мнение Архиви - Страница 2 от 37

21 въпроса след финансовите идеи на управляващите

on: септември 16, 2018Видяна: 338 views

21 въпроса след финансовите идеи на управляващите

Последната седмица се открояват две идеи на управляващите. Да се повишат заплатите на хората в администрацията с 10% и да се повиши здравната осигуровка на трудещите се. Последното в няколко възможни варианта, явно още в процес на измисляне.

Тези две предложения, поставени в контекста на кризите от последните месеци, поражда следните въпроси:

1. Защо управляващите непрекъснато искат да повишават данъците, като има над 2 милиарда лева излишък в бюджета (по думи на премиера)? Не е ли по-добре да има преструктуриране на данъчната политика, за да се стимулира икономиката?

2. Не е ли по-добре да се използва излишъка, за да се проведат реформи в някой от всичките сектори, в които е необходимо?

3. Кога управляващите ще започнат да плащат осигуровките на заетите в администрацията, за да е справедливо спрямо обикновените хора? Сега им се плащат само 50%.

4. Кога ще има реформа на администрацията, залегнало като обещание в програмата на управляващите? Защо броят на заетите в администрацията расте непрекъснато?

5. Еднаквото увеличаване на всички заплати не е ли обида за добре работещите администратори? Защо се увеличават заплатите на всички, след като имаше няколко месеца на груби административни грешки, водещи до катастрофи? Не трябва ли първо да се направи функционален анализ и неработещите звена да се коригират?

6. Защо не само се забава развитието на електронното управление, но и ситуацията става все по-зле? Към момента 111 администрации нямат план за възстановяване на данните (според доклад на ДАЕУ), което е потенциал за последващи тежки кризи с отражение в почти всички сфери на обществено-политическия живот. Защо управляващите не признаят, че огромен процент от администрацията не е готова за истинско електронно управление? И с нежеланието си да се подготви или просто да смени кадрите с подготвени такива, саботира развитието на страната? И тези ли администрации ще получат увеличение на заплатите?

7. Кога ще има реформа в системата на здравеопазването? Защо се наливат нови пари в неработеща система? И то пари, взети само от работещите и осигуряващите се.

8. Как правителството ще гарантира, че тези пари няма да бъдат загубени, както се получи с Олимпик? В момента в България оперират повече от 300 /триста/ чужди застрахователни компании, които не подлежат на регулация от българските регулатори. Кой и как ще ги контролира? Самите управляващи заявиха, че ще искат от ЕС промяна в законодателството по тази тема. Но все още нищо не е направено.

9. Защо отново се наказват изрядните платци, а не се говори за тези над 700 000, които не плащат осигуровки, но под някаква форма ползват лекарски услуги?

10. Направи ли се промяна в законодателството, така че директори на държавни болници да не могат да правят частни клиники и да разпределят случаите на печеливши и непечеливши? Кога ще има реформа в системата на Бърза помощ?

11. Кога ще се изпълни едно от предизборните обещания на управляващите и ще има адекватна охрана в здравните заведения? Лекарите изпълняват свещен дълг да спасяват животи и не са длъжни да търпят насилие от страна на пияни, дрогирани или просто неадекватни хора, които очевидно не са свикнали да се подчиняват на закона.

12. Кога ще има реформа в системата на МВР? Една от най-многобройната полиция на глава от населението има един от най-ниските рейтинги. Кога ще се промени обучението на служителите от МВР и ще се уволнят средните ешалони, които бойкотират работата? Кога ще започне да се работи на принципа от Западната демокрация: „Да служат и да пазят“, а не на принципа на Източните империи: „Да тормозят и да газят“?

13. Кога ще се изпълни предизборното обещание да има полиция във всяко населено място? А не администрацията да абдикира и да предава цели области в ръцете на наемни фирми. И на абдикиралата администрация ли ще се увеличат заплатите? За това, че е абдикирала?

14. Защо с подобни решения без аргументация за пореден път се изправят едни срещу други различни общности? В момента е драма „Защо на администрацията, а не на майките с деца с увреждания“. Кога ще има реформа в социалната система?

15. Кога ще има реформа в образователната система? Само преди месец избухна чутовен скандал с качеството на преподаване в СУ. Стабилността и старата слава не са ли само параван за прикриване на системни проблеми?

16. Кога ще има реформа в правосъдието? Защо се вдигат таксите и се намалява възможността хората да търсят закрила от административен произвол?

17. Кога ще се спре с назначения на ключови позиции на хора, които „са им подадени“? Трябва да стана нова трагедия ли, за да се разбере, че някои позиции могат да бъдат заети само от професионалисти? И „подадените хора“ ли ще получат повишение на заплатите?

18. След като премиерът няколко пъти каза, че хората сами трябва да се оправят, като в случая със застрахователя, то за какво ни е администрация? И защо да й се вдигат заплатите?

19. Какъв е процентът централно разпределяни пари от бюджета и не надминава ли вече границата, отвъд която сме официално държавна социалистическа република?

