Ако има заразно зло, което ще затрие България като държава, не само като пълноправен член на Европейския съюз, това е двуличието. Или политиката с двойно дъно. Или двойният аршин, с който слугите на Темида мерят обществената опасност от едни и същи закононарушения. Или..всичко накуп, когато стане дума за наши и ваши хора. Според различни наблюдения и разследвания, в т. нар. криво огледало има поне 70- 80 градоначалника, които години наред се подиграват и със закона, и с избирателите си, но са на свобода. И си ходят на работа без изобщо да им пука, че срещу тях има средно по пет-шест досъдебни производства и че са обвинени в кражби на милиони. Аналитичният сайт www.sociopower.net прави разработка и посочва за eдин от тези властелини на статуквото- кметът на Созопол Панайот Рейзи.
Той влиза в „бизнеса“ през 1999 г., когато е назначен за заместник- кмет. След това изкарва един мандат като председател на Общинския съвет (2003-2007 г.), а от 2007 г. е несменяем градоначалник на Созопол. Срещу Панайот Рейзи би трябвало да вървят според различни анализатори, най-малко 10-12 предварителни проверки и поне 5 досъдебни производства: за бракониерство, за далавери с обществени поръчки, за купуване на гласове, за укриване на доходи, за незаконно строителство, за корупция, за… какво ли не още. Кое е възмутително в хилядолетния Созопол?
Поне от 15 години се води люта война между археолози и природозащитници – от една страна, и собственици на имоти и труженици на туристическия фронт – от друга. Поводът за медийните и съдебни битки е кодиран в отговора на сакралния въпрос „Какво е по-важно за България: умопомрачителното културно- историческо наследство на древна Аполония или строителството на хотели, курортни селища, кръчми, барове и паркинги?“
В арсенала си, археолозите и природозащитниците имат цяла камара законови и подзаконови нормативни акта: Конституцията на Република България, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за културното наследство, Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (т.е. Натура 2000), Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Европейската конвенция за ландшафта и т.н. Плюс десетки заповеди, наредби, постановления и инструкции.
В другия лагер чак толкоз много нормативни оръжия не подрънкват, но за сметка на това логиката им е в състояние да разбие всеки и всичко: културно-историческото наследство е важно, но поминъкът на местното население, развитието на модерна България и приходите в държавния бюджет от туризъм са също толкова важни, ако не и повече. Една от най-сериозните бариери пред разюзданото строителство в Созопол би трябвало да е Натура 2000. Ама само би трябвало…През първите десет години от демокрацията, бойните действия вървят що годе… на тихия фронт. Наистина се строи се яко, но предимно в рамките на т. нар. нов град. Тоест – там, където нещата са ясни още от времето на социализма. Причината, поради която не се стига до открити стълкновения, очевидна: археолозите не разполагат с достатъчно пари за сериозни разкопки и консервация, туристическият бизнес все още не взел Созопол на мушка и лее бетон главно в името на… т. нар.мегаполис Свети Влас – „Слънчев бряг“ – Несебър – Равда. А на природозащитниците все още никой не обръща никакво внимание. Чудите се защо все още не е станало дума за общинарите като ключов играч?
Просто е: по онова време те гледат да угодят на всички, защото са заети с „нещо“ далеч по доходоносно: възстановяват земи в реални граници по до болка познатата схема: на истинските собственици и наследници – чукари и пустеещи земи на места, познати като „на майната си“, а на наш’ те хора, на големите играчи и на важните клечки от София – техните ниви покрай морето. Който не вярва, да се разходи до Созопол и да попита някой обикновен местен данъкоплатец дали е получил прадядовата си нива до Райския залив, до къмпинг „Смокиня“ или до „Каваците“, или са го пратили през девет баира връз десетия. Другият вариант е да порови едно-две денонощия из интернет форумите и лично да прочете какво пишат хората по въпроса. Няма как, дойде време – макар и с няколко думи – да обелим и ябълката на раздора.
