България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.
Последното писмо на Румяна Ченалова до:
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ
СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН
ПОСЛАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ в
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщам се към Вас и за пореден път към Европейската Комисия с надеждата, че правата ми на гражданин на Европейския съюз, гарантирани от ДФЕС, са реални и европейските институции дължат еднакво уважение на всеки гражданин на Съюза, независимо от националната му принадлежност.
Още през 2015 год. в качеството си на съдия сигнализирах европейските институции за съществуващите в България тежки зависимости между изпълнителната, законодателна и съдебна власт в нарушение на принципа за разделение на властите и стандартите за независимост.Отговор няма и до настоящият момент.
В същото време твърденията ми за безконтролност и зависимост на Главния прокурор от изпълнителната власт бяха подкрепени от констатациите на Венецианската комисия от 2016 год. „Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели“. Това обяви в София председателят на Венецианската комисия Джани Букикио, който взе участие в конференцията на правосъдните министри на всички държави-членки на съвета на Европа, проведена през април 2016 год. Законодателната власт в България упорито отказва да предприеме каквато и да е реформа на прокуратурата и да въведе демократични форми на отчетност и контрол спрямо нейния ръководител, който е практически недосегаем. Задкулисната политическа протекция се осигурява чрез огромната политическа квота във Висшия съдебен съвет – избраните от парламента членове и зависимите лобита в самата съдебна система.
Подобни бяха и констатациите на европейските прокурори, които през 2016 год. извършиха анализ на модела на работа на българската прокуратура. Прокуратурата разполага с много данни за високопоставени корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Държавното обвинение не действа в ключови моменти. Делата срещу силните политически фигури у нас се разследват в зависимост от успеха им на изборите. В анализа се препоръчва да се направят цялостни разследвания на скандалите с подслушване, в които беше намесен премиерът Бойко Борисов, както и да се създаде независимо звено по румънски модел, което да разследва корупцията. Анализът се спира върху скандалите с участието на премиера Бойко Борисов, които не бяха разследвани от държавното обвинение – „Яневагейт“, записаните разговори от премиерската къща в Банкя през 2013 год., както и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра. Според доклада 2/3 от информацията на звеното за финансово разузнаване в ДАНС за подозрителни транзакции се отнася за политици, но тази информация не се разследва, а потъва в прокуратурата.
В Мониторинговия доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешните работи за 2016 год. се посочва: „Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система, действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива“. Без промяна остават основните критики и препоръки към България – за липсата на резултати в борбата с корупцията, за непрозрачността на решенията на ВСС, за нуждата от реформа на прокуратурата и наказателния процес, както и за продължаване на съдебната реформа през промени в Закона за съдебната власт. В ЗСВ се приеха разпоредби, чрез които в действителност се утвърди механизма за влияние на политическата власт над съдебната. Половината от членовете на ВСС се избират от парламента, както и всички членове на Инспектората при ВСС. Всичко това доведе до безконтролната власт на главния прокурор като ръководител на една централизирана по съветски модел прокуратура. Срещу неудобни лица се образуват и огласяват проверки и дела, чието разследване продължава необосновано дълго, причинявайки необратими вреди по отношение на името, психиката и бъдещето на обвиняемите лица. Липсата на възможност за съдебен контрол върху основателността на повдигнатите обвинения и бездействието при разследването дава възможност чрез прокуратурата да се елиминират неудобните когато това е необходимо на политическата власт. Чрез лобитата си във ВСС и представителите на парламентарната квота, политическата власт разчиства пътя на лоялните към нея и Главния прокурор и наказва чрез образуване на проверки и дисциплинарни производства всеки магистрат, опълчил се на олигархичния модел и унищожаването на независимостта на съдебната власт.
В същото време, на фона на демонстративните PR-акции на прокуратурата, няма осъдени политици от висшите ешелони на властта за корупция. Недосегаеми остават Бойко Борисов и политиците около него, които е избрал. Многобройни скандали, свързани с личното участие на министър председателя, разкриващи намесата му в съдебната власт, останаха без последствия. Борисов се превърна в адвокат на Делян Пеевски и Главния прокурор Сотир Цацаров, ангажирайки по този начин линия на поведение спрямо тях. Поредица от сигнали срещу Сотир Цацаров, касаещи работата му като председател на Пловдивския Окръжен съд /вкл. за корупция/, не бяха проверявани.
Широко известният в обществото скандал известен като „Яневагейт“ разкри сериозни зависимости между премиера на Р. България, Главния прокурор и членове на ВСС, използвани за прикриване на престъпления, извършени от магистрати. Съдържанието на записите от „Яневагейт“ показа начина, по който се управляват службите в България – от хора на бизнесмена-депутат Делян Пеевски, начина по който се решава съдбата на банковата система, начина по който се решават кадрови въпроси от Висшия съдебен съвет – чрез пряка намеса на министър-председателя и в синхрон с волята на Главния прокурор.
