Бившият апелативен прокурор и сегашен адвокат Иван Петров коментира прословутата история с разхлабените болтове на колата на председателя на ВКС Лозан Панов.

„Прокуратурата пак сътвори един фейлетон тип Бранислав Нушич. Мотивите за отказа да се образува досъдебно производство са, меко казано, смешни“, заяви Петров.

„Защо никой не допусна да дойдат независими експерти от заводите на Мерцедес и да си проверят колата“, обясни още адвокатът.

„С това нещо майтап не бива, защото се касае за най-висшия ръководен орган в правосъдната система – председателят на ВКС. Ако това беше станало с колата на Цацаров, половината от НСО щяха да бъдат уволнени, а другата половина на съд с обвинения, че не си изпълняват служебните задължения“, допълни Петров.

Той коментира и скандала по обществената поръчка за закупуването на нови изтребители за армията, както и огромния конфликт с милионите загуба на НДК и рокадите с уволнението и възстановяването на директора Мирослав Боршош.

Вижте целия разговор във видео!

След „причиних си Цецка“, следва рубриката „причиних си Бойко“:

1.Бойко е възмутен, че в КАТ няма тоалетни.

2.Населението ще се успокои, защото вече няма да си къса нервите да вади 20 документа, които отпадат не се знае кога, понеже Баце не може да нарежда на НС, но се надява на колегите.В КАТ имат вече химически тоалетни, населението е спокойно, защото има къде да посрещне нуждите си.

3.Бойко има служител под прикритие, който ходи из държавни институции и докладва къде има проблеми.Няма да е лошо да влезе и в общините, но това Бойко не го е предвидил.“Минка“ е нарицателно на бездейна чиновничка, а Минките ще се забранят, Баце обещава.Обаче най-голамата Минка-прокуратурата не може да се пипа през мандата на Цацаров!

4.НСО е самата клетост с автопарк на 6-8 години, чиито болтове се саморазвиват ката ден и на Баце му се случвало, но съдба, премиер е на бедна държава.Поръчал си е бронирана „Нива“, дано идва със сертификат за неразвиващи се болтове.

5.Името на Лозан Панов вдига кръвното на Бойко.Той не може да приеме, че някой му разваля идилията на управлението и иска истинска съдебна реформа, затова Панов е обвинен във всички земни и неземни грехове, включително и в прокурорското постановление за отказ от разследване на #Болтгейт, където се казва, че е присъединен сигнал на някакво лице:“Към материалите по преписката на 07.06.2017г. е присъединен сигнал от В.В.З., в който е поискал от прокуратурата да бъде извършена проверка на фактите, свързани с твърдян инцидент с автомобил на НСО, ползван от председателя на ВКС Лозан Панов. Изложил е твърдения, че тази информация се разпространява лично от Лозан Панов след срещата му с Президента Румен Радев на 06.06.2017г. чрез публикации в „Правен свят“ и „Медиапул“. Посочил е, че от началото на месец май 2017г. самият Лозан Панов е започнал да предрича възможен инцидент, свързан с „физическото му отстраняване“ – например в интервю по Нова телевизия от 05.05.2017г., след което различни медии – „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и други са започнали да правят аналогия между действията на Панов, свързани със „съдебна реформа“, и атентата срещу прокурора Дж.Ф., включително, че е бил организиран протест, широко отразен от същите медии, на датата на този атентат – 23.05.2017г.“ Ужасно прилича на Калоян Стоев по разсъждения това лице, но пък инициалите са други, за целите на прокуратурата, както и становището на дилъра на „Мерцедес“, което бе орязано пак за целите на прокуратурата, но Баце не даде да му зададат такъв въпрос.

6.Съдиите вече може да почерпят, понеже Баце им е сбъднал „мечтата“ да избират 1/4 от членовете на ВСС-пряко.

