380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи, бирени бутилки и бетон. И тук-там защитени територии. Австрийският „Дер Щандарт“ публикува статия за „тежкия сезон“ по българското Черноморие.

Цяло лято вицепремиерът Валери Симеонов измерваше децибели по Черноморието, бореше се срещу шума, идващ от дискотеката на октрито „Какао Бийч“, изучаваше данните от кадастъра и между другото даде на прокурор на своята колежка – министърката на туризма Николина Ангелкова. Така започва репортаж на австрийския „Дер Щандарт“ за българския летен сезон, който вече е към края си.

Самият Симеонов накрая обяви победата си срещу „Какао бийч“, пишат авторите на публикацията Маркус Бернат и Софи Цветкова. Те наричат дискотеката на открито в курорта Слънчев бряг „епицентърът на българския летен туризъм“ и припомнят, че впоследствие тя трябваше да затвори – както и много други по-малко известни заведения в района. Малко по-късно обаче „Какао бийч“ отново отвори врати, защото реши да се придържа към правилата за позволените нива на шума. В тази връзка Симеонов обяви, че законите са валидни за всички в България.

Дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи

Плажовете по Черноморието са нещо като „last frontier“ (последна граница) на печалбата и на добрия вкус в България – там се изнасят последните битки за пари и свобода: дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи, алкохолните туристи срещу министри, изпаднали в опиянение от собствената си власт. В този смисъл 2018-та беше тежък сезон, коментира „Дер Щандарт“.

По-нататък в публикацията се посочва, че българското крайбрежие е дълго 380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи и бирени бутилки, купонджии и бетон. Тази плажна „магистрала“ е прекъсната на места от защитени територии, които трябва да бъдат опазени – от изкусни строителни предприемачи.

Междувременно обвиненията на Валери Симеонов срещу министърката на туризма се изпариха във въздуха, пише австрийското издание. И посочва, че и Николина Ангелкова се е задействала: министърката наложи тлъсти глоби на ресторанти, позволили си да асфалтират плажната ивица, превръщайки я в паркинг за клиентите си. Сред глобените има и концесионери на плажове, работещи без спасители, или собственици на капанчета, открити директно върху дюните. Между 25 хиляди евро и половин милион евро прибира държавата годишно от плажните концесии – в зависимост от големината и мястото на плажа.

По българското Черноморие са останали и неколцина диви плажове. Различни граждански инициативи се борят за тях от години. Един от тези плажове е Иракли, северно от Несебър. През пролетта в единия му край се появиха нови бунгала. Съдът обаче отхвърли подадената жалба, макар Иракли да е част от защитените територии „Натура 2000“, за чието опазване страните-членки получават пари от ЕС, се припомня в публикацията.

Новите бунгала в Иракли, на т.нар. плаж „Вая“

През лятото някои изкарват пари за цялата година

Сезонът на българското Черноморие е кратък – от средата на юни до началото на септември. За тези почти 12 седмици мнозина изкарват пари, които им стигат за цялата година. Това обяснява и защо много хотели и барове се борят със зъби и нокти за всеки метър земя край плажа. България продължава да е най-бедната страна в ЕС. Но пó на север – към Варна и границата с Румъния, където се появиха и първите затворени комплекси с игрища за голф, предназначени за по-богатите туристи, това не се усеща чак толкова. А спокойните плажове в Крапец и Шабла привличат много румънци, които на свой ред бягат от бетонните постройки по тяхното Черноморие.

И там, на север, има любители на дивото къмпингуване. А това все повече дразни онези, които искат да печелят от туристите. „Хората от къмпинга твърдят, че били природозащитници. Но къде отива боклукът, който те произвеждат? Общината сама трябва да се оправя с това“, възмущава се собственикът на малка къща за гости в Крапец.

Тук се сблъскват два различни свята. Някои от любителите на дивата природа виждат в новите правила и такси, въведени по някои от плажоете, предвестник на предстоящото застрояване и на север – подобно на южното българско Черноморие. Репортажът завършва с думите на 45-годишна жителка на Добрич, любителка на свободното къмпингуване: „Би трябвало да ни оставят повече свободи, защото те са онези, които замърсяват нещо. Замърсяват душите ни.“

https://www.dw.com

Истината е проста – летището на Бургас работи заради лятото и Слънчака …

Не беше нужно много време дори на “Райън Еър” да разберат тази истина и да направят промени …

Истината е, че Бургас е все още далеко от представите на чужденците за туристически град.

