Истинната Поезия се пише със затворени очи и изключен мозък, казва писателят, който наскоро издаде „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“
Бездарниците и графоманите, както и останалите плъхове на Прехода се чувстват като риби във вода, защото намират подкрепата на политическата мафия. Това каза в интервю за в. „Компас“ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев.
Според него патриотизмът не е само да се подскача по площадите, а да се работи по просвещаването на Народа, особено на младите хора, които са като омагьосани от чалга, порнография, алкохол и наркотици.
Писателят – езотерик, който от седем години живее в Англия, наскоро представи новата си книга – „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.
Според него истинната поезия се пише със затворени очи и изключен мозък. Той е казал на всеослушание, че не желае да бъде наричан с думата „поет“, защото не му се ще да бъде под един знаменател с разните графомани и стихоблудци, с грандоманите-егоцентрици, които четат само себе си и се награждават помежду си.
Нека не забравяме, че Музата, поставяна на първо място сред останалите Музи /Калиопа/, е майка на нашия Орфей, който е донесъл Светлината на Балканите, добавя писателят.
Предговорът на новата си книга той споделя, че няма за цел да се бори с нищо, а само да демонстрира 23 молекули красота, добавяйки ги в лъжицата мед, плуваща в бъчвата катран, изпълнена с кич и духовна мизерия. „Точно поради тази причина заглавието на книгата априори я разграничава от класическия превод, същевременно указвайки нейната същност като сборник от съвместни творби. Как обаче могат да бъдат съвместни тези творби, след като си имат автори, ще се усъмни някой…“, добавя Хаджипопгеоргиев.
Преди време той помолил свой приятел, който живее от 20 години в Лондон и владее английския език по-добре от половината местен народ, да преведе няколко негови разказа. „Бях учуден не толкова от отказа, колкото от аргумента му, който звучеше така: „След превода ми твоите разкази вече ще са мои разкази“. Тогава просто реших, че не му се занимава и е намерил нестандартно оправдание, но когато влязох в кухнята на подобна дейност, се убедих, че има нещо такова и при всяко положение след превода текстът се променя по обективни и субективни причини. Това отдавна съм си го доказал, сравнявайки преводите на Есенин от Недялко Йорданов и от Иван Николов, където всяка творба си беше напълно друга и всеки преводач бе оставил по нещо от собствения си стил“, разказва писателят с най-дългото име.
„Напълно нормална ситуация, която обаче ми се проясни едва, когато за n-ти път прочетох вече готовите „адаптации“. И с абсолютна сериозност и отговорност мога да кажа, че те са вече общи творби между мен и авторите, където естествено моето участие е някакви нищожни проценти, но го има неизбежно. И откровено си признавам без всякакъв натиск, че при прословутото „адаптиране“ не съм мислил за дактили, амфибрахии, рими и ритмики, а само за смисъла на изказа и неговата самобитна природа, конкретно идваща от сърцето на автора. И не аз съм измислил тезата, че творба, лишена от смисъл, е само блудство с изкуството и представлява откровена безвкусица, задоволяваща егото на самовлюбения си автор. Нещо като „Бял кръг на бял фон“…“, добавя авторът на „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.
Своето адаптиране на стихове той нарича авантюристична магия:
„Всичко тръгна от Робърт Пен Уорън, когото знаем като автор на световноизвестния бестселър „Цялото кралско войнство“ и още няколко преведени на български романи, но малко от нас знаят, че той е наричан и „Поетът на планините“, и има прекрасни стихотворения, някои от които ще видите в тази книга. Тъй като стихосбирката с негови творби, която притежавах, изчезна от библиотеката ми, в кореспонденцията с добрата ми съгражданка и съмишленичка Елена Диварова реших да я запозная все пак с някои негови неща и се стигна до първите „адаптации“, разказва писателят-езотерик.