Бедни съдии с малки мечти, но стига им тая награда, че все пак могат да гласуват, нищо, че съдийска колегия пак ще е овладяна от кадруването на политиците.
Мога да пиша още за Бойкодозирането, но ще ви досадя.
Изводът ми е, че Цецките напълно заслужават Бойковците, както и обратното, но защо народа си мисли, че ги заслужава?!

Стела Николова

Фаворит за председател на Върховния административен съд (ВАС), спуснати отгоре кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдебната власт – няма ли дъно блатото, в което е затънала третата власт?

28 години след края на авторитарния режим в България, зависимостите в прокуратурата и съда изглеждат толкова ужасяващи, че е направо смешно да се говори за избори, конкурси, конкуренция. От старомодните принципи за почтеност и честност очевидно е водено едно доста миниатюрно малцинство. Доминиращото мнозинство има други разбирания – за него е важно на кого си човек, каузата е един примитивен кариеризъм в името на личното обогатяване и комфорт.

Драмата дори не е в корупцията в съдебната власт – подкупни има навсякъде по света.

Трагедията е в мълчаливото й преглъщане от хора, в които данъкоплатците инвестират точно с обратната цел. Грозната картина лъсва покрай предстоящия избор на председател на ВАС – още необявена надпреварата, а се знае кой е фаворитът на управляващите. Публична тайна е, че кандидатурите за важните постове в третата власт се съгласуват с управляващите, неофициално, разбира се, „на бели покривки“ както казваше бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който със сигурност знае за какво говори.

За Върховния административен съд от години се смята, че в почти пълна степен е овладян от кукловодите на правителствата. Отвратително положение – точно той е единственият шанс на гражданите да атакуват безобразните нормативни актове на властта.

Каква независима съдебна власт, какви пет лева, щом кандидатите за председатели на най-важните институции за всяка демокрация – върховните съдилища и прокуратурата, биват принуждавани да обикалят партийни офиси, за да бъдат одобрявани? При това не просто одобрявани – за тях се сключват сделки между корпулентни депутати и премиери, почетни председатели на партии и прочие „величия“. Договаря се, че няма да пречат, че ще слушат, че ще са удобни.

Изключителният цинизъм на случващото се показва тежка патология в съдебната система – всички знаят какво се случва, но малцина биха си жертвали комфорта, за да влязат в открита битка със задкулисието, което изключително рафинирано и подмолно овладява все повече позиции.

Шефът на ВАС е ясен – избран е от ръководството, одобрен е от управляващите политически сили, от хотели и сараи също идва подкрепа. Изборът точно затова беше изтеглен по-рано, та да има време всичко да се свърши както трябва от сегашния съдебен съвет, чийто мандат също изтича. На съдиите във ВАС било обяснено, че е редно да подкрепят препоръчания кандидат, та да си нямат неприятности. Всичко това се разказва тайно, няма революция, няма протести и възражения, няма явно възмущение. Причината е, че който се накани да говори, става моментално жертва на месомелачката в близките до властта медии. Кой съдия ще рискува да бъде публично омаскарен и после да води дело за доброто си име, като знае какво е съотношението на силите в съдебната система?

Заради тази парадоксална неизбежност отново ще имаме инсталиран шеф на ВАС и почти изцяло политически зависим ВСС. Протоколи от общи събрания на съдиите в страната, публикувани на страницата на Върховния касационен съд, показаха за какъв сговор става дума и там – да се номинират не хора с авторитет заради професионализма им, а удобни.

Стокхолмският синдром на съдиите се оказа толкова силен, че ако не беше председателят на ВКС Лозан Панов, никога нямаше да разберем как протича инструктажът по време на събранията. След като истината лъсна, цялата репресивна машина беше концентрирана в опозоряването на Панов, заел ясна позиция и за зависимостите, и за недосегаемостта на главния прокурор, и за актуални скандали като ЦУМ гейт. А битката вече не се води само от медиите бухалки – в авангарда вече е главният прокурор Сотир Цацаров, битката е между атове и ритниците са гигантски, за потрес на публиката. Единият трябва да падне в този дуел, но кой?

