След като КЗК забрани на „Инерком“ да купи активите на чешката компания, вероятно управляващите пак ще обърнат „плочата“ за АЕЦ „Белене“
КЗК забрани „Инерком“ да купи ЧЕЗ. Решението беше публикувано на сайта на комисията, съобщава Нова телевизия.
В него се казва: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани придобиването на контрол от страна на „Инерком България“ ЕАД върху „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, „Бара Груп“ ЕООД.
В процеса на проучване комисията установи, че е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Също така сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи, пише още в решението.
На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените й лицензии за осъществяване на тези дейности. Паралелно, ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД формират съществен пазарен дял на база търгувани количества ел. енергия на свободния пазар, казват от КЗК.
Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност. Комисията счита, че наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя страна би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари, се казва в заключението на комисията.
В позиция до медиите от „Инерком“ заявиха, че са изненадани от решението на КЗК. Дружеството внимателно ще анализира мотивите за това решение и в следващите дни ще обяви становището си във връзка със забраната.
„По отношение на решението на КЗК, нека е ясно, че ние сме правова държава и всяка институция действа спрямо нейните компетентности. КЗК е взела решение, което е мотивирано. Ние няма какво да коментираме по тази тема”, коментира от своя страна енергийният министър Теменужка Петкова.
„Откакто избухна скандалът с ЧЕЗ парламентарната група на БСП последователно и аргументирано изразяваме съмнение, че тази сделка не отговаря на българските закони. Днес имаме първото потвърждение за това”, заяви народният представител от „БСП за България“ Крум Зарков.
Ако решението на КЗК не бъде някак си отменено, управляващите може отново да обърнат „плочата“ за проекта АЕЦ „Белене“. За да се строи нова централа, някой трябва да има полза. Всички знаят кой наднича зад кака Гинка. Дали той ще има изгода от още една АЕЦ, ако не може негови хора да вземат активите на ЧЕЗ? Едва ли.
Държавата няма да участва в сделката, съобщи финансовия министър Владислав Горанов, като уточни, че позицията е съгласувана с премиера Бойко Борисов
Държавата се отказва и няма да участва в покупката на енергото в Западна България, за чийто купувач чешката компания е избрала дружеството „Инерком” на Гинка Върбакова, предаде репортер на bTV.
За промяната на позицията ни, съгласувана с премиера Бойко Борисов, съобщи финансовият министър Владислав Горанов пред парламентарната комисия по казуса. На заседанието на комисията премиерът естествено не се появи.
„В последните седмици с премиера Бойко Борисов сме се обединили, че участие на държавата е нецелесъобразно, не бихме участвали в такава сделка“, заяви финансовият министър.
По думите му, дали сделката ще се реализира или не, е извън регулаторните функции на държавата. Нямаме намерение като изпълнителна власт да се намесваме в частно-правни отношения, категоричен беше Горанов.
Финансовият министър припомни, че след като се е появила първата информация за подписването на предварителен договор между ЧЕЗ и „Инерком” за продажбата на активите на ЧЕЗ в България, обществената реакция и въпросът е бил къде е ролята на държавата в една подобна сделка.
Това е провокирало премиерът и членове на правителството да инициират среща със собственика „Инерком” Гинка Върбакова, където са поискали информация за сделката и дали е възможно българската държава да стане част от тази сделка. Тогава от страна на собственика на „Инерком” е била заявена готовност да допусне българската държава в сделката под една или друга форма, като обаче не са били обсъждани конкретни методи или ресурси, с които държавата да се включи в подобна сделка.
Сега държавата, пардон Бойковците бият отбой. Защо ли? ГЕРБ-авите политици си играят с търпението на народа. Извъртяха се подло, защото е ясно, че този, който стои зад гърба на Гинка няма интерес държавицата ни да има нещо общо с активите на дружеството.
Такъв абсурд по света няма, каза икономистът проф. Димитър Иванов
Очевидно е, че „Инерком” е направил залог на акциите на бъдещата собственост на ЧЕЗ – България. Как този залог на акции отговаря на законите в България? Това е противозаконно. Такъв абсурд по света няма. Това каза в предаването „Лице в лице” по бТВ икономистът проф. Димитър Иванов.
По думите му, в целия шум, който се е вдигнал около сделката с ЧЕЗ, има и голяма доза демагогия.
„Вдигнахме страхотен шум за една Гинка. Казвам го символно, Гинка е чудесно име, извинявам се на госпожа Гинка Върбакова. Някак си забравихме, обърнахме гръб на досегашната страница на прехода ни. Цялата ни олигархична структура на българската икономиката в момента, 90% се крепи на Гинки, нашият преход се нарича „Гинков преход”, цялата работническо-мениджърска приватизация, извадена на българския икономически хоризонт – хора, тип Гинки“, коментира професорът.
„Аз използвам друго наименование – „пиратите на прехода”, които утре ние ще наричаме лордовете на българската икономика, те бяха Гинки по своему. Българският тип приватизация доведе до този икономически модел, който ражда тези икономически резултати, поставяйки ни на последно място в Европа“, добавя той.
