Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.

Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.

Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.

Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.

Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.

Заемите, нужни за финансиране  на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.

Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата  надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.

Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.

След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.

Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.

Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.

Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.

Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом  има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.

Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.

Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.

Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.

Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.

Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.

След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.

Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.

Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.

Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.

Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.

Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.

По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ,  неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.

Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.

Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.

Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.

От Илиян Василев

Наскоро Прокуратурата повдигна обвинени срещу 93 годишна баба, защото в двора на старицата поникнали 3 стръка марихуана. Влачили старицата по съдилища, защото няма сили да стигне до края на двора си, за да види какви плевели са изникнали. В същия момент можем да се запитаме какво прави прокуратурата,  когато иде реч за милиарди?! КАКВО СТОРИ за повече от две години след като от КТБ изчезнаха близо 4 милиарда лева?! Колко от тях разкри, колко обвинения повдигна?! Какво правят Прокуратурата и НАП, когато бюджета на държавата е ощетяван с милиарди лева годишно и то само от една фирма?!

Да вземем за пример Лукойл. Последните 9 години рафинерията  „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД отчита, че е на загуба и съответно няма да разпределя дивидент в полза на акционерите. За първите  години след покупката на Нефтохим, Лукойл имаше извинение, тъй като трябваше да се покрива дълг (впрочем изкуствено натрупан). Но пък това бе причината рафинерията, струваща над 1 милиард, да се купи за тези мизерни 100 милиона – джобни пари за руски олигарх. Интересното е, че и от приватизацията през 1999 година не е разпределян  дивидент никога. Как  тогава  придобилия го Лукойл Руска федерация ще си възвърне инвестицията, че и да отчете някаква печалба, каквато е и целта на всеки бизнес?!  Явно че този въпрос  не го вълнува. Не се вълнува и НАП. Сигурно има друг начин да се печели от  рафинерията, но печалбата да не остава в България. Примерно – като се манипулират финансови резултати и се пренасят ползите и печалбата извън България.  Законодателят е формулирал в  ЗКПО извличането на подобен дивидент, маскиран като…скрито разпределение на печалба …в  полза на компании, регистрирани извън България или компанията майка Лукойл.

Това ще бъде и целта на настоящото изложение.

За целите на изложението  ще се позоваваме на официални факти и документи. Всички данни са  взети от финансовите отчети на  цитираните фирми, а анализа и обработката на данните са изготвени от професионалисти с дългогодишен опит в счетоводни и финансово анализи и  корпоративно управление.  Затова ето в началото няколко факта за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ПАО  Лукойл Руска федерация и Литаско Швейцария.
Ето факт доказваш, че Лукойл Руска федерация  контролира  завода в Бургас. Той е крайна контролираща компания, според отчетите и на двете компании. Приказките, че завода в Бургас не бил на руския Лукойл, а на някакъв  холандски Лукойл  са за „полезните идиоти“, както ги нарича Ленин.

Ето факт, доказващ, че рафинерията в Бургас и Литаско също са свързани лица. Поне така пише в отчета на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД

Трети факт. Това е част от Отчета за приходи и разходи на завода в Бургас за 2015 г. При над 5 МИЛИАРДА ЛЕВА ПРИХОДИ – ОТНОВО НЯМА ОТЧЕТЕНА И СТОТИНКА ПЕЧАЛБА. Трябва да уточним, че българската държава не знае какво се вкарва и изкарва от терминала в Росенец, защото там все още няма поставени измервателни уреди. Това практически е митнически пункт, но без митничари, през който може да се вкарва и изкарва безконтролно каквото и колкото си поискаш. НАП нехае, нехае и Агенция „Митници“ и упорито отказват да приложат закона и да осъществят контрол и то при няколко поредни правителства. Все едно това не е част от българската държавна граница, а руска територия?!

