От Искров научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС. Реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност. И при тези изходни данни се дискутира нейната ликвидация? Ново и истинско разследване на случая КТБ трябва да започне от специалния надзор, назначен от БНБ. Най-малкото заради прихващанията след направените цесии, защото близо 1 млрд. лв. депозити над гарантираните прередиха всички останали кредитори в поредността на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на банката, та дори и безспорния обществен интерес в лицето на заема от бюджета към ФГВБ. Това казва в интервю за „Гласове“ Цветан Гунев, бивш подуправител на БНБ.
– Господин Гунев, ето излезе и втората стенограма за КТБ. Като че ли вашите предположения за сценария, който прозираше от първата, се потвърдиха?
– Да. Така е. Още повече че оттогава минаха над три години и сценарият се доказа в практиката. Тук вече виждаме как банката потегля бавно и мъчително към своята Голгота. Никой и никога не направи никакъв опит да оздрави репутацията й. За една банка това е катастрофално. Тя трябваше да бъде подкрепена ликвидно и след това да се върши всичко, което е нужно по регулаторен начин. Освен това нали се виждат и виновните. Или по-правилно казано – „невинните”.
– Какво ще кажете за плана на БНБ за разделянето на КТБ на добра и лоша и изплащане на всички депозити?
– Защо да коментираме нещо, което не е станало и е било обречено да не стане? Защо при такава мощна ликвидна атака ще търсиш начини как да декапитализираш една банка, освен ако не искаш да я унищожиш? Според мен, ако от БНБ са били убедени в предложението си и са желали да го постигнат, щяха да поддържат силна, категорична, та даже ултимативна позиция. Но това е утопично.
Вижте, въпросът с управлението на кризи в системата стоеше по следния начин. Ако някоя банка, особено с български акционери, гръмне, питаме бюджета за финансова подкрепа. Ако бюджетът откаже – край с банката. Как ви звучи като независимост на БНБ??!! Никак, нали? Само дума. Така че дискусията при президента е търсене на взаимна, споделена отговорност за нещо, което е решено извън тази дискусия. Традиционно ще огранича моите коментари до присъстващите на срещата представители на БНБ. Знаете, че политици не коментирам.
Както виждате, управителят Искров е обсебен от страха да не би някой да го посочи за виновен. Най-малко три пъти в период от 4 часа разговори отчаяно обяснява как е устроен законът и как няма начин да е виновен за нещо. Дори привежда пример с „жената подуправител” ( всички знаят, че това е проф. Миланова). Мисля, че е доста прекалено. И вижте, стига дотам да каже, че банковият надзор е бил държава в държавата! Че е бил излъган от колеги, с които е работил през годините?? Че ще покани Единния банков орган да оцени банковия надзор, та и той да е спокоен. Чудя се смешно ли е, или трагично? Ами чудя се също така как е оцелял като управител на БНБ цели 12 години? В такова неведение, в такова безсилие спрямо Негово Величество Подуправителя по банков надзор във всичките му лица!
– Какви бяха взаимоотношенията в БНБ?
– Аз бих казал нормални. Колегиални. Даже приятелски. Не е имало ден, в който да не сме се срещали и обсъждали всички текущи въпроси. Докато не се сдобих с обвинение и не започнах да публикувам статии и интервюта във в. „Банкер”. Тогава отношението към мен се промени коренно. Но оставете това.
Освен изключително подробните регулярни отчети на „Банков надзор” пред УС на БНБ, управителят, всеки подуправител и всеки член на УС на БНБ имаше ексклузивното право да иска информация от който и да е служител на БНБ по интересуващ го въпрос. И ползвахме тези права, управителят също. Така че който се е интересувал от нещо, е получавал отговори директно от отговорния служител.
Специално управителят Искров беше много информиран човек. Имаше разнообразни контакти и извън БНБ, което не е ненормално. На мен лично ми е казвал: „Ти си отличен специалист, но не си политик. Ето защо искам всичко да знам”. Прав беше и съм се вслушвал в неговите съвети поради всестранната му информираност. Всъщност от него научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Не знам какви точно усилия е положил срещу това, но пострада не само КТБ, но и БНБ. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС.
А конкретно за КТБ, аз не помня някой, дали управителят, дали подуправители, дали друг член на УС, да се е интересувал от нещо за нея в моя нищожно кратък мандат.
– Сигурно защото са се осланяли на отчетността на банката, която пък се оказа лъжлива?
– Спорен въпрос, що се отнася до постъпващата в БНБ отчетност от банките. Това са динамични данни и логически последователни и свързани. Доколко е била лъжлива, все още не е доказано. Ето пример: преди ликвидната буря банката отчита по документи повече от 1,3 млрд. лв ликвидни активи. По-късно, благодарение на онези причини, изплаща почти 1,2 млд. лв на вложителите. Логично е отчетът да е бил верен, нали?