„Ние всички се втурнахме масово да ставаме собственици, но не помислихме каква е втората фаза на това след като станем собственици – как ще го мениджираме, как ще го развиваме, как ще го експандираме това предприятие. И затова нашата икономика сега страда. Считам, че е имало конструирана схема, която се сгромоляса при този изключителна реакция публична, политическа, която избухна”, обясни Иванов.
Според него схемата не е съмнителна.
„Прочетох изискванията на ЧЕЗ-майка по отношения на процедурата и в тях няма как „Инерком” да не е представил още при своята неусловна оферта източницитие си на финанисиране – колко ще бъдат, какви проценти и откъде. И тук възниква основния въпрос – как така една от най-големите чужди банки в България с нейния си филиал в България при всички банкови критерии е разрешила и е дала финансова гаранция на „Инерком”, добавя икономистът.
„Инерком” не отговаря на тези изискванията да плати тези 329 млн. евро. Тя няма тези възможности, защото, за да плати тези 326 или 329 млн. трябва да участва днес минимум с 33% – 34%, тоест, тя трябва да даде около 106 млн. евро собствено участие“, обясни той.
Иванов каза, че би посъветвал премиера час по-скоро с оглед на предстоящия арбитраж да поиска от министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи части от ЧЕЗ, като диспечерските звена за управление, да влязат в списъка със стратегическите обекти. Част от ЧЕЗ влиза там, но друга не влиза.
По думите му можем да засилим нашата преговаряща позиция по отношение на арбитража.
Днес Биволъ изпрати до Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България (Комисията ЧЕЗ) изложение с въпроси, които публикуваме по-долу. Очакваме Комисията да подложи на разглеждане тази информация и да потърси отговор на така зададените въпроси от голям обществен интерес за изясняване на връзките на лица от изпълнителната власт с лица, свързани едновременно с криминални структури и с управлението на „ЧЕЗ България“, както и за кредитната история и благонадеждност на лицата свързани с купувача на „ЧЕЗ България“.
1. На 20.10.2009 г., три месеца след като правителството на ГЕРБ встъпва в длъжност, Димитър Николов Стефанов, известен с прякора си „Митко Каратиста“ е назначен за член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“. До 26.07.2011 г. същото лице управлява и фирмата „Омега 96“. Предишен собственик на „Омега 96“ (ЕИК 831254809) е Румен Гоцов Николов, известен с прякора си „Пашата“, съдружник в имащата печална слава на организирана престъпна група „Интергруп енд партнърс“, известна също като „СИК“.
Връзките към това лице със спорна репутация се откриват и при властта, и при купувача на „ЧЕЗ България“, фирмата „Инерком“. От една страна през 90-те години Румен Гоцов Николов е бил съдружник с премиера Бойко Борисов в няколко фирми, между които и „Тео Интернационал“, разследвана за незаконна фабрика за цигари в Крайморие. От друга страна съпругът на Гинка Върбакова – Славчо Върбаков, е бил съдружник с Евгения Калканджиева, която през 90-те основава агенция „Визаж“ заедно със сестрата на Красимир Маринов – „Маргина“, който е съсобственик с Румен Гоцов Николов в „Интергруп“.
Относно Димитър Стефанов е публичен факт запис със следните твърдения на Ванко Георгиев Анастасов:
„Митко Стефанов е много силен човек, да знаеш. Способен е на такива неща, че на нас с теб ни е бедна фантазията. Митко си контактува директно с Цецо, директно с Бойко… Обяснявам ти каква е картината. ‘Начи Митко е 50% мафия, 50% държавен служител. Той продължава да държи определени структури.”
Считаме, че Ванко Анастасов говори в качеството си на информиран човек, тъй като във фирмената му история се откриват връзки едновременно към Румен Николов и Димитър Стефанов.
Ванко Анастасов е бивш съдружник във фирмата „Бова 2000“ с Емил Иванов Младенов, спортен директор на Българската федерация по Kану-Kаяк и настоящ управител на фирмата „Арена 95“, която е била собственост на Румен Гоцов Николов.
Самият Николов управлява „Арена 95“ до 2011 г., когато го замества синът на Анастасов – Георги Ванков Анастасов. Той управлява до 2014 г., след което е заместен от Емил Младенов. Връзката с Димитър Стефанов е през фирмата „Орбо Трейдинг България“. В тази фирма съсобственик е Емил Младенов, а управител е Живко Стоянов Костадинов, който е в същото време управител на споменатата по-горе „Омега 96“, едновременно с Димитър Стефанов – „Митко Каратиста“.
Понастоящем „Омега 96“ и „Орбо Трейдинг България“ имат общ управител: Живко Костадинов и са собственост на фирми от Англия и САЩ, които се представляват от един и същ адвокат: Евгений Костов Делибалтов. Евгений Делибалтов и Румен Николов – „Пашата“ се явяват съсобственици на недвижим имот в София придобит през 2001 г.
След медиен скандал в Чехия през 2013 г. Димитър Стефанов беше отстранен от надзорния съвет на ЧЕЗ България.
В отговор на въпрос за Димитър Стефанов в интервю за изданието Е15 тогавашният шеф на борда на ЧЕЗ Петър Докладал казва, че Стефанов е бил препоръчан от Министерството на Икономиката (министър Трайчо Трайков) докато България е имала 33% дял в ЧЕЗ България. Той обаче остава на поста и след продажбата на българския дял в ЧЕЗ. В отговор на въпроси от български медии през 2013 г. от борда на ЧЕЗ заявиха, че Стефанов е бил назначен защото „познавал социалната и политическа среда в България“.