Защитената местност „Колокита“ е заключена между червената линия и морето! Така е и според двата плана за управлението й: първият – от 2001 г., последния – от 2013 година. Известно е, че Аполония Понтийска (т.е. Созопол) е най-старото населено място в България, което е имало статут на град-държава. Създаден е през V в. пр. Хр. и почти две столетия жителите му са погребвали покойниците си в некропола под полуостров Колокита. По време на проучванията са открити над 1500 гробни съоръжения с останки от погребални обреди с дарове, оградна стена в почти идеално състояние и… подземен водопровод. По всеобщо мнение, т.е. и на учени от Западна Европа, античната стена, гробниците и водопровода нямат световен аналог от онзи период. През 1964 г., Аполония Понтийска и некропола са обявени за паметник на културата. През 1970 г., със специална заповед на министъра на горите и горската промишлено, полуостров Колокита е обявен за защитена местност, в която е забранено:
– сечене, чупене, изкореняване, кастриране, обелване на дърветата и храстите, изкореняване и късане на цветята, дълбаене на подписи, засичане, боядисване, както и всякакви действия, които водят до повреждане или унищожение на растителността;
– паша на добитък от всякакъв вид и през всякакво време; палене на огън извън определените за целта места;
– преследване, ловене и убиване на всякакви животни;
– ловуване и гърмене с огнестрелно оръжие и други средства;
– повреждане или разрушаване чрез къртене, копаене, драскане по скалите или скалните образувания, намиращи се на границите на обекта;
– преминаване на каквито и да е превозни средства, определени за пешеходци и откриване на нови пътища за транспортни средства;
– копаене и вадене на пясък, глина и събиране на пясъчната покривка, къртене на камъни, хвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви действия, които нарушават природната обстановка около защитения обект.
Тотално е престъпното безумие на созополските общинари, начело с техния вечен кмет: всички покриви, дворове и басейни между стария път и морския прибой са незаконни! Второто важно уточнение, което трябва да бъде направено е, че полуостров „Колокита“ е част от друг – много по-голям полуостров, известен като вилна зона „Буджака“. Освен „Колокита“, в морето се врязват още два полуострова – „Свети Стефан“ и „Христос“.
По- време на социализма „Буджака“ е бил забранен за масова употреба, защото е бил отцепен за нуждите на военните. През 2000 г. е обявен за паметник на културата. Освен това е и защитена природна местност, защото е „опасан“ с над 2000 метра фиорди. Първото по-сериозно сражение се завързва в началото на новото хилядолетие. Причината е един документ на Министерството на околната среда и водите, подписан от тогавашния министър Евдокия Манева. Той е озаглавен: „План за управление на защитена местност Колокита“ 2001″ и би трябвало да уреди завинаги статута не само на уникалния археологически феномен, но и на полуостров „Буджака“. Нищо подобно. Въпреки че всички нормативни актове, които защитават двата паметника на културата, са изрецитирани най-старателно, въпросният план отцепва от „Буджака“ 640 декара (между стария път от Созопол към Приморско и морето) и ги обособява като защитена местност. А цялата останала част от полуострова, т.е. вътрешността е обявена за зона, свободна за каквото и да е строителство. Безспорната подигравка обаче друга. Въпросните 640 декара, включени в Защитена местност „Колокита“, също са разделени на две:
– Зона 1 – с площ 196 383 кв. м, състояща се от скални образования и фиорди, в която не се допуска строителство или друга дейност, застрашаваща природния обект.
– Зона 2 – буферна зона, заемаща площ от 443 423 кв. м, включваща възстановени земи на бивши собственици.
В зоната се предвижда ниско строителство на вилни сгради за собствени нужди и сезонно обитаване при следните параметри:
– максимална плътност на застрояване – 20%;
– максимална интензивност на застрояване – 0,6;
– височина на сградите – до 2 етажа;
– озеленяване – минимум 80% от територията;
– запазване на имотните граници. И още два много важни детайла.
