„Водят двама българи към бесилото, а единият прошепва на другия:
– Хайде да се опитаме да избягаме…
– Ами по-добре да си траем, че да не стане по-лошо…“
(най-българският виц)
Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. По план въстанието е трябвало за започне на 1 май, но поради предателство избухва по-рано. Днес и в бъдеще второ такова не можем да очакваме, а поробители бол …

Вероятно все още помните онази нагла обида към широка група българи отправена от Бойко Борисов в Чикаго през февруари 2009 г., която и до днес европреЦедателят отрича да е изрекъл :
„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ И добави към емигрантите в Чикаго: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“.

Неудобната истина обаче е, че точно мат`рялът на 26 март 2017 г. избра този ученик от Банкя харесващ поуките на Тодор Живков, Сакскобургготските и онези на Хитлер, Сталин и Путин да управлява и го направи толкова покорно, че той и шайката му се видяха със сигурност управляващи поне още един мандат в комбина с псевдопатрЕотите.
Абсурдите на управлението на Борисов 2 доведоха логично до втората му оставка на фона на огромен нов дълг, до измислените суми за милиарди за саниране, до спад в инвестициите през 2016-а до около 685 милиона. Спад от около 15 пъти. Всичко това породи надежди за една промяна, за едно ново Априлско въстание, което да ни освободи от 28- годишния гнет на партиите, но всичко бързо прецъфтя, защото мат`рялът си остана почти същият и със същата робска нагласа …
Същото това абсурдно правителство Борисов 2 докара българите да внасяме повече осигуровки и данъци, отколкото в много по-богати държави, с по-висок жизнен стандарт.
Облагането на труда в България е по-високо, отколкото в Гърция, Испания, Естония и Полша, а далеч зад нас са богати държави като Люксембург, САЩ, Канада, Великобритания. В Швейцария например удръжките от заплатата на един несемеен работещ без деца са близо два пъти по-ниски от България – 21,8%, но стадото си избра отново Борисов …
Днес е така и с абсурдното управление на Борисов 3 …
Погледнете външния дълг на България при Борисов 3 днес, който е 25.7 млрд. лева и расте с по 30 лева в секунда, а първо място по смъртност в ЕС и дори челници в света ?!

И защо стана така ?!
Българинът си мечтае все за Спасител, за твърда ръка , която да го защитава и храни, а той да си прави каквото си знае и може и така до пристигането на абсурдните сметки за ток през 2013 г., до 3000 лева за долар през 1996 г. и изчезване на спестените от него пари в банките и липсата на хляб или нещо друго, като абсурдното увеличение до 38 % на цените на газа …
Харесва си българинът да е под ярема, но да е сит, може и да не е свободен, но сит и да чувства, че има някаква санирана собственост …
Българинът е отвратен от настоящето, песимист за бъдещето и харесва миналото си.
Цветана Кьосева е описала в „Неудобните истини за Априлското въстание“ една ситуация, която не прави чест на някои българи, но която се среща и днес, цели 137 години по-късно:
„Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е спасен от опожаряване и от масови убийства. За младия читател обаче е почти неизвестно как и на каква цена е станало това. Фактите по случая са останали заключени в старите книги и спомените на участниците в събитията.
Гордост за копривщенци е, че в техния град пуква първата пушка на въстанието, но малко след като отминала еуфорията и турците започнали да палят и разграбват село по село, станало ясно, че и градът им ще бъде разорен
Пръв схванал неизбежността на ситуацията самият водач – ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.
Каблешков предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“. Писмото било съчинено набързо.
Ето какво пишело в него:
„На 20- того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и сред като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците“.
Планът не тръгнал веднага, тъй като завалял проливен пролетен дъжд и оттеглянето на въстаниците в планината се отложило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да хванат по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и после да откупят селото си. Сутринта на 30–ти април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала голяма група разбунени селяни. Чорбаджиите започнали да викат: „Дръжте ги, бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло.Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!
Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.
След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях нечовешки и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят. В своите „Записки“ от Априлското въстание летописецът Захари Стоянов ни съобщава, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“. Пак той пише, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена една стомна, пълна с нечистотии.
Както пише историкът Димитър Т. Страшимиров, „най-жестокият жребий на онеправданите, не ще съмнение, беше душевната мъка за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали сега сляпо оръдие на безчувствени и долни хора“. Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „Св. Никола” все още личали надписи – тъжни изповеди на бедните затворници от рода на: „Който за народ се труди и грижи, Тук той в гнусна темница лежи“.