Четвърти факт, доказваш, съотношението  тон-барел, което използваме по-надолу в изложението. А, то е че един тон е равен на 7.33 барела. Той е от финансовия отчет на Лукойл Руска Федерация за 2014 година. http://www.lukoil.ru/InvestorAndShareholderCenter/ReportsAndPresentations/AnnualReports

Пети факт от цитирания по-горе отчет, доказваш, че  в завода в  Бургас за 2014 г. са преработени  6 милиона тона нефт.

Шестият факт доказва колко е  неразпределената печалба в баланса на Лукойл Руска Федерация за 2014 г.  Тя е 84 милиарда долара неразпределена печалба. Това в лева е около 150 милиарда лева. Ако НАП реши да си поиска 5 милиарда лева от рафинерията в Бургас, не трябва да се притеснява, че Лукойл Руска Федерация няма пари. Има пари…даже може да се каже, че е “зарит” с пари. Ето го и факта от техния официален отчет.

Практически манипулирайки финансовите резултати в цялостната си международна схема Лукойл регистрира загуби в редица свои предприятия в чужбина, а значителна част от печалбата се консолидира в компанията – майка и от там в руския бюджет, т.е това е още един скрит  данък „Русия“.
Седмият факт е изключително показателен. Това е признание на висш член на ръководството на Лукойл Руска Федерация , че той ще бъде рентабилен и при  25 долара за барел нефт. Не ми се мисли колко е печалбата години наред, когато барелът бе над 100 долара, а в България изобщо нямаше измервателни уреди. http://www.lukoil.ru/InvestorAndShareholderCenter/ReportsAndPresentations/AnnualReports

„Лукойл“ ще запази минимална рентабилност и при цена на петрола от 25 долара за барел, коментира пред медии вицепрезидентът на компанията Алексей Федун, цитиран от РБK.
Ключово изказване, което може лесно да ни ориентира за размера на свръхпечалбата и свръхнадценката при цени на петрола от над 100 долара за барел години наред. Въпреки това през цялото това време „Лукойл Нефтохим Бургас” АД отчита, че е на загуба. Дали ще е така, ако не работеше на ишлеме и то изцяло за Литаско?! Редно е да се запитаме защо суровината не се доставя директно от Лукойл Руска федерация, а трябва да премине по документи през Швейцария?! Така е и с над 50% от готовата продукция, която се изнася за други страни, но през Швейцария. На каква цена  „Лукойл Нефтохим Бургас” АД продава готовата продукция, на каква я реализира Литаско, може да установи НАП, но е факт, че рафинерията в България отчита постоянни загуби, а Лукойл Руска федерация – неразпределени приходи за 84 милиарда долара. Практически от отчетите на компанията излиза, че тя работи изцяло на ишлеме от Литаско. Редно е НАП да се запита защо свързаните лица  Лукойл Руска федерация и „Лукойл Нефтохим Бургас” АД прекарват петрола с танкери през Женевското езеро и на каква цена влиза той в Женевското езеро, а после и в рафинерията.
Би следвало да се приложат разпоредбите за  данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица, регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО – Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. 
Би следвало НАП да разполага със специалисти по петролна икономика и финанси, които да правят анализи за съответствие на пазарната среда на всеки един от формиращите елементи в дейността на  „Лукойл Нефтохим Бургас” АД – от входа до изхода, за да определи точно „условията, които биха възникнали за несвързани лица“, както повелява закона. От цената на суровия петрол до цената на горивата. Редно и да се запитаме защо НАП не го прави, при положение, че иде реч за милиарди?! ЗАЩО!?
Съгласно ЗКПО чл. 267 – Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. 
В случая не трябва да се обвързваме само с предписаното от ЗКПО, защото размерът на щетите за бюджета през всичките тези години е такъв, че би трябвало да се приложат разпоредбите на НК предвидени за данъчни престъпления в особено големи размери, а по отношение на длъжностните лица – длъжностни престъпления и затаяване. Всъщност, размерът на санкцията, предвиден в ЗКПО далеч надвишава не само стойността на цялата рафинерия, но и на нейната инфраструктура – данъчни складове, продуктопроводи, помощна инфраструктура. Дори и да включим бензиностанциите на свързаната фирма „Лукойл България“ ЕООД, едва ли ще се достигне до сумата от около 5 МИЛИАРДА ЛЕВА, с които би следвало НАП да санкционира компанията поне за периода на данъчна давност. Да не говорим, че в случая давността би следвало да се определя от предвидените в НК разпоредби за съответните престъпления в особено големи размери.
С други думи – ако НАП и поредица от финансови министри изпълняваха задълженията си, предписани от закона и се опитваха да защитават българския национален интерес тази рафинерия и прилежащата й инфраструктура отдавна трябваше да е конфискувана и изложена на публична продан.
В § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО е определено, че „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и това е „сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани„. Да не говорим, че НАП  разполага с конкретната информация ден по ден за движението на цените на петрола, НАП има ресурса, както и законово задължение да го направи! 
Какво се случва на практика?! НАП не правят независим анализ за съответствие на пазарна среда – както го изисква ЗКПО, а сляпо потвърждава нещата, които им дават от счетоводството на Лукойл Нефтохим, въпреки че разполага с десетки служители, които работят по това направление. Де факто, подобно на Върховният административен съд, НАП се е превърнал в офис на Лукойл, в който се легализират зулуми.
Най-близкият метод за изчисляване, определен от закона, е  регламентиран в  § 1, т. 10 от ДР на  ДОПК – т.3. – методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
ОАО Лукойл Руска Федерация попада в  точка 3, защото той е производител на суровината нефт и при него имаме себестойност  на производството + обичайната печалба + транспортните разходи. Свързани лица са, което е декларирано и в отчетите на двете компании. Можем да определим средната стойност за изчисление на 37.5 долара за барел. Може да се определи на 35 или 40  долара на барел. Всичко над  тази цена до  цената  по която нефта влиза в завода  от Литаско Швейцария е  разлика, която се третира като скрито разпределение на печалба и подлежи на санкциониране от НАП.
Какво виждаме за последните 10 години от отчетите на „Лукойл Нефтохим” АД и свързаната фирма Литаско, от която закупува суровината?!
За улеснение ще предоставим на НАП в табличен вид  данните от отчетите, според които излиза, че 94% от разходите на компанията са за закупуване на суровина от свързаната фирма Литаско:

За да разберат повече от хората, които не са професионалисти, ще се опитам да обясня с прост пример. Представете си, че искате да скриете доход. Вместо да закупите стоката на нормална цена директно от производитела, вие я закупувате от трето лице на завишена цена. Производителят си получава от третото лице и надценката, а вие отчитате, че сте на загуба и не плащате данък. По същия начин продавате на третото лице готовата си продукция без печалба, а то я реализира с печалба. Когато това трето лице е регистрирано извън територията на България, съответно и печалбата отива там и така лесно лъжете НАП, който услужливо си затваря очите, когато иде реч за милиарди годишно.
Да не говорим, че в случая грубо се погазват изисквания и на международните счетоводни стандарти, както и на разпоредбите за трансферно ценообразуване.
В резултатите от взаимоотношенията  между завода в Бургас и фирма Литаско, Швейцария екипът ни от финансисти, счетоводители и юристи  установи на база условно приети усреднени   цени и курс на долара и официалните данни, декларирани от компанията за десетгодишен период следната разлика в реалния и отчетения финансов резултат, които представяме в долната таблица. Бихме могли да представим резултатите и по години с конкретния курс на долар и цена на барел, но първо – не екипът ни получава пари от данъците на българските граждани, а служителите на НАП, които би трябвало да защитят националния интерес и този на данъкоплатците и второ – не екипът ни има правомощията да изиска фактурите, по които се закупува суровината и се продава готовата продукция. Това може да го стори НАП, както и Прокуратурата, вкл. и искайки съдействие от швейцарските финансови служби. Защо не го правят – сетете се сами.