Първият е със задна дата: една година преди Евдокия Манева да врътне автографа си под „Плана за управление на Защитена местност „Колокита“ 2001 г.“, Общинската поземлена комисия в Созопол масово връща цяла камара земи, попадащи в бъдещата Зона 1. Тоест – крайбрежни терени, от които започват фиордите и които по конституция са публична държавна собственост. Вторият важен детайл е, че този план е разработен от Министерството на околната среда и водите по… поръчка на Община Созопол.
С други думи, вида на защитената местност, нейните граници и разделянето й на „Тука може“, „Тука не може“ е било форматирано още в заданието. И… вакханалията започва. С такава сила, че девет години по-късно, когато държавното обвинение най-сетне тръгва да я обуздава, вече всичко е приключило в полза на туристическите труженици и важните клечки от голямата политика и едрия бизнес:
– 180 незаконни строежи на вили в най-забранената (уж) територия – некропола и фиордите;
– над 10 000 разрешения за строеж, 60% от които са за терени в некропола, издадени от общината в периода 2006-2009 г.;
– стотици унищожени археологически паметници на културата, включително гробници, саркофази и т.н.;
– трайна корупционна схема за съгласуване и одобряване на незаконни проекти, създадена между общината, шефа на тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК) – Георги Угринов, и фирмата на съпругата Илка Дишлиева…
Върхът на безумието обаче е описан в сигнал, изпратен през лятото на 2007 г. до Бургаската окръжна прокуратура от заместник- председателя на Федерацията по спелеология Алексей Жалов. Ето за какво става дума накратко:
На 26 май 2007 г. екип спелеолози от клуб „Екстрем“ пристигат на археологическия обект „Античен некропол в м. „Калфата“, Созопол“. Те са поканени от ръководителя на редовните и спасителни разкопки, за да картират и направят триезмерна карта на…“инженерен комплекс от античен водопровод, водохващане и каптажи, както и няколко входа, водещи в различни пещерни галерии с дължина повече от 40 метра, с работна датировка V в. пр. Хр.“. За зла участ (чудно в чия полза?) археологическият обект се намира под десетина неурегулирни поземлени имота, върху които тече трескава строителна дейност. Бъдещото туристическо бижу е известно като комплекс от затворен тип, името му е „Созополис“, инвеститор е печално известния фонд „Икуест“, а изпълнител – небезизвестния строителен фаворит на всички правителства „Глаболгарстрой“. „Оказа се, че на 25 май 2007 г., длъжностни лица от строителната фирма са засипали една от контролните шахти на основната галерия, изкопана от древните жители на Аполония Понтика (сега Созопол) и съединяваща повърхността с използваната от тях пещера (галерия). Така галерията прекъсва със засипване на 35-тия метър, което прави нейното по-нататъшно проучване невъзможно – нито чрез проникване на изследовател от повърхността, нито през основната подземна галерия под земята“, пише в сигнала си Алексей Жалов, след което… поднася на окръжния прокурор и пискюла на вандалщината. На 30 май, пет дни след като са провалили проучвателната работа на археолозите и са обезсмислили идването на пещерняците, баш майсторите на „Главболгарстрой“ заливат целия имот над некропола с 10-сантиметров бетон.