Нека си припомним част от „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“ на Захарий Стоянов.
„- Бунт, бунт! Хайде излязвайте! Пет часа става, как се бият коприщени! – викахме ние и разделени двама по двама, навлязахме в махалата, Бенковски и Волов от една страна, а ние двама с Икономова от друга из пазарджикския път.
Напусто си деряхме гърлата да викаме „бунт“ и „на оръжие!“ Ни един мъж се не виждаше по улиците; само любопитни жени и деца се трупаха по стените, които ни изглеждаха с голямо внимание. Всичко живо беше успяло вече да се прибере на къщата си, всеки бягаше от гласа ни, като че да бяхме зли духове. Женски викове: „Иванчо, Марийке, ела си, рожбо, че лошаво стана“ – се слушаха навсякъде.
Дълго време ние тичахме из панагюрските улици и следвахме да викаме „бунт“ и „на оръжие“, но освен пресипналите гласове на Волова и на Бенковски, които така също повтаряха нашите думи малко по-настрана, нищо друго не се чуваше.“
Да, така е в първите часове на Априлското въстание в Панагюрище, а и само там ли …
Да припомним и каква е нагласата в с. Петрич след първите боеве с башибозука:
„На мръквание обаче петришкото население пак потъна в отчаяно настроение. Ясният глас на една жена, която цепеше селото да плаче, стана причина да се съберат петричени тук-там на улицата по няколко души, не като буйни бунтовници, но мирни съседи…
– Мъжо! Мил мъжо? Стопанино… Дали воловце си нямаше, или сюрия овце! За какво беше петимен на къщата си, та отиде да се биеш с турци и черкези? Пусто останало и българско царство… – и пр. нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа.
– На аскерлика è туй сега не му е добро – говореха помежду си събравшите се селяни, които трябваше да бъдат трогнати от жалния глас на своята съселянка и от смъртта на довчерашния си другар. – Сега на тая жена защо й е свобода, какво тя ще да се ползува от българско царство?
– Чакай де! Ние какво сме видели още? Вчера едно, днес две. Оттук нататък всеки ден ще да слушаме подобни плачове – потвърди втори селянин.
– Ние никак не размислихме по-изтънко, преди да въстанем, но да видим где ще да му излезе краят – заключи трети селянин, след като си издъхна твърде чувствително.
Ние им разправихме, че имало уж кой да се грижи за всичко това, а те трябвало да слушат само какво им се заповядва; че свободата била по-скъпа от къщите и добитъка и че ако сме оставили селата здрави, щели сме да спомогнем на неприятеля. Празни приказки! Българинът не се лъже. Смърт е за него всякаква свобода, която не е свързана с къща, покъщнина, нива, лози и дърт пелин.“
Дори тактиката за палене на няколко български села в Средногорието от въстанниците, за да може населението да излезе в гората и да се бори за свободата си вместо да си гледа добитъка и къщите е отново породена от нежеланието да се рискува за свобода без имане на къщи, лозя, ниви, добитък …
„Не бях свършил аз още своята убедителна реч, когато един от присъствующмте селяни, човек на 60-годишна възраст, извика със сълзи на очите: „Да бъде!“ Това каза той и изтърси запалената си лула върху покрива на своята собствена къща, гдето, като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително.“
Може би затова Славейков го е казал простичко, но запомнящо се : „Не народ, а мърша“…
Носталгията по спокойствието на блатото на Борисов накара мат`ряла да го изтласка отново до нов мандат, а защо не и до нова оставка …
Всичко се повтаря, макар и малко по-различно …
Но за ново Априлско въстание и нови висоти на демокрацията в България можете да забравите.
Просто мат`рялът е същия от времената на Захарий Стоянов та чак до днес – страхлив, егоистичен с нагласа за бягство от свободата и с робска психика … Харесва му да е прост, за да може Вождът Му да се разбира с него, защото и той е прост …
Свободен автор-Философът
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права.
Тази порочна практика продължава из цял свят и нанася вреда като лишава милиони хора от информация, която обществото трябва да знае и да противодейства. Това е вид цензура … Страшна цензура, при която биват отнемани живота на много журналисти като в случая с малтийския журналист Дафне Каруана Галиция, която бе убита на 16 октомври 2017.
Или като при египетския фотожурналист Шакуан, който е изправен пред възможността за смърт чрез обесване.