20. Дали някоя точка от горните или всички накуп са причината за срива на чуждите инвестиции у нас? Някой прави ли анализ защо това се случва?

21. Кога ще се разбере, че премиерът не раздава негови пари? А наши пари, от нашите данъци. И е длъжен да ни дава отчет за действията си.

Ако някой работи, трябва да получава повече пари. Но не и просто така, защото премиерът е решил. Не и за системи, които са нереформирани и пробити като кофа без дъно. Не и от нашите данъци за пореден път.

#нитоденбезвъпроси
#нитоденбезнатиск
#нитоденбезнещоново
#21точки

Lubomir Alamanov

„Дер Щандарт“ за проблемите по българското Черноморие

on: септември 13, 2018Видяна: 355 views

380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи, бирени бутилки и бетон. И тук-там защитени територии. Австрийският „Дер Щандарт“ публикува статия за „тежкия сезон“ по българското Черноморие.

Цяло лято вицепремиерът Валери Симеонов измерваше децибели по Черноморието, бореше се срещу шума, идващ от дискотеката на октрито „Какао Бийч“, изучаваше данните от кадастъра и между другото даде на прокурор на своята колежка – министърката на туризма Николина Ангелкова. Така започва репортаж на австрийския „Дер Щандарт“ за българския летен сезон, който вече е към края си.

Самият Симеонов накрая обяви победата си срещу „Какао бийч“, пишат авторите на публикацията Маркус Бернат и Софи Цветкова. Те наричат дискотеката на открито в курорта Слънчев бряг „епицентърът на българския летен туризъм“ и припомнят, че впоследствие тя трябваше да затвори – както и много други по-малко известни заведения в района. Малко по-късно обаче „Какао бийч“ отново отвори врати, защото реши да се придържа към правилата за позволените нива на шума. В тази връзка Симеонов обяви, че законите са валидни за всички в България.

Дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи

Плажовете по Черноморието са нещо като „last frontier“ (последна граница) на печалбата и на добрия вкус в България – там се изнасят последните битки за пари и свобода: дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи, алкохолните туристи срещу министри, изпаднали в опиянение от собствената си власт. В този смисъл 2018-та беше тежък сезон, коментира „Дер Щандарт“.

По-нататък в публикацията се посочва, че българското крайбрежие е дълго 380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи и бирени бутилки, купонджии и бетон. Тази плажна „магистрала“ е прекъсната на места от защитени територии, които трябва да бъдат опазени – от изкусни строителни предприемачи.

Междувременно обвиненията на Валери Симеонов срещу министърката на туризма се изпариха във въздуха, пише австрийското издание. И посочва, че и Николина Ангелкова се е задействала: министърката наложи тлъсти глоби на ресторанти, позволили си да асфалтират плажната ивица, превръщайки я в паркинг за клиентите си. Сред глобените има и концесионери на плажове, работещи без спасители, или собственици на капанчета, открити директно върху дюните. Между 25 хиляди евро и половин милион евро прибира държавата годишно от плажните концесии – в зависимост от големината и мястото на плажа.

По българското Черноморие са останали и неколцина диви плажове. Различни граждански инициативи се борят за тях от години. Един от тези плажове е Иракли, северно от Несебър. През пролетта в единия му край се появиха нови бунгала. Съдът обаче отхвърли подадената жалба, макар Иракли да е част от защитените територии „Натура 2000“, за чието опазване страните-членки получават пари от ЕС, се припомня в публикацията.

Новите бунгала в Иракли, на т.нар. плаж „Вая“

През лятото някои изкарват пари за цялата година

Сезонът на българското Черноморие е кратък – от средата на юни до началото на септември. За тези почти 12 седмици мнозина изкарват пари, които им стигат за цялата година. Това обяснява и защо много хотели и барове се борят със зъби и нокти за всеки метър земя край плажа. България продължава да е най-бедната страна в ЕС. Но пó на север – към Варна и границата с Румъния, където се появиха и първите затворени комплекси с игрища за голф, предназначени за по-богатите туристи, това не се усеща чак толкова. А спокойните плажове в Крапец и Шабла привличат много румънци, които на свой ред бягат от бетонните постройки по тяхното Черноморие.

И там, на север, има любители на дивото къмпингуване. А това все повече дразни онези, които искат да печелят от туристите. „Хората от къмпинга твърдят, че били природозащитници. Но къде отива боклукът, който те произвеждат? Общината сама трябва да се оправя с това“, възмущава се собственикът на малка къща за гости в Крапец.

Тук се сблъскват два различни свята. Някои от любителите на дивата природа виждат в новите правила и такси, въведени по някои от плажоете, предвестник на предстоящото застрояване и на север – подобно на южното българско Черноморие. Репортажът завършва с думите на 45-годишна жителка на Добрич, любителка на свободното къмпингуване: „Би трябвало да ни оставят повече свободи, защото те са онези, които замърсяват нещо. Замърсяват душите ни.“

https://www.dw.com