„Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т.нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?!“, споделя в интервю за Фрог нюз разследващият журналист на „Биволъ“ Асен Йорданов.
– Асен, може ли да определим като прецедент изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов по Нова тв в петък?
– Нищо особено не се случи, освен че на повърхността изплува нещо, което тлее от дълги години. А то е, че властта пряко и директно прави всичко възможно да контролира медиите. Това ясно се видя публично, въпреки ,че Антон Тодоров се опита да даде някакво обяснение. Политическата власт се изживява като ментор на медиите в България. Тази ситуация съществуваше не само до 1989 година, но и след това. Днес е прикрита зад фасадата на някаква демокрация. Във властта влязоха посредствени хора. Те нямат никакви задръжки да ни кажат, че медиите трябва да слушат и да се съобразяват с тях. Най-спокойно размахват публично пръст и дори изпитват гордост от това. Нищо качествено не се случи в предаването в петък.
– Защо премиерът Бойко Борисов мълчи?
-Та той е еманацията на този начин на управление. Спомнете си за историите с есемесите и спорадичните откровения как се опитва да влияе върху медии и медийни политики. „Биволъ”, като представител на „Уикилиййкс”, са наясно, че още от самото началото на политическата му кариера, той успешно контролира медиите в своя полза. Всичко това подробно е описано в докладите на американските посланици от Държавния департамент на САЩ. Борисов е съгласен със случващото се в страната. Той няма нищо против медиите да са под контрол. Спомнете си, че медийната среда се срина точно при управлението на Бойко Борисов. Тогава се роди медийната империя на Делян Пеевски, като така на практика се монополизира медийната среда. Медиите не само, че са подчинени, но са превърнати в пропагандни щабове.
– При това положение има ли смисъл изобщо да се води дебат за свободата на словото?
– В България няма с кого да водим този дебат?! Тук почти няма останали здрави клетки за такъв разговор. Вярно, че си водим някакви маргинални разговори по между си. Но те нямат публична реализация. Не случайно страната ни се описва като апокалиптична по отношение на свободата на медиите. Единственият изход е да се търси външна реализация. Не случайно сме под наблюдение по отношение на съдебната система. Тук може само да се бие камбаната колкото се може по-силно, за да може тя да отеква зад граница. Само така може да се стигне до ниво на непоносимост в международните структурите, в които членува България. Важно е да научат, че тук няма свободни медии. Изгубих всякаква надежда, че вътре в държавата ни може нещо да се случи. За това търсим трибуна извън пределите на страната. Убеден съм, че това е единственият правилен път, колкото и обречен да ни изглежда в момента.
– Как един свободен журналист като теб се чувства в България?
– Д а си призная, стоя все още тук като някакъв идиот. Пред себе си виждам две възможности. Едната е да остана, правейки саможертва, вероятно безсмислена. Другата възможност, която винаги съм имал, е да се махна и да заживея като нормален човек. Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
– Някои сигурно ще се запитат защо си причиняваш всичко това?
– Избрал съм този труден, почти невъзможен път, защото моята ценностна система е такава. Така съм възпитан. Искам съвестта ми да е чиста. Виждам смисъл за себе си, не за обществото. Обществото е изпаднало в едно летаргично състояние на перманентна агония. То дори не чувства, че върви към собствената си гибел. Искам така да осмисля живота си, че да знам, че времето, прекарано в този живот, съм го оползотворил за неща, които са подчинени на истината и на един непреходен закон. Не искам да затъвам в комфорт, егоизъм и консуматорска алчност. Не се чувствам добре в България, не се чувствам добре в родината си. Не се чувствам в дома си. Усещам се като на фронтовата линия в условията на апокалипсис.
– Много журналисти платиха висока цена за това, че са опоненти на статуквото. Защо колегите чак сега скочиха?