По -ясно го формулира общинският съветник Живко Табаков във Фейсбук …

Новината, която изтече в медийното пространство за спирането на полетите от страна на “Райън Еър” от и към Летище Бургас, е повече от обезпокоителна за развитието на целогодишния туризъм в Бургас и региона.
Сигурен съм, че положихме достатъчно усилия за привличането на авиокомпанията да оперира на наша територия, включително и през допълнително финансиране от бюджета на Общината. Въпреки старанията, от тяхна страна чета причини, които не вярвам, че кореспондират с цялата истина.
Намирам, че в основата на преустановяването на полетите стоят лошите продажби и ниският интерес към нашата дестинация през зимния период. Това пък директно води до слаба запълняемост на седалките, а оттам лоши финансови резултати за компанията.
Слабият интерес към Бургас можем да отчетем в няколко направления:
❗️Бургас продължава да бъде предпочитано място само за лятна почивка.
❗️В града няма достатъчно атракции и културни мероприятия през зимата.
❗️Липсват ни привлекателни пакети и услуги от страна на хотелите. Страдаме от недостиг на разнообразни хранителни заведения, а нощният живот е “мъртъв”.
🆘Изводът: Предстои много работа с всички колеги от бранша и огромна активност от тяхна страна.

Сега ви е ясно и защо не спечелихме номинация за европейска столица на културата 2019 г.

колаж : Авантаж

Свободен автор – Философът

Запушихме голяма част от отворите, от които се излива горивото, но корабът е пред колапс и в него има над 100 тона мазут, каза водолазът Михаил Заимов

Няма опасност за сезона и туристите в районите на разлива на мазут в морето. Ситуацията е изцяло овладяна. Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов в „Здравей, България“ по Нова телевизия. За съжаление обаче нещата не са такива, каквито иска да ни ги представи! Истината за бомбата „Мопанг“, която може да потопи българският туризъм, ни я представи водолазът Михаил Заимов. Той е публикувал във Фесйбук клип, на който се вижда как се запушват дупки в резервоарите на потъналия преди близо век кораб.

„Днес с équipe de choc: Росен, Pavlin Edrev, Ники, Светльо, Vladimir Yavachev и Michael Zaimov ентусиазирано запушихме с чопове голяма част от течовете на Мопанг. Решението е повече от временно. Корабът е пред колапс. По груби сметки в него има 100 тона мазут разлят между ребрата в горната част на корпуса“, сподели в социалната мрежа Заимов.

„Изтича към повърхността от дупките за нитовете на стоманената обшивка. Пробихме с подводна бормашина корпуса в района на основния резервоар от които текна гориво. Положението не е розово. От тук на там разчитаме на светкавична реакция на администрацията за изпомпване на мазутът“, добавя той.

Първият оглед на водолазите от специализираната фирма, която трябва да източи мазута и така да спре разлива в Черно море, показва, че в „Мопинг“ има вероятно 200 тона мазут. Това пък каза шефът на ИА „Морска администрация“ капитан Живко Петров.

Според водолазите източването на резервоарите ще се забави заради бурното море. Вероятно повече от месец водолази ще се мъчат да спрат разлива, а през това време туристите ще разберат колко черно е Черно море и едва ли повече ще стъпят в Созопол, пардон в Мазутопол.

Най-богатите туристи по Черноморието били българите, но хотелиерите ги изгонили

В рамките на тези 4 години нищо не се направи за българския туризъм. Публичните богатства на държавата ги даваме на частни концесионери, за да ги използват. Съсипахме българския туристически продукт. Това каза пред Bulgaria ON AIR бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев.

Ние почти не ходим на Черноморието си, добави той.

„Престанах да вярвам на данните, които ръси Министерството на туризма. Ще вземе да се окаже, че за 4 години два пъти се е покачил туризмът ни. Това не е вярно. Данните на Николина Ангелкова и световните организации много се разминават. Това е защото управляващите не искат да изведат реална статистика колко хора почиват в България. А това се прави, защото тези пари отиват в нечий джоб“, заяви Ботев.

В студиото на „Денят ON AIR“ той сподели, че е отправил 7 въпроса към Ангелкова, но и думичка не му е отговорено. Той предполага, че темата се избягва, тъй като става въпрос за заинтересовани страни.

„Четири години Ангелкова прави безобразия. Най-голям ръст има в градския туризъм. Културно-историческият туризъм дърпа. Но не благодарение на министър Ангелкова. Предстои ни да бъдем изпреварени от Албания и Македония, ако продължаваме така“, подчерта бившият зам.-министър.

Георги Николчев пък каза, че най-качествените и богати туристи по Черноморието са българските, но хотелиерите ги изгонили. „Хотелската ни база може да се каже, че е по-добра от тази в Италия, Турция и дори Испания, но се управлява от непрофесионалисти. Обслужването също не е добро“, каза още той.

