замитане на следите.
Въпреки „червената лампа“ от Испания, българската КФН, която също разполага с данните за крайните собственици на застрахователната компания „Олимпик“, е оставила фирмата да функционира в продължение на години и да набере над 270 000 клиента. В крайна сметка през май т.г. тя беше принудена да отстрани „Олимпик“ от застрахователния пазар заради сигнал от кипърския застрахователен надзор.
Няколко седмици преди „Олимпик“ да бъде обявена в несъстоятелност в Кипър, което се случи през май т.г., компанията майка Hispakol купи за 17 милиона евро бизнес с дистанционни курсове за квалификация от испанския синдикат UGT, който е близък до испанските социалисти. Сделката, сключена в края на април 2018 г. предизвиква недоумение, защото Hispakol няма никакъв опит в тази област.
Вчера бившият шеф на НСС и председател на партия ДСБ Атанас Атанасов обяви, че „всички знаели“ кой стои зад „Олимпик“. Според него това са собствениците на фирмата „Бул Инс“. Атанасов не представи доказателства за това твърдение.
От Търговския регистър става ясно, че Крум Крумов, който в момента е управители на „Бул Инс“, в миналото е бил управител на клона на „Олимпик“ у нас.
Собствеността на „Бул Инс“ е свързвана с братята Красимир и Николай Маринови, известни като „Маргините“, но също и с хазартния бос Васил Божко – Черепа, пише Медияпул през 2005 г., по повод на обиски в офисите на компанията на ул. „Джеймс Баучер“ в София. Маргините са били членове на силовата престъпна групировка СИК, около която е гравитирал в миналото и премиерът Бойко Борисов. На водещата снимка към статията той е с Красимир Маринов и други шефове на СИК на празненство на групировката по случай годишнината от създаването й (снимка Капитал).
Връзка със СИК се открива и през фирмата „Фокус Пропърти“ АД, която е собственост на кипърската „Олимпик“. Един от директорите Петьр Паунов е бил съдружник в консултантската фирма „Би енд Си Консултинг“ със Силвия Панагонова, вдовицата на убития сикаджийски бос Милчо Бонев – Бай Миле
Ако Диего Гонсалез Алонсо се явява подставено лице на собствениците на „Бул Инс“, става дума за нарушение на Закона за разкриване на офшорните собственици приет по инициатива на депутата и медиен магнат Делян Пеевски.
Единственият начин да стане ясно кои са реалните собственици на „Олимпик“ е Алонсо да направи самопризнания, ако срещу него бъде заведено наказателно дело и той стане свидетел на прокуратурата. Засега обаче българските власти и прокуратура не дават индикации, че ще търсят наказателна отговорност за ограбването на над 270 000 български граждани.
Сделката за 17 милиона евро на Hispakol с бизнеса за дистанционно обучение обаче изглежда като класическо източване на капитали, тъй като се случва буквално дни преди „Олимпик“ да фалира. По този случай компетентни са кипърската и испанската прокуратури, които имат лостовете да разплетат аферата и да стигнат до реалните собственици на структурата.
Испански “гаражен финансист” с връзки към СИК и “Бул Инс” зад “Олимпик”
Бунището наречено Черно море – част VI, август 2018 г.
По всички медии в началото на август се появи информация, че плажове по южното Черноморие са залети с мазут, а на 12 август сутринта Мишо Заимов, след лични наблюдения на потопения през 1921 г. в морето срещу Черноморец кораб Мопанг, уведоми всички институции че има голям разлив на мазут идващ от потопения кораб. Незабавно беше сформиран „оперативен щаб“ и бяха взети „неотложни мерки“ по ограничаването на теча, в което активно участие и реализация взе отново групата водолази от Созопол (доброволци), начело с Росен, Мишо Заимов и Владо Явашев…
Без да имам съмнения в наблюденията на Мишо, който беше на място, реших да проверя какво се вижда на сателитните снимки, за да изчисля големината на теча, посоката на движение и др. … и тук започнаха изненадите една след друга…
Използвах за анализ една специална SAR сателитна снимка от 12 август 19:07 часа от спътника Sentinel 1, на която ясно се виждаше теча идващ от Мопанг, но освен това на нея ясно си личеше и една права следа в посока обратна на теченията и вятъра в този момент. Обикновено подобни прави следи и особено обратно на теченията говореха само за едно – кораб, който на ход изпразва боклуците след себе си… Реших че освен теча от Мопанг, някой също си е изхвърлил мазута наблизо…
Незабавно се заех да проследя кой кораб е извършил това и за целта проследих всички пристигащи и заминаващи кораби от порт Бургас за този период. Имаше около 7-8 кораба с траектории минаващи през това място, но нито един със съвпадаща траектория…
Използвах отново изключително полезния в този случай софтуер VT Explorer.