Пояснения по горната таблицата
(целта на този анализ  не е да даде точните цифри на размера на пропуснатите ползи, изнесените приходи и т.н., а тяхната приблизителна стойност. Това е работа на прецизен и детайлен анализ, който може и трябва да формира в юридически издържани рамки размера на претенцията на държавата спрямо Лукойл. Тук искаме да покажем и докажем механизма на извеждане на ползите от България и ограбването на българската хазна, българския данъкоплатец и потребители, както и ключовата роля на държавата през НАП като бездействие и де факто мълчаливо съгласие, което се инкриминира като престъпно бездействие.)
Колона B. От финансовия отчет на Лукойл Руска Федерация за 2014 год. се вижда, че доставката на нефт за завода в Бургас е за 6 милиона тона нефт. През годините доставката варира от 4 до 6.5 милиона тона. За целта  на  този  обобщен анализ   нека вземам средна доставка от 5.5 милиона тона.
Колона C. От финансовия отчет на Лукойл Руска федерация за 2014 год. се вижда, че съотношението тон-барел е посочено и един тон  се равнява на 7.33 барела. От тук се получава, че един барел е равен на 136.43 литра.
Колона D Средна доставка на нефт барели за година в завода в Бургас.
Колона E. Зам. директорът на компанията-майка „Лукойл”  Руска Федерация Алексей Федун заяви официално, че производството е рентабилно и при цена на барел 25 долара. Лукойл Русия е собственик на завода в Бургас, и ако продаваше директно на завода/което е и най-логично, а не чрез посредник – офшорка/, и като добавим транспортни разходи за доставка до завода в Бургас 12 долара на барел (завишени максимално), получаваме 37 долара доставна цена на нефта в завода. Ако Лукойл Руска федерация не беше производител на нефт, тогава може да се приеме донякъде доставката на нефта чрез швейцарската офшорка Литаско, както и завишаването на цената до нива, каквито си искат. Нека приемем една разумна цена на доставка от 37 долара, която далеч надвишава цитираните от Федун 25 долара, като за целите на анализа приемаме цена от 37 долара. НАП, ако желае, може да ги сметне на 40 долара за барел, ако им е по-удобно.
Колона F. Общия разход за доставка на нефт за последните 10 години е 56 милиарда и 30 милиона лева. Общо доставката на нефт за 10 години е 403 милиона барела. 56 милиарда разделени на 403 милиона се получава 139 лева. Превърнати в долари по средна цена от 1.51 получаваме 92.04 долара на барел. На такава средна цена цена влиза в счетоводството на завода барел нефт.
Колона G.  Средният курс на долара за 10-те години е  определен  на база движението на курса през тези години на 1.51 лева. По информация от БНБ.
Колона H. Разходите, които  би начислил всяка година заводът в Бургас в разходите за производство на продукцията без да имаме оскъпяване на доставките от Литаско.
Колона I. Разходите, които начислява всяка година заводът в Бургас в разходите за производство на продукцията. Разликата от 3 милиарда и 351 милиона лева на година може да се приеме като  чиста печалба на руския Лукойл чрез врътката с доставка от Литаско, която заминава директно в сметките на Лукойл Руска Федерация. Това съгласно нашия ЗКПО се нарича скрито разпределение на печалба, което се санкционира по нашия ЗКПО с 20% от сумата. Това може и би трябвало да установи НАП като направи пълна данъчна ревизия на Лукойл нефтохим Бургас АД, ако иска да защитава интересите на българската държава и българските граждани. Така за последните 10 години Лукойл Руска федерация е източил  чрез врътката с офорката Литаско около 33 милиарда лева. Сума която е стряскаща откъдето и да я погледнеш. (Сумата може да се окаже и по-голяма след прецизен анализ и въвеждане на конкретните данни по години, както и по-малка, но очакваното от нас отклонение е не повече от 10%, което и в двата случая формира умопомрачителни загуби за държавната хазна.
Да не говорим, че през този период имаше години, в които цената на барел беше и над 100 долара. Сещате ли се каква е свръхпечалбата на Лукойл, при положение, че декларират рентабилност и при 25 долара за барел?! В нашия случай обаче, рафинерията и производителят са свързани лица и колкото по-висока е цената на барел, толкова повече приходи отиват при производителя.
Ето как се изчисляват тия над 5 милиарда лева които НАП трябва да поиска от „Лукойл Нефтохим Бургас“  АД. Връщаме само 5 години назад заради давността която за данъчни  престъпления е 5 години.

