„Много шум за нищо“, би се изразил Уилям Шекспир по повод на протеста пред МС, където се очакваше да се вдигнат поне няколко хиляди недоволни, гневни, засегнати и бесни граждани.Е, вдигнаха се рехаво, дойдоха и овцевъдите, и козевъдите, но какво последва?
Три глави от миманса паднаха, за да се спаси основния заразоносител. Повдигнаха мизата на обезщетението с жалки левчета и…тружениците – доволни. Тяхното беше постигнато. Ще си купят отнякъде си овце, /може и да им ги дарят милостиви колеги от бранша/, ще поокосят останалото сено за зимата, ще пустосват по обратния път вече с по-тихи децибели/по Клозетния министЕр/ и работата им е опечена.

И Корнелия ще си отиде, за да смени костюмчето.Чакат я други села, с други каруци за яхане.
Другите, с разветите героически байряци и те не могат да са дълго под парещото небе. Ще си отидат – сам войнът е войн, само във филмите. Балонът се спихна. Ентузиазмът се стопи като сладолед на плажа.
Защо ли? Не е заради медийното затъмнение. П-будните пуснаха клипчета в мрежата по време на протеста. А и една, две телевизии все още са с истината.
Дълбоката причина е в собствените ни мозъци, в нашенското разбиране за съпротива. Нане и Вуте са добре, когато кошарите им са пълни, сиренето втасало, а на съседа – кучета го яли. Или още по-добре – съседа трябва да да е зле. Българският народ отдавна е изтрил историческата си памет за това, че е успявал, само когато е заедно. Трудно е да вмениш идеи за общност на хора, които са свикнали да се делят, да псуват политиците и да мразят, ама неистово да мразят.На този народ дори нещастните майки на болни деца се разделят и враждуват, вместо да ги обедини страданието, което е равно за всички.
Така няма да стане. И няма нужда да припомняме гръцките бунтове от преминали зими и затварянето на южната ни граница. Няма смисъл да надничаме в историята на поляци, чехи, унгарци – примери колкото искаш.
Нашата обреченост и робско дередже идва заради нашето мислене. Матрицата ни е повредена и няма техник, който да я оправи. Това можем само ние с промяна на мисленето. Протеста е кауза обща за всички, защото теглото е общо. Общо! Никакви пет подхвърлени лева или жалки добавки за патки и кокошки не са важни, когато става дума за битка срещу мафиотизираното управление. Нали от него тръгва разрухата на страната? Нали от безхаберните чиновници субсидиите са такива? А от крадливите са още по-ниски, защото трябва да се разпредели остатъка?
Тук няма партийност, няма цветови предпочитания, няма ваши и наши. Има заедност и единение. Защото, в сюблимни случаи „заедност“ не е глагол.
Той е КАУЗА.

Таня Анастасова

Не може като някакви паразити да живеем на тази планета и всеки да си дърпа ресурси към себе си, каза Мелина Крумова от „ Гримейз“
Музикантите от „Гримейз“ и техни фенове от Бургас почистиха Северния плаж. Десетки чували бяха напълнени със стъклени бутилки, найлонови торбички, сламки и фасове. Докато доброволците, включили се в кампанията „Метъл за смет“, чистеха пясъка, нагли цигани си подвикваха. Заради хубавото време на плажа имаше полуголи дядки. Някои от тях дори се топнаха в студената вода. Никой обаче не се сети да почисти мръсотиите до задника си. Все пак едно дете, заразено от примера от металите, се наведе да вземе боклук, захвърлен до хавлията му.
Хората от близките заведенията зяпаха активистите и спокойно си пиеха бирата.
Бургас е третият град след Стара Загора и Русе, в който музикантите след свое участие почистват замърсени места, съобщава Радио Бургас. Кампанията тръгна преди две години като на шега, но ето досега сме събрали близо 280 хиляди литра отпадъци от природата, каза Мелина Крумова пред БНР.
„Не може като някакви паразити да живеем на тази планета и всеки да си дърпа ресурси към себе си. Ние сме като един организъм и трябва да живеем така, че да не пречим на другите. Не знам дали има човек, на който му е хубаво да отиде някъде и да види всичко в боклуци“, заяви китаристката от метъл бандата.
„Искам да е чисто. Много е грозно, като е мръсно и вредим на природата“, каза пък дванадесетокласничката от Търговската гимназия Станислава Димитрова.
Много са бургазлиите, които мислят като нея, но за съжаление предпочетоха да си стоят в у дома, вместо да се включат в акцията „Метъл за смет“.