Властелинът от Кремъл се гаври с историята ни, но никой не смее да му каже, че азбуката, на която пише, е българска
Славянската писменост е дошла в Русия от „македонската земя“. Това каза руският президент Владимир Путин на среща с македонския си колега Георге Иванов, съобщава БНТ. Домакинът поздрави госта си с наградата „За единство на православната култура“, която му бе връчена в Москва.
Властелинът от Кремъл се гаври с историята ни, но никой не смее да му каже, че азбуката, на която пише, е българска. Защо българският президент и премиерът ни мълчат?
Единствено вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева симулира активност във Фейсбук.
„Създаването на писмеността е станало по волята и с участието на българската държава и неслучайно българският владетел Борис Първи присъства във всички старобългарски книги като цар Борис Михаил-Покръстител, въвеждащ вярата и писмеността“, посочва Захариева в социалната мрежа.
Тя припомня, че на 29 април 2012 г. патриархът на Москва и цяла Русия Кирил е казал пред президента Росен Плевнелиев в София, че българите са пренесли книжната грамотност в Русия. „Благодарение на България кирилицата е вече и върху банкнотите от единната европейска валута“, отбелязва българският вицепремиер.
Путин обаче не е сред приятелите в клюкарника, наречен Фейсбук и ако не се реши да реагира на гаврата с протестна нота, няма как да разбере позицията й.
„Путин сега се опитва да подари българската азбука на макетата, но да не забравяме, че именно Русия измисли македонизма, македонската нация и език. Всъщност езикът го измислиха българи, т.е. национални предатели, верни на руските си господари“, припомня Владимир Владимиров.
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Стоян Михайловски
