Вчера бях на дело (като страна) в Районен съд Перник. В 11:47 часа влязох в съдебната сграда. Оставих чантата си (не на скенер за багаж, какъвто не обърнах внимание дали има) на служителя на съдебната охрана и преминах през скенера за хора. Служителят отвори чантата ми и погледна вътре (за не повече от три секунди), след което ми я предаде. Не я провери с ръчен скенер. Вътре имах хиляда неща, включително калъф за очила, в който обаче можеше да има друго, а не очила. Как служителят се убеди, че не внасям оръжие или взривно вещество? Просто не се убеди!
Толкова за „сигурността“ в съдебните сгради! Толкова за вашата сигурност! Продължаваме да си играем на войници, докато не стане мазало. Тогава ще искате да разчекнете тези, които работят само за собствения си комфорт, но полза няма да има, защото ще е станала белята.

Методи Лалов, съдия при Софийски райнонен съд

Не мога да повярвам, че доставчик на медийни услуги с лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват може в ефирното си време (не само на сайта си) да обявява анкета с подобно съдържание. Зададеният въпрос очевидно не служи за информиране на широката общественост, каквато е основната цел на радио и телевизионните медии (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията). Надявам се хората, които определят редакционната политика на тази телевизия не мислят, че по този начин забавляват или образоват широката общественост (чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗРТ).

Намирам въпроса за циничен и неетичен, тъй като е абсолютно недопустимо смъртта да бъде поставяна в контекста на анкети. Чрез това питане медията не цели (и обективно не може) да получи информация за нагласите в обществото относно действията на лица, органи и институции, които определят основните насоки на общественото развитие, т.е. имат политическо, икономическо или културно влияние. Чрез този въпрос могат да бъдат засегнати негативно чувствата на близките на жертвите на престъплението. Отговорният редактор би установил без особено усилие това, ако беше се поставил на мястото на близък, чиито родител или дете са били убити и по медиите се спекулира фриволно за мотивите (причините) за убийството на неговия роднина. Как би се чувствал редакторът тогава? Или няма никаква способност да съпреживява мислите, емоциите и чувствата на другите (емпатия)?

Голяма част от журналистите в България отдавна са загубили мярата и етичните стандарти на своята професия. Смъртта не може да е част от викторина или игра на бесеница. Опасявам се обаче, че такива анкети отразяват търсенето и задоволяват низките страсти на немалка част от българската аудитория. И когато медията работи само с цел печалба, се достига до такива девиации.
По темата може да се пише дълго и да се дават много и различни примери. За всеки, обаче, който има нормално възпитание, което определя моралните и социални граници отвъд които не бива да се преминава, нещата са пределно ясни. Така не бива. Така не може да се продължава.

Методи Лалов, съдия в Софийски районен съд

*Заглавието е на АВАНТАЖ

Това е зоната около НДК в първия ден от европредседателството ни (можех да направя още стотици снимки, но не исках да развалям разходката на семейството си). Синът ми не можа да разбере защо е такава кочина и защо не е поправено или изчистено.
Срам ме е от мърльовците, които чупят и замърсяват. Срам ме е и от мърльовците, на които плащаме да не допускат това да е така. Срам ме е и от наглеците, които ни убеждават, че всичко е наред, но дори не могат да приведат пространството около НДК в съответстващ на европейска столица вид.

Вероятно този контейнер не е на пътя на еврочиновниците и на нашите управляващи. А това, че е на пътя на българските граждани, явно не ги интересува.

Къде другаде да бъдат сложени тези чувалчета, ако не до този вход?

Чувалчета до този вход са съвсем на място.

Вероятно тези плочи са поставени така с някаква художествена или друга цел, която аз не успях да разбера.

Пропуснали са да видят този „дребен“ недостатък.

Времето все не стига за да бъдат извършени всички строителни работи и изхвърлени всички строителни отпадъци. За рязане на ленти време винаги има.

Култура около НДК. Ще я предадем на останалите европейци.

Непринудено. Чистачката е виновна.

„Така си беше“, ще кажат, а 45 млн. лв. не стигат за всичко.

На снимката не се вижда добре, но такива „вълни“ на такава площ трудно могат да бъдат постигнати дори такава да е целта.

Вероятно този контейнер не е на пътя на еврочиновниците и на нашите управляващи. А това, че е на пътя на българските граждани, явно не ги интересува.

Методи Лалов