Ако е по-старателна, може да вземе и един урок по география от леля Цвета – шефка на кочината, шегува се евродепутатът Николай Бареков
Да ни е честита новата депутатка в българския храм на демокрацията. Тя е от партията на Марешки. Гласувахте за евтин бензин и илачи – получихте и това в добавка, сподели във Фейсбук евродепутатът Николай Бареков.
Непознато за пленарната зала въодушевление предизвика появата на новата депутатка от партия Воля Елена Аксиева. Тя положи днес клетва като народен представител след като безпрецедентно мястото й се пазеше 6 месеца. Така парламентарната група на Воля вече е от 12 души, съобщава БНТ.
С одобрителни възгласи и ръкопляскане беше посрещната новата депутатска смяна. Бивш модел и настоящ мениджър в софтуерна фирма, Елена Аксиева беше водач на листата на „ВОЛЯ“ в Пловдив, но отказа да влезе в Народното събрание, защото чакаше второто си дете.
„Нов щрих към пълната и безусловна деградация на политическия елит. На депутатката пожелавам да се развива интелектуално като слуша мъдрите съвети на бащата на българския модерен парламентаризъм Цицерон или просто казано чичко Цв. Цв. от родната милиция. Ако е по-старателна, може да вземе и един урок по география от леля Цвета – шефка на кочината“, коментира Бареков.
МОДЕЛЪТ „БОРИСОВ“ Е УПРАЖНЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА ВЛАСТ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ
Моделът „Борисов“ означава нещо повече от централизация, корупция и разврат с публичния ресурс. Той демонстрира по брилянтен начин властта като безусловна необходимост за политическо съществуване. Също както кислородът ни е нужен, за да сме живи. Но партия, която не може да съществува без да е на власт, не е траен политически субект, а организация с не-чисти цели, създадена с цел разграбване на активи, чрез упражняване на власт. Т.е. поредната времянка на БКП, която ще изчезне в момента, в който се зароди истинска алтернатива.
Моделът Борисов е упражняване на цялата власт и прехвърляне на цялата отговорност
В блога ми има разписани редица публикации във връзка с децентрализацията на властта и ползите, които тя дава в посока изграждане на местни общности, контрол върху парите на предприемача и обезглавяване на всеядната централна власт. За съжаление ние сме много далеч от тази реформа и видимо властта отказва всячески да я започне – тя настоява да за-държи в ръцете си ножа и хляба, моркова и тоягата, парите и правомощията си, за да може да управлява процесите на всички нива в държавата – от откриване на пешеходна пътека в населено място с 400 души, през назначаването на чистачката на улиците в Харманли до закупува-не на бойни самолети. Именно и поради тази причина, моделът “Борисов” напълно изключва властта в една държава да бъде децентрализирана. Точно в условията на такава власт, когато всичко е в ръцете на ЕДИН, последният следва да бъде отговорен и за това как е направена пешеходната пътека, как се почистват улиците във всяка община в България и разбира се – какви самолети да бъдат закупени. Т.е. няма място за сваляне на отговорността от плещите на Борисов, чрез оставки на регионални лидери. Звучи тъпо, но премиерът (който и да е той), докато назначава, кадрува, строи, реже ленти, открива, уволнява, урежда и нарежда във всяко едно населено място в България, той е пряко отговорен за всичките „гейт“ в държавата. Но не, това все още не е моделът Борисов. Описаното до тук е авторитарно, централизирано управление, което в някои ситуации може би е способно да носи отговорност. Моделът Бори-сов е нещо повече – той представлява „упражняване на цялата власт и прехвърляне на цялата отговорност“. Това е и причината Борисов да си има бушони под него. Но не, той не ги залага изкуствено, просто реже политически главата на всеки, който може да го спаси от медиен скандал. Важното е той да не понесе отговорност за нито един свой политически акт. Това е крайно присъщо за страхливите лидери.
Важно е да отбележим, че големите лидери, често пъти авторитарни, реформаторите по дух, поведение и душа, са хора, които осъзнато носят лична политическа отговорност и често пъти плащат с политическата си кариера в името на промяната. За последните 100 години България не познава много такива хора – пръстите на едната ръка са предостатъчно, за да бъдат преброени. И със сигурност Борисов не е част от това лидерство.
