Ще си позволя да поставя проблем, който ме вълнува от много време…като бургазлия, пешеходец, колоездач (не толкова активен) и общински съветник. Става въпрос за велоалеята, която минава по Крайбрежната алея на Морската градина, написа на официалната си страница във Фейсбук общинският съветник на Бургас Живко Табаков.

С въпроса към бургазлии: „Кое е най-удачното решение на проблема с конфликтната Крайбрежна велоалея в Морската градина?„, той търси най-рационалния начин за решаване на възникналия казус, като предоставя опция от 5 отговора:

1️⃣Крайбрежната алея трябва да бъде споделена;
2️⃣Крайбрежната алея трябва да остане само за пешеходци;
3️⃣Велоалеята трябва да се заличи изцяло, като се създаде алтернативен маршрут за велосипедисти;
4️⃣Велоалеята не пречи на никого в сегашното й положение;
5️⃣Друго

 Живко Табаков отбелязва, че допитването му цели предотвратяване на инциденти с пешеходци и създаването на нормални условия за велосипедистите чрез входиране на докладна записка до Общински съвет-Бургас.

Институциите в България са с отрицателен рейтинг. Кредитът на доверие към тях е сринат, sub zero е! Единствените, които подкрепят отделните ведомства и се изказват положително и ласкаво за дейността им, са работещите в тях (семействата й роднините им), хората във властта и черпещите от публичния ресурс и природните дадености олигархични и мафиотски структури.

В България не може да се говори за наличието на държавност, още по-малко за нейното рушене. Не може да бъде сринато нещо, което отдавна не съществува.
У нас органите на властта, овластените фигури и администрациите им работят само за себе си, протектирайки, съхранявайки и възпроизвеждайки уродливия модел на управление на местно и централно ниво.
В тази връзка, всяко едно изказване на публични фигури в общественото (медийно) пространство, относно „държавността и нейното рушене“, изглеждат и звучат гротескно и обидно, поставени на фона на грозната реалност, пред която са изправени обикновените граждани на Ре(с)публика България.

Единственият начин за справяне с проблема – а той се вижда не само в огромната корупция на всички нива, в дребното и повсеместно келепирджийство и в арогантния кариеризъм на явни некомпетентници, а и в начина на мислене – е силата на закона и неговото строго прилагане!

Държавните и общински служители ще започнат да следват правилата само, когато им се бръкне в джоба. А страхът им от раздяла с натрупаните по нечестен начин материални благинки може да ги държи месеци, дори години будни, потни и притеснени.

Санкции, глоби, обвинения, осъдителни присъди, затвор и конфискация на незаконно придобитото – това е „рецептата“ за тромавата бюрокрация, политическите номенклатури и крадливите и корумпирани овластени престъпници и партийни апаратчици.  Но за да се случи, в България трябва да има полиция, следствие, служби, съд и прокуратура, които служат само и единствено на законите, обслужвайки обществения интерес.
Нещо, което за съжаление в държавата ни е само една красива фата моргана.

Стоян Тончев

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение с Решение №5510 от 26 април реши, че трябва да има екологична оценка на проекта за актуализация на плана за управление на Национален парк „Пирин“. Тричленният съдебен състав отмени решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов, с което той разпорежда да не се извършва екологична оценка на проекта.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

С решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г., министърът на околната среда и водите, е постановил да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., тъй като е приел, че при прилагането му няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Както бе посочено по-горе, в мотивите е отразено, че цитираният план се отнася за територията на НП „Пирин”, която е с обща площ 40 368.9 ха. Никъде в оспореното решение не е посочено къде се намират и каква е площта на Резерватната зона, на Зоната за ограничено човешко въздействие, на Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, на Зоната за туризъм и на Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения. Този недостатък на административния акт го лишава от конкретика и създава неяснота относно преценката на министъра на околната среда и водите по критериите на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Разпоредбата чл. 85, ал. 4, т. 2 ЗООС изисква обсъждане и на територията, която е вероятно да бъде засегната.
В оспорения административен акт не е посочено какво включва обектът на световното природно наследство, неговото местонахождение и граници, площта му спрямо общата такава на НП „Пирин”. От първи абзац на т. 4, стр. 3 само става ясно, че съществуват и територии – Ски зони с центрове [населено място] и [населено място], които са извън границите на цитирания обект. Не са посочени мотиви за състоянието на обекта на световното природно наследство и от там не могат да се направят изводи относно специфичните му потребности и в тази връзка как България, с новия ПУ, съблюдава международноправните си задължения по ратифицираната от нея Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, в сила от 17.09.1975 г., както и тези, произтичащи от актовете, издадени от компетентните по тази Конвенция органи. Само фактът, че в границите на обекта на световното природно наследство не се допуска развитието на ски-спорт и други дейности със значително въздействие в други територии, не е достатъчно като мотиви, от които да се направи обоснован извод, че Планът предвижда дължимата грижа по защита и съхранение на цитирания обект.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията всяка държава – страна по нея признава задължението си да осигури идентификация, защита, съхранение, популяризация и предаване на бъдещите поколения на посоченото в чл. 2 природно наследство, разположено на нейна територия. Тя трябва да се стреми да полага максимални усилия за осъществяването на тази цел, като използва както наличните си ресурси, така и международната помощ и сътрудничество. Според чл. 57, т. 4 ЗЗТ, плановете за управление съдържат краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания. Анализ на Плана във връзка с това законово изискване липсва. 

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Следователно идентифицирането, описването и оценката на възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения е задължително.Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Следователно идентифицирането, описването и оценката на възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения е задължително.

Всичко изложено в тези мотиви налага извода, че процесното решение е издадено при неизяснени факти и обстоятелства, от значение за случая. В него се съдържат мотиви, които имат декларативен характер, страдат от противоречия, липса на задълбочено изследване на новия план за управление на НП „Пирин” по всички критерии на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка се съобразява, че административният акт не може да се допълва със становища и възражения на действащия министър на околната среда и водите, както и на неговите процесуални представители, изразени в хода на това дело. Ето защо се приема, че е налице нарушение по чл. 146, т. 3 АПК, съставляващо основание за отмяната му.

Съдът връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на ВАС може да бъде обжалвано с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в срок от 14 дни.

Планът за управление на Национален парк „Пирин“ съдържа предвиждания в областта на туризма, горското стопанство и биоразнообразието и от това следва задължително да бъде подложен на екологична оценка по силата на чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г., пишат в мотивите си жалбоподателите, сред които е международната природозащитна организация WWF, Асоциацията на парковете в България и Тома Белев.

Свободен автор – Философът