Винаги ми става тъжно, когато си спомням за класа ми и за учителите от ГПНЕ „Гьоте“, споделя най-талантливата абитуриентка от випуск 2018

Интервю с момичето, което завладя сърцата на хората с представянето си в X Factor

2543 абитуриенти от 22 училища от Бургас празнуват на 24 май сбогуването си с училището. Сред най-талантливите представители на випуск 2018 е певицата Станислава Василева, която покори сърцата на меломаните и на журито на X Factor с гласа си. Ученичката на Кина Христова от студио „Сезони“ признава, че трудно сдържа сълзите, когато се носи по течението на спомените от ученическите години. Мечтите й я водят към Лондон и голямата сцена, но ГПНЕ „Гьоте“ вече й липсва. Желанието й е един ден да се върне, защото сърцето й е изпълнено с обич. Сред учителите си, които най-много обича, е Петя Пирьова. Благодаря й, че беше толкова отдадена на нас и винаги искаше да сме най-добрите, не само по немски, споделя младата певица в интервю за в. „Компас“.

–Бургаската Гимназия с преподаване на немски език „Гьоте“ губи една от най-талантливите си ученички – Станислава Василева. На 24 май, когато цяла България и страните, на които сме дали писменост, книги и култура празнуват, вероятно момичето, което е гордост за своите учители, ще празнува в Слънчев бряг. В този ден може би ще се сбогувате с тях и ще поемете по нов път. Къде се надявате да ви отведат съдбата и мечтите?

– Факт е, че за мен завършва един прекрасен период – училището, което ме научи на едни от най-важните уроци за живота. Колкото съм щастлива, толкова и не искам да приема, че пораснах и че ще се отделя от семейството и приятелите ми. Мечтите ми ме отвеждат в Лондон, където ще уча и ще продължа музикалната си кариера.

-Прощавате се с училището, в което сте преживели много приятни мигове и в което може би сте се влюбили за първи път. Има ли сълзи в очите ви, когато се носите по течението на спомените?

-Разбира се, винаги ми става тъжно, когато си спомням за класа ми и за учителите. Всичко беше някак си по-лесно в училище, макар и често да се ядосвах и да си повтарях, че искам най-накрая да завърша. Моментът настъпи и осъзнавам, че вече всичко е зад гърба ми. Училището ще ми липсва, определено.

-А кой е най-хубавият спомен?

-Имах много хубави моменти през годините. Не знам кой е бил най-хубавият.

–Не ви ли се иска един ден да се върнете в същото училище, но като учител?

-Бих искала да се върна, но не като учител.

–Хората, които са седели пред телевизорите и са стискали палци, докато са ви гледали в X Factor, вероятно искат да разберат с какъв тоалет ще е техният идол. Какво бихте им казали?

-Не искам да издавам какъв ще е тоалетът ми, но ще е нещо доста различно и интересно.

–А на вашите приятели, които очакват да се дипломират, за да си купят еднопосочен билет за някоя по-нормална страна, в която по-рядко се срещат крадливи политици и измъчени от немотията учители и културни дейци?

-Бих им пожелала късмет, тъй като вероятно ще срещнат по пътя си много препятствия. Самата аз отивам да уча в чужбина и ми е интересно какво ще се случи там, нека следват мечтите си, без значение дали ще бъдат в България или в чужбина.

-Имате ли любим учител и какво бихте му (й) пожелали?

-Аз имах късмета да попадна на прекрасни учители през тези години. Но може би една от любимите ми госпожи, на които бих казала нещо, е госпожа Пирьова. Искам да й благодаря, че ми показа как никога не трябва да се отказвам, че няма невъзможни неща, има само камъчета по пътя, с които трябва да се справям. Благодаря й, че беше толкова отдадена на нас и винаги искаше да сме най-добрите, не само по немски. Блaгодаря Ви госпожо, обичам Ви!

Нямам търпение да изляза на сцената и да покажа какво мога, споделя певицата, която посвети песен на момичето, превърнало се в символ срещу войната на пътя
Интервю с новата поп звезда за в. „Компас“

Станислава Василева от Бургас посвети песен в X Factor на своята най-добра приятелка Валя, която бе убита на пешеходна пътека в града ни и се превърна в символ срещу войната на пътя.
Искам да посветя изпълнението си на нея, каза 18-годишната певица, преди да излезе на сцената на култовото шоую.