Класическа ирония е как тези, които днес громят Лозан Панов, едно време стояха зад гърба му като един. Да си припомним милите им чувства преди 2 години и половина, когато интригата беше кой да стане председател на Върховния касационен съд: дали предлаганата от малцинството заради професионализма й Павлина Панова – зам.-шеф на същия съд, или никому неизвестният Панов от ВАС. Тогава Георги Колев нарече Панов „прагматичната кандидатура“, „човек с отлични качества“ и „отличен администратор“. Мнозинството във ВСС го определи като „признат експерт с широки международни контакти“, посочи за негов голям плюс, че е преподавател в Националния институт по правосъдие, където се обучават начинаещите съдии и прокурори, изтъкна, че „демонстрира съвременен подход за администриране на съда“. Главният прокурор лично отишъл тогава да го посети в болницата, където Панов се озова, след като беше блъснат от кола на пешеходна пътека малко преди избора му, и заедно с „човека на Бойко“ от ВСС му дали увереност да не се отказва от надпреварата. Сега Цацаров обяви, че сгрешил с подкрепата за Панов.

Залогът тогава беше голям – Панова беше кандидатът на  Съюза на съдиите – единствената критична общност в гилдията, която разсипва от критики от години и изпълнителната власт, и управляващите съдебната система. Куриозът е, че явно на Панов са възлагани големи надежди, че ще се влее в многобройната армия от противници на Съюза на съдиите. Само че не стана така, слава богу. Затова някогашните му поддръжници днес се опитват да му извадят някоя и друга кирлива риза. А пеевските бухалки сякаш само за това излизат напоследък.

Стигнахме дотам уж неизвестни младежи открито да заплашват председателя на ВКС пред сградата на съдебния съвет съвсем по мафиотски – с отрязани агнешки глави (сещай се за конската глава в постелята от „Кръстникът“), а главният прокурор нарече реакцията срещу агнешките глави хленчене. Сеирът е голям, само че ако Панов бъде изхвърлен от борда, което никак няма да е трудно за сегашния ВСС от политически ръгбисти, какво ще последва в съдебната власт? Поредното голямо мълчание до окончателното опоскване на Територията?

в-к „СЕГА“

В последно време звучи едно вече разпознаваемо име – Лозан Панов. Странна птица, неизвестно откъде долетя. Не сме близки, не е част от ловна дружина, не е масон, не е срещан на стадион, нямал е явочна квартира, не е бил член на „нашата партия“, дори соросоид не е бил. Загадъчно израстване, петно в тази биография трябва да бъде намерено. Ще бъде. Той ще заслужи съдбата очаквана от плебса, ще бъде задоволен сеирът на оглупелите избиратели, ще бъде разтопен. Ще бъде скрап.

