ПОТРЕСЕНА СЪМ, но не знам кой трябва да наплюя! В най-голямата болница УМБАЛ Бургас в най-добрия град за живеене /смешка/ няма асансьори и онко болните хора катерят всеки ден 7 етажа стъпала за да си стигнат до отделението. Днес се качих на 7 етаж и изпреварих дядо с бастунка и придружаващ го човек…имах работа около 15 мин в отделението.Когато слизах надолу срещнах същия дядо още се мъчеше по стълбите.Едвам дишаше човека, защото освен физическото усилие,което се налага трябва и да спреш да дишаш ако искаш да не повърнеш от миризмата на пот, застояло и урина в цялата болница. И това с асансьорите не е от днес или вчера. Преди две седмици също не работиха. Кой е виновен и отговорен за това, кой трябва да се погрижи болните хора да не катерят тези стълби?
И още едни мили бургаски картинки …
Plamen Yanev
И ОТНОВО – въпреки наличието на 2 служебни паркинга и 8 доп.служебни места /празни в дъното на снимката/, общинския служител Правя, каквото си искам, реши да заеме едно от местата, където можем да паркираме ние – простосмъртните. Между другото общинските фирми плащат ли данък уикенд, след като служебните автомобили са ползват като частни? И това ползване как е регламентирано? Защото не съм виждал обява за общинска служба, в която да пише „служебен автомобил“?
Публикации от ФБГ – facebook.com/groups/1251454048243613/
НАСЛАДЕТЕ СЕ ?!
Georgi Borisov Georgiev
Само факти!
ГЕРБ – почти 13 милиона субсидия на година (платена от всички нас, включително от хората с увреждания)
Човек с увреждане – 9.75 лева (девет лева и 75 стотинки) – месечна добавка транспорт. Получават я около 110 000 души, или около 12 милиона на година. Не може да бъде увеличена, защото няма пари обясняват управляващите.
Управляват ни най-наглите престъпници, които историята ни познава!
#Изриване
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Те се чувстват сами в нещастието си – отритнати и напълно забравени от държавата и обществото. Родителите на деца с увреждания в България искат промяна – сега. Репортаж на Райна Бройер от Бургас.
Сутринта в Морската градина в Бургас все още няма жива душа. Продавачите на сладолед и сокове тъкмо отварят будките си. Младеж в инвалидна количка седи край щанда за електрически ховърбордове под наем и разговаря със собственика. За България това е рядка картина: тук почти няма да видиш инвалиди по улиците или в кафенетата, защото обществото почти нищо не прави за тяхната интеграция. Родителите на деца с увреждания не искат повече да търпят това – от години те се опитват да привлекат вниманието на политиците към това проблемите на тези хора. В понеделник те излязоха на протести в цялата страна.
Лагерът на протестиращите родители е недалеч от щанда за ховърбордове. От началото на протестите на първи юни т.г. Гергана Маврова идва тук всеки ден. Дъщеря ѝ Симона седи до нея – в инвалидна количка. По-късно към тях се присъединяват още една майка и дъщеря ѝ. Тя носи детето на ръце, защото то не може да ходи без чужда помощ. Онова, което тръгна от София като протестен палатков лагер, междувременно обхвана цялата страна – включително Бургас, където майките са опънали една черна палатка с надпис върху нея: „Системата ни убива“.
Оставени на произвола
„Децата с увреждания са изключени от системата още от раждането си. Не получаваме никаква подкрепа от държавата, оставени сме сами с нещастието си“, споделя Гергана Маврова.
Тя има две дъщери, от които по-малката (12-годишно дете) се нуждае от денонощни грижи. Страда от детски паралич и епилепсия. Двете майки раздават брошури. На обложката: скелет в инвалидна количка. В десет точки родителите описват тежкото положение на хората с увреждания в България и го сравняват с това в западноевропейските страни. Те критикуват главно липсата на медикаменти, особено за епилептично болни. И не само това – родителите пък са принудени да водят истинска битка в търсене на лекари-специалисти и правилно лечение за техните деца.
Зов за помощ
Гергана, майката на Симона: „Родителите си помагаме взаимно“
В България специализираните заведения за деца с увреждания се броят на пръстите на едната ръка, а персоналът е крайно недостатъчен. Младежите над 18-годишна възраст изобщо не могат да излизат от домовете си. „В България човекът с увреждания очевидно не заслужава грижи, той няма никакъв шанс“, пише в брошурата. Това е зов за помощ от държавата – за повече подкрепа, но и за признаване на тежкото положение на децата и техните родители. Гергана Маврова получава за дъщеря си Симона финансиране от здравната каса само за 10 рехабилитационни процедури в месеца. За логопед, психолог и лечение при други специалисти тя е принудена да плаща от собствения си джоб: над 300 евро месечно.
