Някога научавахме какво става по света, че и у нас от разни вражески радиостанции – „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Свобода“, DW и други. По-късно дойде „перестройката“ на Горбачов и до нас, посредством съветската периодика, започнаха да досигат новини от собствената ни страна. Следващият период, малко след 10 ноември 1989 г. ни застигна с прохождащата свобода на словото (да не се бърка със свободата на мисълта). Това време беше за кратко – по-малко от 5-6 години. После дойдоха мутрите и приватизираха вестниците, телевизиите, радиата… В епохата на мутрите бе приватизиран и интернет – инфо сайтовете станаха собственост на някакви типове, наричани неправилно олигарси. А те са големите крадци и престъпници.

Днес отново търсим чуждоземни източници, за да разберем какво става у нас и по традиция за броени минути се информираме какво става в Иран и Сирия, Венецуела и Мексико, но не знаем истината за с. Галиче. Не знаем какво стана в с. Хитрино и какво прави Борисов цяла седмица на мястото на аварията. Списъкът на незнанията ни е много дълъг и не ми е по силите да изброя всичките загадки и неизвестности за хилядите инциденти, катастрофи и далавери, за които само се чували това-онова.

Премиерът се хили в лицата на журналистите и нахално им заявява, че не иска да го питат какво ще прави утре в Русия, а журналята угоднически кимат и глуповато му се усмихват.

Днес отново тънем в информационна мъгла и ни подлагат на някакъв нов вид агитация и пропаганда , които удивително приличат на социалистическата агитация и пропаганда. С тая съществена разлика, че новите технологии позволяват една лъжа да обладае много повече умове за твърде кратко време, отколкото по времето на соца, когато все пак намирахме някакъв коректив, а сега алтернативата е равна на нула, колкото и парадоксално да звучи това.

От името на опечалените:

Любо КОЛЬОВСКИ

Асоциацията на европейските журналисти – България намира за циничен опита на премиера Бойко Борисов да прехвърли отговорността за проблемите със свободата на словото единствено върху журналистите.

Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

„Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос”, заяви Борисов в интервю за Нова телевизия, помолен да коментира класацията на Репортери без граници, в която България заема 111 място за 2018 г., изоставайки не само от ЕС, но и от страните от Западните Балкани.

Подобен коментар от лидера на изпълнителната власт когато страната потъва все повече в тази класация, изключително напомня на великия комбинатор Остап Бендер: “Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се”.

Господин премиер, журналистите са едни от основните потърпевши от лошата медийна среда, изследването на АЕЖ-България за статута на журанлистическата професия показва, че на повечето колеги им се налага да работят и живеят в доста тежки условия.

Недопустимо е те да се оказват единствените отговорни за ситуацията, още повече, че в Доклада на Репортери без граници не пише нищо такова. Напротив, сред причините са посочени корупцията и срастването между политици, олигарси и медии. Журналистите, които участваха в проучването на АЕЖ-България за 2017 г., откроиха като тенденция завръщането на политическия натиск върху тях.

Другият голям потърпевш от лошата медийна среда обаче сме всички ние, българското общество. Защото проблемите на медиите не са нещо изолирано, напротив те са свързани с други проблеми на държавата – като липсата на съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, липсата на върховенство на закона. И всички тези фактори, взети заедно, водят до най-ниския жизнен стандарт в ЕС и цялостното усещане у населението, че не живее добре.

Купуването на медиен комфорт с публични средства, взаимозависимостите между олигарси, политици и медии, разправата с критичните гласове са широко разпространени и не, не са проблем само на журналистите, въпреки че журналистите са призвани да осветляват, разследват и разобличават подобни практики. Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

Точно ден преди вашето изказване бе Денят на свободните медии и по този повод, АЕЖ-България излезе с позиция, озаглавена “Журналистите не бива да бъдат оставяни сами да плащат високата цена за свободното слово”. Продължаваме да стоим на това мнение и в същото време сме готови да понесем нашата част от отговорността и да съдействаме за промяна. За да се случи такава обаче първо е нужно да се осъзнае, че проблемите не са изолирани и няма как да бъдат само наши или ваши, съответно, и решенията трябва да бъдат общи. Не на последно място свободата на изразяване е право, гарантирано от Конституцията и международните договори, по които България е страна.

„Бацко сам си е дал четирибуквието под наем“

От разговора на Виктор Николаев и Данчо Цонев, популярен в някои кръгове като Ментата, разбираме три неща:

1. ГЕРБ по всяко време могат да се отърват от компрометиращите ги Сидеров и компания и да си управляват безметежно с ДПС;

2. Свободата на словото в България си е ОК, някакви журналисти от медии на лошите Прокопиев и Дончев ни клепат пред „Репортери без граница“;

3. Най-големият проблем на демокрацията у нас е опитът на някаква креслива извънпарламентарна пеперуда да се прероди от отеснялата си реформаторска какавида и публично да оспорва действията на новосъздадените органи за борба с корупцията. Които пък заслужават поне година време да свършат, каквото успеят, и чак тогава да им се търси отговорност. Ако остане кой де…

Понякога съчувствам на Бацко, въпреки ясното съзнание, че сам си е дал четирибуквието под наем.
Не е лесно три мандата да зависиш от едни и същи хора, здраво държащи дъното на панталоните ти, и през цялото време да се чудиш кое ще надделее у тях – алчността или коварството.

Весислава Танчева
/PR-експерт/

Всички идеали са съдрани и стъпкани в калта на арогантността, на наглостта и непукизма

Журналистите скочиха срещу наглото поведение на Антон Тодоров и Валери Симеонов. Прави са, истинска свинщина е да заплашваш журналист в национален ефир. Това е симптом, че политиката се чувства всесилна и безнаказана.

Впрочем, такова поведение потвърждава най-големите ни страхове – свободата на словото и демокрацията са розов прах в очите на избирателя. Не че избирателят вярва – той вече и на себе си не вярва, но докато властта не се озъби така грозно в ефира, още има някакъв изтънял от разочарования идеал – син, червен или зелен. Сега обаче всички идеали са съдрани и стъпкани в калта на арогантността, на наглостта и непукизма. И звучи толкова идиотски оправданието, че, видите ли, ние не сме разбрали.

О, господа, ние всичко разбираме, просто няма с кого да ви сменим. Но вие все пак не разчитайте много на това…

Ники Комедвенска