И Азис пълнеше зали, когато се докоснеше до една или друга сила, но резултатите бяха нулеви като гласове за тази партии, каза доц. Попиванов
Румен Радев козирува на малък гвардеец вчера по време на военния парад, а преди месеци яде кебапчета в Трявна. Цветан Цветанов и други кадри на ГЕРБ пък бяха на празник на чевермето в Златоград, а Волен Сидеров свири на барабани. Това са само част от различните неформални прояви на политиците, които те правят за да покажат, че са близо до хората. Тази „земност“ на властта, която се демонстрира обаче, не може да се превърне в реален вот. Поне така показват направените опити. В студиото на Bulgaria ON AIR обаче политологът доц. Борис Попиванов каза, че гражданите успяват да правят много добро разграничение между шоуто, което правят политиците със свирене на барабани, обличане на носии, ядене на кебапчета, и политическата страна.
„Азис, който пълнеше зали, но когато се докоснеше до политиката до една или друга сила, резултатите бяха нулеви, като гласове за тази политическа сила“, каза доц. Попиванов в „България сутрин“.
PR експертът Любомир Аламанов също беше съгласен, че шоуто привлича интереса. По думите му затова и политиците толкова често се обръщат към тези похвати.
„Трябва да се пита този човек от 2005 година, какво е направил като е бил в парламента“, отбеляза Аламанов пред Bulgaria ON AIR.
Експертът обаче беше категоричен, че при неформалните си прояви политиците трябва да са умерени. Аламанов припомни снимката на президента Румен Радев по потник и чехли в държавна резиденция и каза, че очевидно държавният глава си е взел поука и вече внимава в своите неформални прояви.
Винаги, когато замирише на избори, ГЕРБерастите започват да пируват с народа, но трикът им няма да мине. На изборите догодина се очаква народът да им покаже червен картон.
Lubomir Alamanov
И пак за 3-и март
Не е важна големината на знамето. Важна е големината на мечтите.
Не е важна силата на виковете. Важна е силата на волята.
Не е важно тупането в гърдите. Важно е усилието, вложено във всяка дейност.
Не е важно повтарянето на лозунги. Важно е мисленето и развитието.
Не е важно впечатляването от чужди духовници. Важно е духът ни да е свободен.
Не е важно децата да „стоят на пост“. Важно е да се влюбят в познанието.
Не е важна татуировката „Свобода или смърт“ на шкембето. Важна е свободата на всеки един човек.
Не е важно колко сме били велики някога. Важно е всеки ден да се прави по едно добро дело.
Не е важно да слушаш политиците ни. Важно е да ги накараш те да слушат теб.
Не е важно да одобряваш чужди политици. Важно е да накараш нашите да си вършат работата.
Не е важно да се затъне само в миналото. Важно е да се погледне в бъдещето.
Не е важно да се слушат какво говорят политиците ни. Важно е да се гледат какво правят.
Не е важно да сме горди с чужди постъпки. Важно е да сме горди със своите, всеки ден.
Честит 3-и март! Май трябва да поговорим кое е важно в живота ни. Кои дати са важни. Къде искаме да отидем. Какво искаме да оставим на децата си.
И най-важното – кое изречение избирате? Първото или второто?
Фейсбук
Lubomir Alamanov
И пак за деня на Левски.
Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в миналото.
Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.
Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.
Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.
Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.
Левски е призовавал за действия. Днес ни успиват друг да ни оправя.
Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.
Левски е говорил от свое име. Днес мнозина говорят от името на народа.
Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „Свобода или смърт“ смята, че е изпълнил дълга си.
Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.
Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.
Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.
Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.
За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, отново предлагам кратка дефиниция:
Българщина не е:
– Да се плацикаш в ледени води;
– Да пиеш люта ракия;
– Да удряш патриотично по масата;
– Да крещиш гръмогласно: „Их бре“, „Ух, бре“, „Вашата м…“ и други подобни;
– Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;
– Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш различните, и да го показваш с думи и дела;
– Да не мислиш, а само да слушаш и изпълняваш.
И други подобни…
Българщина е:
– Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цял свят;
– Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; независимо по какво, независимо в коя възрастова група;
– Да се скъсаш от учене, работа, репетиции, тренировки, изобщо от всякакви ежедневни усилия, без даже да получиш някаква награда, известност или признание;
– Да заминеш далеч, но да не забравиш за дома;
– Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;
– Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;
– Да си родител и да отгледаш прекрасно поколение, въпреки свинщината, която ни заобикаля;
– Да се опиташ да разбереш другия, или поне да му дадеш правото да е друг;
– Да подадеш ръка и да помогнеш на непознат, ей така, защото е правилно;
– Да запазиш усмивката си, въпреки всичко.
И още много истински, ежедневни, български, наши си геройства…
А ако искате децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо:
„Ние гоним царя и неговите закони
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“
/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./
P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18.февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…
Фейсбук