– Добре де, ами как стана така, че липсват документи в кредитните досиета?
– Не зная. Банковият надзор не изпълнява охранителна функция в банките. Аз никога не съм получавал информация за липсващи документи в досиетата на клиенти на КТБ, а и на която и де е друга банка, което да попречи на извършвана там надзорна инспекция. Няма незавършена инспекция по каквито и да е причини, камо ли по тази. Последната инспекция на КТБ е точно 1 година преди, предхождаща събитията, и тогава инспектиращият екип за последно е имал физически досег с досиета. Между другото, в прессъобщение на БНБ от 11.07.2014 г. управителят казва: „Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв.”.
– Интересното е, че главният прокурор обяснява за упреците към прокуратурата по повод на иззети кредитни досиета от тях
– Да. Наистина е интересно. Само че г-н главният прокурор обяснява за досиета, иззети от прокуратурата по време на квестурата и 10-дневната проверка, неправилно наричана „одит”, т.е. след 20.06.2014 г. В същото време е твърде пестелив към участниците в срещата, тъй като не казва, че на 13.06.2014 г. е извършено претърсване и изземване на кредитни досиета на 30 клиенти на банката, и то от сградата на площад „Гарибалди”, а не в офис сградата на бул. „Борис III”. При това с нужните разрешения от съда и протоколи. Дали са били оригинали, също не разбираме. Нещо повече, аз лично видях банкови кредитни досиета на 16.06.2014 в кабинета на следователя И.И. в сградата на СГП, когато ми бе връчено смразяващото кръвта обвинение.
– И колко време са престояли там?
– Не зная. На 16.06.2014 г. между 10:00 и 10:30 ч. бяха там. След това заедно с адвоката се върнахме в БНБ. Как е станало така, че кредитните досиета на 30 фирми са били в следствието, пък едновременно са унищожавани документи в КТБ, не ми е никак ясно. Как е станало това между 13.06.2014 г и 20.06.2014 г., е пълна мистерия! Само да поясня, че едно кредитно досие на кредитополучател се състои от поне три дебели папки. За мен лично е интересно и друго. Г-н главният прокурор казва: „Предстои от страна на прокуратурата внасяне на искане за отстраняване на г-н Гунев от длъжност, тъй като до настоящия момент от момента на повдигане на обвинение той е в отпуск. Разбира се, ще поискаме отстраняване от длъжност, ако ръководството на БНБ не предприеме някакви други действия спрямо него”. Много искам да знам, настоявам да науча, какви действия е очаквал да предприемат срещу мен от БНБ. Явно нещо са ми готвили.
– Въпросът с липсващите документи се дискутира доста между участниците?
– Той е ключов за декапитализирането на банката. Забележете! Г-н Борисов пита: „Въпросът ми е има ли възможност да се намерят тези досиета, дали в БНБ, дали във фирмата?”. Отговаря Д. Костов: „Не, никога и никъде не се съхраняват кредитни досиета извън кредитополучателя”?!?! До онзи ден аз не знаех, че някъде на планетата банкови кредитни досиета се съхраняват при кредитополучателя. Ами тогава защо ги търсите в банката? Бива ли така да се подвежда г-н Борисов, та и всички в залата? И това го казва човек, който след няколко месеца ще стане подуправител на „Банков надзор”!
Но не е само това. На въпрос дали кредитите са обслужвани, той отговаря:
„От там нататък, само да спомена за тези 3,5 млрд. В интерес на истината, това, което одиторите документираха, са много малко случаи на необслужване на кредити и има едно общо заключение, че от тези 3,5 млрд. около 1,8 млрд. са свързани, т.е. при кредити в размер на 1,8 млрд. е имало предоговаряне”.
Мъгла. На мен лично не ми е ясно каква е връзката между свързаност и предоговаряне, но очевидно бъдещият подуправител я вижда. Но пък става ясно, че кредитите са обслужвани. А това е от изключителна важност при оценката на финансов актив. Да поясня: предоговореният кредит е редовен кредит и не се провизира. Преструктурираният кредит задължително се класифицира и провизира. Има много ясни и точни международни стандарти за обезценка на кредити, както и много точни и ясни международни стандарти за свързаност.
– Все пак Д. Костов казва нещо много вярно, а именно че когато един кредитополучател не работи един месец той неминуемо ще затрудни изплащането на кредита си.
– Да. Вярно е. Но не е нужно да си подуправител, за да го прозреш. Всеки кредитен инспектор и бизнесмен го знае. Всъщност реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност. И при тези изходни данни се дискутира нейната ликвидация?
