Асоциацията на европейските журналисти – България намира за циничен опита на премиера Бойко Борисов да прехвърли отговорността за проблемите със свободата на словото единствено върху журналистите.
Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.
„Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос”, заяви Борисов в интервю за Нова телевизия, помолен да коментира класацията на Репортери без граници, в която България заема 111 място за 2018 г., изоставайки не само от ЕС, но и от страните от Западните Балкани.
Подобен коментар от лидера на изпълнителната власт когато страната потъва все повече в тази класация, изключително напомня на великия комбинатор Остап Бендер: “Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се”.
Господин премиер, журналистите са едни от основните потърпевши от лошата медийна среда, изследването на АЕЖ-България за статута на журанлистическата професия показва, че на повечето колеги им се налага да работят и живеят в доста тежки условия.
Недопустимо е те да се оказват единствените отговорни за ситуацията, още повече, че в Доклада на Репортери без граници не пише нищо такова. Напротив, сред причините са посочени корупцията и срастването между политици, олигарси и медии. Журналистите, които участваха в проучването на АЕЖ-България за 2017 г., откроиха като тенденция завръщането на политическия натиск върху тях.
Другият голям потърпевш от лошата медийна среда обаче сме всички ние, българското общество. Защото проблемите на медиите не са нещо изолирано, напротив те са свързани с други проблеми на държавата – като липсата на съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, липсата на върховенство на закона. И всички тези фактори, взети заедно, водят до най-ниския жизнен стандарт в ЕС и цялостното усещане у населението, че не живее добре.
Купуването на медиен комфорт с публични средства, взаимозависимостите между олигарси, политици и медии, разправата с критичните гласове са широко разпространени и не, не са проблем само на журналистите, въпреки че журналистите са призвани да осветляват, разследват и разобличават подобни практики. Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.
Точно ден преди вашето изказване бе Денят на свободните медии и по този повод, АЕЖ-България излезе с позиция, озаглавена “Журналистите не бива да бъдат оставяни сами да плащат високата цена за свободното слово”. Продължаваме да стоим на това мнение и в същото време сме готови да понесем нашата част от отговорността и да съдействаме за промяна. За да се случи такава обаче първо е нужно да се осъзнае, че проблемите не са изолирани и няма как да бъдат само наши или ваши, съответно, и решенията трябва да бъдат общи. Не на последно място свободата на изразяване е право, гарантирано от Конституцията и международните договори, по които България е страна.
Според инвестиционната компания BNY Mellon възможностите на сега съществуващата система за социално осигуряване вече са на изчерпване и пред хората ,които ще навършат години за пенсия след 20-30 години стоят незаобиколими демографски, политически и макроикономически фактори, които превръщат опитите да се съберат средства за пенсия практически невъзможни или поне много трудно изпълними.
На същото мнение е и британският Institute for Fiscal Studies. Според неговите експерти, няма позитивни перспективи за излизане в пенсия на хората от поколението на родените след 1982 година.“Това ще е първата група хора, които няма да получават по-високи доходи от своите предшественици на същата възраст, това означава, че няма да могат да съберат достатъчно средства, за да получават пенсия“, смятат те..
За възможният фалит на съвременната социална система в повечето икономически развити страни в света се заговори от няколко години. На фона на демографските проблеми и навлизането на все повече заменящи хората технологии, в някои страни вече се експериментира 4 дневна работна седмица, преминава се от работа от вкъщи и се намаляват часовете на работния ден.
Не е далеч времето, когато в повечето държави един работещ ще трябва да плаща и пенсията на един възрастен човек. Дали тогава отчисленията за пенсионен фонд ще са достатъчни, не е трудно да се предвиди.
