Тази вечер се видях с приятел, води чужденец, европеец, също университетски преподавател. Работят по проект за регионалната сигурност.
Освен всичко друго, стана дума за пътищата. И двамата бяха абсолютно категорични – българските пътища са най-лоши или поне по-лоши в сравнение с пътищата в Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, европейската част на Русия, Литва, Латвия, Естония. Не просто по-лоши са пътищата ни според тях, а с пъти по-лоши. Попитах ги тези събеседници мои – как си обясняват това?
Двамата отговориха практически в един и същи глас – заради кражби! Краде се яко, а в строителството, в пътищата, в ремонтите се крадe супер яко!
Или както каза приятелят ми – навсякъде, в най-различни държави се краде, по-скоро – пооткрадва се. Даже се оказва, че демокрацията и недемокрацията заедно и поотделно не са спирачки за пооткрадването. Но у нас – дали от съчетаването на най-лошите черти на калпавата демокрация и на жилавата недемокрация, не просто се пооткрадва, а се краде в исполински размери. Ако в другите държави се замъкват 10-20% и в пътищата се инвестират 80-90%, то у нас процентите са обърнати, положението е страшно.
Другият събеседник, чужденецът кимаше с глава – всеки народ обича да отклонява по нещо в личния си джоб. Никой народ не е по-крадлив от останалите. Голямото крадене не е въпрос на народопсихология, а на манталитет на властта, то идва от властта – краде ли властта прекалено малко, всички останали крадат малко, но краде ли властта прекалено много, то всички останали крадат много! Дълбоката причина за страшното крадене у вас е във властта.. И лошото е, че тя не само краде толкова много, та от това страда инфраструктурата, страда жизненият стандарт на хората; лошото е, че като краде извънредно много, властта деморализира обществото, легитимира краденето и го превръща в национален спорт. Ако имаше световно първенство по крадене, с такава власт, dear Friend, България щеше да бъде участник в него и не само щеше да излезе от групите, но и да се бори за разпределението на медалите.
Даааа, умислен се прибрах вкъщи. Макар и да не гледам мачове, отлично знам, че на световното първенство по футбол ние няма да участваме. Но тази вечер разбрах, че в едно друго световно първенство щяхме да участваме и дори да бъдем сред фаворитите. А как иначе, щом у нас се краде като за световно! И поради тази причина и пътищата ни са най-лоши, и всичко останало не върви на добре. Е, да, с изключение на геополитиката, която се превърна в основна грижа на управлението, защото България вече тясна за неговата душа е.
Николай Слатински
Отдавна пиша, че главното покушение срещу България и най-сериозната заплаха за националната ни сигурност е простащината.
Простащината първо зарази с отровния си вирус културата.
Сетне разпространи матастазите си в медиите.
След това нахлу в политиката.
Накрая погълна живота на обществото ни.
Простащината най-напред поведе война срещу интелигентните и свестните, честните и почтените, знаещите и можещите хора.
Сетне девалвира образованието и започна да си присвоява бакалавърски и магистърски степени, докторски, доцентски и професорски титли.
След това премахна изискванията и стандартите за компетентност, експертна пригодност, знание и професионализъм в подбора на кадрите.
Накрая даде път на невъзпитаните, простите, прочелите по една книга най-много, говорещите на диалект, използващите примитивен език и арогантен изказ.
И като извърши това коварно, подло, гадно и мръсно дело, простащината, започна бавно и систематично да превзема властта на всички нива и във всички сфери.
Така ние изпаднахме, както много пъти съм писал,
под просташко робство, просташко владичество или просташко присъствие – както искате го наречете.
Важното е, че това, което изберете, ще бъде другото име на днешната ни реалност.
Николай Слатински





















































































