„Влизайки в суровия текст, започнах да се чувствам като в кино, получавайки направо визия върху базата на откровения, драстично художествен изказ, който ме телепортираше сякаш в „сънни промеждутъци“, както по-късно прочетох при Мигуел Анхел Гомез“, добавя той.
Завършените текстове на български език така ме въодушевиха, че изпаднах в състояние на „радостен ужас“, споделяйки го с един-единствен човек, който веднага ме подкрепи морално. И ме обзе абсолютно странен ентусиазъм да правя още такива адаптации, макар да пиша книга, да чета огромна база информация, свързана със същата тази книга и да се занимавам с още куп други неща“, разказва Хаджипопгеоргиев.
Той споделя, че с творбите на Хорхе Луис Борхес се е запознал в ранната си младост, но отново докоснал под давлението на Диварова.
„Оказва се, че този доста мистичен поет, прозаик и публицист е имал договор със своя издател в рамките на една година /365 дни б.а./ да сътвори 23 /двадесет и три б.а./ стихотворения, за да му се издадат в стихосбирка. Асоциациите ми не знам защо ме насочиха към някои дами и господа, които с безгрижна лекота правят по толкова в рамките на ден-два, издавайки книги с по 100-200 стихотворения вътре в „сакралното лоно“. Същите тези мои асоциации ме наведоха на мисълта да се направят само 23 броя книжки с по 23 творби, като пожеланието е това да се случва всяка година“, разказа писателят.
Новата му стихосбирка излезе на книжния пазар в Деня на любовта
Поетът Недялко Йорданов зарадва влюбените с нова стихосбирка. „67 сутрини“ е вече на книжния пазар, сподели той във Фейсбук.
„Всяка сутрин в продължение на два месеца и половина, изпълнявайки вашето желание и следвайки моята вътрешна необходимост – пишех по едно стихотворение… Това никога не ми се беше случвало и едва ли има друг такъв случай в историята на нашата литература. Така се събраха стихотворенията от 67 сутрини“, разказва поетът.
Стихосбирката е по книжарниците и в павилионите за вестници по случай 14 февруари – денят на любовта. А цената й е 7 лева.
В продължение на 46 дена той пише по едно стихотворение на ден, очакваме новата му стихосбирка
Преди половин година, след голям период на затишие майсторът на словото Недялко Йорданов издаде една книга на име „Мрън-мрън” и това става в момент, когато творецът имаше едно наистина сериозно премеждие.
Тогава той решава, че „няма време” и трябва да се пише. В три последователни дни, Недялко Йорданов публикува по едно стихотворение във Facebook, съобщава Нова телевизия.
Хората, които прочитат трите стихотворения го карат да напише още, с което се ражда и идеята за новата му книга. В продължение на 46 дена той пише по едно стихотворение на ден. Тези стихотворение ще излязат в книга, която се казва „Всяка сутрин”.
Книгата „138 години пазари Бургаски регион“ е плод на съвместните усилия на общинското дружество „Бургаски пазари“ и историците от РИМ Бургас.
„С този труд поставяме паметен знак в развитието на бургаските пазари и вярваме, че когато нашите наследници разгръщат страниците й, тя ще им напомня за дългия, но верен път, по който са вървели нашите предшественици. Съвремието доказа, че това е пътят на Бургас вече повече от 2 хилядолетия.“ – подчерта управителят на дружеството Живко Панайотов.
Инж. Живко Панайотов, управител на „Бургаски пазари“ ЕООД
Книгата се издава от Община Бургас и „Бургаски пазари“ ЕООД по идея на управителя на дружеството инж. Живко Панайотов. Съставител е директорът на РИМ – Бургас Милен Николов, а автори на по-голяма част от материалите са специалистите от Историческия музей – Яна Иванова, Иванка Делева и Владимир Анигностов. Дизайнът и предпечатът са дело на Цветана Илева.
Книгата „138 години пазари – Бургаски регион“ е ново документално издание, което представя как се е развивала търговията на това място. То проследява търговията и пазарите преди Освобождението. В специален раздел е обособен за възникването и развитието на търговските пазари и пазарните отношения в Бургас през периода 1878-1944 година.
