Споменаването на името му при поднасянето на венци предизвика гневна реакция в хората, s възгласи УУУУ и дюдюкания те изразиха гнева си към премиера
От костите на загиналите е съградено скелето на свободата ни, на руската и българската бойна слава. Това каза президентът Румен Радев на връх Шипка.
„Тук лежат много кости. След 140 години трудно някой ще каже кои са български, кои са руски”, каза държавният глава по време на тържествените празненства на върха по повод националния празник на България – 3 март, съобщава bTV.
Днес отбелязваме 140 години от Освобождението на България.
„Шипка е капитал от историческо достойнство, който няколко хиляди доблестни мъже завещаха на всички нас, потомците, и който ние не бива да пилеем”, каза още Радев.
Той благодари на всички българи, след което отправи благодарности към Патриарх Неофит и Руския Патриарх Кирил.
Президентът бе аплодиран от патриотите на Шипка. Макар премиерът Бойко Борисов да не бе сред политиците, дръзнали да се изправят пред тях на славния връх, той бе мощно освиркан.
Споменаването на името на Бойко Борисов при поднасянето на венците в знак на признателност, предизвика гневна реакция в хората на върха и те започнаха мощно да го освиркват, съобщава xaknewss.blogspot.bg. С възгласи УУУУ и дюдюкания в рамките на около десет секунди хората изразиха гнева си към министър-председателя.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанскияt мирен договор, който връща независимостта на България след близо 500 години османско иго.
По силата на този документ България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В Западна България влизат и териториите, които сега са източната част на днешната Сърбия.
Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор. През лятото на 1878 г. в Берлин, на конгреса на Великите сили, по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен, както и границите на България.
Преди 20 години, когато започва възстановяването на храма, строителите попадат на ужасяваща гледка – целият двор от всички страни на храма е покрит с кости
В този прекрасен ден, когато цяла България празнува 140-ата годишнина от Освобождението си, да сведем глави и почетем 400-те мъченици от Българово, изклани от турците, дни преди летящият отряд на полковник Лермонтов да влезе в селището!
Малко известен факт е, че няколко дни преди края на Руско-турската война близо до Бургас се разиграва една от най-големите трагедии, известна като „второ Баташко клане”, съобщава bTV.
Преди 20 години, когато започва възстановяването на храма в Българово, строителите попадат на ужасяваща гледка – целият двор от всички страни на храма е покрит с кости.
Пред очите на местните хора оживява предание, разказвано то дядовци на внуци – в края на Руско-турската война селото е нападнато от турски башибозук.
„Населението, когато разбира, че те идват, се скрива в храм „Св. Атанасий”. Преданието разказва, че са седели две денонощия скрити”, казва отец Захарий Делчев, свещеник в храма.
След две денонощия башибозуците успяват да нахлуят в църквата и избиват всички. „Никой не е оцелял. Преданието разказва, че имало едно момченце, което е затрупано под тялото на майка си, което оцелява и разказва историята”, допълва Делчев.
Дни по-късно летящият отряд на полковник Лермонтов стига до селото. Когато стигат до църквата, виждат, че всички жители на селото са убити и непогребани. „Доколкото могат да съберат всички тела, събират ги в един общ гроб и ги погребват според тогавашните военни правила”, разказва отецът.
Убити са около 400 души, заради това се сравнява с Баташкото клане.
В селото е изградена костница, която пази част от историята. На това място отец Захарий предава уроци на децата от неделното училище.
„Най-важното е да обичат своя роден край, а заедно с обичта към родния край, в тях непременно гори и любовта към отечеството”, казва той.