Още през 2015 год. бивш министър на правосъдието посочи определените от Бойко Борисов граници на съдебната реформа – само доколкото реформата бъде одобрена от Главния прокурор.
Не по-малко скандален е случаят от 2017 год. известен като „Цумгейт“, демонстриращ грубата намеса на Главния прокурор в работата на бизнесмен и собственик на медия, включително отправяне на заплахи, който беше окачествен от премиера като „клопка на червени олигарси“. Вече не става дума за случайно изтекла информация, а за преднамерена, демонстративна и груба разправа с пазителите на законността.
Одраните окървавени агнешки глави пред сградата на ВСС, плакатите, разлепени около съдебната палата с надписи „Лозан Панов – съдията на олигархията“ са знак за началото на разправа по стандартите на мафията.
Глуха и сляпа остана прокуратурата за тези събития в крещящ контраст с медийните си изяви по далеч по незначителни за обществото прояви.
Контролираните /около 80%/ от Делян Пеевски медии също мълчат по тези толкова значими за българското общество проблеми. Превърнали се в глашатаи на недосегаемия Главен прокурор и свързаните с него политици те услужливо обслужват комфорта и интересите на управляващата политическа и икономическа класа. Всеки опит за свободно изразяване на мнение е удавен в реки от клевети, чието съдържание стига дъното на човешкото падение.
Българският парламент системно нарушава задълженията си, произтичащи от членството на България в ЕС. Приетите промени в закона за банковата несъстоятелност са в очевидно противоречие с нормите на приетата от ЕС Директива в тази област. Вместо да транспонира Директива 2014/42/ЕО, а по-рано и относимите рамкови решения, българският парламент създаде репресивният закон за конфискация без да е налице присъда. Погазени са правата на третите лица в производството по конфискация и правилата на Директивата са заменени с непознати правни механизми и условия. В
България не е приет антикорупционен закон при действието и задълженията и по Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, рамково решение относно корупцията в частния сектор, Конвенцията на ООН срещу корупцията и др.
През 2014 г. беше приета нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенството на закона във всичките 28 държави от ЕС чрез процедура – инструмент за ранно предупреждение, който има за цел да предотврати ескалация на системните заплахи за върховенството на закона. Тази процедура беше приложена от Европейската комисия през 2016 год. по повод събитията в Полша – опитите за нарушаване принципа за разделение на властите, намесата в публичния сектор, подчиняване на медийната среда. За подобна ситуация в България сигнализирах още през 2015 год. с конкретни факти и с искане за задвижване на процедурата по чл.7 от ДЕС поради наличие на сериозни основания за нарушаването на върховенството на закона. За съжаление, двукратно изпращаните от мен сигнали до Европейската комисия останаха без отговор. Искрено се надявам това да не е резултат от широко демонстрираната в българските медии изключителна близост между г-н Жан Клод Юнкер и българският мин.-председател Б. Борисов.
България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.
Вие знаете всичко това – неконтролираните медии в България показват действителността такава, каквато е. Вие знаете, но мълчите. За мен, а и за много други българи това мълчание е пренебрежително и недостойно. Не съдете за интелекта, възможностите и морала на българските граждани по интелекта, възможностите и морала на българските политици. Те ще защитят само правото си на власт, но не и правото ни на свобода и сигурност, гарантирани с ДФЕС.
Българите са имали държава, когато повечето европейски държави не са съществували и сме имали история, достойна за уважение. Осем хиляди години преди новата ера в българските земи е възникнала една от най – древните цивилизации. Провъзгласеният за „спасител на Европа“ и канонизиран от западната църква български хан Тервел е отблъснал арабската експанзия на Балканският полуостров, българите са дали на света писменост – азбуката,на която четат и пишат 300 милиона души. Днес България е най-бедната, най-корумпираната и тъжна държава в Европа, в която свободата на словото е заглушена до степен да я класира на последно място между европейските държави. На фона на тази ужасяваща статистика българските политици ви затрупват с лъжи за напредъка на България. Срещу техните „успехи“, обещания и хвалби стои умореното лице на българския народ, чийто стандарт е на границата на оцеляване, некачествените магистрали, рушещите се тунели, присвоените държавни и европейски средства, милиардите дългове, които ще плащат и внуците ни. Вие знаете всичко това. Вие сте лицето на Европейския съюз, който България припозна за свой дом, защото повярва в идеята за справедливост, вградена в основите му.