В третата глава авторите акцентират върху дейността на бургаските пазари в периода 1944 – 1989 г. Последната част е посветена на развитието на стопанството след 1989 година.
На премиерата на книгата авторите, предимно от Регионалния исторически музей в Бургас и Държавния архив, разказаха интересни истории и факти, на които са се натъкнали по време на работата си по подготовката на съдържанието. Луксозното издание в 112 страници с над 70 архивни снимки съдържа изключително интересна фактология, илюстрираща духа на някогашния Бургас и хората, които са го населявали.
„Книгата е ценна с това, че показва историята и дългия път на развитие на бургаските пазари, и по любопитен начин, чрез архивни снимки и текстове, може да се проследи и част от историята на града“, заяви при представянето на труда кметът на Бургас Димитър Николов.
Вместо в зала „Георги Баев“, премиерата на „Тайното евангелие на Тома“ се състоя на пейките на „Охлюва“ за ужас на властта, която не може да спре свободното слово
Представянето на новата книга „Тайното евангелие на Тома“ на поета – бунтар Тома Троев в Бургас бе съпътствано с грандиозен скандал. Премиерата на апокрифната книга, която авторът определя като любовен роман, вместо в зала „Георги Баев“, бе на пейките пред Морското казино, тъй като в последния момент от културния център известили писателя, че се отменя събитието.
„Ден преди представянето ми се обадиха, за да ми кажат, че заявлението ми е отхвърлено. От къде – попитах – от кого… Отговориха ми многозначително: „Имаме нареждане отгоре…“. Къде точно е това отгоре, не ми стана ясно“, споделя Тома Троев.
Ден преди брутално да му затворят вратата в опит да наложат цензура, от Морското казино му се обадили, за да го питат колко микрофона ще му трябват за озвучаването и дали ще ползва мултимедия.
„Не е добре, когато властта в една държава пречи на една книга да достигне да своите читатели. За мен не е толкова зле това. Книгата е написана, тя така или иначе ще стигне до своите читатели. А пък и като се замисля, един или няколко подобни скандала няма да и навредят, даже напротив, нали? Така че, добро начало, не че е моя заслугата, но книгата си заслужава!“, добавя поетът-бунтар.
След скандала с премиерата в Бургас, той получил покана да представи новата си книга във Варна, Пловдив и дори в Лондон.
Не може без никакви обяснения една книга да бъде отказано да бъде представена, коментира Троев, според който стихиите, смятани като източник на живота, не са само четири. „Освен огън, въздух, земя и вода, има и пета – любовта. Според Исус, за който съм писал в моята книга, тя е и най-голямата сила, която може да промени света. Романът ми обаче е за любовта към жената. Първо започнах да пиша разказ на шега и дори го публикувах в сайта „Хулите“ в раздел Хумор и сатира заради иронията в него, но после за зачудих дали няма да излезе нещо по-сериозно и се роди тази книга“, разказва авторът.
На въпроса дали опитът за цензура не е наложен от църквата, той отговори с „не знам“, но попита: „Ако писателят говори същите неща, които казва попът, каква ще е разликата между тях и ще има ли нужда въобще от писатели?“. А има ли нужда от попове, попитаха негови приятели от новата Асоциация „Бургаски писатели“. Има нужда и от свещеници, и от писатели, подчерта Троев. Ние казваме истините по вълнуващ начин, добавя той.
Това вероятно е и причината вместо в залата, новата му книга да се представя на пейките пред Морското казино. Тези, които се страхуват истините да не развълнуват хората в най-“добрия“ град за живеене, обаче не можаха да заглушат свободното слово. Десетките бургазлии, събрали се на премиерата на „Тайното евангелие на Тома“, останаха с усещането, че „нареждането отгоре“ повишава нейната стойност. Друг е въпросът защо властта си позволява да решава кой може и кой не да си представя книгите в Морското казино.