Ей така, да се знае кой командва парада и кой е длъжен да си наляга парцалите. Реакцията е светкавична. На 8 юни председателят на Федерацията по спелеология Петър Берон получава писмо, в което се казва: „… РИОСВ – Бургас ще извърши проверка по подадения от Вас сигнал за засягане на Археологически обект – Античен некропол в м. „Калфата“, землище на гр. Созопол. Обектът попада в границите на защитена местност „Колокита“, обявена със Заповед № 1754/16. 06. 1970 на МГГП и за която има утвърден план за управление (Заповед № РД-477 на МОСВ – ДВ, бр.74/2001 г. и Заповед № РД-103 на МОСВ – ДВ, бр.21/2006 г.). Проверката ще се извърши на 12. 06. 2007 г. от експерти на РИОСВ – Бургас. За проверката са уведомени за участие представители на Регионален Бургаски музей, Община Созопол и сектор „Икономическа полиция“ при ОДП гр. Бургас…“Писмото е подписано от директора на РИОСВ, а резултатите от проверката са повече от очаквани. Няколко години по-късно селището „Созополис“ става собственост на един от най-влиятелните туристически босове – Стефан Шарлопов, и… толкоз. Днес квадратният метър в тотално незаконния комплекс според мнозина, се продава за около 1200-1300 евро, така че който иска да отмаря върху некропол и фиорд едновременно – да разпаря дюшека и да купува.
Ето това е селището „Созополис“, срещу чието довършване археолозите, пещерняците, служителите в РИОСВ, икономическата полиция и Бургаската окръжна прокуратура не успяха да се преборят… Едва ли има смисъл да обясняваме, че ако искаше да съхрани „Буджака“, трите полуострова – „Колокита“, „Свети Стефан“ и „Христос“, фиордите и некропола, кметът Панайот Рейзи щеше да го стори без никакви проблеми. Нормативната уредба му дава пълни права – включително и да събаря незаконни постройки и сгради. И второ – защото всички нормални хора в България, без значение дали са археолози, природозащитници или най-обикновени фенове на Созопол като лятната арт столица на България – щяха да го подкрепят. Но… не би! Амбицията на Рейзи е да превърне Созопол в пъпа на световния туризъм. И в нейно име връз руините на древна Аполония ту щеше да строи летище, ту три голф игрища, ту… С две думи – да сътвори единствения аналог на волжкото село Васюки, въздигнато от Остап Бендер в „Дванадесетте стола“ в ранг на вселенска столица на шахмата, от която тръгват редовни космически рейсове до Марс, Юпитер и Сатурн. Дали е успял? На думи – да! На дела – не. Нещо повече- общината е във финансов колапс. Според „Чичко Гугъл“, в Созопол и близките околности има над 270 хотела и вилни селища от затворен тип. А според последните официални отчети и програми на администрацията, през последните години безработицата в общината се е увеличава.
„Боршош е платил 23 хил. лв., за да го сложат на корицата на сп. „Форбс”? А рекламите по улиците?”
„Боршош направил театър в НДК на пълна загуба и без бюджет”
В публикувания списък с платените от НДК общо около 1,3 млн. лева на медии за пиар и реклама се виждат прелюбопитни неща.
Например през март 2016 г. са платени 20 000 лева на „Биг 5” ООД. Става дума за едноименния сайт big5.bg. Обяснението е „Цялостна пиар дейност и отразяване на събития на НДК в интернет сайтове”.
Има още един договор за 12 000 лв. от септември 2016 г. към фирма „Бул транс ойл” ООД за „Пиар дейности по публикации на рекламни текстове в сайта big5.bg и afish.bg”.
И за какви точно публикации са платени толкова пари?
Като разрови човек с Гугъл въпросния сайт big5.bg, ще намери само 2-3 информации, в които се споменава НДК. Например:
„Сашо Диков пее на крака на концерта на Глория в НДК”
„Обяснение в любов върху опасния паметник пред НДК: Обичам те, Лора!”
„Засилват полицейското присъствие около НДК”
А, има и едно интервю с директора – „Мирослав Боршош пред BIG5: Още не сме отворили ценовите оферти за ремонта на НДК”
И за едно интервю ли са платени към 30 000 лева? Прокуратурата има богат материал за разследване в раздаваните пари от директора Боршош.
На сайта „Площад Славейков”
са платени общо 14 300 лв. на три пъти за две години. Това е сайт за култура и в него естествено могат да се намерят статии за събития в НДК. Но повече сайтът впечатлява с пламенната си защита на уволнения директор Боршош и пиар дописките за него. За това ли трябва да се плаща с държавни пари?