  Георги Тръпков е зам.-председател на БАПСПА, БХРА и председател на сдружение „Хотелиери и  ресторантьори“ – Поморие

– Г-н Тръпков, с новия проектозакон на Министерство на здравеопазването се забранява пушенето в обособени затворени пространства, включително и на наргилетата. Как ще се отрази това на бизнеса, като само преди две години бяха направени вложения от собствениците?

– Тук изказвам личната си позиция, според която е нормално всички да сме срещу тютюнопушенето. В нашия хотел, какъвто и закон да се приеме, даже и да върнат забраната, няма да се пуши. До сега това се правеше само на местата извън обекта, пригодени според наредбата. Така или иначе, обаче, трябва да кажем, че борбата, която се подема, не е срещу тютюнопушенето и цигарения дим. Тя е срещу ресторантьорите. Защото, освен в ресторантите, тази борба не се води никъде. Никой не спазва забраните. Обърнете внимание на заведенията. Тези, които приемат законите, също не спазват собствените си забрани. За каква борба и грижа говорим? Моето мнение е, че системата преди беше много удачна – зала за пушачи, зала за непушачи. Имаше избор и за клиента, и за собственика на заведението. Истината е, че залите за пушене са пълни, а онези за непушещите остават свободни. Но когато имаш обособена зала, имаш избор. Съществуващите изисквания накараха собствениците да сложат в залите за пушене вентилации, аспирации , климатизации и направиха много вложения. Сега тези средства трябва да ги плаща потребителя. Политиката ни е такава – с номерата на колите, с касовите апарати, със заведенията – измислят нови неща и ние си плащаме от джоба.

– Има ли правителството визия за туризма и защо това не се усеща?

– Ние визия винаги имаме и това правителство също има визия. Но реално туризмът трябва да стане приоритетен отрасъл. На думи всяко едно правителство го обещава като дойде на власт, но не се случва. Като изключим ДДС-то, където имаме някакви европейски цени, туризмът не е приоритет. Не се правят отстъпки като в Турция, Гърция, Хърватска – там туризмът е истински, защото е приоритет за държавата. Стигнахме до там, че нямаме продукт, който да рекламираме. Имаме някакви паметници, които не са адресирани, имаме някакви курорти, в които уж морето е замърсено, пък после се оказва, че било чисто. Това не е позиция, защото имаме невероятни минерални извори почти из цялата ни страна, които могат да я превърнат в СПА центъра на Европа.

– Много хотелиери твърдят, че намаления брой на руските туристи е донесъл катастрофа за сектора. Някакви данни за ръста в община Поморие до този момент, а и в национален мащаб?

– Конкретно не може да говорим,  но като текуща информация виждам, че на летище „Бургас“ кацналите туристи са повече, в сравнение с миналата година. Това е статистика, но друг е въпросът – дали всички кацнали са туристи? Или са хора, които имат тук апартаменти, втори дом? Така, че като статистика, туристите ще са повече, но по мои наблюдения, директно ви казвам,  има между 10-15 % и повече спад на руските туристи. Броят на немските туристи е на същото ниво, лек е приастът на полски, чешки и унгарски туристи. Има повишаване на туристите от Израел, от Литва, Латвия, но това е благодарение на нискобюджетните компания , които имат полети до Бургас. Това компенсира до някъде загубата на руснаците, но само от части.

– Най-неразумното правителствено решение за вашия бизнес?

– Веднага го казвам – отдаването на плажовете на концесия и то от други правителства. Това е антилогично, то е катастрофа за целия бранш. Самите концесионери твърдят, че са много парите, които дават и че за тях също не е изгодно. Хотелиерите не са доволни от цените – има хотели, в които стаята може да струва 30 или 40 лева, а два шезлонга и чадър да са повече от тази цена. Най-недоволни от всички остават потребителите българи, а те са основната категория гости на Черноморието.
Заради плажовете, излятите бетони и мутренския туризъм, ние загубихме този сегмент. Това беше най-неразумното решение за 1997  г.и 1998 година. А хората, които са взели това решение, не почиват тук, а някъде другаде. Сега се опитват да коригират нещо, което е  грешно в основата си.

– Водната криза от края на миналата седмица изправи на нокти поморийци. Как ще се гарантира водоподаването, като само в „Руския квартал“ има около 60 000 туристи?

– Да се надяваме, че в такъв вид аварии няма да има. Но три дни да няма нормално водоподаване… просто беше ужасно. Някога, преди демокрацията, минаваха първите секретари и кметове и проверяваха преди сезона годността на ВиК мрежата, на уличните шахти, на електросъоръженията, пътищата. Това липсва в сегашната практика на общини и общинари.

Интервю на Таня АНАСТАСОВА