България не е Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски. България е българският народ, на когото дължите уважение и еднакво с останалите европейски народи отношение. И този народ, от когото в миналото са треперили империи, днес е на границата на оцеляване. Хиляди българи напуснаха земята ни, но милиони са още тук. Днес е застрашена правовата държава и демократичните ценности. Битката за справедливост се води в общия ни европейски дом и се надявам, че има хора и институции, които ще си спомнят мъжеството на американският президент-пацифист Удроу Уилсън, който по повод плана „Венизелос“ – за разделяне на България между победителите от Първата световна война заяви: „По скоро ще напусна конференцията в Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало“.
Вие решавате за себе си, но ние – българите няма да останем безучастни, когато законността и демокрацията са в опасност. Защото над всичко е Родината, а не държавата на българската олигархия.

Румяна Ченалова
Фейсбук
Защо им трябваше на Борисов и Томислав Дончев да се излагат с обслужването на тезите на Пеевски?
Дипломатът Илиян Василев поиска оставката на министъра на икономиката Емил Караниколов. Според бившия ни посланик в Русия действията на Караниколов, който определя като „изгърмял бушон“, ще доведат до осъдителна присъда за България.
„Не съм сигурен за подробностите, но ето една хипотеза, след като вчера срочно бе погасен дълга на Дунарит пред ДКК, с което усилията на този министър се провалиха, а заедно с това и неговата роля. Схемата на Пеевски не само се провали, но Корпулентният вероятно е загубил/спечелил пари. И ако не са негови – на банките, които са му ги дали, да им честитим обслужването на Корпулентния. В стремежа си да купи повече дълг на Дунарит и така да овладее предприятието, с голяма вероятност, той е купувал дълг на Дунарит с някакъв дисконт. След това, като е видял, че с личната си корпулентност не може да остане незабелязан – а за такива операция по рейдърство е от ключово значение да останете зад кадър възможно най-дълго време – е прехвърлил дълга на ДКК. Ако е за толкова колкото го е купил /с дисконта/ – е загубил, ако ДКК го е купила по номинал /още тогава Пеевски си е взел своето/ и рискът изцяло е минал за сметка на ДКК.“, допуска бившия ни посланик в Русия.
„Кой може да нарежда да се прави такава безумна операция – ако е министърът – да бяга спешно с оставката и за белезници. При погасяването на дълга от Дунарит се погасява по номинал. Важното е, че някой помага на Дунарит зад кадър. И Пеевски, и Цацаров, и Доган си имат финансово състоятелен опонент. А този министър изгоря – като бушон. Той друга роля е и нямал. Защо им трябваше на Борисов и Томислав Дончев да се излагат с обслужването на тезите на Пеевски. Отговорът е във вятъра – „корупция, корупция, корупция“, категоричен е Илиян Василев.
колаж : Ладо
Страната на абсурдите. Питам избирателите на ГЕРБ – за това ли гласувахте?!
И този министър на икономиката е „десен“!? Държавата най-добър стопанин!? Каква е разликата с БСП!?
И ГЕРБ са в ЕНП!? Страната на абсурдите. Питам избирателите на ГЕРБ – за това ли гласувахте?!
От това по-ляво, по-партизанско, по-комунистическо, по-мутренско поведение трудно може да се измисли. ПИБ – новата банка на Пеевски консолидира дълга, Банката за развитие /тя трябва да подпомага малкия и средния бизнес, а обслужва Корпулентни/ финансира.
Някой може ли да ми каже къде е разликата с Тодор Живков?
Мисля, да върнем „титлите“ – другарят Борисов, член на Политбюро разпореди на другаря Караниколов, кандидат член на Политбюро, да изпълни разпореждането на другаря Пеевски – главен член на Политбюро. Те така си другарствуват.
Жал ми е за Томислав Дончев – той поне е умен – като гледам какво е принуден да говори. Цветанов също замълча. Вместо да си спасяват партията, те я оставиха на ишлеме на тандема Борисов – Пеевски.
От гледна точка на наглост и арогантност това е равнозначно на Пеевски в ДАНС. Нищо повече, нищо по-малко. Защото ни връщат в 1989 година.

Ilian Vassilev
Фейсбук
Пеевски нямал нищо общо с ВПК – както той се възмути преди няколко дни. Както и че Борисов се разгневи, че пришиват Пеевски към него. Няма как да го пришият – пришиват чужди части – те са едно тяло.
Днес глутницата Цацаров и Пеевски, при подкрепата на Борисов премина в крайната фаза на реализиране на плана Решетников – неутрализацията на прозападните кръгове – на практика почти всички известни прозападни политици, близки до Борисов, и бизнесмени – или са обвинени, или са изолирани чрез проверки и тормоз от данъчни, банки и институции, или са изолирани от властта. Цветан Василев стана още по-голяма мишена защото си позволи да загърби Русия и да потърси спасение в САЩ. Това Центърът не може да му прости.
