Асоциацията на европейските журналисти – България намира за циничен опита на премиера Бойко Борисов да прехвърли отговорността за проблемите със свободата на словото единствено върху журналистите.
Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.
„Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос”, заяви Борисов в интервю за Нова телевизия, помолен да коментира класацията на Репортери без граници, в която България заема 111 място за 2018 г., изоставайки не само от ЕС, но и от страните от Западните Балкани.
Подобен коментар от лидера на изпълнителната власт когато страната потъва все повече в тази класация, изключително напомня на великия комбинатор Остап Бендер: “Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се”.
Господин премиер, журналистите са едни от основните потърпевши от лошата медийна среда, изследването на АЕЖ-България за статута на журанлистическата професия показва, че на повечето колеги им се налага да работят и живеят в доста тежки условия.
Недопустимо е те да се оказват единствените отговорни за ситуацията, още повече, че в Доклада на Репортери без граници не пише нищо такова. Напротив, сред причините са посочени корупцията и срастването между политици, олигарси и медии. Журналистите, които участваха в проучването на АЕЖ-България за 2017 г., откроиха като тенденция завръщането на политическия натиск върху тях.
Другият голям потърпевш от лошата медийна среда обаче сме всички ние, българското общество. Защото проблемите на медиите не са нещо изолирано, напротив те са свързани с други проблеми на държавата – като липсата на съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, липсата на върховенство на закона. И всички тези фактори, взети заедно, водят до най-ниския жизнен стандарт в ЕС и цялостното усещане у населението, че не живее добре.
Купуването на медиен комфорт с публични средства, взаимозависимостите между олигарси, политици и медии, разправата с критичните гласове са широко разпространени и не, не са проблем само на журналистите, въпреки че журналистите са призвани да осветляват, разследват и разобличават подобни практики. Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.
Точно ден преди вашето изказване бе Денят на свободните медии и по този повод, АЕЖ-България излезе с позиция, озаглавена “Журналистите не бива да бъдат оставяни сами да плащат високата цена за свободното слово”. Продължаваме да стоим на това мнение и в същото време сме готови да понесем нашата част от отговорността и да съдействаме за промяна. За да се случи такава обаче първо е нужно да се осъзнае, че проблемите не са изолирани и няма как да бъдат само наши или ваши, съответно, и решенията трябва да бъдат общи. Не на последно място свободата на изразяване е право, гарантирано от Конституцията и международните договори, по които България е страна.
„Бацко сам си е дал четирибуквието под наем“
От разговора на Виктор Николаев и Данчо Цонев, популярен в някои кръгове като Ментата, разбираме три неща:
1. ГЕРБ по всяко време могат да се отърват от компрометиращите ги Сидеров и компания и да си управляват безметежно с ДПС;
2. Свободата на словото в България си е ОК, някакви журналисти от медии на лошите Прокопиев и Дончев ни клепат пред „Репортери без граница“;
3. Най-големият проблем на демокрацията у нас е опитът на някаква креслива извънпарламентарна пеперуда да се прероди от отеснялата си реформаторска какавида и публично да оспорва действията на новосъздадените органи за борба с корупцията. Които пък заслужават поне година време да свършат, каквото успеят, и чак тогава да им се търси отговорност. Ако остане кой де…
Понякога съчувствам на Бацко, въпреки ясното съзнание, че сам си е дал четирибуквието под наем.
Не е лесно три мандата да зависиш от едни и същи хора, здраво държащи дъното на панталоните ти, и през цялото време да се чудиш кое ще надделее у тях – алчността или коварството.
Весислава Танчева
/PR-експерт/
Несвободата, както и свободата, в някаква степен е договор между властимащите и гражданите.
Любо Кольовски, журналист:
Мълчи парламентът за унизителното ни 111 място по свобода на словото.
Мълчи парламентът за позорните заключения на Държавния департамент на САЩ, които ни приравняват с нецивилизованите страни.
Мълчи парламентът. А коренът на думата е парла. Говоря.
Вместо да говори, парламентът се занимава с глупости. И с безразличие подминава безумията на премиера, който нареди на министрите си да се хвалят със смаляването на борчовете – много тлъста лъжа!
Обществото стигна такова равнище на робско примирие, а централните медии на коленопреклонение, че и ядрен взрив да гръмне, пак ще отразят със закъснение и след съгласуване. Ако ще и сто милиарда лева да бяха откраднатите пари от данъци, пак нямаше да има реакция. Подобно убийство на духа нацията не е имало дори при турско, да не говорим при Тодор Живков.
Гарантирам, че ако по негово време някой беше изнесал подобна информация, на другия ден някой щеше да се вземат организационни мерки. Защото имаше перверзно, но валидно чувство за мяра.
Първо, което ще препоръчам на читателите е да изчакат професионален анализ на информацията. Има какво да се анализира – какви са тенденциите, какви са типовете сделки, кои са групите „заинтересовани“ лица – кое е данъчно предстъпление, колко са наказаните и т.н. Картината ще бъде по-пълна.
Защото несъбрания или обявения за несъбираем данък ДДС е вероятно най-уродливият начин за правене на бизнес в страната. По този начин съществуват много „олигарси“ – те са паразити, а не предприемачи. Идеологията им е проста – няма нужда изобщо да работите, специализирате се в схеми по източване на ДДС, по осъществяване на посредничeство между публичния ресурс и реалния бизнес. Един счетоводен офис, който издава фактури, измисля сделки, печели и разпределя поръчки и се занимава с документооборот.