Отново да уточним – тук иде реч само за суми, събираеми по сроковете с данъчна давност. На лице са всички данни обаче да се задейства прокуратурата и да се приложат разпоредбите на НК, както и сроковете за давност, предвидени там, т.е. – от момента на приватизирането на рафинерията. Нормалната логика на нещата сочи, че българската държава би следвало да приложи подобен механизъм на онзи, който  руската приложи срещу Юкос.
Това са вредите нанесени на държавата, така да се каже, само  чрез  входа на  „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, където е настанена офшорката Литаско Швейцария. Напълно е възможно вреди да са нанесени и при изхода на фирмата, където пак  е настанена Литаско. Над 50% от износа на продукция минава през нея. По документи излиза, че горивото от България се изнася за Македония или Турция с танкери по Женевското езеро. По какви цени се изнася и продава на трети страни също е много любопитно. Нека НАП провери и това. Сигурни сме, че размерът на събираемите задължения ще набъбне още.
Всъщност, ако имахме НАП и Прокуратура, които  защитават българския национален интерес, би следвало тази рафинерия вече да е собственост на българската държава!!!
Не бива да се чудим защо от парламентарната трибуна един депутат заявява, че Лукойл е туморът на България, но никой не реагира – нито парламентарни комисии, нито КЗК, нито НАП, нито ДАНС, нито Прокуратура. Това не бива да ни учудва.
Защото не нашата държава има Лукойл.
А Лукойл си има държава.
Като допълнителен резултат от обсебването на държавността  българският потребител получава и картел, който изкуствено поддържа завишени цени на горивата и работи с търговска надценка, надвишаваща в пъти нормалната търговска надценка в другите европейски държави.
Сравнете сами и се замислете.
В България акцизът е само 65 стотинки/литър. В Германия – 1,20 лв./литър.
А крайната цена е еднаква с тази в Германия – 2,10 лв.
От всеки литър в германската хазна влизат 1,20 лв., а в българската – само 65 стотинки.  В Германия в рамките на останалите 90 стотинки влизат цената на петрола, преработката му, транспортните разходи и печалбата на търговеца и рафинерията.
В България в цената за всеки литър тази сума в момента е 1,45 лв. Разликата в цената на 1 литър е 1,45 – 0,90 = 55 ст. на литър отгоре. Това е приблизително стойността на свръхнадценката на всеки литър гориво, която организираният картел прибира необосновано.
Дори да се увеличи акциза само на 1 лев, в хазната ни ще влизат годишно над 2 милиарда лева повече. Просто тези пари ще ги прибира държавата, а не организирания картел, докато крайната цена си остава същата.
За да си представите какво означава само тази сума – това са по 1000 лв. отгоре за всеки пенсионер.

