Демографският срив спъва икономиката колкото и корупцията. Той е сред  основните пречки пред скорошното достигане на средния за ЕС стандарт на живота

Депопулацията ни изисква спешни решения за осезаемо подобряване на благосъстоянието на хората. Реформите са безсмислени, ако не работим успоредно по икономиката и демографията. Неприятното в случая е, че и здравната ни система е много зле. Сериозен проблем е и качеството на образованието, което само в редки случаи осигурява на младите добри знания и умения. Образователната система трябва да създава утрешните участници в икономиката, ако здравната ги опази живи и здрави, естествено. А обезлюдяването на цели региони зависи и от националната сигурност.

Ако не предприемем спешни мерки, вероятно сме на година, най-много две от точката, от която връщане назад няма да има.

Икономиката в България днес е вече демография. И демографията спъва икономиката, поне колкото корупцията, ако не и повече. Демографския срив е комплекс от ниска раждаемост, висока смъртност и миграция. Високата смъртност е такава и заради застаряващото население, но и заради ранната детска смъртност поради лошо здравеопазване. Ниската раждаемост се държи и на факта, че жените във фертилна възраст са малко, а тези, които са в България, отлагат раждането за по-висока възраст, поради финансова и социална несигурност. Миграцията е сред основните и непреодолими проблеми за България. Емиграцията –също.
Хората просто се местят там, където имам правов ред и сигурност.

Румен Гълъбинов

Инвестиционната активност в България е в застой

Условията за бизнес не са се влошили драстично през 2017 г., но няма и никакво подобрение. България е член на ЕС вече 11 г., но е последна по доходи, дял от БВП на глава от населението и стандарт на живот. Производителността трябва да нараства с поне 4% годишно през следващите 25 години, ако България иска да догони средните за ЕС нива на доходи, според Световната банка.

Корупцията, дефицитът на кадри, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията в българската икономика. Липсата на кадри е проблем много остър, като той се усложнява още повече от лошото качество на българското образование. Трудно забележим е напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в страната ни. А по отношение на правната сигурност и върховенството на закона, има още доста да се направи. Същото се отнася и за прозрачността на обществените поръчки. Логично и нагласите на инвеститорите за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични.

Румен Гълъбинов

Относно Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., финансовият и икономически експерт и анализатор Румен Гълъбинов определя следващите три години като много важни за България:

Следващите три години са много важни за България поради това, че се очаква голяма промяна в ЕС, особено ако се финализира излизането на Великобритания и по този начин се преустроят бюджетът и финансите. В този смисъл България може да прави една такава средносрочна прогноза с променлив успех, защото някои от параметрите може да се променят драстично. Преди всичко финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, вследствие на което да се променят и очакванията за българската икономика, която е силно зависима и се движи като растеж от еврофинансирането. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което би пренасочило европейски ресурси от кохезия към вътрешен ред, сигурност и въоръжаване. Освен това в една такава тригодишна прогноза трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи. Аз бих искал да видя в пет основни области. Първо- административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които касаят издръжката на държавната администрация, на цялото това чиновничество, което доста се разрасна напоследък. Друга важна област е данъчната реформа. Не виждам намерение за понижаване на косвени данъци, като ДДС. Не виждам намерение да се въведе и диференциран Данък добавена стойност за стоки и услуги от първа необходимост, което е широка практика в другите европейски държави, което със сигурност ще повлияе на покупателната способност и ще подобри стандарта на живот на всеки българин. Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата във висшето ни образование, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството. Друга област е реформа в здравеопазването. Според тази прогноза монополът на НЗОК ще се запази и през следващите три години, а монополът на касата е една от основните причини да е винаги на дефицит, т.е. тези хронични проблеми ще продължат. И не на последно място- пенсионна реформа. Демографията в България е доста неблагоприятна, следствие на което трудовоактивното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Тези неща искам да видя, иначе това, което видях за заплатите, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре. В същото време към 2021 година с тези 650 лева минимална месечна работна заплата, което ще бъде около 330 евро, България пак ще бъде на последно място в ЕС по минимална заплата. Т.е. не се променя радикално възможността на населението у нас да си промени стандарта на живот от гледна точка на доходите, което отново ще е мотивация за продължаваща емиграция от България. И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Тази средносрочна прогноза си е в русло на неголямо изменение на нещата. Просто се движим инерционно и за следващите три години. В нея не виждам някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.

Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Ето разговора ни с него:

– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?

– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.

Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.

Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.

Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.

– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?

– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.

Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.

– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.

– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.

Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.

Източник: https://m.offnews.bg/