Гергана Маврова сочи празната инвалидна количка до черната палатка: „Такива инвалидни колички ни дава държавата за децата ни. Те са всъщност за възрастни, твърди са и са твърде големи за децата. Много от тях получават и болки в гърба“, допълва тя. Държавната здравна каса ѝ отпуска близо 240 евро за детска инвалидна количка при положение, че тя струва 1300 евро.
Възможен ли е „независим“ живот?
Протестиращи майки на деца с увреждания в Морската градина на Бургас
Гергана Маврова не може да остане целия ден с протестиращите, защото съпругът ѝ работи следобяд, а без него тя не може изведе детето от къщи. „Някой трябва да ми помогне да изнеса инвалидната количка, тук няма специални пътеки за инвалидни колички“, казва дребната жена. В училището също не е изградена рампа, така че не може да води детето си на училище. Налага се учителят да ги посещава у дома – само така Симона може да продължи образованието си.
Миналата седмица Министерството на социалните грижи представи нов законопроект. В него е залегнало правото на индивидуална подкрепа – според степента на увреждане. По данни на Агенцията за социално подпомагане, половин милион българи ще могат да се възползват от новия закон. Говорител на министерството отговори на запитване от ДВ, че тази подкрепа ще съответства на индивидуалните потребности и възможности за интеграция на засегнатите. Целта е да се гарантира на хората с увреждания „независим живот“.
Родителите на деца с увреждания и някои съюзи на засегнатите ще кажат своето мнение за новия законопроект до края на седмицата. Само че протестът няма да свърши дотук – той ще продължи, докато не бъдат изпълнени исканията на протестиращите.
dw.com/bg/когато-държавата-нехае-за-хората-с-увреждания/a-44878943
Асоциацията на европейските журналисти – България категорично се противопоставя на заплахите срещу наши колеги заради въпросите, които задават като част от работата си.
Призивите за “прочистване” на медиите от журналисти, които дръзват да питат, т.е. да вършат отговорно работата си, са недопустими.
Повод за нашата реакция е публикуван материал във вестниците Телеграф и Монитор във вторник, в който се отправя призив телевизия bTV да бъде “прочистена” от журналисти като Светослав Иванов.
Атаката срещу Иванов идва в отговор на зададени от него въпроси към американския бизнесмен Ярив Лернер, изпълнителен директор на компания „Ню Бояна“, във връзка с обявеното намерение на последната да придобие част от издателския бизнес на депутата Делян Пеевски, към който принадлежат и вестниците Монитор и Телеграф.
Тъй като тези нападки към журналисти не са прецедент и с оглед на политическото и икономическото влияние на Пеевски в България, подобни публикации биха могли да се възприемат и като заплаха срещу журналиста и опит за оказване на натиск върху ръководството на телевизията.
Случаят много напомня натиска, на който бяха подложени журналистите от друга национална телевизия – Нова телевизия, които дълго време бяха държани в напрежение, че медията може да бъде придобита от Пеевски или приближени до него лица и това да доведе до прочистване на неудобните. Този натиск ескалира в коментара на съпартиеца на г-н Пеевски, депутата Йордан Цонев, който в ефир каза на водещите на сутрешния блок: “Пеевски ви праща много поздрави и ви желае творчески успехи”. Малко по-късно Анна Цолова изчезна от ефир, а другият водещ Виктор Николаев стана обект на нови заплахи от политици, този път от управляващото мнозинство.
Ако известни журналисти от национални телевизии могат да бъдат подлагани на неприкрит публичен натиск, то със сигурност професионалистите, които работят в по-малки медии в цялата страна, са в още по-тежка ситуация. АЕЖ-България се обръща към професионалната общност с призив за солидарност и нетърпимост към всяка форма на заплаха и неправомерен натиск спрямо журналисти.
Arman Babikyan
Оградиха окрадената държава. Долу ограда за мигранти и чумави овце.Горе ще правят ограда срещу африканска чума по свинете. Ловците и полицаите ще се справят с останалото.Ако не,ще е виновна „някаква опозиция“.Все едно каква – Нинова, защото иска власт, Сорос, защото и Орбан така мисли, десните, защото са либерали и европейски гейове.Ако с ограда не става ще пратят приближени животновъди да атакуват протестиращите или нахранени структури с увреждания да провокират Майките, които са убедени, че Системата ги убива….В краен случай, трябва да изхвърлят тоя Светльо Иванов, защото в „килията има провокатор , другари !!! “ . А врага с „партиен билет“ трябва да се громи до край, нали другари ??? Ако няма билет, ще му намерим. какво толкова? Чудо за три дни. Важна е „малката правда другари“ !!! Помагаме на дребно, до умиление , а генералния Генерал е невинен и обича народа си…Разчистихте ли място за паметник в Банкя? И внимавайте КОЙ ще го охранява по време на процеса, че после идва неговият ред.
Фейсбук
колаж : Матей Димов