На още един сайт – investor.bg – през януари 2016 г. НДК е платило 17 952 лв. за „Рекламни услуги и пиар публикации на събития на НДК”. С търсачката не се откриват много материали за НДК, освен елементарни информации:
„В НДК ще бъде създаден нов театър през март”
„НДК ще има денонощна библиотека и книжарница”
„Започва масово почистване на НДК”
Е, разбира се, отново има интервю – „Мирослав Боршош: Има риск да България да организира слабо председателство на ЕС”. Разбира се, държавата трябва да отпусне още пари за НДК.
Прокуратурата може да изчисли колко струва една публикация в „Инвестор”. Като и да ги брои, да прибави и сегашните 4-5 за уволнението на Боршош, пак няма да паднат под 1500 лв. за една публикация.
Раздадените държавни пари за частни сайтове са нищо пред
платените на телевизии
На Би Ти Ви общо 258 000 лева, платени на два пъти през 2015 г. През 2016 – нищо. Голяма реклама трябва да е паднала на събития в НДК.Сигурно са фактурирани и всякакъв род гостувания в едно или друго студио или репортажи в новините.
Това е рекламен бюджет за голяма фирма за козметика или ракия. НДК направо се нарежда сред най-големите рекламодатели на телевизиите. Плюс още 48 000 платени на БНТ – на два пъти през 2015 и 2016 г.
Има договори за 24 000 лв. за публикации в списание „Premium Lifestyle” и още 24 000 лв. на сп. „Sofia Info Guide” – все прочути български списания. Второто пък е за събитията в София, които така или иначе трябва да публикува. Що да не му и платят за това. Както НДК е платил и на „Програмата” 15 000 лв.
И т. н. всеки договор може да озадачи човек, който се занимава с медии. 62 000 лв. за вестник на НДК. 65 000 лв. за изработване на сайт на НДК. Всяка фирма за уеб дизайн, като разгледа сайта на НДК, ще съжали, че не е била тя избраната за такава работа. Частни фирми си поръчват сайтове с такава сложност за не повече от 10-ина хил. лева.
Има и плащане от 19 000 лева на едноличната фирма „Ем енд Марк” за
„Поддържане на профил на НДК в социалните мрежи”
А бе то и да пускаш това-онова във Фейсбук струва пари…
Досадно е да се изброят всички пръснати по договори пари. Прокуратурата и половината от изредените да разрови, пак ще има за какво да вкара Боршош в съда.
А той се кани твърдо да се върне начело на НДК. Хората му в НДК са си взели отпуски, докато трае проверката. Онези, служители, които не са подписали подписката в негова защита, са застрашени с уволнение, като се върне младия меринджей.
Друго си е да си приближен на премиера и заради теб да местят НДК от едно министерство в друго и от един вицепремиер към друг.
Боршош излезе най-скъпата метреса на държавата, както писа „Прас прес”…
Георги Николов
Авантаж по kafeneto.wordpress.com
Държавният дълг на България намаля с близо 1 милиард евро. Да бе, да ?!
Един независим източник показва нещо съвсем друго -http://www.nationaldebtclocks.org/debtclock/bulgaria
Снимката е от днес в 14.20 ч.
А тази е от 14.02.2017 г.
Разликата е със знак + и е над 380 милиона лева за по-малко от 5 месеца ?!!
А иначе рекламите на държавната власт са ни ясни – прах и мъгла … Прочетете ги и се замислете за фалшивите новини …
Това става ясно, от нареждане на министерството на финансите да започне плащането на главницата по 5-годишните облигации, издадени през 2012 г. на международните пазари, които са в размер на 950 млн. евро и лихва в размер на 40,375 млн. евро.
Така дългът ще спадне от 12,884 на 11,934 млрд. евро. Спадът в съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) е с близо два процентни пункта, съответно от 25,9% на 24,0%. Така на държавния бюджет ще бъдат спестявани разходи за обслужване на дълга в размер на 40,375 млн. евро годишно.
