Чудя се, как пък не се намери един министър, един бизнесмен, да договори внос на дизел и бензин от друга рафинерия.
Хем по евтино, хем по-качествено гориво.
Производствената цена е около 90 ст. Акцизът е 65 ст. Като сложиш и ДДС и нормална търговска надценка, цената ще е под 2 лева.
Ъ, забравих.
Единствения ни терминал е собственост на Лукойл.
Борисов им го даде още в първия си мандат.
Складовите бази също са собственост на Лукойл.
Преди две години парламентът дори гласува промени в закона за ДДС, с които предварително се изисква внасяне на ДДС по веригата и то при вътреобщностен внос.
Демек, ако внасяш от Русия, не е необходимо, ама ако внасяш от рафинерия в ЕС, всички фирми по веригата предварително трябва да внесат милиони лева ДДС за доставка, която тепърва биха реализирали.
Е, разбирате ли защо България държи най-ниския акциз в Европа, който вкарва и най-малко пари в държавния бюджет, докато монопола на Лукойл и организирания от него картел ни дерат с огромна надценка.
Иначе нормалната цена на горивата днес би трябвало да бъде около 1,90 лв.
Сами може да сметнете колко губи държавата и всички ние при три милиарда литра годишно потребление.
Сами може да се досетите и защо няма министър, който да договори по-евтин и качествен внос на горива.
Това е поредното правителство, което директно и против националния ни интерес работи за руските монополи на Лукойл и Газпром.
Неслучайно продължаваме да плащаме и най-скъпия руски газ в Европа и то при официално оповестена от ЕК възможност за предоговоряне на цената с Газпром.
Нещо повече. С Решение на ЕК България има възможност да поиска от Газпром надвзетото през годините, което сме надплащали заради монополните цени на Газпром. Полша и Литва вече го сториха и Газпром ще им възстанови милиарди, които е иззсмукал чрез корупционни договори и свръхцени.
Но не и българското правителство.
Натискат си парцалите и притичват при Путин.
Неслучайно Борисов ходи на крака при Путин, върна се и цените на газ, парно и ток веднага скочиха.
А ние продължаваме да сме най-бедната държава в ЕВропа, с най-ниски пенсии и заплати и най-голям демографски срив.
А и кои ли сериозен бизнес ще инвестира в мутренска държава, управлявана от съветски мутри, за да плаща за най-скъпи енергийни доставки, най-скъп газ, че и да трепери за бизнеса си заради скапаната съдебна система.
Та, не се чудете, че никое държавно лице или институция не се ангажира с по-евтин внос на горива.
Лукойл трябва да дере кожи.
Тази държава се управлява от Кремъл.
От 74 години.
Георги Георгиев
Щом „дежурния“ лобист се намесва значи става въпрос за много пари. Не се е отчел навреме Карнобатския шеф и най-вече е бръкнал там където не се пипа – произвоството на цигари. Там е Пеевски, който дължи пари на руснаци. Как така няма да се отчита – дори и да изнася навън само, пак е конкурент. Ако има пазар ще му се вземат. Според мен е късметлия, че се е намесила прокуратурата, а не са пратили „траперите“.
Сега ще постои, ще го издоят достатъчно, ще му вземат много за да не бъде всичко /както в КТБ/ и ще го пуснат. Най-много да накажат някой от дребните „лейтенанти“.
Иначе навън ще го представят като борба с корупцията – проблемът е, че не посочват „политиците или магистратите“ на високо равнище, които са покривали карнобатския.
Това е разликата между борба срещу корупцията и борба за преразпределение на корупцията.
Ilian Vassilev
След като съдът му отне „Врана“, бившият цар публикува емоционално изявление, в което дава доста неласкава оценка за състоянието на днешна България. Но няма ли и самият той принос за изграждането на точно тази България?
Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (…) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това: „Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства“.
От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато – споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката – този на министър-председателя.