– Причината са няколко. Изказването беше направено в ефир, на живо от политика Антон Тодоров, който наскоро беше кандидат за председател на комисията по досиетата. Направи го много демонстративно. Атаките срещу мен са предимно анонимни, от медиите на Пеевски. Всичките книги на медийната му група нямат автор-те са анонимни. Направени са по подъл начин чрез лъжи и клевети. Приличат едно към едно на компромати от бившата ДС, с цел да се дискредитира името на личността. Като враг на статуквото никой не смее да ме защити, камо ли да се идентифицира с мен. Хората се страхуват. Режимът в България е реален. Всеки, който си изправи срещу него, бива посечен. Това е ясно на всички хора. Те се страхуват за бизнеса, за работата си, страх ти е за поминъка си. Затънали са в животински страх и аз ги разбирам. Мои познати дори се притесняват да ме поздравят на улицата, тъй като съм посочен за главен враг на статуквото. Те дори не искат да разговарят с мен, защото някой може да ги забележи и това да им навреди. Няма как да очаквам публична подкрепа. Най-безумното е, че всичко, което правя аз и колегите ми, не е за наша лична полза. Точно обратното-жертвам си комфорта. Отхвърлил съм най-различни предложения, свързани с това медията да замлъкне. Те са били толкова неустоими, че човек може дори да забрави да работи или да прави каквото и да било. И това съм отказал. Устоял съм на заплахи, на съдебни дела и на опити за убийство. При мен нещата няма как да се променят. И всичко, което понасяме, не е заради себе си. Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т-нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?! Не съм далече от мисълта да се откажа. Ако утре изчезне „Биволъ“, едва ли някой ще се трогне. Това е реалността. Имам 25 години стаж в журналистиката. В първите години съм правил разследвания, които разтърсваха системата.
– И каква е равносметката от тях?
– Равносметката е, че обектите на моите разследвания в момента управляват държавата. Бойко Борисов ми е бил обект на журналистическо разследване преди 22 години. Тогава разкрих контрабандна фабрика за производство на цигари край Бургас. Той беше управител на фирмата, която произвеждаше тези цигари. Кметът на Бургас-Димитър Николов, преди да стане градоначалник, съм го разследвал за нелегален внос на сухо мляко от Русия. Той е осъден за контрабанда. Медиите, на които съм посветил живота си в момента са собственост на едно творение, което не знам как да го определя. Делян Пеевски е феномен, който не може да се квалифицира с думи. Същите тези медии, в момента са се превърнали в мои екзекутори в публичното пространство. Те се занимават само с това да публикуват клеветнически материали срещу мен и други достойни хора, които дръзват да се противопоставят срещу системата. Говоря за най-гнусното и помиярско оклеветяване. Това не са медии, а средства за публично омаскаряване и екзекуции. Питаш ме какъв е изводът? Има ли смисъл да съществуваме и да работим в България? Ще ти отговоря кратко-в България няма журналистика. Не съществува такова понятие. Тук има слугинаж, под една или друга форма. Има слугинаж на една или друга пропаганда. Всичките ми опити да устоявам на рубежа на истинската журналистика стигнаха до тук.
Интервю на Катя Илиева
Обектите на моите разследвания в момента управляват държавата. Бойко Борисов ми е бил обект на разследване преди 22 години. Тогава разкрих контрабандна фабрика за производство на цигари край Бургас. Той беше управител на фирмата, която произвеждаше тези цигари. Кметът на Бургас-Димитър Николов, пред да стане градоначалник, съм го разследвал за нелегален внос на сухо мляко от Русия. Той е осъден за контрабанда.
Медиите, на които съм посветил живота си в момента са собственост на едно творение, което не знам как да го определя. Делян Пеевски е феномен, който не може да се квалифицира с думи. Същите тези медии, в момента са се превърнали в мои екзекутори в публичното пространство. Те се занимават само с това да публикуват клеветнически материали срещу мен и други достойни хора, които дръзват да се противопоставят срещу системата. В България няма журналистика. Не съществува такова понятие. Тук има слугинаж, под една или друга форма. Има слугинаж на една или друга пропаганда.
Всичките ми опити да устоявам на рубежа на истинската журналистика стигнаха дотук. Обществото е изпаднало в едно летаргично състояние на перманентна агония. То дори не чувства, че върви към собствената си гибел. Искам така да осмисля живота си, че да знам, че времето, прекарано в този живот, съм го оползотворил за неща, които са подчинени на истината и на един непреходен закон. Не искам да затъвам в комфорт, егоизъм и консуматорска алчност. Не се чувствам добре в България, не се чувствам добре в родината си. Не се чувствам в дома си. Това каза пред Фрог нюз собственикът на сайта „Биволъ” Асен Йорданов.
