Хаберът към мен бе да се поинтересувам, дали на наш източник по журналистическо разследване му е запалено жилището, споделя бившият депутат

Днес получих заплашителен хабер, че повод за големи неприятности в журналистическата ми работа е излъчването на този репортаж в съботното ни предаване с Николай Бареков. Това сподели във Фейсбук Димитър Байрактаров.

Бившият депутат и настоящ водещ на „Бареков и Байрактаров Без цензура“ по Евроком е заплашен с палеж.

„След предаването прокуратурата е поискала Ангел Попов- (предложен за такъв от Валери Симеонов)- да бъде отстранен от длъжност. Заместник-министърът на транспорта е подсъдим за измама. Днес прокуратурата е поискала неговото отстраняване с мотивите изложени в репортажа ни“, уточнява Бареков.

„Хаберът към мен бе да се поинтересувам, дали на наш източник по журналистическо разследване му е запалено жилището и да си помисля какво може да ми се случи на мен, ако продължавам с подобни репортажи. Като си помисля само какво подготвяме за тази събота би трябвало да ме убият“, добавя бившият депутат.

На 29 март е внесен обвинителен акт за извършена от Попов измама. Въз основа на внесения от Софийска градска прокуратура обвинителен акт е образувано съдебно производство, насрочено за разпоредително заседание, съобщава Нова телевизия.

Попов е предаден на съд за извършена от него измама, преди да стане заместник-министър. На неустановена от прокуратурата дата през месец август 2012 година, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 8 000 лв., Попов заблудил собственик на транспортна фирма, че срещу горепосочената сума служители от транспортното министерство ще му уредят управляваната от него фирма да получи допълнително четири броя ЕКМТ/СЕМТ разрешителни (разрешителни за облекчен режим на международен товарен транспорт).

България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.

Последното писмо на Румяна Ченалова до:

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ
СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН
ПОСЛАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ в
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към Вас и за пореден път към Европейската Комисия с надеждата, че правата ми на гражданин на Европейския съюз, гарантирани от ДФЕС, са реални и европейските институции дължат еднакво уважение на всеки гражданин на Съюза, независимо от националната му принадлежност.
Още през 2015 год. в качеството си на съдия сигнализирах европейските институции за съществуващите в България тежки зависимости между изпълнителната, законодателна и съдебна власт в нарушение на принципа за разделение на властите и стандартите за независимост.Отговор няма и до настоящият момент. 

В същото време твърденията ми за безконтролност и зависимост на Главния прокурор от изпълнителната власт бяха подкрепени от констатациите на Венецианската комисия от 2016 год. „Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели“. Това обяви в София председателят на Венецианската комисия Джани Букикио, който взе участие в конференцията на правосъдните министри на всички държави-членки на съвета на Европа, проведена през април 2016 год. Законодателната власт в България упорито отказва да предприеме каквато и да е реформа на прокуратурата и да въведе демократични форми на отчетност и контрол спрямо нейния ръководител, който е практически недосегаем. Задкулисната политическа протекция се осигурява чрез огромната политическа квота във Висшия съдебен съвет – избраните от парламента членове и зависимите лобита в самата съдебна система.

Подобни бяха и констатациите на европейските прокурори, които през 2016 год. извършиха анализ на модела на работа на българската прокуратура. Прокуратурата разполага с много данни за високопоставени корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Държавното обвинение не действа в ключови моменти. Делата срещу силните политически фигури у нас се разследват в зависимост от успеха им на изборите. В анализа се препоръчва да се направят цялостни разследвания на скандалите с подслушване, в които беше намесен премиерът Бойко Борисов, както и да се създаде независимо звено по румънски модел, което да разследва корупцията. Анализът се спира върху скандалите с участието на премиера Бойко Борисов, които не бяха разследвани от държавното обвинение – „Яневагейт“, записаните разговори от премиерската къща в Банкя през 2013 год., както и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра. Според доклада 2/3 от информацията на звеното за финансово разузнаване в ДАНС за подозрителни транзакции се отнася за политици, но тази информация не се разследва, а потъва в прокуратурата.
В Мониторинговия доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешните работи за 2016 год. се посочва: „Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система, действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива“. Без промяна остават основните критики и препоръки към България – за липсата на резултати в борбата с корупцията, за непрозрачността на решенията на ВСС, за нуждата от реформа на прокуратурата и наказателния процес, както и за продължаване на съдебната реформа през промени в Закона за съдебната власт. В ЗСВ се приеха разпоредби, чрез които в действителност се утвърди механизма за влияние на политическата власт над съдебната. Половината от членовете на ВСС се избират от парламента, както и всички членове на Инспектората при ВСС. Всичко това доведе до безконтролната власт на главния прокурор като ръководител на една централизирана по съветски модел прокуратура. Срещу неудобни лица се образуват и огласяват проверки и дела, чието разследване продължава необосновано дълго, причинявайки необратими вреди по отношение на името, психиката и бъдещето на обвиняемите лица. Липсата на възможност за съдебен контрол върху основателността на повдигнатите обвинения и бездействието при разследването дава възможност чрез прокуратурата да се елиминират неудобните когато това е необходимо на политическата власт. Чрез лобитата си във ВСС и представителите на парламентарната квота, политическата власт разчиства пътя на лоялните към нея и Главния прокурор и наказва чрез образуване на проверки и дисциплинарни производства всеки магистрат, опълчил се на олигархичния модел и унищожаването на независимостта на съдебната власт.
В същото време, на фона на демонстративните PR-акции на прокуратурата, няма осъдени политици от висшите ешелони на властта за корупция. Недосегаеми остават Бойко Борисов и политиците около него, които е избрал. Многобройни скандали, свързани с личното участие на министър председателя, разкриващи намесата му в съдебната власт, останаха без последствия. Борисов се превърна в адвокат на Делян Пеевски и Главния прокурор Сотир Цацаров, ангажирайки по този начин линия на поведение спрямо тях. Поредица от сигнали срещу Сотир Цацаров, касаещи работата му като председател на Пловдивския Окръжен съд /вкл. за корупция/, не бяха проверявани.
Широко известният в обществото скандал известен като „Яневагейт“ разкри сериозни зависимости между премиера на Р. България, Главния прокурор и членове на ВСС, използвани за прикриване на престъпления, извършени от магистрати. Съдържанието на записите от „Яневагейт“ показа начина, по който се управляват службите в България – от хора на бизнесмена-депутат Делян Пеевски, начина по който се решава съдбата на банковата система, начина по който се решават кадрови въпроси от Висшия съдебен съвет – чрез пряка намеса на министър-председателя и в синхрон с волята на Главния прокурор.

Още през 2015 год. бивш министър на правосъдието посочи определените от Бойко Борисов граници на съдебната реформа – само доколкото реформата бъде одобрена от Главния прокурор.

Не по-малко скандален е случаят от 2017 год. известен като „Цумгейт“, демонстриращ грубата намеса на Главния прокурор в работата на бизнесмен и собственик на медия, включително отправяне на заплахи, който беше окачествен от премиера като „клопка на червени олигарси“. Вече не става дума за случайно изтекла информация, а за преднамерена, демонстративна и груба разправа с пазителите на законността.

Одраните окървавени агнешки глави пред сградата на ВСС, плакатите, разлепени около съдебната палата с надписи „Лозан Панов – съдията на олигархията“ са знак за началото на разправа по стандартите на мафията.

Глуха и сляпа остана прокуратурата за тези събития в крещящ контраст с медийните си изяви по далеч по незначителни за обществото прояви.

Контролираните /около 80%/ от Делян Пеевски медии също мълчат по тези толкова значими за българското общество проблеми. Превърнали се в глашатаи на недосегаемия Главен прокурор и свързаните с него политици те услужливо обслужват комфорта и интересите на управляващата политическа и икономическа класа. Всеки опит за свободно изразяване на мнение е удавен в реки от клевети, чието съдържание стига дъното на човешкото падение.

Българският парламент системно нарушава задълженията си, произтичащи от членството на България в ЕС. Приетите промени в закона за банковата несъстоятелност са в очевидно противоречие с нормите на приетата от ЕС Директива в тази област. Вместо да транспонира Директива 2014/42/ЕО, а по-рано и относимите рамкови решения, българският парламент създаде репресивният закон за конфискация без да е налице присъда. Погазени са правата на третите лица в производството по конфискация и правилата на Директивата са заменени с непознати правни механизми и условия. В

България не е приет антикорупционен закон при действието и задълженията и по Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, рамково решение относно корупцията в частния сектор, Конвенцията на ООН срещу корупцията и др.

През 2014 г. беше приета нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенството на закона във всичките 28 държави от ЕС чрез процедура – инструмент за ранно предупреждение, който има за цел да предотврати ескалация на системните заплахи за върховенството на закона. Тази процедура беше приложена от Европейската комисия през 2016 год. по повод събитията в Полша – опитите за нарушаване принципа за разделение на властите, намесата в публичния сектор, подчиняване на медийната среда. За подобна ситуация в България сигнализирах още през 2015 год. с конкретни факти и с искане за задвижване на процедурата по чл.7 от ДЕС поради наличие на сериозни основания за нарушаването на върховенството на закона. За съжаление, двукратно изпращаните от мен сигнали до Европейската комисия останаха без отговор. Искрено се надявам това да не е резултат от широко демонстрираната в българските медии изключителна близост между г-н Жан Клод Юнкер и българският мин.-председател Б. Борисов.
България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.

Вие знаете всичко това – неконтролираните медии в България показват действителността такава,  каквато е. Вие знаете, но мълчите. За мен, а и за много други българи това мълчание е пренебрежително и недостойно. Не съдете за интелекта, възможностите и морала на българските граждани по интелекта, възможностите и морала на българските политици. Те ще защитят само правото си на власт, но не и правото ни на свобода и сигурност, гарантирани с ДФЕС.
Българите са имали държава, когато повечето европейски държави не са съществували и сме имали история, достойна за уважение. Осем хиляди години преди новата ера в българските земи е възникнала една от най – древните цивилизации. Провъзгласеният за „спасител на Европа“ и канонизиран от западната църква български хан Тервел е отблъснал арабската експанзия на Балканският полуостров, българите са дали на света писменост – азбуката,на която четат и пишат 300 милиона души. Днес България е най-бедната, най-корумпираната и тъжна държава в Европа, в която свободата на словото е заглушена до степен да я класира на последно място между европейските държави. На фона на тази ужасяваща статистика българските политици ви затрупват с лъжи за напредъка на България. Срещу техните „успехи“, обещания и хвалби стои умореното лице на българския народ, чийто стандарт е на границата на оцеляване, некачествените магистрали, рушещите се тунели, присвоените държавни и европейски средства, милиардите дългове, които ще плащат и внуците ни. Вие знаете всичко това. Вие сте лицето на Европейския съюз, който България припозна за свой дом, защото повярва в идеята за справедливост, вградена в основите му.
България не е Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски. България е българският народ, на когото дължите уважение и еднакво с останалите европейски народи отношение. И този народ, от когото в миналото са треперили империи, днес е на границата на оцеляване. Хиляди българи напуснаха земята ни, но милиони са още тук. Днес е застрашена правовата държава и демократичните ценности. Битката за справедливост се води в общия ни европейски дом и се надявам, че има хора и институции, които ще си спомнят мъжеството на американският президент-пацифист Удроу Уилсън, който по повод плана „Венизелос“ – за разделяне на България между победителите от Първата световна война заяви: „По скоро ще напусна конференцията в Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало“.

Вие решавате за себе си, но ние – българите няма да останем безучастни, когато законността и демокрацията са в опасност. Защото над всичко е Родината, а не държавата на българската олигархия.

Румяна Ченалова

Фейсбук

колаж : Георги Динев

В курорта се крадат милиарди от незаконни хотели, заведения, укрити нощувки и т.н. Шумът е най-безобидното в меката на алкохолната и наркотична вакханалия

Когато допускаш да те правят на глупак, наистина ставаш такъв!

Българското общество оглупява неимоверно.
Реакцията му на подвизите на властта и вицепремиерът й в Слънчев бряг го доказва. Повечето хора глупаво и тъпо адмирират „войната”, с която са се захванали управляващите.
И въобще не си дават сметка, че тази война с шума е още по-грандиозен „шум” – популистки, медиен, електорален и въобще какъвто се сетите

Грандиозен шум е по следните причини:

1.
Най-големият проблем на курорта въобще не е шумът!
Далеч по-голям проблем е незаконното строителство – от хотели и барове сред дюните и пясъците до барачките по алеите. За толкова години нито едно управление не се нае и не успя да премахне нито една незаконна бетонна грамада.
За ваша справка: в курорта има 400 незаконни заведения, 1600 незаконни барачки и поне няколко десетки незаконни атракциона и хотели. Атракциони, барове и дискотеки с бетонни основи и колони се водят „преместваеми обекти”. Има си и съвсем законови очевадно незаконни бетонни сгради, настанили се на самия плаж – сред пясъка и дюните като хотел „Дюн”.
Валери Симеонов чудесно знае този проблем и дори го разказа по всички национални телевизии още от май, а през юни го документира пред камерите и със сателитни снимки.
Но не се зае с него. Зае се с шума!
Това означава, че вицепремиерът в българското правителство Валери Симеонов е господин Никой. Защото или се уплаши, или не му позволиха да се заеме с действително сериозното въпреки заканите му, а му дадоха да трупа имидж чрез войната с шума.
Властта се втурна да прави популярност на гърба на една наредба, а обществото дори не се присети, че освен тази наредба са нарушени далеч, далеч по-важни закони.

2.
Най-големият проблем на курорта не е шумът.
По-големите от шума проблеми въобще не могат да се видят в заснети репортажи на родните телевизии.
Затова ги гледаме инцидентно по чуждите – немски, английски и т.н.
Тези проблеми са в необузданата алхолна и наркотична вакханалия, която се вихри там. „Слънчев бряг” е един от най-големите консуматори на наркотици и менте алкохол в Европа според справките на „Европол” и „Интерпол”.
„Слънчев бряг” е инкубатор на родната мафия и престъпността.
Освен това е средище на битовата престъпност. Всеки ден има побоища, пиянски сбивания и десетки и десетки пострадали. Но това никой не го показва, никой не говори и пише за него.
За невярващите: курорта се обслужва от 2 държавни линейки и 24 – частни ( може и да са повече). Вече има 3 частни денонощни клиники, които са претрупани заради спешните случаи на пострадали и над 60 също денонощни частни здравни кабинети. (не питам колко са незаконните)
И най-сетне ако шумът от дискотеките е „най-големият проблем”, на който е обявена война, то не по-малък е шумът от последиците от „бар кроула” (организирани, с екскурзоводи рейдове за напиване от заведение на заведение). Всяка нощ тумби и тумби по десетки и десетки, дори стотици пияни до козирката младежи и девойки пеят, крещят, повръщат, пикаят, серат, бият се по алеите…

3.
Най-големият проблем с курорта не е шумът.
Най-големият проблем е безумното ограбване на държавата от хотелиерите.
С нейното знание, съгласие, одобрение и предполага се, сигурен съм – комисиони.
За невярващите – според националната статистика, туристическото министерство, отчетите на хотелиерите, данните на НАП в Слънчев бряг в разгара на сезона – през юли и август мин. г. са работили съответно 155 и 161 хотела, респективно с 59 444 и 59 980 легла.
И по-миналата година е било така. И още по-миналата…
Няма и 60 000 легла, които се водят официално на отчет. От които 15% от нощувките са били празни и незаети.

Тази година ситуацията се повтаря. И ще се потрети в корумпираната ни държава и догодина.
За незнаещите – в курорта има 397 хотела по едни официални справки. И над 400 000 легла. Официално, по документи. Неофициално – над 500 хотела. И 500 000 легла. 
Според авторитетния туристически сайт Booкing.com местата за настаняване в курорта са поне 1054!!!!!

Считам, че тези данни са напълно верни, като се обхване и ивицата нагоре до Свети Влас – хотелиерите са декларирали офертите си пред сайта и туристическите агенции и те ги продават. Не видях оплакване, че някой е измамен и останал без легло.

Но дори според справката за 400 хотела и леглата им става дума за укриване на приходи в активния сезон МЕЖДУ 10 И 20 МИЛИОНА ЕВРО! 
НА ДЕН! 
САМО ОТ НОЩУВКИ! 
Това прави КЪМ МИЛИАРД ЗА АКТИВНИЯ СЕЗОН! 
И НАД 2,5 МИЛИАРДА ЗАЕДНО С АЛКОХОЛА-МЕНТЕ, НАРКОТИЦИТЕ, КРИЕНЕТО НА ОБОРОТИ И ДР. ПРИЙОМИ.

4.
Най-големият проблем с шума в „Слънчев бряг” е самото правителство.
Защото действията на вицепремиерът Валери Симеонов са осъвременен копипейст на приказката. Тази за „добрия” цар (в случая – наместника му), който отишъл да види как живее народа и лошите придворни, които ей на, му пестили истината.
Не е работа на един вицепремиер да ходи на проверки из заведенията. За тази цел издържаме като данъкоплатци над 130 000 души – армия от държавни служители.
Не е работа на вицепремиерът, неотговарящ за МВР, да води в акция служителите му.
Не е работа при тази „война” на правителството с шума министърката на туризма да я няма никъде и никаква.
Не е работа на членовете на едно правителство да бдят като пъдари на улицата. Ако са в тази роля, те са за служба на пъдари, а не за служба на управляващи.
И не е отговорен за тази демагогия само Валери Симеонов.
Защото действията му също копипейст – не обаче на приказката, а взет от началника му – премиерът. Вероятно той му е заповядал на основата на личния си опит – много богат в това отношение.
Правителство с такъв стил на управление е истинска беда. Но още по-голяма беда е, когато народът му ръкопляска.

***

Мога да продължа, но и посоченото тук е достатъчно.
Имаме въдица с примамка-демагогия, на която се ловят милиони шарани.
Те въобще не си дават сметка в каква държава живеем, какви хора ни управляват и какво е действителното дередже на страната.
Дори не си дават сметка, че борбата с шума в курорта е най-безобидното оръжие за натиск.
Което няма да предизвика за разлика от другите въпроси за фактите в точки 1, 2, 3 в този пост и така ще остави на завет от общественото внимание незаконните хиляди обекти и милиарди приходи евро.
За които държавата продължава да нехае.

Григор Лилов, фейсбук

180 години от рождението на Левски -разкрития, факти

Левски – най-българин от българите, Апостол на свободата  е осъден с участието на четирима българи в съдебната комисия, които са го пратили хладнокръвно и съзнателно на бесилото, но неговата съдба е била зависима и от сърби и руснаци … 

Тези българи са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първенците на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев вече не е тайна за обществото, въпреки, че години наред бе укривана от българския народ. Именно Игнатиев има основна роля в процеса, довел до обесването на Васил Левски.

По настояване на графа в състава на съда са включени българите: хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Този исторически факт бе за първи път публикуван от Георги Георгиев автор на блога istinata.bg, а след това приписан от редица други изследователи (виж ТУК изследването, б.р.). Целта с намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия.

Интересна е съдбата на х. Ив. х. Пенчович след освобождението. В българската историография битуват някои митове около него. Традиционно е смятан за туркофил. Заклеймяван е като такъв и то с основание заради службата си във висшата османска администрация. Това е една стара традиция още от времето на българските революционери. Укрива се и не се обяснява обаче неговото русофилиство. То е толкова дълбоко скрито като явление, че българската казионна историография не го е забелязала. Още от периода на престоя си в Цариград Ив. х. Пенчович е в тайни връзки с руския посланик граф Н. Игнатиев. Така виждаме един сложен образ на българин, високопоставен османски чиновник, който слугува на много господари. Такива политически хамелеони имат дълга кариера. Това важи особено за Ив. х. Пенчович, който се оказва човекът на всяка чужда власт и на всички времена.

След освобождението Ив. х. Пенчович отново е на гребена на вълната. Никой не му търси отговорност за деянията, в които е участвал в сътрудничеството с турската власт. Временната руска администрация го цени много. Това е руска политика, която е предварително обмислена и проведена в изпълнение по инструкции „отгоре“.

Ив. х. Пенчович е в групата на бившите туркофили, наградени с високи постове и привилегии от руската окупационна власт.В Пловдив той попада в личното служебно обкръжение на императорския комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, който го цени много и дори го назначава за свой съветник. В спомените си Д. Ганчев разкрива, че Ив. х. Пенчович е имал сериозен застъпник и покровител в лицето на зетя си д-р К. Бонев, познат в руските кръгове човек и затова не се страхувал от нищо.

С руските протекции той остава в управлението и след края на Временното руско управление като член на Учредителното събрание, Държавния съвет и различни комисии. Ив. х. Пенчович е депутат в Учредителното събрание и подписва дори Търновската конституция на 16.04.1879 г Недостатъчната държавно-административна компетентност на първите български министри е основание на руската власт да им назначи съветници, с които ще контролира и „надзирава“ тяхната дейност в русло, удобно за политиката на императора. Този вътрешен контрол върху дейността на министрите от българското правителство накърнява и без това ограничения суверенитет на княжество България, чийто път към независимостта е много дълъг. Важно е да се отбележи, че това не са случайни назначения, а действия в изпълнение на препоръките на княз Ал. Дондуков – Корсаков, който полага системни усилия, за да удължи временното руско управление. Затова изготвя и една записка, която е прилагана при предаването на властта в български ръце.В нея той посочва, че е немислимо на първо време функционирането на българската администрация без съдействието и направлението на руските „специалисти“. Руските „освободители“ няма да забравят и „туркофила“ Ив. х. Пенчович.На 8.05.1879 г. княз Ал. Дондуков – Корсаков издава своя приказ № 33, с който го назначава за върховен съдия.

По този повод Ив. х. Пенчович се мести окончателно в новата столица София. С тази заповед започва и съдебната кариера на русенеца в свободна България. Това е парадокс. Ив. х. Пенчович, който предано служи на обявения от Русия за „русофоб“ Мидхат паша, както и в Държавния съвет на османския султан, лицето, което праща на бесилото Левски, постъпва на служба в съдебната система на Княжество България по волята на руския императорски комисар!Със Закона за устройство на съдилищата от 1880 г. той тава член на Върховния касационен съд. Човекът, пратил на смърт Васил Левски става върховен съдия в свободна България!

Този факт доказва, че Русия умее да се отблагодарява по достойнство с високи държавни постове на лицата, които предано са й служили. А съдействието на Ив. х. Пенчович за убийството на Левски е голяма услуга, заради която си заслужава човек да бъде възнаграден. Така считат в Петербург. Така действа и руският императорски комисар преди да напусне България и да предаде управлението на своите „благонадеждни“ русофилски кадри. С височайшите руски протекции Ив. х. Пенчович си гарантира дълга кариера в свободна България. Слугата си намера нови господари, на които ще бъде верен до гроб. Така никой няма да му търси отговорност за неговото участие като турски комисар във фарса, наречен „Софийски процес“ от 1872-1873 г.

По време на режима на пълномощията (1881-1883) е в състава на Държавния съвет по делегиране като върховен съдия. Той е незаменим негов член. Председателите на Държавния съвет се сменят, но Ив. х. Пенчович продължава да присъства във всички техни състави. В своя дневник проф. К. Иречек го нарича дипломатично „екстра – екземпляр“.Членството на Ив. х. Пенчович в Държавния съвет по време на „режима на пълномощията“още веднъж потвърждава тайните му връзки с руските официални лица и с руската политика. Той е държавен съветник по време на „режима на пълномощията“, който дава извънредно много власт на руските генерали, натрапили на Княжество България т. нар. окупационен дълг през 1883 г

Ив. х. Пенчович умира на 25.03.1894 г. в София на 72-годишна възраст.На погребението му, състояло се два дни по-късно присъстват много хора. Това са скърбящите му близки роднинии семействата на почти всички негови съмишленици и видни русофили – Балабанови, Гешови, Цанкови, Стоилови и Бурмови. Слово за живота на починалия произнася консерваторът русофил М. Балабанов. Присъствието на толкова много убедени и явни русофили на погребението на „туркофила“ Ив. х. Пенчович е още един необясним факт за историографията.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

Темата за предателството срещу Васил Левски е една от любимите в българската история, по която има обаче много лъжи, спекулации и манипулации. В никоя друга държава предателствата не се разискват и дори „отглеждат“ както в България. Нещо повече, у нас те се пропагандират и митологизират. Служат за провеждане на политика с антибългарска насоченост и за насаждане на комплекс на малоценност на българите, пояснява Янко Гочев в интервю пред faktor.bg.

Предателството винаги е персонифицирано. Само в България обаче се налага колективна вина на цял народ. Само българите според някои „умни“ глави стават „нация от предатели“. Казионните историци и изследователи изписват тонове с книги, за да се опитат да ни убедят, че Левски е предаден от българите, че малко заптиета (?!) го пазили, но „овчият“ народ не го е освободил.

Упреците на отделни хора към тогавашните революционери, че не са освободили Левски с аргумент слаба охрана, са абсолютно несъстоятелни. Въпреки тези неблагоприятни условия има опити за освобождение на Левски, отразени в много документи и спомени на съвременници.

Първите от тях са дело на членовете на Търновския революционен комитет. И тук не става дума само за прословутия неуспешен опит за запалване на конака, който обикновено се цитира и интерпретира като израз на безсилие или бездействие на българите. От спомените на Хр. Иванов-Големия е видно, че е правен опит за създаване на ударна бойна група (чета) от двадесетина души, членове на революционния комитет, която „да нападне конвоя и да избави Левски“. Идеята е добра, но закъсняла, а реализацията й се оказва невъзможна.Комитетските дейци не успяват да съберат достатъчно хора. Хр. Иванов-Големия с огорчение отбелязва, че са останали трима кандидати, желаещи да участват в тази рискована акция: той, Хр. Караминков-Бунито и Иванчо Захарлията, които не са се изплашили! Тези провалени опити мотивират турците да подсилят охраната на Левски и да създадат фактически въоръжен ескорт, който го пази по пътя към София.

Друг опит за спасяване е дело на един голям патриот, много предан на революцията и верен сподвижник на Левски – Петър Атанасов Арабаджията, родом от село Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско. Веднага щом на 2.01.1873 г. Петър Арабаджията научава за задържането на Левски той организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя за Арабаконашкия проход, през който се очаква да мине конвоят с Левски на път за София, но закъснява само с няколко часа.

Следащият опит за освобождение на Левски е дело на южнобългарските комитети (Чирпан, Стара Загора) по внушение на Ат. Узунов, К. Ганчев и други революционери

Той е достатъчно известен (сведения има в спомените на Ст. Заимов, Ив. Андонов, поп Минчо Кънчев) и на него няма да се спирам. Само ще посоча основната идея: извършване от специално създадените чети на саботажи по пътищата, по които се е смятало, че ще прекарват заловения Левски. Разчита се на съдействие на служителите в Баронхиршовата железница, сред които Левски и комитетите са имало много съмишленици и дори свои членове.

Петият опит за спасяване на Левски е свързан с доста радикалната идея на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов за подмяната му с двойник, каквито Апостолът е имал по свидетелства на съвременници.

Има непотвърдени сведения за действия на българския екзарх Антим в подкрепа на арестуваните български революционери, париран обаче от Патриаршията. Тази версия се опира на сведения, отразени дори в дипломатическите доклади на представителите на някои велики сили като австро-унгарският консул в Русе О.Монтлонг.

Следващите опити са най-неизвестни. В основата на шестия опит за спасяване на Левски е заложена идеята за освобождението му чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. В него е замесен лекарят на Първата българска легия д-р Рашко Петров, който се опитва отново както през 1863 г. да спаси Левски. През 1873 г. д-р Р. Петров прави опит да спаси Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски.

Руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен! 

Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Този опит е свързан с мисията на тайния пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през януари 1873 г.

На 16.01.1873 г. Търновският комитетът изпраща в Белград свой пратеник с идентични писма до П. Хитов и Л. Каравелов. Пратеникът на търновци носи със себе си и жалба до представителите на великите сили в Белград, до които документът е трябвало да стигне чрез Л. Каравелов, ползващ се, поне според търновци, с авторитет сред тях. Надеждата на авторите на тази жалба е, че дипломатите могат да окажат ефективен натиск над Портата за спасяване живота на Левски. Особено много се разчита на Л. Каравелов, който е трябвало с авторитета си да поиска от консулите в Белград да вземат отношение. Той обаче отхвърля инициативата на търновци. Без обяснения отказва да подаде жалбата. Пратеникът преписва начисто носените писма, изготвя техни копия и ги предава на сръбските управници, в това число министъра на външните работи и доскорошен регент Й. Ристич.

Той съветва българския пратеник да не чака нищо от консулите. В отговора си от февруари 1873 г. до Търновския комитет П. Хитов потвърждава получаването на писмото, което е изпратено по пратеника, наречен от него „черната шапка“. Войводата пенсионер на сръбска правителствена издръжка облива търновци с леден душ: „От тука, братя, нищо не очаквайте…“

Сърбия няма интерес да разваля отношенията си с Турция и за пореден път отказва не само да подкрепи българите с военна сила в едно тяхно въстание, но и въобще да съдейства по дипломатически път за спасяване на задържаните и разпитвани в София български революционни дейци.

Това е краят на опита по дипломатически път да се спаси Апостола на свободата. При проследяване на хода на разигралите се събития личи негативната оценка и бездействието на Л. Каравелов към проявената от търновските комитетски дейци инициатива – факт, който казионната историография, величаеща председателя на БРЦК укрива.

Левски е изразител на тази тенденция в българското революционно движение, която залага на самостоятелната българска революция в противовес на другата тенденция за революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия.

В писмо на Левски до войводата Филип Тотю от 18.04.1871 г. той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да донесат полза на руския цар. И така щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода. Пък тогава нека тегли България още цял век! С факти искам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 1869 г. Единият бе препоръчан от одеските българи за добър помощник, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанъци и хайде – откъдето дошъл. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме …“

Не само българите са предали и осъдили Левски …

Руският Азиатски департамент и военното разузнаване се опитват да вербуват Левски, за да служи на имперските им цели. Левски категорично отказва, за разлика от бившия му войвода П. Хитов. Левски държи на категоричното си мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби“. Това ще му коства най-скъпото – живота.

Нужно е днес, 180 години след рождението на Левски да знаем и помним истините останали скрити от пропагандата в историята, която трябва да ни дава поуки за настоящето и бъдещето ни като нация …

Авантаж