В интервю за радио „Дарик“, предаване „Седмицата“ от 17.03.2018 депутатът от БСП Стоян Мирчев заяви, че има информация за „добри отношения“ между Гинка Върбакова и съпругата на Димитър Стефанов. Вероятно той има предвид дамата, от която Стефанов има деца и с която има общи имоти – Татяна Николова Георгиева, политическо лице – в момента член на Столичен общински съвет от ГЕРБ.
Въпроси:
- Как е взето решението за назначение на Димитър Стефанов през 2009 г.?
- Разпореждал ли е премиерът Бойко Борисов на министър Трайчо Трайков да го препоръча или министърът е взел такова решение самостоятелно?
- Разговарял ли е премиерът Бойко Борисов с лица от ръководството на фирмата-майка в Чехия относно назначението на Димитър Стефанов и настоявал ли е той да бъде назначен?
- Какво образование и какви компетенции има Стефанов в сферата на енергетиката?
- В какво се изразяват „добрите отношения“ между Гинка Върбакова и Татяна Георгиева?
2. На 03.04.2013 г. на пресконференция прокурор Нели Златкова съобщи със следните думи за резултати от проверка в ЧЕЗ.
„При проверката на ЧЕЗ е обърнато основно внимание на начина на формиране на цените и услугите на електроенергия. Само две от дружествата на ЧЕЗ могат да се нарекат енергийни по смисъла на закона – „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“ „Тези две дружества са предоставили на „ЧЕЗ България“ ЕАД по-голяма част от тези дейности, а компанията е преразпределяла тези услуги на трети дружества. Сключени са и договор за предоставяне на услуги с възнаграждение малко над 464 милиона лева; договор за общи условия – 340 млн. лв. и договор за избор на доставчици – 9,9 млн. лева. Това вероятно е нарушение на лицензията“
Според Прокуратурата тези договори са се отразили на цената на тока. Проверката е установила и опити за заобикаляне на Закона за обществените поръчки. АДФИ също е извършвила проверка на тези договори.
Въпроси:
- Какво се случва с това разследване на Прокуратурата?
- Прерастнала ли е проверката в досъдебно производство?
- Има ли в прокурорската проверка данни за злоупотреби от страна на ръководството на ЧЕЗ и по-конкретно на Димитър Стефанов?
3. По време на Изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националната агенция по приходите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ Груп в България проведено на 01.03.2018 г. председателят на ДАНС съобщи за „наличие на водени в Прокуратурата на Република България прокурорски преписки от 2010, 2014, 2015 и 2016 г. срещу управление на лизингово дружество, което е ощетявано с чуждо имущество, където заемополучатели са от семейство Върбакови. Четири от проверките са прекратени. По две от тях работата продължава, като до момента няма повдигнати обвинения срещу лицата.“
Въпроси:
- Срещу кои лица са прекратените проверки и какви данни за престъпления е имало в тях?
- Срещу кои лица и какви данни за престъпления има в двете висящи преписки?
- На какъв етап се намират висящите преписки – проверка или досъдебно производство?
4. В интервю за bTV, предаване „Тази събота” от 10.03.2018 г. министър Теменужка Петкова заяви, че преди 20 години неин познат я е запознал с Гинка Върбакова и нейния съпруг, а впоследствие станал техен кум.
Въпроси:
- Кое е това лице?
- Има ли или имало ли е това лице бизнес връзки с лица на властови позиции и отношение към управлението на ЧЕЗ България?
На снимката: Димитър Стефанов – „Митко Каратиста“
Автор: Биволъ
От днес, 07.03.2018 г., Общински съвет на БСП – Бургас стартира подписка на „Национална гражданска инициатива държавата да отмени сделката ЧЕЗ България” на територията на община Бургас. Местата, където гражданите ще имат възможност да вземат участие в подписката, са:
- Всеки работен ден, от 09:00 ч. до 17:00 ч., на ул. „Фердинандова” № 60, ОбС на БСП – Бургас.
- Всеки работен ден, от 16:00 ч. до 19:00 ч., клуб на БСП – к-с „Изгрев”
- Всеки работен ден, от 15:00 ч. до 18:00 ч., клуб на БСП – к-с „Славейков”
- Всеки работен ден, от 15:00 ч. до 18:00 ч., клуб на БСП – к-с „М. Рудник”
- Всеки работен ден, от 15:00 ч. до 18:00 ч., клуб на БСП – к-с „Бр. Миладинови”
За справки и въпроси на тел: 056 844316
Целта ни е спиране на сделката, започване на процедура отначало, кандидатстване от страна на българската държава наравно с други купувачи за закупуване активите на ЧЕЗ-България. Важно е за националната сигурност.





















































































