Имаше един кораб с доста интересна траектория, която съвпадаше точно със следата оставена след Мопанг, на юго-изток… Но преди Мопанг тракеторията на кораба не преминаваше в зоната на замърсяването – очевидно то не идваше от него. Корабът се казваше Azra S (IMO 8324646), и беше преминал през това място около 15 часа следобед – почти 4 часа преди сателита да направи снимката.
Реших, за да съм сигурен да проверя и всички траектории на всички влизали и излизали кораби през Босфора за последните няколко дни… Бяха стотици – но за няколко часа проверих всички. Нямаше нито един кораб, освен Azra S, със съвпадаща траектория.
Разбрах, че ще ми трябват повече данни – чух се отново с Мишо, на който изпратих снимките. Той се учуди на големината на замърсяването и отново потвърди, че има няколко места от Мопанг откъдето изтича мазут.
След като видях една друга мултиспектрална сателитна снимка от предишния ден – 11 август – всичко ми се изясни и разбрах какво е станало, когато Azra S е влязъл в замърсяването. Корабът е пресякъл замърсяването точно в най-интензивната му част и после е продължил по курса си, като е оставил следи от мазута, който е разнесъл след себе си. Тоест той не е изхвърлял абсолютно нищо в морето. Отдъхнах си, защото сега всичко беше ясно – целият теч идваше от Мопанг.
тракеторията на AZRA S нанесена върху замърсяването
Реших да взема максимално много сателитни данни и да оценя какви са размерите на теча и други подробности. Тук постепенно картината се изясни и почти онемях като видях резултатите…
Като база избрах една чудесна мултиспектрална снимка от Sentinel 2, направена на 11 август в 11:08 часа.
На нея се виждаше чудесно теча от Мопанг и как той се разпростира в посока запад според морските течения в момента. На снимката ясно си личеше как големи количества мазут са достигнали до залива Вромос.
За илюстрация публикувам тук 8-ми банд в SWIR от същата снимка, където се вижда ясно теча от Мопанг, цветът близо до Мопанг е различен, защото температурата е около 7-8 градуса на мястото където излиза… след това постепенно от слънцето той се загрява и замърсяването става по-топло от околната вода – така и се разграничава, че е замърсител… Обърнете внимание на западните части на заливите Вромос и Росенец – там водата е спокойна без вълни и с по-висока температура.
Площта на замърсяването за този ден 11 август в този момент е:
– с голяма интензивност – 1.385 квадратни километра
– с малка интензивност – 4.678 квадратни километра
Следващият – нормален – въпрос, който изникна беше за началото на теча… Кога е започнал? По наблюденията на Мишо – от Мопанг редовно е имало слаби течове… но какво показаха сателитните снимки. Разгледах за последния месец като период от време. И тук дойде основното разкритие, за което става дума в този материал…
Първото появяване на теча засякох на една снимка от 1 август (което съвпада с навлизането на северен фронт, след близо 2 седмици ветрове от запад). Вероятно тогава са настъпили структурни промени в корпуса на кораба…
Течът устойчиво продължаваше във времето като на снимката от 7 август беше с дължина от 5.5 километра! и ширина 80 метра:
Снимката от 11 август вече разгледахме, но на снимката от 12 август сутринта заради теченията – течът беше на друго място – сутрешния термален западен вятър и след това север…
Снимката от 12 август вечерта вече разгледахме:
На снимката от 13 август се виждаше, че теча отново е с голяма интензивност и размер и очевидно мерките които обявяваха, че предприемат са абсолютно неефективни…
И след всичко това вероятно ще попитате: – И какво от това???
Нали виждате как по медиите и в момента се изреждат министри, кметове, МОСВ, РИОСВ и не знам си кой още, които уверяват че всичко е под контрол, че мазутът не е вреден и че ситуацията е овладяна. Коя ситуация е овладяна???
Онази в която едни доброволци в лицето на експерти водолази подават сигнал и след това отстраняват временно теча с чопове, които сами си купуват от магазина… – единствения работещ начин за момента, измислен от самите тях, пред лицето на цялата държава и нейната абсолютно неспособна и безотговорна администрация? Един огромен теч, едно огромно замърсяване – продължавало повече от 2 седмици в една от най-охраняваните зони – в непосредствена близост до пристанище Бургас и терминала в Росенец, незабелязан от никой и активно неглижиран от всички тези институции? По приблизителни изчисления и данни на Мишо Заимов за две седмици в морето са се изляли повече от 70 тона мазут!!!
Онова което е показано по-горе, е от публични сателитни данни. Имате ли представа, до какви данни за наблюдение има достъп българската държавна администрация? Имате ли представа колко служби „наблюдават“ морето и за колко техника и оборудване става въпрос???
Очевидно е, че НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКЪВ КОНТРОЛ. Очевидно е че тези институции начело с МОСВ, Министерство на Транспорта, Морска Администрация, и т.н. – са за закриване, а министрите им за незабавна оставка. ЗА ПРЕСТЪПНО НЕХАЙСТВО И БЕЗОТГОВОРНОСТ.