Изплащането ще е за сметка на фискалния резерв (със средства от емисията дълг през март 2016 г.)
Средствата за погасяване на падежиращата се емисия са набрани по време на успешно емитираните през март 2016 г. на международните капиталови пазари двоен транш облигации на стойност 1,994 млрд. евро по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари, се казва в прессъобщение на Министерството на финансите.
Трансакцията включваше транш от 7-годишни облигации на стойност 1,144 млрд. евро при лихвен купон от 1,875% и транш от 12-годишни облигации на стойност 850 млн. евро при лихвен купон от 3,000%.
С част от постъпленията се погаси дълг в обращение през миналата година, а другата част остана като наличност към края на 2016 г. за покриване на падежа по еврооблигациите на 9 юли 2017 г., след като не се наложи финансовият ресурс да бъде използван от правителството за запазване на стабилността на банковата система във връзка с извършения преглед на качеството на активите и стрес тестовете на българската банкова система, пишат още от МФ.
Подмокрихте ли се от кеф, а ?!
Свободен автор – Философът
Борисов с малки прекъсвания управлява от 2009 до ден днешен и се хвали със стабилност и видими резултати, а те са :
Най-ниско потребление в ЕС
През 2010 г. България отчита най-ниското равнище на БВП на глава от населението сред държавите — членки на ЕС, или повече от два пъти по-ниско от средното за ЕС.
Действителното индивидуално потребление в България представлява 53% от средноевропейското през 2016 г. по данни на Евростат. Това означава и ниска покупателна способност и то трайна …
Тази картина не се дължи единствено на по-ниския БВП на страната, но и на неравенството, което е сред най-високите на континента, както и на данъчната система.
Както се пееше от Нети : „Луната спи, а няКОЙ краде …“ НяКОЙ не е без участието на българските власти, а те от 2009 г. са ГЕРБЕРСКИ …
Българските работодатели от кръгове и кръжоци – котараци, пеефчанчета, русевчета, домусчийчета, ковачета и т.н. плащат по техните кодекси и сметки и резултатите са ВИДИМИ …
Най-ниски заплати и пенсии
Годишният доклад на Института за икономическо развитие при БАН отчита най-нисък размер на средната и минимална заплати в България сред страните от ЕС, редом с “едно от най-високите нива на доходно неравенство”. Средните нетни заплати за 2016 г. у нас са близо 4 пъти по-ниски от нивото на ЕС – 406 срещу 1508 евро. Размерът им в Румъния, предпоследната страната в тази класация, е с 29% по-висок.
Докато доходите са 27% от средното за ЕС ниво, производителността на труда е 47%, което означава, че заплатите у нас са относително два пъти по-ниски от нормалното за общността. Това противоречи на твърденията на работодателските организации, че доходите у нас са ниски в резултат на нивата на производителността на труда.
Несправедлива данъчна система защитаваща богатите КОЙчовчета
Освен относително бавното повишаване на доходите, ръстът на неравенството в доходите се подхранва от данъчната система у нас, доколкото то може да се удържа частично чрез преразпределителните процеси, контролирани от държавата. Тя обаче има ограничени възможности да влияе в тази посока, тъй като “ефективната данъчна ставка в България е най-ниската в ЕС и една от най-ниските в целия свят.” В резултат държавата има силно ограничена преразпределителна роля:
Освен това данъчните постъпления са с подчертано несправедлива структура, доколкото те засягат непропорционално хората с ниски и средни доходи, заради високия дял на косвените данъци, т.е. облагането на потреблението, коментира baricada.org.
Според икономистите острото неравенство, породено от несправедливата структура на данъчните приходи, е предпоставка за социална и политическа нестабилност, която може да се преодолее чрез “въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства”.