Апропо, годишен финансов отчет, заверен от одиторска компания на КТБ, за 2014 г. няма. Няма и до ден днешен, въпреки решение на съда. Няма и да има, защото никой не би си рискувал репутацията, а вероятно и кариерата си да завери, а преди това да провери такъв отчет.
– Президентът Плевнелиев се оказа доста добре информиран за активите на КТБ?
-Наистина е така. Аз мисля, че всички са добре информирани. Нека го цитираме: „И позволете ми да не се съглася с Вас с оценката за 3,6 млрд., които са „дупка“, защото да Ви кажа честно, навън гражданите си мислят, достатъчно много медии са описали цялата ситуация, че само едни 5 фирми, те се наричат …….., ……….., …………………, …………. и…………… – тези 5 фирми струват много повече от 3,5 млрд. лв., ……. И тук въпросът за мен е, че тези 3,6 млрд. лв. всъщност не са нула, те са 3,6 млрд. лв., ако има силна държава, ако има институции, които са готови да стигнат докрай”.
Много смело и вярно изказване. Всички знаем кои са фирмите, нали? Но изказването му увисна във въздуха. Няма дискусия. Все едно че не го е казал. Учудващо е. Да не забравяме и друго. През есента на 2014 г. имаше един консорциум начело с Оманския фонд, който предлагаше план за оздравяване на банката и предлагаше именно тези активи. Тогава те искаха да получат достъп в КТБ с цел да извършат собствен одит. Отговор: НЕ. Та този план бе представен в Народното събрание и бе отхвърлен с определението – жалко писъмце. То затова е и делото срещу България във Вашингтон. Но българинът е доказал, че има здрава гърбина.
– И какво сега? Двете стенограми са вече факт? Дадоха ли ни нещо те?
– Благодарение на волята на президента Радев стенограмите са публично известни. Те са взаимно свързани и ползата от тях е голяма. Разкриха се странни черти в характера и поведението на хора, облечени с власт и отговорност, както и механизмът за вземане на решения. Стенограмите пораждат множество нови въпроси и са добър повод за иницииране на ново разследване по този не толкова сложен случай.
– И кой да го проведе?
– Не знам. Знам кой не бива да го провежда. Но знам също откъде трябва да започне. От специалния надзор, назначен от БНБ. Най-малкото заради прихващанията след направените цесии, защото близо 1 млрд. лв. депозити над гарантираните прередиха всички останали кредитори в поредността на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на банката, та дори и безспорния обществен интерес в лицето на заема от бюджета към ФГВБ.
Между другото, имаше досъдебно производство срещу квесторите, но наскоро разбрах, че е прекратено. И знаете ли защо според мен? Отговорът е на страница 33 от стенограмата в изказване на Д. Костов: „Съгласно Закона за кредитните институции, квесторите, които изпраща Централната банка при режим на поставяне на банката под специален надзор, правят това, което им се разпореди, когато те бъдат изпратени”.
– Сега нали синдиците на КТБ оспорват прихващанията?
– Щом ги оспорват, значи нещо не е наред със закона. Не е ли ясно? Много може да се говори и много има да се каже, при това от много хора извън стенограмите за безпрецедентния случай с КТБ. Дано по-скоро му дойде времето.
В изпълнение на разпорежданията на съда, президентът Радев направи публични в разстояние на около месец двете така наречени Стенограми КТБ. Събитието трябваше да разкрие дългоочакваната от обществото енигма – какво се случи с КТБ, кой, кога и как ограби четвъртата по големина банка в България.
По характер и стилистика двете стенограми са твърде различни, независимо от гастрола на почти едни и същи нескопосани и неуки актьори. Водещо чувство по време на първата „седянка“, проведена на 29.06.2014 г. при изживяващия се като баща на нацията Плевнелиев, е това на страх, панически страх от възможните последствия от срутването на банковата система. Очевидно, „одобрената“ от по-голямата част от присъстващите на тази среща влъхви атака на Прокуратурата и ДАНС срещу КТБ беше довела до неописуема паника у тези морални стожери на държавата. Никой, очевидно, не си е бил направил труда да прецени какви биха могли да бъдат последствията. А те са били ясни – 2 затворени банки и още поне 14 пред затваряне.
Всички и най-вече опозиционерът по това време Борисов са единодушни, че става въпрос за криминална атака, подкрепена от истерясалата кампания на свинско-кафявите медии. Нито един от тях, обаче, няма смелостта да каже, че фронт на криминалната атака са държавното обвинение и ДАНС. Няма и как да стане, след като основната част от присъстващите са техни „клиенти“, някои от които очевидно наскоро отървали се от зловещата им „прегръдка“. На други вероятно пък е било обещано да се освободят.
С една дума – форумът трябва да мете натвореното от Прокуратурата и службите заради желанието на клана, олицетворяван от Пеевски, да притежава това, което е контролирано от банката и чието придобиване е финансирано от нея. Естествено, обаче, името на Пеевски не се споменава. То и тогава, както и сега – 3 години по-късно – е табу!