Сега това замърсяване е от мазут. На няколко километра от най-охраняваните терминали в България. А какво се случва на десетки километри навътре или на стотици в Изключителната Икономическа Зона на България? (за там прочетете предишните материали по темата)…
Сега, зимата, предстои Shell да дупчат за нефт и газ в блока Силистар на има-няма 80 км. от Царево. Без екологична оценка. Колко сондажа направиха Total-Repsol-OMV в блока Хан Аспаурх така досега? (2… сега подготвят 3-ти)… Някой нещо разбра ли? Чу ли? Пак е същия онзи „министър“ Нено Димов…
Тези компании няма да могат да се скрият от сателитите – а там дори и в публичните данни вече може да се види достатъчно, от всеки. А именно, че държавата изобщо не я интересува, че утре може нищо да не остане от българското Черноморие.
А онези министри, кметове, и цялата поредица от техни лакеи, които загробват всичко до което се докоснат, ще ги видите отново по медиите да ви уверяват, че всичко е наред на потъналия отдавна кораб, ударил дъното, наречен България.
Атанас Русев
15.08.2018 г.
Бойко Борисов успя да погледне на изток и запад едновременно, по време на шестмесечното председателство на ЕС (Снимка: eu2018bg / Flickr)
От Николас Тензер
БРЮКСЕЛ, 15 август, 07:16 часа
Първият мандат на България, който държеше ротационното председателство на ЕС от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предречено от някои наблюдатели, нито пък обратът, на който София се надяваше.
София едва ли може да бъде обвинявана за най-големия смут, който понастоящем рулира в Европа, като се има предвид текущото развитие на миграцията, което има много повече общо с политиките на Италия и австрийското настоятелно председателство на ЕС.
Но докато българското председателство предотврати подобна ситуация, то едва ли представлява значителна крачка напред за Европейския съюз.
Първо, имаше въпрос за разширяването. Докато България бе определила интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите за своето председателство, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите за присъединяване с Македония и Албания са отложени за още една година.
Не е справедливо да се държи България отговорна за това, че не разшири разширяването на Западните Балкани в началото на геополитическата програма на ЕС за годината. Шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способностите на страните да популяризират определени теми. С въпросите на „Брексит“ и въпросите на миграцията на платформата си, ЕС естествено се безпокои за по-нататъшното разширяване на блока.
Това, за което България може да бъде отговорна, е нейната непоследователна външна политика и трудности при спазването на основните принципи на ЕС. Както писах в началото на председателството на България, страната има навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкциите и вината, които отнемат други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.
Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията между България и останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на България към ЕС – по основателна причина.
България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз с ниска инфлация и балансирани публични финанси.
Корупцията и банковите сривове
Нейният крехък банков сектор (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и корумпираната корупция правят интеграцията в еврозоната неприемливо висок риск.
Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие „.
България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но и най-корумпираната.
Нейната съдебна власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпирани служители. Корупцията е дълбоко защитена в българското общество: повече от един на всеки пет възрастни българи съобщават, че са участвали в корупционна сделка. Тази силна корупция и провалената съдебна система възпрепятстват растежа на страната и заплашват чуждестранните инвеститори.
Въпреки тези широко признати проблеми, все още е късмет – както за България, така и за останалата част от блока, чеБългария е страна-членка на ЕС.
Ако България не се беше присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да направи напредъка, постигнат през последното десетилетие, и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на блока.
Въпреки това, София може да бъде приветствана със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни, търсейки по-тясна интеграция в Европа, докато се взира в Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигането на целите на ЕС, като първо постави своите интереси.
Енергийният сектор на България е добър пример за това двойно решение.
София се ангажира да либерализира своята енергийна индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка за спазването на критериите на ЕС.
Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта си за ядрена енергия в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност още в момента, когато други държави-членки отбиват от зависимостта си от Москва.
Последните й опити да се оспорват споразумения за изкупуване на енергия, които имаше с западни компании AES и Контур Глобал-чиито централи произвеждат 20 процента от българската електроенергетика са една малка част от това, което ще Белене струва- и е друг знак, който показва, че ползите на София се променят към Москва и Пекин.
Чуждестранните инвеститори цитират този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е компанията ЧЕЗ с чешката собственост. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на този в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.
Мъртъви медии
Енергийният сектор не е единствената българска индустрия, засегната от корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законодателството, изготвено от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, за да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът на закон не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тези видове от финансирането са основните източници на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената си съдебна система, трайната корупция или широкото влияние на чуждите сили върху вътрешната им политика.
България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.
Но останалата част от Европа има по-силен контрол-проверки и баланс по отношение на това влияние, отколкото България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването на останалите 27 държави-членки от нея.
В същото време обаче той направи множество отстъпки за Москва; Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи и да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.
Колко дълго ще позволи на ЕС да върви по този начин?
Николас Тензер е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap), редактор на списанието Le Banquet, автор на три официални доклада на правителството, включително две по международна стратегия и 21 книги
