Община Поморие и нейното ръководство са рекордьори по наложени актове от Държавна агенция финансова инспекция за погазване на законите в България. Кметът на Поморие от ГЕРБ Иван Алексиев е разследван от специализираната прокуратура. Общината е въвлечена в съдебна спирала от купища дела, които се обезпечават с парите на данъкоплатците. Всичко това, обаче, по никакъв начин не променя порочния начин на управление на институцията. Чувството за безнаказаност у властимащите на местна почва продължава да нараства поради липсата на ефективни действия от страната на МВР, съд и прокуратура, което говори за огромна корупция в държавния апарат и трите власти и създава у гражданите усещането за безпомощност и безперспективност.

Поредният пример за погазване на закон от Община Поморие са условията за кандидатстване в публични търгове. За участие в процедурите е посочено като изискване към юридическите лица да предоставят удостоверение за актуално състояние по Закона за търговския регистър (ЗТР). /тук/. Това изискване от Община Поморие към фирмите, обаче, противоречи на Закона за търговските регистри. Чл. 23, ал. 1 от ЗТР гласи: „Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък „ЕИК“, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора „а“.
Алинея 6 на същата разпоредба е изрична: „Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.“

Въпреки разпоредбите на закона, от години Община Поморие допълнително затруднява, губи времето и ощетява финансово юридическите лица, решили да участват в търгове, изисквайки незаконосъобразно от тях предоставяне на удостоверение за актуално състояние. Ако това досега се е дължало на некомпетентността на раздутия общински щат, попълнен от роднини и приятели, то сега членът и алинеята от ЗТР са посочени. Остава да бъдат приложени и служителите сами да си набавят удостоверение за актуално състояние на юридическите лица, за което им се плаща от данъкоплатците на община Поморие и каквото е изискването на закона. Или най-добре да бъдат уволнени поради некадърност, мързел и незнание.

А дали Община Поморие обича да спазва законите и иска бизнесът в общината да се развива е въпрос, чийто отговор всички знаят – „НЕ!“ Пресен пример за това е личната намеса на кмета на Поморие срещу инвеститор на асфалтосмесител в Ахелой. Благодарение на усилията на местния властелин, под претекст развитие на туризма в превърнатия в коптор град, гражданите на община Поморие в момента плащат в пъти по-скъп асфалт и транспортни разходи за извозването му. А улиците на Ахелой са все още разбити и в голямата си част неасфалтирани.

В цялата история за втория лифт изобщо не става въпрос за втори лифт, каза още в началото разследващият журналист. По думите му в Банско се строят мастодонти, които нямат нищо общо с алпийския туризъм. В нормалните държави шалетата (алпийски къщи) са до три етажа в специфичен стил, допълни Йорданов в предаването „Шоуто на Слави“

Асен Йорданов призна, че в своята журналистическа практика вече е „гледал този филм“ в Банско – гледал го е около Слънчев бряг, Поморие, Несебър, Обзор, Равда. „Всичко там вече не прилича на природа“, каза журналистът. Там е туристическото гето на Европа, каза още той и допълни, че от това местните хора не са станали по-богати, напротив – обеднели са от строителния бум, защото така техният семеен бизнес се е обезценил.

Той отбеляза, че същото нещо се е случило преди 10 години и с природен парк Странджа.„Първите протести на Орлов мост избухнаха тогава, когато Върховният административен съд под натиска на властта и на олигархичните среди, които имаха интерес да закрият тази защитена територия и да застроят южното крайбрежие, да го бетонират, закриха, отмениха природния парк Странджа. Той престана да съществува. Тогава идваха от Царево с автобуси, плащаха автобуси, да идват местните хора в София да протестират. Блокираха пътищата, за да си продадат там нивичките, защото ги лъжеха, че така ще забогатеят“, припомни Асен Йорданов. Той отбеляза, че за щастие гражданският разум е надделял, а паркът е бил запазен, макар че безобразията там не се спрели.

„Това, което в момента виждаме да става в Пирин, е тотално погазване на закона“, каза Йорданов и изтъкна, че сегашният концесионер не е правил постъпки за строителство на втори лифт. Целта, по думите му, е да се компрометира някаква защита на Пирин и по същество „става въпрос за огромни бизнес интереси, които са в противоречие със защитения статут на планината“.

Според директора на сайта за разследваща журналистика Бивол Асен Йорданов, има топла връзка между инвеститора в Банско и убийството на бизнесмена Петър Христов от Велико Търново и това са именно бандата на „Килърите“.