Докато Ви хванат, особено ако работите с нови компании, ще мине време. След това имате опцията да закриете фирмата мюре, да я прехвърлите на ром или да просто да я потопите /да заспи/, особено ако сте я регистрирали на подобни на Георгиус люде. И хората са прави – защото Георгиус да е възможен, а ромите и българите да остават назад.
За вторите са кокошкарски истории, за първите са милиардите.
Помните ли – един олигарх го осъдиха за едни 14 милиона лева неплатен данък и какво ? Още е олигарх при това с апетити за нови хапки от държавната и най-вече от потребителската баница в енергетиката.
Ако сте обаче „голяма клечка“ в този бизнес – се разбирате с прокуратурата и срещу „данък спокойствие“ никой не може да Ви пипне.
Пред това време, Главният ще регистрира дейност като преследва някакви министри с медийни обвинения. Нищо, че резултатите в съдебна зала – ако са основа за заплащането им – щеше да ги остави кръгли бедняци.
Говорителката на Главния смело ще разгърне образа на битката срещу „злото“ в квартален мащаб.
Така имаме две България – една на нормалните хора, които работят за да изкарат пари, за да изхранят, облекат, научат децата си, за да успеят почтено. Тази България плаща данъците, голяма част от нея емигрира и отказва да гласува.
И другата – на далаверата от „горе до долу“, в която е важно да стъпиш в асансьора на властта, да крадеш на едро и най-вече да бъдеш част от Групата. Тези с келепира не знаят правила, те минават на червено и от това са горди, или газят на пешеходна пътека, пререждат се винаги когато става въпрос за ред, поръчват си скъпо шампанско, което нито сами пият, нито с него черпят, харчат десет хиляди долари в скъпи курорти и не забелязват, че някъде редом някой вие от болка или е притихнал от унижение.
Не вярват в Бога, за това си имат под ръка Синод, който да посредничи.
Не вярват в Закона, защото над него е Главния, с когото могат да се договорят, срещу заплащане.
Не вярват в морала и приличието, защото в техния свят те са ненужен баласт.
Мога да Ви гарантирам три неща след днешните разкрития за милиардите несъбрано ДДС в НАП.
Борисов и Горанов, както и „опозиционните“ партии ще игнорират тотално новината, включително и БСП. Медиите също.
Но със сигурност ще пуснат някаква информационна патка, която да потули „шока“ и отведе „случайно“ разтревожения гражданин в паралелния свят на анестезираната и ампутирана съвест и отговорност.
Те ще продължават да Ви крадат със стотици милиони, а Вие ще продължавате да ги плащате. Без ропот.
Борисов ще Ви залъгва със станд ъп политика, в която границата между смеха и трагедията е незабележима, но Вие плащате пошлото шоу.
Нищо чудно да спретнат поредна драматургия – събира Той министрите си и им се кара за несъбраните данъци, като че ли току-що е пристигнал в България след дългогодишно отсъствие, а не е бил през цялото време главен диригент на Оркестър Туш. В повечето случай иде реч за фарс, за дупките на пътя и в душата. Ще гледате как ви лъжат в очите и ще пиете ракия със салата.
Защото знаете, че дупките са висш израз на корупцията и ерозията на духовността. Крадат от дупки, от битум, от материали, от технология, от всичко. Толкова много се краде, че накрая не остава нищо за влагане.
За това нямаме улици, шосета, тротоари, за това ремонтираме по десет пъти и все остава на решето. Строят като за последен отдих, дори капиталовите разходи не могат да усвоят за да направят нова пътна инфраструктура, защото от крадене не могат и да я поддържат.
Свикнахме с всичко. Защото сме доволни от това което имаме.
Нямаме здравеопазване защото се краде, нямаме високи пенсии защото се краде, нямаме високи заплати защото се краде, нямаме сигурност защото се краде, нямаме армия защото се краде …. има ли смисъл да продължавам.
Народът се примири – и чака някой отвън да го освободи. И пак е готов да предаде своя Левски, своя Ботев. Нищо не се променило от тогава. Само надеждата остана, че всяко робство има край, както и всеки грабеж.
Не ми се пише за журналистите от големите медии – които ще замълчат по темата – те са медийното НСО на властта. Слуги, а не журналисти.
Ще пропуснат да ви кажат защо Радев е в Израел, след Каракачанов.
Какво пак мътят там – защото българска армия вече няма, както и българска авиация, и флот.
Така Ви будят, че спите още по-дълбоко.
Това коментира Илиян Василев на своята стена steemit.com
Създава се работна група за законодателни промени, които да изпълнят желанията на медийния олигарх Пеевски. Законопроектът на депутата от ДПС е свързан със собствеността и финансирането на медиите в България и тяхното разпространение
Правителството прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение, съобщават от правителствената пресслужба.
Работната група трябва да предложи ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите, в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта. Тя трябва да предложи също законово допустим начин за сезиране от компетентен държавен орган на Комисията за защита на конкуренцията и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии. В случай, че Комисията установи, че конкуренцията на медийния пазар е ограничена или нарушена, да бъде създаден механизъм за нейното възстановяване.
В работната група по изготвянето на законодателните промени ще бъдат включени министрите на икономиката, на финансите и на културата и определени от тях експерти.
На работната група се възлага в 14-дневен срок от приемането на това решение обосновано и мотивирано да сезира КЗК за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната, при който да се изследват неговите характеристики и структура, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда.


















































