-Омагьосахте и публиката, и журито на X-Factor с гласа си и вече ви сочат за фаворит. Преди да се качите на сцената обаче, споделихте, че сте чувствителна и притеснителна, но инстинктът ви е подсказал, че това е вашият шанс. Каква е „магията“ за успеха?
-Определено бях притеснена преди да изляза на сцената, тъй като очаквах нещата да се развият и в двете посоки, но въпреки това се радвам, че за пореден път интуицията ми не ме подведе. Магията на успеха ли.. страшно много труд, постоянство, практика, талант разбира се, на първо място.
-Вашата мечта навярно вече е и мечта на много бургазлии. Хиляди хора се молят да успеете, защото имате талант. А на вас вероятно не ви е никак лесно. Имате ли сценична треска? Какво трябва да преодолеете, за да накарате вашите приятели и съграждани да се гордеят?
-Може би не е сценична треска точното определение, по-скоро е едно такова вътрешно вълнение, някак си нямам търпение да изляза на сцената и да покажа какво мога. Трябва да преодолея качества, които както казах и на визитката в Х-Фактор, не са типични за един успешен артист. Може би именно фактът, че съм много емоционална, както ми помага, така и често ми пречи, защото в нашата сфера определено са нужни характер и издръжливост.
-Участието ви в „Гласът на България“ не бе така успешно, не бяхте оценена подобаващо тогава или нещо се промени през тези няколко месеца?
-Вероятно по малко и от двете, не бих казала, че като вокални способности съм се променила драстично, по-скоро осъзнах, че първо трябва да имаш психическата нагласа. Не повярваш ли сам в себе си, няма да можеш да накараш никого да вярва в теб (звучи клиширано, но определено ми помогна да продължа напред във формата).
-Музикалната ви кариера започва още когато сте на осем години. Леля ви е посочила пътя, като ви е завела на прослушване. Разкажете за нея и за учителите, които ви помогнаха, за да блеснете на сцената.
-За пръв път се явих на прослушване при една вокална педагожка по народно пеене. Леле, сега като си спомня, влязох в една стая със зелени стени, гледах супер изплашено, все едно отивам, за да ми направят нещо лошо. Първата песен, която изпях, беше „Седнало е Джоре дос“. Изпях я с акордеон, с един господин, когото изключително много обичам и уважавам. Двамата говориха с майка ми след изпълнението ми, помня, че след няколко години мама ми сподели, че госпожата е казала, че ще стане голям артист от мен. В Школата за народно пеене пях индивидуално и в хор. Емоциите бяха приказни, всяка година ходихме в чужбина по фестивали. След 7 години и стотици конкурси и фестивали реших, че е време да продължа с друг стил музика, именно този, с който се занимавам до ден днешен – поп и джаз. Пея в студио „Сезони“ при Кина Христова. Изключително много обичам тази жена, дължа й толкова много, винаги, по всяко едно време на денонощието ми е помагала с каквото може. Щастлива съм, че попаднах на такива хора, както на Кина Христова, така и на Пепа Запрянова и Стойко Георгиев. Обичам ги, ако не бяха те, нищо от това, което се случва в момента, нямаше да е факт.
-Кой е най-трудният урок в живота?
-Имала съм тежки моменти, но винаги съм се справяла. Не мога да конкретизирам.
-Приятелката ви Валя си отиде, но се превърна в символ срещу войната на пътя. Изпълнението си в неделя й го посветихте. Имахте ли тогава усещането, че тя е до вас?
-Валя винаги ще остане в сърцето ми като едно ангелче, което няма да бъде забравено. Усещах, че е с мен, винаги ме подкрепяше, дори и за най-големите щуротии…
-Какво бихте казала на жената, която преди около шест години ви я отне?
-Нямам какво да кажа на тази жена. По-скоро бих отправила апел към всички шофьори по улиците: Внимавайте, има хора, които ви обичат и вие обичате! Всички си казват: „Не, няма как да се случи на мен“. О, повярвайте ми, не ви го пожелавам, но случи ли се нещо подобно, остава травма за цял живот!
-А на магистратите, които за убийство дават само година затвор?
-Аз съм от хората, които изключително много обичат родината си, но не одобрявам много неща, които (не) се случват в България в последните години. Много от законите трябва да бъдат променени, но нека не навлизаме в темата за политиката на страната. Бъдете внимателни по улиците!
-Каква е Станислава Василева далеч от прожекторите? Какво бихте казали за себе си?
-Станислава Василева е едно скромно момиче, което не се е променяло в това отношение. Дисциплинирана съм, изключително амбициозна и както споменах, емоционална и понякога притеснителна. Вече не съм срамежлива, мисля, че само това качество съм променила.
-Много от вашите приятели, завършили ГПНЕ „Гьоте“-Бургас, вероятно вече са на хиляди километри оттук. Вие обаче останахте. Когато се дипломирахте, не ви ли се искаше да си вземете еднопосочен билет за Виена или Берлин?
-В момента съм последна година в училище. Имам идеи за след година, но нека първо да се осъществят.
-Какво бихте казали на нашите читатели?
-Бъдете живи и здрави, много усмихнати и обичайте! Следвайте смело мечтите си, ще използвам още едно клише, но искаш ли достатъчно силно, всичко е възможно. И още веднъж, бъдете внимателни по улиците, по-добре да закъснеете, отколкото да съжалявате цял живот заради секунда невнимание!