Партиецът е некадърник, който няма, какво да покаже, коментира помориецът Ради Чухлев
Полицаите служат на един уродлив ред, който умишлено създава престъпността. Това твърди помориецът Ради Чухлев.
„Гледах по телевизията широко рекламираната инициатива на МВР за пресичане на престъпността в малките населени места. Гледам тези охранени шопари и си мисля, един ден каква работа ще трябва да им търсим, когато няма да има нужда от ченгета. Защото те не са свикнали да работят, а да служат! И на кого служат те?! Служат на установения уродлив ред, който умишлено създава престъпността!“, коментира във Фейсбук бунтарят от Поморие.
„Защото ако няма престъпност, и тях няма да ги има – ще трябва да си ходят! Ето така е устроен света: лекарите имат интерес да има болни, гробарите – да има мъртви, учителите – да има глупаци, адвокатите – да има несправедливост…. НИКОЙ НЯМА ИНТЕРЕС ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ! Какъв безумен свят!“, добавя Чухлев.
„ЗНАЕТЕ ЛИ, каква е разликата между Партийния избирателен кодекс и Професионалния избирателен кодекс? В Партийния избирателен кодекс всеки кандидат за всеки пост ОБЕЩАВА, какво ще направи. В Професионалния избирателен кодекс всеки кандидат ПОКАЗВА, какво е направил! Партиецът е некадърник, той няма, какво да покаже“, коментира помориецът във фейсбук страницата „БЕЗ партии и политици“. Според него, съзидателния човек е творец и той показва, какво е създал.
„А Библията ни казва от ясно по-ясно: „По ДЕЛАТА ще ги познаете!“. Тогава, защо ги избираме по „думите“?! Явно, значи, искаме да бъдем ИЗМАМЕНИ! Народно движение „БЕЗ партии и политици“ ви предлага чрез Професионалния изборен кодекс да си избирате най-достойните за ръководители на обществото и държавата!“, добавя Ради Чухлев.
„СЪЗИДАТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ не стават политици. Трудовия човек притежава достойнство и не става лакей, за да търси протекции и да гради кариера. Той е достатъчно талантлив, трудолюбив и честен, за да се развива успешно в своето професионално поприще. Докато политикът не може да разчита на същото. Той е некадърник, мързелив и неуверен в себе си, за да се справи сам! Затова търси протекциите на властта, служейки угодно на която и да е партия. Затова партийците си сменят често партиите, защото членуват в тях без убеждения, а с користна цел“, коментира помориецът.
„Затова не се надявайте на политиците, да ви оправят живота! Те няма да го направят! Изберете си доказал се професионалист, но НЕ на партиен принцип, а по Професионалния изборен кодекс, където всеки носи ОТГОВОРНОСТ!“, призова той.
Прогнозата на анкетираните бизнесмени за 2018 г. е мрачна
На 18 декември 2017 г., ръководството на Българска стопанска камара представи по време на пресконференция резултатите от традиционното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК.
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. и обединява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. 76% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 20% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 62% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 20% – от „Преработваща промишленост, 9% – от сектор „Търговия“, 5% от сектор
„Строителство“, 3% – „Селско стопанство“, и 1% – „Добивна промишленост“.
32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Северозападен, 16% – в Северен централен, 15% – в Южен централен, 14% – в Североизточен, 6% – в Югоизточен.
Според 58,2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.). Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27,8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11,4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.
В тазгодишното проучване беше включена и темата за обществените поръчки. 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:
• Необективно оценяване на офертите (88,5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на
конкретен изпълнител (80,8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65,4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на
изпълнителя към подизпълнителя (46,2%);
• Подмяна на подизпълнители (46,2%).
Във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. оценките на анкетираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата смятат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент. 5% от анкетираните заявяват, че тази тема не представлява интерес за тях. 42% от анкетираните са на мнение, че българското председателство няма да подобри българската икономика, а 35% смятат, че то няма да се отрази положително на имиджа на страната ни.
Оценката на институциите:
• Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (72,2%), Президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%).
• По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).
• Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно – 25,3% и 26,6%.
• Работата на евродепутатите одобряват 22% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (46%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
• Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ.
Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (30,4%), а най- негативна оценка получава КЕВР (7,6% одобрение).
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2018 г. очакват повече от половината от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 39% от анкетираните за ръст на работните места.
Намеренията на анкетираните за 2018 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година, обаче, оптимизмът е по-умерен. Ако през 2016 г. средният процент на проактивните мениджъри е бил 58, то през тази година той е 42.
Доста по-малко от миналата година са мениджърите, които декларират намерение за увеличение на инвестициите в нови мощности, марки и патенти, както и в обучение на персонала. Това е за сметка на отговорилите „без промяна“, чийто дял нараства.
Спрямо предходната година се запазва делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (10%).
Намаляват възнамеряващите да разработват проекти с европейско финансиране – през тази година те са 20%, а през миналата са били 37%. Това, обаче, е за сметка на отговорилите „без промяна“, които намаляват спрямо миналата година, т.е. може да се предположи, че те вече изпълняват европейски проекти. Както през 2016 г., така и през тази година всеки трети анкетиран все още не е решил дали да се ангажира с участие в европроекти.
Традиционно, и тазгодишното проучване показва относително най-нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти.