За да коментира зачестилите убийства в България в „Шоуто на Слави“ гостува Катя Илиева. Тя е журналист, а преди това в продължение на седем години е работила в ГДБОП. Според нея властта не иска Петър Христов да бъде свързван с партия ГЕРБ, защото ще се разбере кой е възнамерявал да строи АМ „Хемус“.

„В България на всеки може да му се случи всичко.“ – с това твърдение Илиева описа състоянието на реда и сигурността у нас в момента. Според нея управляващи и бизнес кръгове се опитват да „заглушат истината“, но тя увери, че като журналист ще продължава да казва истината. За времето на работата си в ГДБОП, когато научавала някои неща, тя се изрази образно като каза, че ходела като „ударена с парен чук“: „Смятах, че истината е погребана. Мислех, че винаги ще се намерят механизми и начини, по които да бъдат потушени свободата и нормалното изразяване.“ Илиева допълни, че според нея ние не живеем в демокрация, а в мафиотско-тоталитарна държава.

„Наскоро попитах един високопоставен представител на МВР има ли на кого да се довери, ако стане жертва на престъпление. Той ми каза – как на кого, на себе си…“, разказа още Илиева. Събеседникът ѝ отговорил отрицателно на въпроса дали има на кого да се довери, ако той не е в полицията. „МВР е една продънена система, една политически употребена система. В МВР се кръстосват толкова своеобразни интереси, че в крайна сметка се чудим дали това не е мафиотска структура, дали не е бизнес или политическа структура“, заяви журналистът. Тя е скептична, че МВР ще успее да разкрие убийството на Петър Христов и всички останали тежки престъпления в последно време.

Катя Илиева разказа, че, след убийството на бизнесмена Петър Христов, във Велико Търново всички институции треперят за това дали служителите на възлови места ще загубят работата си. Причината за това според Илиева е следната: „Този човек е бил отговорен за това да слага своите хора на възлови места. Там не може да има важно назначение по институциите без съгласието и знанието му.“ Илиева определи Христов като „светая светих“: „Той е взимал обществените поръчки, той е решавал кой ще бъде назначаван, той е казвал какво, къде и как да се прави.“

„Групата на Килърите е специална заради това, че тя е огледало на това доколко България е в състояние да се справя с организираната престъпност и мафията. Причината – тази група съчетава в себе си криминалния елемент, политическия елемент и бизнес елемента: „Тази група е имала изключително добри контакти с всички политически партии. Петър Стоянов-Сумиста е бил съветник на Атака. Когато го задържаха, преди още да бъде съставен новия проект на президента Георги Първанов, той е разказал за този проект в ареста. Това се знае и е документирано. Говоря за АБВ“, коментира журналистът.

Катя Илиева разказа още, че всички, докоснали се до делото срещу Килърите – полицаи, прокурори, свидетели, в момента са „пушечно месо“: „Има множество сигнали за това, че срещу тях се готвят покушения. Петър Стоянов-Сумиста заведе срещу тези хора над 50 дела за по 50-100 хиляди лева. И никой не е в състояние да защити тези хора.“ Илиева допълни, че един от защитените свидетели бил изваден от програмата за защита на свидетели, за което Главният прокурор бил информиран. Въпросните хора били уволнявани, тъпкани и мачкани, включително и по времето на ГЕРБ, едновременно с това станали „главни герои“ и редовно описвани в „Пеевските медии“, каза Илиева.

Катя Илиева конкретизира имената на хората, за които говори – зам.-главния прокурор (и наблюдаващ прокурор по делото, изнесъл съдебната фаза) Ася Петрова; ръководителят на екипа в Отдел Контратерор Валентин Цоновски; един от свидетелите Боян Джемелов, както и всички други свидетели: „Всички те се занимават с дела, занимават се с това да се връщат на работа, занимават се да доказват правотата си. Това беше показно за всеки, който се осмели да се докосне до такава група. Отделно са и заплахите срещу тях. Тези хора си ходят по улицата и във всеки момент могат да бъдат жертва.“

Илиева сподели още, че адвокат Петър Лупов, който е една от жетвите на Килърите, е можел да бъде спасен. Тя разказа, че осъденият с доживотна присъда Георги Вълев е изпратил двама човека от своите да убият този адвокат, след което те са поискали огромна сума пари – така че той да се откаже. „Тези хора са отишли и са свидетелствали в полицията за това, че той (Вълев) дава поръчка за неговото (на Лупов) убийство. В същото време колата на адвоката е била запалена и той е бил зверски пребит. „Никой не си е направил труда да види документите, които доказват, че е била дадена поръчка. Защо? Защото Георги Вълев се е чувствал безнаказан, Георги Вълев е имал контакти с магистрати на високо ниво, Георги Вълев е плащал всякакви хобита на хора от политическия елит…“, каза Илиева.