Въпреки тази свръхнадценка, надвишаваща нормалната търговска печалба в пъти (в Германия тя е не повече от 10 ст/литър, а тук – над 40 ст./литър), дори и дистрибуторът „Лукойл България“ ЕООД отчита за последните 5 години над 20 милиарда лева приходи и нито стотинка печалба. Ум да ти зайде от наглост, безочие, както и от безхаберието на НАП и Прокуратура. И рафинерия, и дистрибутор отчитат години наред десетки милиарди приходи и нито стотинка печалба, за разлика от Лукойл Руска федерация, който отчита 82 милиарда долара нераздадени дивиденти.
Другият тъжен и страшен факт – това са публични данни, до които всеки журналист и медия имат достъп. Замисляте ли се защо в нито една от т.нар. национални телевизии, в нито едно радио или вестник тези факти не се  публикуват, не се коментират и темата е табу?! Мълчат като пукали, сякаш това не са официални данни и документи, сякаш това се случва в друга паралелна България, в която само те си живеят. И как българите да научат ИСТИНАТА?! Как да знаят къде изтичат паричките от хазната и от джоба им?!
Какво може да се купи с 1% от 30 милиарда – т.е. с 300 милиона?! Освен правителство, парламент и съдебна система?! Могат ли да се купят и медии?! А ако процентита са 2% ?!
Интересно ми е и какво ще направи новото служебно правителство по въпроса и най-вече новият финансов министър. Нали новият президент се кълне, че ще защитава националния  интерес. Да видим чий национален интерес ще защити и дали ще назначи финансов министър, който ще предизвика проверка?!
Няма да е зле Европейската комисия да разпореди цялостно разследване на дейността на компанията на територията на целия ЕС, за де се прецени как и с колко е ощетяван бюджета на отделните държави-членки, освен този на България. Очевидно е, че трябва европейското законодателство спешно да бъде допълено с по-стрикти норми, който да пресекат изтичането на огромни средства от съюза, които впоследствие се използват за руиниране на държавността в отделни страни-членки, така и на целия съюз като цяло.

Източник : http://istinata.bg/?p=1413

( Заб. ред. Материалът съдържа данни към края на януари 2017 г.)

Авантаж

„Крайно време е да спрем да си създаваме сами враг в лицето на Русия. Това е на никому ненужно”. Около тази теза се обединиха по време на пресконференция в Бургас народните представители от ПГ на „БСП за България” инж. Петър Кънев, Николай Тишев, Тодор Байчев и Димитър Стоянов. Те посочиха, че парламентарната група на БСП няма да подкрепи Доклада за национална сигурност, тъй като изразяват несъгласие Русия да бъде обявена като един от основните противници на България.

В началото на пресконференцията инж. Кънев пожела да започне с нещо нестандартно, а именно експедицията на проф. Адамс. По неговите думи никой за тези три седмици, през които се раздуха за тази експедиция, не каза нито една дума за човека, който доведе проф. Адамс в Бургаска област. Това е Христина Ангелова – шефът на Центъра за подводна археология – град Созопол.

Относно парламентарната дейност инж. Кънев коментира, че в пленарна зала е имало питания от негова страна относно ситуацията около плаж „Делфин” и тази около търговското дружество „Слънчев бряг”.

„За плаж „Делфин” си има компетентни органи, които са сезирани и трябва да уточнят каква е вината на местните и централните власти. Там голямата тема, която аз повдигнах, е докога ще правим всичко възможно държавата да бъде враг на хората. Държавата не се интересува да си събере парите от големите плажове, а се занимава с малките плажчета” – каза той и допълни, че по-сериозната тема е за „Слънчев бряг” АД, където се очакват предложенията и идеите на министър Ангелкова. Според него това е един апендикс, абсолютно излишен орган и там трябва да се намери подходящото решение.

Николай Тишев от своя страна коментира Доклада за отбрана.

„Той беше подготвен и приет от Министерски съвет по време за служебното правителство, където беше записано, че  българската армия и българските въоръжени сили могат само частично да изпълняват своите ангажименти по осигуряване суверенитета на  държавата. Докладът беше изтеглен, напудрен и внесен отново.  Имаше изключително силен дебат в пленарна зала. Предстои, предполагам тази седмица, гласуването му” – заяви Тишев.

Той каза още, че през тези няколко седмици беше разгледан и Законопроектът за изменение на местни данъци и такси, където основният проблем е начинът на изчисление на такса смет.

„Когато новият закон влезе в сила, той ще създаде проблеми на общините при събиране на таксата. Промените ще засегнат сериозно и хората. Те ще плащат повече, отколкото сега, а облекчение ще има за бизнеса. Причината е, че такса смет ще се изчислява на база на разгъната площ. Това на практика означава, че ако живеещите в къща, без значение дали се намира в центъра, в квартала или в съставното селище, ще плащат повече, защото обитават голяма жилищна площ” – обясни Тишев.