Толкова мащабна, дори тотална битка само доказва мащабите на залозите и намерението на Кой? не само да не отстъпва, но и да атакува до край, защото няма място за отстъпление.
Докато ви занимаваха да разкриват старата Държавна сигурност си спретнаха нова мрежа от лична и групова Тяхна сигурност, чрез пленяване на всички важни институции – прокуратура, ДАНС, банки, държавни институции, други служби, партии /на практика няма парламентарно предтавена партия извън техен контрол/, стратегически предприятия. Изобщо Оруелския Голям Брат е тук. Борисов е най-добрият им продукт за да омайва хората, той е главния анестезиолог на Модела.
Това с Дунарит показва, че Пеевски дори вече да си „мърси“ ръцете сам, за да притежава кешовите потоци. Цялата държава е вече Пеевски, реализира неговите подходи и върши мръсната работа вместо него. След това – Корпулентния – само ще прибира такса вход и такса изход. Изобщо национализацията – министър беше трагичен в обяснението, че това не било одържавяване – вече сме сигурни, че ще глътнат Дунарит.
Пеевски нямал нищо общо с ВПК – както той се възмути преди няколко дни. Както и че Борисов се разгневи, че пришиват Пеевски към него. Няма как да го пришият – пришиват чужди части – те са едно тяло.
Още утре ще излеят поредната помия от Пеевските медии. Близки на Борисов пък ще определят горното като „руска опорка“- те нямат въображение, а имат нужда от поддържане на култа към Вожда.
Ilian Vassilev ,ф
ейсбук
За Пеевски Борисов е временен актив, който се заменя веднага със следващия „Бойко“
Никак не съм сигурен, че Доган ще може да се освободи или договори с Пеевски лесно. Ако беше преди една, две години – да, но днес КТБ мрежата, която беше критична за сигурността на модела я няма – Доган там беше главният.
Неговият модел предполага присъствие във властта през ДПС и кеширане на властови позиции. ДПС олекна много с бланкетната си защита на Пеевски. Той богатее, те линеят политически.
Пеевски обърна нещата като се договори с Борисов и Цацаров – и прави пари без да има нужда от присъствие на ДПС във властта.
И тук вече назрява взривното развитие – на Пеевски ДПС не му трябва, защото какво има го реализира през Атака, ПФ и дори ГЕРБ. Договаря се с ББ и парламентът действа. ДПС с времето става излишна, освен от време на време да играе резервна гума в случай на „лирични отклонения“ на патриотите.
Това Доган трудно преглъща, защото олеква ролята му – негова и на ДПС, пък и цялата схема за разпределение.
Спорно е с кого ще остане лоялността – на Цацаров, на службите – Пеевски концентрира много власт, но има да връща много пари – и на Русия и на банки. Не е изградил стройна бизнес империята, която да оперира без нуждата от постоянна държавна подкрепа – и особено без защитата на прокуратурата.
Въпросът е с кого ще тръгне Цацаров?
Пеевски не е просто новия Илия Павлов и ковчежникък на модела Кой? – Докато опраскаха Цветан Василев – който в известен смисъл играеше конкурентна на Пеевски роля, сега като нищо могат да опраскат и Пеевски – но ….. с времето всички тези, които разчитаха на КТБ мрежата за своето благополучие – прокурори, съдии, политици, бизнесмени – стават зависими от Пеевски, в по-голяма степен, отколкото от Доган.
Истинският въпрос – дали децата няма да изядат родителите?
Борисов така им не разбра, защото около него няма качествени юристи, че се самозастреля и загуби огромна височина като се съгласи с промените в НПК – новите правомощия на прокуратурата и промените, го провят по уязвим – могат още утре да се обърнат срещу него. Ако си мисли, че с Пеевски ще преборят Доган – не е в час. За Пеевски той е временен актив, който се заменя веднага със следващия „Бойко“ – заменим актив. Неговата сила беше да стои настрана, можеше да се възползва от топката КТБ, който Цветан Василев прати в САЩ, защото не е предмет на разследване и жалба – и като арбитър – да чака взаимно изтощаване, като междувреме рязко ограничи влиянието на министрите на Пеевски. А сега – Пеевски си прави каквото си иска в това правителство директно през своите министри, които дори вече не се съобразяват с Борисов.Тези арогатнти набези в предприятия от ВПК – Пеевски печели, негативите за правителството и за ББ. Просто Пеевски знае за него толкова много, а Цацаров има толкова много власт.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Илиян Василев
Български дипломат, посланик е на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.





















































































