ГЕРБ е едно от СДС-тата на БСП
Във всички случаи БКП, а после не по-малко достойно и БСП, създадоха, създават и ще създават най-различни СДС-та, които да бъдат квази алтернатива на първите. Формации, които но-сят силна емоция на хората, с център-дясно убеждения, в правилния политически момент. ГЕРБ и моделът “Борисов” е най-успешният проект на инженерите в България. И не, това не е някакъв тежка конспирация, а просто факт. Моделът “Борисов” не развали нито една далавера на големите червени олигарси в България. Това прозира от години насам, но няма медийна среда, която да го експонира достатъчно красноречиво и ясно. Може да си спомните топлите връзки и рязкото политическо израстване на нашия премиер:
– кой назначава Борисов за главен секретар – министър Петканов (не се нуждае от представяне);
– кой издава указа на Борисов за званието „генерал-лейтенант“ – Георги Първанов;
– риториката на Борисов против ДПС, с която 2009-та влезе в парламента – сега управляват заедно, а обещанията за разследване на далаверите на тройната коалиция остават забравени;
– кой наля парите в КТБ – правителството на Борисов 1;
– кой отказва да разследва КТБ – ДПС, БСП и Борисов 2 и 3;
– опрасканата съдебна реформа – отново заедно с БСП и ДПС;
– кой отхвърли избирателен район „чужбина“ – ГЕРБ, ДПС и БСП отново заедно;
– приемането на редица важни законопроекти – винаги с ДПС;
и много, много други.
От гореизложеното със сигурност може да заключим, че моделът “Борисов” ефективно успява да замита огромно корупционни скандали, зад които стои майката на политическата корупция БСП и единият от нейните кланове ДПС, и да работи против обществения интерес. Публичното кръстостване на шпаги с БСП и сплотените им гласувания на важните избори като този за ВСС, демонстрира красноречиво, че ГЕРБ е едно от СДС-тата на БСП.
Докога така
Ние решаваме. Да, ние и никой друг. Огромна част от икономически свободните хора, които биха се ангажирали активно с политическа работа, чакат нашето обявяване като алтернатива на ГЕРБ – истинска, ясна и единна, позиционирана отвъд килимчето в Банкя.
Друга сериозна група напуснаха ГЕРБ и не трябва да забравяме, че те следва да са част от този процес, защото в ранните години на Борисов десетки хиляди почтени хора повярваха в реформатроския устрем на новата тогава формация.
Решават и онези свободни, проспериращи и борещи се за хляба и просперитета на децата си българи в чужбина. Те чакат да подкрепят истинска формация, която да застане ва банк срещу модела “Борисов” и зад идеята всеки да израства, забогатява и успява според възможностите си, а не според това кой му е кум.
Фронтално срещу модела
Тази мафиотизирана шайка трябва да бъде изритана, защото сама няма да си тръгне. И няма никакво място да уреждаме личните взаимоотношения между някакви хора, които се харесвали или не се харесвали. Няма място за емпатийност и егоизъм. Още по-малко има място за удобната риторика, която предлага да бъдем 4 процентов коректив на ГЕРБ. Носител на тази промяна може да бъде само и единствено общност, която е готова да застане фронтално срещу модела “Борисов”. Всичко друго е тинтири-минтири.
Най-голямото престъпление на управляващите е, че промениха начина ни на мислене, превръщайки корупцията във форма на съществуване с фалшива и опасна сигурност
Крадем ток и вода, не плащаме данъци, нарушаваме правилата за движение, не внасяме осигуровки, вършим престъпления, клеветим, доносничим, купуваме дипломи, изсичаме горите или ги палим, скалъпяваме симулативни процеси, ЗАЩОТО ЗНАЕМ, че има на кого да платим, за да си спестим отговорността – административна, гражданска, наказателна. Тази действителност създава сигурност и е удобна. Бедността и липсата на перспектива за промяна на стандарта превръщат корупцията в модел на национално поведение. Така ще оцелеем, ще изпреварим по-некадърния, ще си създадем самочувствие и перспектива за развитие. А когато се доберем и до властта, вече се определяме като богоподобни.
28 години наблюдаваме как хора с посредствени възможности се учат на политика на наш гръб. Знам, че промяната започва в мислите ни и пътят е дълъг и труден, но ако закърмим децата с ценности, които ще създадат различни хора /каквито ние сме били някога/, може би ще направим първата стъпка. Няма да сме всички, а единици. Ще е бавно и понякога разочароващо, но е нужна онази възрожденска лудост -надежда и обич към отечеството, за да се започне.
Сигурна съм, че за много хора думите ми звучат наивно и глуповато, но също така знам че има инакомислещи, които не желаят повече да живеят така. Най важно е да си отговорим, защо искаме промяна – заради себе си и своя просперитет или за всички. Важното е да направим разграничение между своята и истинската справедливост, да спазваме законите, за да изискваме същото и от другите.Много е трудно да постигнем промяната в себе си, но именно тя ще ни направи справедливо сурови и безпощадни, за да накажем виновниците, и мъдри, за да сътворим ново законодателство, в чиято основа мерило ще е справедливостта. И вместо мен друг ще бъде съдия,защото е по-способен и почтен, но аз ще приема това не с гняв, а с доверие и сигурност, че правото ще бъде в добри ръце. Или простичко казано – нека ни водят онези, които могат и знаят повече, а когато пресекат границата на справедливостта, ние ще сме там!
Как да се случи? Със загърбване на личните противоречия, глупавите конфликти, егото. С обединение и правилен избор на тези, на които НИЕ ще дадем власт със създаване на законодателни възможности да ги контролираме и освобождаваме, когато нарушат закона.
Румяна Ченалова