Тодор Байчев се спря на Кодекса за социалното осигуряване и промените, които се предлагат в него. Той смята, че настоящите промени ще засегнат много хора.

„В настоящата промяна в Кодекса за социално осигуряване не се предлага начин, по който ще бъдат изплащани пенсиите, т.е. към настоящия момент хората ще изберат нещо, но впоследствие това нещо ще бъде променено. Тази промяна на условията не се знае до какво би довела, ако биха им били ясни условията към настоящия момент. Нашето желание беше да влезе Кодексът за социално осигуряване като цяло и да бъдат направени предложения за промени, да имаме една цялостна визия върху него, за да можем съответно да дадем мнения по въпроса” – каза Байчев.

По отношение на Доклада за сигурност Тодор Байчев посочи, че Русия е конкретно поставена като страна, която вреди или по някакъв начин е обявена за враг на България. В същото време – за други страни, които не са упоменати поименно, не са яростно описани, е посочено как са въздействали на изборното ни право, месели се в изборите и т.н.

„Смятам, че ако ще бъдем твърди, нека да бъдем такива към всички” – каза в заключение Байчев.

Димитър Стоянов очерта основните задачи, които си е поставил, а това са именно промените в Гражданския процесуален кодекс.

„Основната битка в момента е как да се ограничат възможностите на кредиторите, да се подсилят правата на длъжниците, от гледна точка на  частните съдебни изпълнители. Трябва да се намери балансирания подход. И вълкът да е сит, и агнето да е цяло” – коментира Стоянов.  

Той заяви, че в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в която е член, основният проблем, който си поставят в момента, е Законопроектът, който подготвя БСП, свързан с Антикорупционния закон.

Руските медии вчера широко отразиха изявлението на премиера Бойко Борисов, че още с поемане на председателството на съвета на ЕС България ще поиска отмяна на санкциите срещу олигарси, свързани с Владимир Путин и техните компании, коментира Фрог нюз.

И докато преди година същите медии пеех в хор нещо различно за един „руски приятел“, днес той е различен …

„На българските избори предварително води социалистът Радев“ („Газета“);  „Начело е един „приятел на Русия“ („Политическа Русия“); „На първия тур победи Румен Радев, обявил се за сближаване с Русия“ („Факти и коментари“) – под такива заглавия руските медии отразяваха вота за президент на България.

Коментарите бяха повече от ласкателни и признателни за думите на българския премиер и няма как да е иначе, при условие, че това е голямото желание на Москва-санкциите да отпаднат.С това свое изявление обаче Борисов на практика премина към изпълнение на едно от основните предизборни обещания на БСП, показват фактите.

„Външната политика ще е ориентирана за подобряване и развитие на ване и развитие отношенията с Русия, в това число предприемане на конкретни инициативи и стъпки, в конкретни инициативи и стъпки сътрудничество с другите страни-членки, за отпадане на санкциите на Европейския съюз спрямо Русия. санкциите на Европейския съюз спрямо Русия“, това се казва в предизборната платформа на социалистите за последните парламентарни избори.

„Отношенията ни с Русия се развиват при съблюдаване на националния ни интерес, както и на принципите на единната ни политика със страните членки на ЕС и НАТО.
Двустранните контакти в сферата на сигурността са ограничени в съответствие с решението за преустановяване на практическото гражданско и военно сътрудничество с Русия, взето на срещата на министрите на външните работи на НАТО на 1 април 2015 г. В средносрочен план българо-руското сътрудничество зависи от преодоляване на
напрежението между ЕС, НАТО и Русия, заради кризата в Украйна“, твърдят в предизборната програма на ГЕРБ.

Както се вижда, нито дума за отмяна на санкциите не са сложили хората на Борисов в обещанията си. Което обяснява и защо бяха подкрепени от немалко българи, разтревожени от бомбастичните и доста русофилски изказвания на Корнелия Нинова.