Казусът „Царски имоти„
Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните – дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите – това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.
Дворецът „Врана“
Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща – те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.
По негово време
Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта – тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.
В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.
Иван Бедров
www.dw.com
БОЕЦ – България Обединена с Една Цел
https://www.facebook.com/gdboec/videos/1915733822065669/
Georgi Borisov Georgiev
АКО МОСКОВСКИ ОСТАНЕ МИНИСТЪР, ТОВА Е ГАВРА С ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ И БОЛКАТА НА ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ!
След подадените три оставки заради „политическата отговорност“ за катастрофата в искърското дефиле при която загинаха 17 българи и десетки бяха ранени, изведнъж се заговори, че оставките на някои от министите нямало да бъдат приети.
Гледали сме този грозен и жалък театър. Гледахме го с Боршош миналата година, който Борисов го върна на работа, след като бе уволнен за корупция, гледахме го при оставката на Делян Добрев при КУМгейт, гледахме го при оставката на Теменужка Петкова при ЧЕЗгейт и Гинка, гледахме го при оставката на социалният министър, след „Да ми се махат от главата“ и протестите на майките на деца с увреждания… Нагледахме се. Народа иска справедливост, а не имитация на действия, лицемерие и измами.
Сега е друго, при предишните случаи сатваше дума за тежки измамни и корупционни схеми, но поне преки жертви нямаше. Сега има 17 трупа. И действията на управляващите са долна мерзост. Сега стана ясно, че смъртта на 17 българи се дължи на корупцията, безхаберието, алчността и наглостта на управляващата ни мафия и слугите и. И за смъртта на тези хора се дължи не само политическа отговорност, но и наказателна до най-високо ниво в държавата! Вместо това, управляващите, хвърлиха прах в очите на хората, за да свалят напрежението и сега се опитват да избягат дори и от политическата отговорност! Това е гавра с паметта на загиналите и болката на близките им!
Московски почти три месеца мълча по повод гладната стачка на Босия.А ако го беше чул и бяхя взети мерки можеше и да не броим трупове. Наглостта му стигна до там, че да подаде Жалба срещу БОЕЦ заради подкрепата ни за Босия и на фона на неговите мъки да го играе жертва. Утре е делото срещу БОЕЦ по жалбата на Московски, и ако позата му на жертва при стачката на Босия изглеждаше жалка, то позата на жертва, която Московски играе на фона на 17-те трупа изглежда чудовищна! Московски е отговорен за смъртта на собственото си дете и не се смири! И НЕ , не трябва да мълчим за това, защото мълчанието ни също убива, така както корупцията убива, мафията убива, некадърността убива!
Днес се разбра, че мафията е стартирала следващата постановка – „Оставка давам, оставка не давам“ Съюз някакъв на превозвачите подкрепял Московски и искал той да остане министър. А морал, а отговорност, а паметта на загиналите? Това тези превозвачи ли са, чиито автобуси и камиони убийци превърнаха пътищата ни в гробища? Това тези превозвачи ли са, които благодарение на корупционните практики наложени от Московски си купуват разрешителни, лицензи, линии и данък спокойствие и пълнят партийните каси на ГЕРБ и ДПС? Да сте чули за осъден превозвач след някоя тежка катастрофа? Най-много шофьора да бъде осъден! Защото тезипревозвачи, които пазят днес Московски са част от обръчите на мафията, те са си едно! А народа, народа не е важен, той само плаща сметката и погребва загиналите!
Московски, иди си. Иди си със злото, което те доведе.
Страхливата мутра Борисов отново се е снишил и чака бурятя да отмине и да види накъде ще се завъртят нещата за да спаси кожата си. Но на народа вече му писна от лъжи и театър. Писна му от сълзи и мъка , докато му говорят за стабилност и „политическа отговорност“. Писна му да живвее в кочина. Писна му от недосегаеми престъпници и невинни жертви!
Московски, иди си! Буда, иди си. Или…