RSF (Репортери без граници ) стартира онлайн кампанията #MyPicForShawkan, за да популяризира този случай преди седмица …

От края на 2017 г. 45 журналисти от 15 различни държави работят в таен проект, който цели да завърши и публикува разследванията на малтийския журналист Дафне Каруана Галиция.
Съвместната работа несъмнено е най-добрата защита, пише Лорен Ричард в „The Guardian“
www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/16/reporter-murdered-daphne-caruana-galizia-malta?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld

Той е журналист в Premières Lignes Télévision и основател на платформата „Забранени истории“.
Какъв е смисълът да убиеш журналист, ако 10, 20 или 30 други са готови да продължат делото? Независимо дали сте диктатор, бос на наркокартел или корумпиран бизнесмен, излагането на престъпленията ви на показ е най-големият ви страх. Журналистите са врагове на корумпираната система, която сте създали. Ами ако това изобличаване стане глобално, ако съобщението резонира стотици пъти по-силно? Където и да отидете, ще бъдете разпитвани от световната преса. Каквото и да се опитвате да криете – ще придобие мащабни пропорции.
Именно това е мисията на новата международна платформа „Забранени истории“: голяма мрежа от журналисти, които са готови да се намесят във всеки един момент, в който журналист е вкаран в затвора или убит. Идеята е да се осигури оцеляването на историите.
45-те журналисти, които работят съвместно над „Проектът Дафне“, включително репортери на „Гардиън“, имат една ясна цел: да информират обществото относно корупцията и прането на пари в Малта, част от Европейския съюз, позовавайки се на доказателствата, които Дафне Каруана Галиция смело разкрива в продължение на 30 години.
Убийците на Дафне Каруана Галиция знаят, че са се провалили. Те отнеха живота на 53-годишния журналист и майка на три деца. Но който и да е поръчал убийството ѝ, където и да се намира днес, е загубил битката. Последното разследване, над което е работила, ще бъде споделено в идните дни с милиони граждани по целия свят.
„Проектът Дафне“ е първото международно разследване на „Забранени истории“ – идеята за този проект дойде преди три години, след трагично събитие.
На 7 януари 2015 съседите ми по офис – журналистите и карикатуристи от „Шарли Ебдо“, бяха убити от терористи от йеменския клан на „Ал Кайда“. Бюрото на пресцентъра, в който аз работя – „Премиер Лин“, е точно срещу този на „Ебдо“. По стечение на обстоятелствата пристигнах в офиса няколко минути, след като терористите бяха избягали. Стигайки до офиса на „Шарли Ебдо“, трябваше да се изправя лице в лице с ужаса да видя колегите си на земята, замлъкнали, вцепенени, мъртви.
За 20 години съм работил по няколко конфликта, включително Ирак и Кашмир. Разследвал съм диктатури. Но този път това се случи в непосредствената ми среда. Журналисти, убити заради карикатурите си. Това изживяване ме убеди, че има нужда от „журналистически“ отговор за престъпленията, извършени срещу пресата. Победа над цензурата чрез журналистическа съвместна работа.
Създавайки платформата си, се вдъхновихме от подобни инициативи. През 1976 г. американският журналист Дон Болс бе убит, след като колата му се взриви във Финикс, Аризона. През следващите дни разследващи журналисти и редактори събраха 38 журналисти от цялата страна, за да продължат разследването на журналиста на „Аризона Републик“. През 2015 г., когато разследващият журналист Хадия Исмаилова бе затворена в Азербайджан, дузина колеги от „Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP) продължиха нейните разследвания за корупцията и данъчните измами на управляващото семейство в Баку. Точно толкова смели бяха журналистите от бразилското НПО АБРАДЖИ, които продължиха работата, започната от репортера Тим Лопес, който бе изгорен жив през 2002 от трафиканти на дрога в гетата на Рио де Жанейро.
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права. Тази цензура лишава милиони граждани от информация, която е фундаментална за обществата им и бъдещето на страните им.