Питам се, след такива стабилни и видими резултати от управлението на Борисов и ГЕРБ, кои българи го избраха да ни смуче за трети пореден мандат ?
Нима сме нация от МАЗОХИСТИ или от ГЛУПАЦИ ?!!
Свободен автор – Философът
колаж : Авантаж
Двуколката ОПГерб вече не върви заедно към мажоритарни избори, но новата триколка ГЕРБ, ДПС, „Воля“ има изразена воля за мажоритарен вот …
Който има пари иска власт, а властта обогатява – това е простото българско правило в политиката и онези членове на комисията по правни въпроси в парламента от новата триколка приеха законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, предложен от ГЕРБ, на първо четене.
Не, че „патриотите“ нямат пари, или че при тях няма милионери, но овладяването на властта при тях е по-специфично и се пречупва през призмата на СКАТ и обещанията за пенсии от 300 лева, които не се сбъднаха или по-точно бяха спазарени срещу участие в хранителната верига и сега мажоритарният вот би ги отсвирил …
Ясни са играчите с пари и стегнат електорат, както и онези обхванати политически чрез традиции и вяра, както и новите-стари избиратели запленени с хапчета и обещания. Сега те могат да изтананикат на ОП част от текстовете на Слави – „Седем, осем и ще си паднала …“
Днес правната комисия разгледа предложението на ГЕРБ за въвеждане на мажоритарна избирателна система в два тура.
Законопроектът предвижда страната да бъде разделена на 240 едномандатни района, от които ще бъдат избирани депутатите.
„За“ гласуваха 12 народни представители, а 10 бяха „против“.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов представи законопроекта и посочи, че той се основава на конкретна обществена необходимост и цели да върне доверието в институцията Народно събрание. Според него мажоритарната система трябва да се въведе, след като избирателят изисква по-персонална връзка с кандидатите, по-голяма възможност за контакт и комуникация, за да може да ангажира чисто политически неговата отговорност.
Крум Зарков заяви, че БСП няма да подкрепи предложението на ГЕРБ. Той обясни, че БСП е готова със свое предложение за смесена избирателна система със 120 мажоритарно и 120 пропорционално избрани депутати.
„„Обединени патриоти“ няма да подкрепят този законопроект“, заяви народният представител Христиан Митев. „Мажоритарната система притежава огромен недостатък- липсата на представителност“, обясни той. Според него преминаването към такава изборна система ще доведе до административна тежест.
Хамид Хамид посочи, че ДПС все още няма окончателна позиция по законопроекта, но … „В момента в групата ни надделяват аргументите „за“, обясни той и допълни, че има промени в законопроекта, с които ДПС не е съгласна, затова ако той се приеме ще бъдат предлагани промени на второ четене. Разбирай вдигане на цената …
Законопроектът на ГЕРБ предвижда промяна на изборната система при избори за народни представители от пропорционална към мажоритарна.
Мотив за промяната били резултатите от проведения на 6 ноември 2016 година национален референдум, в който около 2.5 млн. български граждани гласували за въвеждане на мажоритарна система.
Според ГЕРБ предимство на мажоритарната избирателна система е нейната разбираемост, а кандидатите за народни представители са по-тясно свързани с регионалните и социални проблеми на избирателите.
Законопроектът въвежда мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство в 2 тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни райони в страната. Предлага се наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят с указ на президента.
Във всеки едномандатен изборен район ще се образуват районни избирателни комисии от 13 членове. Всички 240 кандидати за народни представители ще могат да бъдат предлагани за регистриране само от една партия, инициативен комитет или коалиция и само в един едномандатен изборен район.
В едномесечен срок преди изборите е предвидено българските граждани, живеещи в чужбина, да подават заявления за гласуване чрез интернет страницата на ЦИК.
След приемането на законопроекта от Комисията по правни въпроси предстои промените в Изборния кодекс да влязат за гласуване в пленарна зала на първо четене и да тръгнат пазарлъците …
Свободен автор – Философът