Авантаж
Тази фирма, за която Митрев твърди, че е извършвала огромни инфраструктурни проекти – хидроинженерни, в Азербайджан е регистрирана с капитал 10 лева на адрес в Баку, в една квартира, в която има регистрирани още седем такива фирми с капитал 10 лева, без да може да бъде намерена някаква следа относно някаква сериозна тяхна дейност, извършвана на територията на Азербайджан
„Прокуратурата трябва да реагира по този начин – трябва да извърши проверка, разбира се, въпреки че няма никакви обвинения срещу Калин Митрев. Тя трябва да провери дали има нарушение на българското законодателство“. Така коментара в ефира на „Хоризонт“ – БНР журналистът Асен Йорданов азербайджанската афера за пране на пари. Биволъ е част от международния журналистически консорциум, публикувал факти за така наречената “Азербайджанска перачница“ – мащабни плащания от страна на Азербайджан към европейски политици в опит да се подобри имиджа на страната и на президента Илхам Алиев.
Тук въпросът е по-различен, разбира се, тук не става въпрос и ние не отправяме обвинения, че Митрев е нарушил българското законодателство, ние просто споменаваме факти и обстоятелства, че той е получавал средства от четири фантомни офшорни организации – фирми, които са кухи, без дейност и чрез които са изпращани пари едновременно на много международни субекти – авторитетни личности организации, които в същото време са правили сериозна реклама на режима в Азербайджан и то събитията, рекламите съвпадат във времето направените преводи.
По отношение на материалите, които журналистите от “Бивол“ могат да предоставят на разследващите у нас, Йорданов отбеляза:
Ние всичко, което сме готови да предоставим, сме го публикували – това, което допълнително бихме могли да предоставим, ще съгласуваме с нашите международни партньори, тъй като разследването не е само наше. Ние сме само партньори в този екип и голяма част от нещата – част от документите, проверките, разговорите са направени от нашите партньори в Азербайджан и в други държави в Европа.
Според Асен Йорданов фактът, че, когато е получавал средствата от Азербайджан, Митрев не е бил представител в ЕБВР, няма особено значение.
Това нещо няма никакво значение – дали е бил в европейската банка или не бил няма абсолютно никаква връзка с обстоятелствата по разследването. Тук обстоятелствата, които ние споменаваме, сами по себе си будят съмнение относно произхода на тези пари и защо ги е получавал – няма значение дали е бил в банката или не е бил в банката, но той е получавал пари от тези “черни каси“ – фантомни офшорни фирми, а не от фирмата, която той твърди че е извършил консултантските услуги.
Йорданов подчерта, че главната отговорност е на азербайджанските власти – прокуратура, служби за сигурност, които трябва да проведат разследване и да установят фактите. Журналистът обаче отбеляза, че олигархичните кръгове и обвързаности, които властват в Азербайджан, не са основание да се очаква особено задълбочено местно разследване по случая.
Журналистическият консорциум ще продължи да работи, допълни Асен Йорданов.
Тази фирма, за която Митрев твърди, че е извършвала огромни инфраструктурни проекти – хидроинженерни, в Азербайджан е регистрирана с капитал 10 лева на адрес в Баку, в една квартира, в която има регистрирани още седем такива фирми с капитал 10 лева, без да може да бъде намерена някаква следа относно някаква сериозна тяхна дейност, извършвана на територията на Азербайджан.
Фактът, че в една и съща квартира са регистрирани примерно две-три фирми, говори сам по себе си, че самото същество на тези фирми би могло да бъде поставено под съмнение.
Разбира се, азербайджанската прокуратура едва ли ще се заеме с разследване на цялата тази схема, имайки предвид тесните корупционни обвързаности и олигархичният модел, който в момента съществува в азербайджанското общество. Но, така или иначе, мога да кажа, че международни екип от журналисти ще продължи да изследва и да разследва цялата тази тъмна схема.Това, което ние сме направили, можем да го подкрепим с документи – документите са налице, че Калин Митрев е получавал тези суми, самият той не го отрича. Оттук нататък вече има и по-сериозни структури, аз се надявам – и финансови служби и институции, които могат да проверяват съответните факти и обстоятелства. Но така или иначе няма да се спре дотук, коментира Йорданов.
Цялото интервю можете да чуете от ТУК.