Лозан Панов е началник на някакъв съд, малцина разбират какъв. Член е на някакъв съдебен съвет, не знаем значението на това странно сдружение. Вече е ясно, че той желае някаква съдебна реформа, поданиците не разбират защо и кому е нужна. Все пак имаме мнение, ние знаем че съд не означава справедливост, страдаме от корупция, от неграмотни законодатели, политизирани прокурори, странни адвокати завършили милиционерски училища и съмнителни правни университети. Кой има доверие в българския съд ?
И един слънчев ден, това странно лице, същият този Панов ни дарява с поразяваща реч, реч на интелектуалец, на личност, на гражданин, изпълнена с логиката на блестящия разум, унищожителна за статуквото, разрушителна за мафията и изгаряща за политическото скотоблудство. Блестящо начало, пътят е обсипан със звезди и виеща омраза. В преследването си бестиите ни даряват личност.
Не може да бъде прегазен на улицата, не могат да развият болтовете му, пробват със свинеподобни журналисти, а той лети все по-високо пред очите на некадърни ловци. Колегите му носят сачми, носят барут, опитват се да го разстрелят със своето слугинско мълчание, а той все по-високо лети…
Създава се неочаквана парламентарна коалиция между управляващи и опозиция, посветена и старателна в желанието си да унищожат този вражески за тях самите екзотичен субект. Олигархията е в параноя, хипохондрията на статуквото е оправдана.
И тогава давещите се хващат за сламка. Слепотата на тяхната естествена глупост превръща сламката в спасителен кораб и следва углавно обвинение – словата на Панов носят съмнителен характер, вероятно е дори да се предположи негова политическа кариера. Какъв ужас, дами и господа! Всъщност това е опит за преврат.
Политически, парламентарни джуджета, иначе твърдящи своите помпозни различия, се „изправили“ и заявили своята ненавист и страх – този случаен мръсник носи в себе си политика. Девическият хор на амебите се изправя срещу слон.
Тук следва второ действие на операта и гръмва пушката на Чехов, заредена от Винету. В западния фолклор тиквата се превръща в каляска, според народната мъдрост Поразяващата Ръка се превръща в тиква. Публиката е облъчена в страдание, очакват се викове на недоволство. Политици обвиняват в политика. Когато доносник ви обвинява в клевета, когато бивш комунист желае да ви представи като комунист, когато политик изказва тенденциозното предположение, че вие се стремите да бъдете политик или когато дори сте определен като „красив и умен“, бъдете щастлив, споделете тази оценка с децата си – ще бъдат горди с вас.
Един изнудван, някакъв си бизнесмен /Сашо Дончев/ е разрешил на насекомо да рисува карикатури, огорчаващи падишаха и оня дето „сам си го избра“, друг случаен издател /Прокопиев/ си е позволил свобода, нарушаваща обичайния дъх на свински крачета, чесън и управляващи шкембета. И отново следва обвинението в политическа кариера или поне съучастие. Подобно обвинение очаква незабавни декларации за отказ, подобни нещастници са лишени по презумпция от политическо мнение, те са вредни за „стабилността“, те са опасни, особено ако използват рецептата за възход на своите обвинители. С една дума – всеки надигнал случайно глава трябва да бъде обвинен в политически амбиции. Страхът е длъжен да ражда чудовища. Есента на един патриарх обрича държавата на нещастие, латинодемокрация по Маркес …
Според Иречек мечтата на всеки български мъж била да бъде министър. Това е комплимент доказващ политическата ангажираност на българина в онова време, желанието за просперитет. Днес омразата към партиите и техните маргинални членове е факт. Омраза създадена нарочно за примитивния разум, отгледана с мизерия и вдъхновила мечтата на неграмотния за власт носеща лична печалба. Партия означава рушвет, обидна, но някаква учителска заплата за вашата неграмотна дъщеря, синът да е шофьор в общината. Но политика е цената на хляба, убитите по пътищата, вашето здраве, величината на корупцията, свободата на словото, пребитата за пари възрастна жена, образованието на детето ви, осъдения убиец, водата, пенсията ви дори. Политика е вашето рождение, вашата смърт.
Впрочем, защо Лозан Панов. Бих желал някой като Лозан Панов да бъде политик. Бих желал да се сбъднат обвиненията на управляващото ни мафиотско сдружение, желая рождението на достоен българин. Бих желал прокурор, който се страхува за живота си, премиер дарен с интелект, президент с национално самочувствие, граждани, дори и в мъката на своята нищета, да споделят желанието си за едно очаквано бъдеще.
Цинично е, но вярно – за промяната на една криминална олигархия са нужни първо личност, средства и медии. Личности има, останалото е в националните традиции. Имаме случайното щастие да бъдем европейци. Имаме нужда от явление.
И ако носите същото съзнание, затягайте болтовете си редовно и избягвайте среща със съдебната система.
Време е за някакъв Лозан Панов.

Проф. Велислав Минеков