От нас, журналистите, зависи да подсигурим ефекта на Стрейзънд [феномен в интернет, при който опитът за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение – бел. прев.] за тези разследвания, които са задушавани. През 2002 г. певицата Барбра Стрейзънд подава оплакване за премахване на снимките от нейното имение в Малибу от уебсайт, който пише за ерозията на калифорнийския бряг. Оплакването е огромна грешка – не само че калифорнийският съд отсъжда в полза на ответника, но и самият процес, стартиран от Стрейзънд, предизвиква любопитство. След процеса уебсайтът е посетен 400 000 пъти, докато преди подаването на оплакването е бил видян едва шест пъти, два пъти от собствените й адвокати. Ефектът Стрейзънд е в самото ядро на „Забранени истории“: журналистика, която защитава журналистиката. С тази солидарност може да бъдем сигурни, че разследванията ще оцелеят.
Свободен автор – Философът по terminal3.bg/zhurnalisti-ot-cjal-svjat-prodlzhavat-razsledvanijata-na-ubitite-si-kolegi/
Министерство на здравеопазването бави издаването на разрешително на „ВИТА” и не спазва сроковете
„Трябва да отвоюваме от мафията това златно кътче в Поморие. Хората, които искат да приватизират „Вита” – клон Поморие водят война с мен и неистово желаят да се провалим. Всички тук, които сме се събрали, трябва да благодарим на премиера Борисов, на министър Каракачанов, на заместниците му във военното министерство, на Министерски съвет, както и на военно-патриотичните организации, защото не допуснаха мафиотите да откраднат най-атрактивния имот на цялото Черноморие – бившият военен санаториум в Поморие.” С тези слова се обърна към своя екип управителят на МБПЛР „ВИТА” ЕООД – клон Поморие д-р Любомир Крантев и постави началото на дълга среща, в която изложи бъдещите действия за възраждането на лечебното заведение в древния черноморски град.
„Още във втория си мандат премиерът Борисов даде отпор на мафиотите, които доведоха лечебното заведение до крах, и взе правилното решение – да запази статута на държавния имот. Действията му в настоящия мандат са последователни и отново в полза на държавата и на всички български граждани, които имат нужда от тази уникална болница, намираща се на два бряга – между Черно море и Поморийското солено лечебно езеро. Благодарение на това всички ние сме сега тук и работим за хората и тяхното здраве.
Намираме се пред частичен финал на ремонтите, но те не са едномоментен акт. Подобрения винаги ще се правят” – продължи д-р Крантев.
За него най-големият приоритет в момента е МБПЛР „ВИТА” да започне да работи като лечебно заведение и да приема пациенти. В действителност десетки граждани от цялата страна очакват с нетърпение болницата да заработи. Това се потвърждава от ежедневните телефонни обаждания и мейли със заявки за резервации, които приемат служителите на „ВИТА” в Поморие.
За по-малко от година д-р Крантев и неговият екип направиха чудо в Поморие. Те вдъхнаха нов живот на бившия военен санаториум, който умишлено бе занемарен от ВМА, за да бъде обявен за държавен обект с отпаднала необходимост и приватизиран. Вече няма и помен от порутения сграден фонд, който „ВИТА” прие при стъпването си във владение. Днес основните сгради са ремонтирани и укрепени отвътре и отвън. Подменена е мебелировката, лекарските кабинети са преоборудвани, ремонтирана е опасната и разпадаща се покривна и подова конструкция, поставено е видеонаблюдение и дворно осветление, изградени са вентиалционна и противопожарна система. Кухненският салон за пациенти е изцяло модернизиран.
Всичко това изстреля „ВИТА” директно до второ ниво на компетентност по физикална и рехабилитационна медицина. Това ниво позволява лечебното заведение да сключи договор и с НЗОК.
Обезпокоително е, обаче, защо разрешителното за медицинска дейност не е издадено от Министерството на здравеопазването и до този момент.
„Нямам обяснение защо министърът на здравеопазването бави издаването на разрешително. „ВИТА” – клон Поморие има положителна оценка от РЗИ-Бургас и РЗИ-Пазарджик и отговаря на условията в Наредба №49 и Закона за лечебните заведения. Становище с протокол от регионалните здравни инспекции са изпратени в МЗ с искане за даване на разрешение за реализиране на медицинска дейност. „ВИТА” ЕООД е в патримониума на Министерството на отбраната. Лично министър Каракачанов е разговарял със здравния министър Ананиев за ускоряване на процесите в законоустановения срок – 75 дни. Той изтече преди един месец. Има подадена жалба до МЗ, която също е оставена без отговор и уважение. Без това разрешение ние не можем да назначим медицински персонал, не можем да работим като болница, държавата започва да губи, вместо да акумулира средства от своя обект. Липсата на разрешително за медицинска дейност не ни позволява да кандидатстваме за друго разрешително, а именно – за добиване на лечебна луга и кал. Очакваме този „вълшебен” документ и започвам да се притеснявам да не се е намесила отново мафията. В края на месец май трябва да започнем да приемаме пациенти”, изтъкна управителят на „ВИТА” д-р Крантев.