Оказа се обаче, че ГЕРБ са излъгали избирателите си и сега мислят както социалистите. Този извод се налага и от други социалистически идеали като „повече държава“, прилагани от Борисов в практиката му на премиер. Какво друго освен социализъм в действие е обявеното от министъра на икономиката в кабинета Караниколов решение за „национализиране“ на частните „Дунарит“ и „Емко“.

След като обяви, че не е искал избирането на Цецка Цачева за президент и формално е подарил победата на Румен Радев, сега Борисов отново се подигра с избирателите си и  като премиер започна да изпълнява обещанията от програмата на БСП. Да не вървим към сливане на ГЕРБ и социалистите в една партия?

Георги Александров

https://frognews.bg

Ilian Vassilev

Господин Цацаров, нямате изобщо понятие какво е национален интерес и какво е защита на национален интерес. Толкова сте елементарен, с повтаряне на мантрата на Пеевски медии. За Ваше сведение – питайте си хората от Библиотекарския институт, които са реалния център на ДС и който са Ви крепители.

Това какво са си мислели, че правят от ДС с „агентурните си разработки“ си е тяхна работа – важното е какво е станало,. защото нито у нас, нито където и да е по света това не е било еднопосочна улица. Питайте „библиотекарските“ си босове, колко от хората, които са се опитвали да вербуват или измъкнат информация, са се съгласили да им сътрудничат. А това не става от само себе си. Става с работа, която и тогава и сега носи рискове. Хората са живи, макар и на пределна възраст, могат да свидетелстват.
Господин Цацаров – каня Ви по всяко време и на всяко избрано от Вас място, но в присъствието на медиите да дискутираме темата национални интереси, и как Вие и аз ги разбираме и защитаваме. Преди това обаче направете справка с книгите – националният интерес се отъждествява с интереса не на институциите, а на гражданите – като данъкоплатци, като потребители и носители на граждански права и свободи.
Не е национален интерес да фалирате банка, не е национален интерес да обслужвате олигарси, не е национален интерес на практика да абдикирате от изпълнение на възложените Ви функции, като не преследвате престъпността и корупцията – която е друга форма на нейната закрила.
Ако не бях прав нямаше обществената Ви подкрепа да е под 6 процента?
Не е национален интерес да защитавате интереси на чужда корпорация срещу български министър.
Този списък, с това къде ни се разминават вижданията за национален интерес, вярвайте е много дълъг. За това предлагам да го обсъдим пред публика. Бъдете спокоен, аз съм и оставам дипломат.
Дължите не на мен, а на обществеността отговори, защото криете съдържанието, разговори и документа, който подписахте с главния прокурор Чайка и се налага да разбираме от руската прокуратура, че български прокурори ще бъдат обучавани в Академията на РГП в занаята на защитата на човешките права и борбата с корупцията!?!!?
Бихте ли казали с колко главни прокурори от ЕС и НАТО сте постигнали подобна дълбочина на сътрудничество и разбирателство?
Срещали ли сте се генерал Решетников, например?
Тъй като тотално сте преминали в състояние на безнаказаност и самовлюбеност, като лансирате и неистини по мой адрес, и тъй като изобщо не ми пука от Вашата власт, защото сте „на конци“, ще обсъдя с моите адвокати дали не е време да променя тоталния си отказ от завеждането на дела при дезинформация по мой адрес. Признавам, че хипотезата този път да Ви видя в съда предизвиква спонтанен интерес. Сигурен съм, че няма да напуснете своята зона на комфорт, включително медиен. Защото Ви е страх от публичен дебат. Истински страх.
В руския език има една прекрасна поговорка : „Каждый понимает по мере своей испорченности“.
С Вас сме в различни лиги, включително по темата национален интерес и отдаденост към Отечеството. Тепърва ще го разбирате.
Горният текст е изпратен с молба за право на отговор до главния редактор на 24 часа.

(https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6455964)

снимка: 24 часа

Фейсбук