По отношение информацията, че убитият този понеделник Петър Христов е съдействал по делото срещу Наглите, Катя Илиева каза следното: „Той (Христов) е завел едно криминално проявено лице в МВР, за да разкаже нещо, което то знае за групата. Това е. От там нататък всичко е дело на същия този Валентин Цоновски (шеф на Отдел Контратерор в ГДБОП).“ Илиева разказа подробности за по-нататъшната съдба на Валентин Цоновски: „След като три пъти го махаха от МВР, той се връщаше благодарение на съдебните решения, в момента е преподавател в Академията на МВР. В девета глуха…“

На финала на гостуването си Катя Илиева изрази отчаянието си от това, че хората много бързо забравят и продължават да търпят: „Ако някой им потропа на вратата и каже – дай пет лева за еди-кой си бизнесмен, ще нададат вой до небето. Обаче търпят, а в същото време с милиони ги грабят. С милиони. Ако знаят какво се случва с обществените поръчки, просто ще избият вратата и няма да се приберат вкъщи – ще останат на улицата, докато не получат справедливост.“

Вижте целият запис с шокиращите разкрития на двамата журналисти тук.

За чиновниците от ЕК и ЕС, които са създали сценария на т.нар. европредседателство би бил интересен въпросът как така именно обектът от силовите български криминални структури бива изстрелян изведнъж на властовия връх и от мутра се трансформира в Генерален секретар на МВР и Генерал-лейтенант, Кмет на столицата и дори Премиер, съсредоточил практически цялата държавна власт в момента, но …

Планът „Буда“ – тотално следене за определяне на престъпната ориентация на Борисов

Пореденият документ от „Буда – гейт“, изтекъл в сайта за анонимно изпращане на документи Болканлийкс, е подробен план от 6 страници за реализиране на делото за оперативно наблюдение ДОН „Буда“.

Планът е строго секретен, също като предложението за откриване на делото. Разликата е, че предложението за откриване на ДОН е регистрирано в ЦСБОП на 12.02.1997, а планът е с дата 18.02.1997. И двата документа са подписани от оперативните работници Младен Георгиев (НБ-22) и Иван Йовчев (НБ-20). И двата документа са утвърдени с резолюция на подп. Спас Спасов на 24.02.1997.

Текстът прави на пух и прах обърканите обяснения на Бойко Борисов и на вербовчика му Младен Георгиев, че интересът на антимафиотите е бил по линия на контратероризма, защото Борисов бил охрана на престарелия бивш комунистически диктатор Тодор Живков.

В подробния план за оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия е разписано как за обекта Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни СРС-та (СТРУМА, ОСЪМ и ВИТ), да бъде следен с външно наблюдение и разработван с агентура за влияние.

Целта на този впечатляващ и скъпо струващ шпионски арсенал е да се определи „приоритетната престъпна ориентация„ на Бойко Борисов, и при наличие на данни за престъпни действия той да бъде „реализиран“. Разбирай – да бъде арестуван. Няма нито дума за контратероризъм, за Живков или за други политици охранявани от Борисов.

От утвърдения План за ДОН става ясно, че това никак не е безобидно мероприятие, каквито внушения се правят, а сериозна и всестранна разработка на лицето. Подобни действия се предприемат само при наличие на достатъчно събрана предварителна информация, че обектът действително представлява опасност за закона. Силно впечатление за непосветените в подобни разработки прави периметърът на проучването, който започва от родословното дърво и психологическия портрет, до „приоритетната престъпна ориентация“. Точка 8, от раздел I гласи недвусмислено, че едва при „наличие на данни и условия за декриминализиращо поведение /т.е. отдалечаване от престъпна дейност/ на обекта /Бойко Методиев Борисов/ по установения ред да се подходи към контакт и осъществи вербовка за привличането му за С.С. Тук възникват две версии. Едната е, че Борисов не се е декриминализирал и затова не се е стигнало до вербовка. Така твърди и той самият, както и неговият вербовчик Младен Георгиев днес. Другата версия е, че предложението за вербовка, което е направено близо 2.5 месеца преди ДОН е довело до изводите, че обектът е прекалено криминализиран и затова се е стигнало до ДОН, за да се провери неговата същност подробно. Не се изключва възможността на Буда да е била поставена тестова задача на която предварително е бил ивестен резултата на службите. Той обаче ги е подвел и е загубил кредит на доверие в своята надежност, което води и до образуване на ДОН. Във всеки случай се опровергава тиражираната версия, че случаят Буда е приключил само с едното предложение за вербовка от службите и „отказът“ на Буда.

Във втория раздел освен събиране на информация за всички връзки и бизнеспартьори на обекта е предвидено в т.4 „установяване методите, лицата и посредниците за проникване в държавните органи – в кои държавни органи, спрямо кои лица.“ Срокът е постоянен, а отговорник е НБ-22. Следващата точка изисква да се „установи съпричастността на Борисов към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят.“ Точка 7 е най-близо до същността на образуването на ДОН Буда – „Изязняване взаимоотношенията на обекта с лица и фирми, свързани с престъпни прояви“. Срок и отговорник – същи. Не е нужен особен коментар за целта и мотивите на делото, но е сигурно едно – че вътре няма дори косвен намек за Царя /който се появява на политическата сцена едва 4 г. по-късно, или бившия комунистически диктатор Тодор Живков, който си отива от този свят на следващата година/.

Третият раздел е посветен на използването на ОТМ и негласен апарат /т.е. СРС/. Предвижда се следене на телефонните разговори, кореспонденцията, подслушване разговорите на обекта и неговото физическо следене. Няма как да не предизвика интерес абзацът от т.2 в този раздел: „Установяване на Н.С. с възможности за работа по обекта и обкръжението му. … Прецизен подбор на агентура за влияние върху вътрешно-личностните и външно-проявените действия на обекта.“ Следващата т.3 звучи почти зловещо: „Събиране и документиране на данни при изучаване на личността и поведението на обекта с подходящи С.С.“·

Планът е отпечатан в един екземпляр, за ИЗПълнение от НБ-22, НАПравен от КГ-5-377 /код на машинопистката/. Съгласуван е с Нач. на групата Иван Йовчев. Последният се издига до зам.шеф на Направление „Терор“ и напуска системата през 2005 г. с оттеглянето на Борисов от поста Гл. секретар. След това Йовчев минава на работа към фирмите на минния и строителен бос Цоло Вутов, заедно с колегата си Румен Миланов, бивш премиерски съветник на Борисов по сигурността, създал камуфлажната БОРКОР.

От Планът за подготовка и провеждане на ДОН Буда се разбира, че това не е само едно обикновено поставяне·под наблюдение на лице от криминалния контингент, за да бъдат предотвратени престъпленията, които може да извърши. Набелязаните мерки включват и цялостно психологическо проучване на личността с възможности и средства за влияние върху нейните мисловни и поведенчески процеси. Буда е бил особено интересен обект, който е бил подложен буквално на дисекция с всички налични методи и средства на МВР по онова време. Негови нерегламентирани връзки и „проникване“ в държавни органи не са били незабелязани и са били специално отчетени за разработка. Подобен обем информация събирана целево и съдържаща ключови формули за манипулативно сугестиране на една личност дава огромни възможности за влияние върху нея и съответно води до обратна зависимост. Неслучайно именно НБ-22 става уравител на охранителната фирма на обекта си след напускане на МВР, а впоследствие обектът му го удостоява с висшия и специален пост Гл.секретар на разсилната и почти неконтролируема в държавата ни ДАНС.

Друг е въпросът как така именно обектът от силовите криминални структури бива изстрелян изведнъж на властовия връх и от мутра се трансформира в Генерален секретар на МВР и Генерал-лейтенант, Кмет на столицата и дори Премиер, съсредоточил практически цялата държавна власт в момента. Зловещата система и сенчестите структури на преливащите се мафиотско-властови кръгове в българското общество са направили възможна тази мутация на псевдо-демократичното ни развитие.·

Две папки „Буда“

Според версията на Бойко Борисов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров, делото за оперативно наблюдение „Буда“ е заведено заради атентата срещу Цветелина Бориславова и е отделно от агентурното дело „Буда“, като само имената им съвпадали.

Атентатът срещу Бориславова обаче се случва на 27 март 1997 г., цял месец след завеждането на делото за оперативно наблюдение „Буда“. Тъй като оперативните работници не са пророци-ясновидци, в плана за ДОН не пише нищо за никакъв атентат. Точно обратното – тъй като вече е образувано делото Буда и отговорник по него е Младен Георгиев, именно той пише рапорта за проведените мероприятия по взрива на джипа на Цветелина Бориславова след повече от месец. Причината е била нейната връзка със заведения вече под наблюдение от антимафиотите криминогенен обект Бойко Методиев Борисов.

След разсекретяването на агентурното дело „Буда“ се видя, че в папката има само два документа – за регистрация на агента и за снемане от оперативен отчет. Не е ясно какво е станало с другите документи, които по закон трябва да се съдържат в папката. Източници на Биволъ от службите твърдят, че изискването за задължителна регистрация на информаторите е въведено в края на 1996 г, а преди това практически регистрация не се е правила. Това означава, че е възможно Борисов да се е водил информатор на Георгиев от по-рано. Биволъ писа и за друг важен момент: за да се стигне до предложение за регистрация като информатор, оперативният работник се е срещал многократно с лицето, получавал е информация и след като се е убедил, че лицето е подходящо, е направил предложението. Документите с отчетите за тези срещи липсват в папката.

Мога да ви го спретна на всичките…

Днес „обектът“ с „престъпна ориентация“ Бойко Борисов управлява България. След като излезе досието „Буда“ той не си подаде оставката, както се случва в цивилизованите европейски държави, а се закани на журналистите, че и той можел да им образува такива дела за оперативно наблюдение „на всичките“, все едно са престъпници.

Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички“

Планът за ДОН „Буда“ обаче показва, че за масово образуване на дела на журналисти ресурсът на службите просто няма да стигне. Няма как да се приложи целият набор от оперативно-технически мероприятия и проучване до майчиното мляко „на всичките“. Но това едва ли е необходимо. Мнозинството от българските журналисти отдавна сами са си „агентура за влияние върху вътрешно – личностните и външно – проявените действия“ и не се нуждаят от специално оперативно наблюдение от страна на ченгетата и на мутрите, консумиращи изпълнителната власт.

Използвани съкращения в документа:

НСС: Национална служба сигурност

ДНП: Дирекция национална полиция

НРС: Национална разузнавателна служба

РУ-ГЩ-МО: Разузнавателно управление на Генералния щаб на Министерството на отбраната

ДОН – Дело за оперативно наблюдение

ДОР – Дело за оперативна разработка

ГДОР – Групово дело за оперативна разработка

ЦДОР – Централизирано групово дело за оперативна разработка

ОЗП – Отдел задгранични паспорти на МВР

СКРЕБ – Информационна система на Седмо управление на ДС, в която се вписва контраразузнавателна информация за българските граждани (СКРЕЧ е системата за чужденците). Фактът, че данните от системата СКРЕБ продължават да се използват от ЦСБОП седем години след падането на комунистическия режим е твърде показателен.

НБ – Сектор „Вътрешен тероризъм“, през 90-те години в ЦСБОП този сектор се е занимавал с мутрите и силовите групировки. Секторът „Външен тероризъм“ е със съкращение „НО“. Оперативните работници имат номера според позицията им в йерархията по низходящ ред.

ОТМ „Струма“, „Осъм“ и „Вит“ – Оперативно технически мероприятия, строго секретни средства за наблюдение: „Струма“ = подслушване на помещение. „Осъм“ = подслушване на телефони, „Вит“ = наблюдение на кореспонденцията.

ВН – външно наблюдение

С.С. – Секретен сътрудник

Н.С. – Нещатен сътрудник

[nggallery id=6]

Авантаж по източник : https://bivol.bg/buddah3.html

колаж : Свободен човек

Доскорошният актьор Томата Биков, завършил актьорство за драматичен театър в престижния ЮЗУ „Неофит Рилски“, (не успял да изкласи дори до НАТФИЗ), рекъл че можело да се разследват 5200 сделки, свързани с приватизацията.

На това нискобюджетно актьорче някой да му обясни как се разследва сделка сключена преди 15 години. После да му обяснят и за капацитета на разследващите органи у нас, които не са в състояние да внесат обвинителен акт, с който да бъде осъден крадец, заснет на видеокамери.

Кой го направи човек тоя доскорошен сол т@ш@к на Кунева, бе?

Георги Христов Христов