Той отбеляза, че кметът на Поморие Иван Алексиев, чийто апетити към държавния имот са всеизвестни, е завел дело срещу „ВИТА”.
„Последният акт на кмета на Поморие е ново дело. Иска „ВИТА” да докаже пред съда, че държавният имот в Поморие е държавен. Имотът е на Министерство на отбраната и това е потвърдено с две решения на Министерски съвет в двата мандата на премиера Бойко Борисов. Не мога да разбера чии интереси обслужва поморийският кмет и защо тръгва срещу държавния интерес и премиера Борисов, след като е издигнат за втори кметски мандат от партия ГЕРБ?!” – уточни д-р Крантев.
Следващите действия, които „ВИТА” – клон Поморие ще извърши, са по изготвен план от д-р Крантев, одобрен от Министерство на отбраната – частични ремонти, оборудване на всички кабинети, канцеларии и болнични стаи и попълване на щата с необходимия персонал.
Намеренията на управителя и служителите на „ВИТА” са в края на месец май – началото на юни болницата да отвори официално врати като лечебно заведение.
Ilian Vassilev

Не съм уверен – според мен е активно мероприятие. Не за друго, а защото е медийна постановка, арест на живо, веднага започна медийната канонада за да я фиксират като „виновна“ още далеч преди съда да постанови какво и да било. И това ще мине за „борба с корупцията“ – на най-големите корупционери в историята на държавата. Не вярвам нито дума на този прокурор, на този шеф на псевдокорупицонното звено, на това правителство в сферата на борбата с корупцията. Изглежда много нагласена история. Призовавам Демократична България да защити правото и са справедлив съдебен процес и презумцията за невиновност.
Значи за 16 милиарда лева ДДС несъбрано, защото едни големи приятелски компании стоят зад източването, няма никакво действие – ни акции, ни виновни. Няма за милиарди през години несъбрани данъци печалба /защото са укрити/ от пак приятелски фирми и изведнъж хоп – кметицата на Младост – която единствена е избрана извън Системата и готово – виновна.
Не става господа другари, ама никак не става. За всеки случай ще я арестуват, ще я затворят за да няма достъп до пресата и медиите, докато кампанията по очернянето и си свърши работата.
Мутри в политиката, мутри в прокуратурата, мутри в медиите. Нали не си представяте, че камерите са били там „случайно“.
Реагирам по истинкт – разбирате, че не мога да имам факти.
Показният арест на кметицата на Младост е „премиерата“ на антикорупционния орган начело с Пламен Георгиев. Времето минава, а обещания за „действия“ срещу корупцията нещо остават да висят. Това правителство и тази прокуратура, включително фейк антикорупционния орган за да не се борят срещу високите етажи на корупцията си измислят виртуални медийни геройства.
Следете случая – дори не могат да измислят нещо достоверно – защото разрешенията се дават от главния архитект, а не от кмета.
Панаири. Панаири. И кого си мислят, че заблуждават?
Фейсбук
Georgi Borisov Georgiev

300 съкратени в НАП. А за милирадите източено ДДС не чуваме нищо.
Буда мълчи, Горанов мълчи, Цацаров мълчи, президента мълчи. Чакаме до дни Пеевски да внесе поредният си законопроект. Май само той работи в тази държава! Законопроект за борба с нерегламентираното източване на ДДС. Да се регламентира. Въвежда се данък върху източеното ДДС. Така може и още служители в НАП да бъдат съкратени! 50% от всеки откраднат от ДДС милион да се носи директно в хотел „Берлин“. Даже за удобство ще се пусне и линия на метрото до там. Другите 50 % да се носят в малкото НДК на 17-ят етаж. До там метро вече има. А фирмаджиите източвачи ще може да си запазят суджуците и филето „Елена“. Както казва народа „чисти сметки – добри мутри“, а и държавата ще спести от заплати на нападжии.
#Кочина
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук























































