Две седмици по-късно, след като по една или друга причина, но главно заради решителната подкрепа на държавата за банковата система и най-вече за прекъсналата плащанията ПИБ, ситуацията се успокоява. Колапсът на системата се отлага и идва времето на „Страшния съд“ – заседанието от 14.07.2014 г. Така бих оприличил неясния формат на втората среща при президента Плевнелиев. Има си, разбира се, Върховен съдия – домакинът, има си прокурор, има вещи лица-помагачи – Искров, Д. Костов и Ментата, има и съдебни заседатели.
Главният въпрос е да оправдаят отдавна дискутираното и вече взетото решение за ликвидацията на банката. Защо КТБ не е подкрепена, при положение, че за разлика от другата подпомогната банка, е могла да предложи обезпечения като 43% от Виваком, 97% от Петрол, 100% от НУРТС, 100% от Дунарит и пр., чисти от задължения, всеки може да си направи извода. Казвам го, защото е публична тайна срещу какво е предоставена държавната помощ на другата банка.
Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). Дори и самите поръчкови изпълнители от Делойт са отказали да го направят към онзи момент, поради липса на файлове и информация. А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Най-подготвени с „опорни точки“ са „индиректният“ представител на Пеевски – Главният прокурор и теологът „финансист“ Ментата. Опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии. Нивото на разговора е махленско, жълто. Какъвто е и стилът на скалъпеното обвинение, на което сръбските съдии три години се „дивят“, а и не само те… Парадокс е, че днес кредитите на атрактивно описания охранител, който бил източил банката по мое нареждане, не са дори включени в обвинителния акт. Но не това е важното. Важното е, че тези хора, сред които и Ръководството на БНБ, и Главният прокурор под погледа и с одобрението на Президента, и бъдещият многократен Премиер, си позволяват да нарушават законите, като че ли се намират в държава от Екваториална Африка. При това, отчитайки факта (най-сетне след безкрайните инсинуации на Прокопиев и Сие в продължение на години), че банката има сериозни външни акционери и най-вече Държавният фонд на Оман, третирани унизително от представителите на правителството на Орешарски и Централната банка, без да им бъде предоставено полагащото им се по закон право за възстановяване на банката!
Затова са и опасенията на президента Плевнелиев, че трябва да се намери много респектираща външна компания за защита на безумията, сътворени от тях. Прав е президентът Плевнелиев – вярвам, че ще осъдя държавата България, както съм убеден, че това преди мене ще стори Оманският фонд. Въпросът е, че съдебното възмездие трябва да достигне до поръчителите и организаторите на атаката и плячкосването на активите, както и до изпълнителите. Голяма част от тях присъстват на това събиране.
Освен „високо интелектуалните“ разговори за ямите и дупките, президентът има още едно прозрение – че активите на банката не са само кредитите на шофьорите и охранителите, дето не разбирали от цесии (като че ли „експертите“ от милиционерските училища на Главния прокурор разбират), а и контролните пакети на поне 20 индустриални предприятия с над 20 000 работещи и служители и над 230 млн. евро годишна EBITDA (по данни от 2013 г.) По различни оценки тяхната стойност надхвърля 1,5 млрд. евро, потвърдена и от моите чуждестранни финансови консултанти. Дали някой има представа колко пари са влезли от тях в банката? По моя информация – не повече от 150 млн. евро и то главно чрез цесии (разрешени от там присъстващите „гув…ньори“ и вице-„гув..ньори“), чрез които, разбира се, е придобит контролът върху част от тях – напр. Петрол, Рубин Плевен, Техномаркет, Кастра Рубра, НУРТС, ХК Костенец и др. Няма да влизам в задочен спор по концептуалните ми различия с Прокопиев на тема „Що е то банка и по какво се различава от един инвестиционен фонд?“. Ще кажа само, че тези активи, приходите от тях и тяхната реализация са били онова надлежно осигуряване на изплащането на кредитите на „секретарките“ и „охранителите“. Докато банката не беше подчинена, овладяна, а впоследствие и „брутално източена“, съгласно свинско-кафявата терминология, от същите тези, които прехвърлиха вината върху мене.
В заключение ще подчертая, че и днес съм убеден, че принципно моделът ни беше единствено правилният за условията на криза след 2008 г. Нямам съмнение, че дори и сега, 3 години по-късно и повече от 5 млрд. лева допълнителен лихвен доход за банковата система от контролираното сваляне на лихвите, позволило на банките да провизират значителна част от „перфектните“ си портфейли, преобладаващата част от тях и сега имат по-лоши активи от активите на КТБ към 20.06.2014 г.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек
