Този материал бързо се износва, но се влага масово в направата на пътища у нас, разкриха пътни инженери
Масово пътищата у нас се правят с варовикова скала, твърдят пътни инженери. Вчера регионалният министър Николай Нанков коментира, че в асфалта, където стана инцидентът с автобуса, се съдържа варовик, а той има свойството да се полира с времето, съобщава бТВ.
За направата на износващия пласт на асфалтовата настилка се използват камък, пясък и каменно брашно, в повечето случаи от варовикова скала. Към сместа се добавя и битум, който е като лепило и съединява материалите.
„Естествено, че варовикът по-бързо се износва. Дори тебеширът ще се износи на дъската за един час”, заяви преподавателят в ктедра „Пътища“ в УАСГ доц. Валентин Николов. Той показа как изглежда асфалтът след износване.
Представители на фирмите, асфалтиращи пътищата, твърдят, че използването на варовик е допустимо според Българския държавен стандарт и се влага масово в направата на пътища. Причината е евтината себестойност на материала.
Разликата в цената е до 4 пъти спрямо другите материали. В случаите, в които пътят е тежкотоварен или първокласен като този в Своге, не бива да се използва варовик в износващия асфалтов пласт.
„Едрозърнестият материал трябва да бъде от кисели скали като базалт, а не от варовикови. Това е защото тези скали имат много добро съпротивление на износване, т.н. коефициент на ускорено полиране. Те се слагат, за да има добро сцепление между фракцията и автомобилната гума”, допълни доц. Николов
Експертите допълват, че точното изпълнение на пътната настилка и съотношението на съставките в асфалта обаче зависи от възложителя.
Ако фирмите у нас използваха качествени материали, печалбата на мафията щеше да се стопи. Тъй като у нас всеки си гледа келепира, както би казал бай Ганьо, резултатите са видими, дори и за привържениците на ГЕРБ – 17 души си отидоха заради пътя, който прилича на пързалка дори и през лятото.
На първи май започва рехабилитацията на входа на Бургас от магистрала „Тракия“, съобщи днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Отсечката е с дължина близо 8 км и в момента е в тежко състояние. На 1 май министърът ще е на инспекция на обекти в Бургас.
Очаквам до средата на месец юни, според поетия през миналата година ангажимент, да завърши рехабилитацията на пътя Поморие – Ахелой, каза регионалният министър. Ще се работи също по 7 км от АМ „Черно море“, пътищата Добрич – Албена, както и по пътя за Златни пясъци.
През тази година ще бъдат ремонтирани десните тръби, в посока София, на тунелите „Ечемишка“ и „Витиня“, както и мостовите съоръжения в най-критично състояние на АМ „Хемус“. Ще продължат стартиралите през 2017-а ремонтни дейности по около 40 пътни участъка, сред които са Източната дъга на Софийския околовръстен път, изхода към Благоевград между Владая и пътен възел „Даскалово“, отсечки в Северна и Северозападна България. Продължава рехабилитацията на пътни участъци със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. С 300 млн. лв. от нея ще бъдат ремонтирани 27 пътни отсечки.
Продължава изграждането и на автомагистрални отсечки. В рамките на тази година ще приключи строителството на още 30 км от АМ „Струма“. Започна изграждането на 9,3 км от АМ „Хемус“ между Ябланица и пътен възел „Боаза“. До месец и половина ще стартират още 16,5 км между пътен възел „Буховци“ и пътен възел „Белокопитово“. Предстои да стартира тръжна процедура за други 52 км от магистралата. Ако бъдат сключени договори по стартиралите тръжни процедури за тунел „Железница“ и пътя до Калотина, през тази година ще започне работата и по тях. Работим усилено и по въвеждането на тол системата, защото имаме амбициозна програма, но без нея, няма да успеем да я реализираме, каза министър Нанков.
Кметове от областта в общ щаб за работа по мега проекта – „Регионална мрежа Бургас“
Кметовете на общините Бургас, Айтос, Средец, Камено, Малко Търново, Созопол, Приморско, Царево, Поморие и Несебър сформираха работна група за работа по общ мега проект с наименованието „Регионална мрежа Бургас“.
Срещата бе инициирана от кмета на Бургас Димитър Николов, който представи идеята си за изграждането на четирилентови пътища, които да свързват областния град с останалите общини в областта. Проектът предвижда проектирането на: Бургас – Айтос; Бургас – Средец; Бургас – Малко Търново; Бургас – Созопол- Приморско – Царево; Бургас – Поморие- Несебър.
Целта е да бъде изработен общ регионален проект, с който да се кандидатства за финансиране през следващия програмен период. Идеята е общините също да участват със собствени средства, а проектът да бъде представен пред областния управител, АПИ и министерството на регионалното развитие, тъй като инвестицията ще е част от републиканската пътна мрежа. Дотогава общинските екипи по места, съвместно със специалистите от АПИ ще определят трасетата, ще стартират изготвянето на парцеларни планове и свързаните с тях отчуждителни процедури. Подготовката ще отнеме 2-3 години, до изработването на цялостен проект за пътна четирилентова мрежа в региона.
Всички кметове подкрепиха идеята и се обединиха около мнението, че реализирането на този проект ще бъде от изключително важно значение за развитието на икономиката, туризма и решаване на част от проблемите с обезлюдяването в някои от населените места в областта.
Паралелно с проектирането на четирилентовите лъчове, по преценка на кметовете ще се проектират велоалеи и отбивки към различните малки населени места, се обединиха още на срещата кметовете на общините. На нея присъства и директорът на Областно пътно управление инж. Димитър Порязов.
Община Бургас ще координира цялостния проект и ще подпомага административно общините.
„Това ще е дълъг и труден процес, но проектът няма алтернатива. Колкото по- рано започнем подготовката, толкова по- голям шанс за финансиране ще има. Средства се привличат с готови и качествени проекти. Вече имаме опит от подготовката на документацията и процедурите за проекта Бургас – Слънчев бряг и обхода на Поморие. Работата е трудна, тъй като отнема много време, особено по отношение на отчуждителните процедури. Радвам се, че колегите от другите общини подкрепиха идеята и започват работа по места, защото до 2-3 години можем да финализираме проекта и да кандидатстваме за финансирането му“, заяви кметът Димитър Николов.
Срещите на специалистите от различните общини ще се координират оперативно от заместник кмета на Община Бургас инж. Чанка Коралска. Следващото оперативно заседание на кметовете ще бъде след месец.