Не бих се учудил, ако и българските схеми за пране на пари един ден излязат на бял свят, каза разследващият журналист от „Биволъ“
В Азербайджанската перачница са замесени изключително много авторитетни западноевропейски политици, журналисти и други субекти, които са получавали пари. Не бих се учудил, ако и българските схеми за пране на пари един ден излязат на бял свят. Това каза разследващият журналист от „Биволъ“ Асен Йорданов пред камерата на Нова телевизия.
Според разследването, около 2.5 милиарда евро са били разплатени за търговия с влияние, луксозни стоки, услуги и придобивки за лобистите. Около 800 000 евро от тях са изпратени към България. От българска страна партньор в журналистическото разследване е сайтът „Биволъ“.
„Проблемът е свързан с начинът, по който посткомунистическите неофеодални, олигархични режими се опитват да си купуват имидж и корумпират международни политици. Не само съпругът на Ирина Бокова е взела пари. Хората, които са получавали средства от черната каса на Азербайджан, се оказва, че са едни от най-големите пропагандатори, хвалещи режима на неокомунистическата каста, която управлява страната. Всички те дават изключително висока оценка и определят страната за демократична“, коментира Йорданов.
На въпроса дали смята, че Азербайджан, за да съхрани тази ясна за всички диктатура, си плаща, за да поддържа имидж пред света, той отговори, че целта на режима да не е толкова явна, а да е фасадна демокрация, каквато има в много други бивши комунистически страни.
„Азербайджан е много активен участник в международните структури. Страната е хвалена от много европейки институции. Организират се много културни мероприятия. Едно от тях е Азербайджан – земя на толерантността. В централата на ЮНЕСКО в Париж е организирано такова мероприятие от Ирина Бокова. Вицепрезидентката на Азербайджан, която е и съпруга на президента Илхам Алиев, е почетен посланик на ЮНЕСКО в Баку. Тя е наградена с медал от Бокова, а в същото време в Азербайджан има стотици политически затворници и журналисти, хвърлени в затвора“, заяви разследващият журналист. Азербайджан е олигархична, династична страна, която има много пресечни точки със ситуацията в България, добави той.
След като водещият на „Здравей, България“ Виктор Николаев го пита дали намира съвпадения между срещите, награждаванията, траншовете и прегръдките с пропагандаторите, хвалещи Азербайджан, Асен Йорданов каза, че те са очевидни. „Описани са в нашето разследване, публикувано в сайта „Биволъ“. Това, което се разкрива за Азербайджан, може да се окаже подобно на това, което става и в други страни. Аналогиите, с това, което се случва в България, се налагат сами по себе си. Такива неща стават и у нас. Не бих се учудил, ако българските схеми и перачници на пари един ден излязат на бял свят“, каза още Асен Йорданов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скандал: Съпругът на Ирина Бокова получил 425 000 евро от режима в Баку
Законът „Магнитски“ не е действия на някаква си кантора отвъд океана. По нея работи целият легитимен, демократичен свят, държавите, които са локомотивът на цивилизацията.
Този закон ефективно не е бил прилаган, освен към лица овластени в Русия – руски олигарси, лица свързани с корупция и пране на пари. Сега има шанс този закон да се приложи извън Русия. Това каза пред BiТ журналистът от Биволъ Асен Йорданов.
Започналата процедура в САЩ не е нещо учудващо, защото България е в най-ниските нива по демократично развитие. От години, преди двадесет и повече, България се нарежда на нелицеприятно място по развитието на демокрацията. Има значение за да се заеме юридическата кантора с този казус. Много е важно, че законът „Магнитски“ е не толкова юридически казус, колкото политически, обясни той.
Институциалната реакция показва паника и тревога от започналата процедура. Тази процедура още не е офилициализирана. Рекцията на Цецка Цачев показва силна тревога и това, че се страхува, категоричен бе Йорданов.
Цветан Васлв е важен свидетел за това, по какъв начи бе овладяна с престъпни средства цялата власт. Василев трябва да каже как е бил пренесен в жертва, за да бъдат разграбени активите на неговата банка. Това е свързано със зловещи престъпления и данни за пране на пари. За това действа и законът „Магнитски“. То не е хрумване на САЩ. Той добива популярност в целия демократичен свят. Предстои да бъде приет в Канада, приет е във Великобритания, в Латвия го обсъждат.
снимка : BiT
Свободен автор – Философът
