Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.
Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.
Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.
Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.
Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.
Заемите, нужни за финансиране на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.
Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.
Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.
След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.
Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.
Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.
Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.
Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.
Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.
Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.
Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.
Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.
Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.
След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.
Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.
Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.
Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.
Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.
Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.
По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ, неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.
Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.
Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.
Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.
Ilian Vassilev
24 часа и Труд, ТВ 7 и сие никога няма да върнат кредитите си в КТБ. Обърнете внимание там са стотици милиони лева. Разбира се, с протекцията на прокуратурата и на Пеевски. След това очаквате същите медии или това, което е останало от тях, да Ви осветлява какво всъщност става с „източването“ на КТБ, с масата на нестоятелността и т.н. Ето къде са тези 3 милиарда лева откраднати от Цветан Василев.
И не се чудете, че всички тези медии като един атакуват бившият банкер. Не се чудете и че синдиците са „меки“.
И след това журналисти от тези медии настояват за свобода на словото!?.
Първо си платете кредитите, защото по този начин крадете кредиторите и депозантите на КТБ, пък и от всички данъкоплатци през Фонда за гарантиране на влоговете. Стоите на една морална плоскост с телефонните измамници.
Колко са медиите у нас, които са с ясно финансиране, които оцеляват сами, които не зависят от постоянни външни инжекции, от субсидии от правителствените пиар бюджети, от насочени реклами?
Фейсбук
колаж : Авантаж
*Заглавие на редакцията
Пеевските медии проявили солидарност с журналистите в отстояване на стандартите!?! Разтърсен съм до пети.
Аман от водевили или елементарни схеми. Sic Transit Gloria Mundi. Всички са заменяеми в модела който обслужва Пеевски и Борисов, включително въпросното лице.
Едни стандарти, една солидарност, ти да видиш.
И след това се питаме защо сме на това дередже. Елементарна схема и всички се вързаха.
Знаете ли какво каза Антон Тодоров и това е истината? Той никога не е имал ресурс да смени или уволни когото и да било, той заплаши с Пеевски. Думите му трябва да се интерпретират в контекста на думите на Йордан Цонев към Ани Цолова – имате много поздрави от Пеевски. След което Цолова беше уволнена.
Антон Тодоров, като работещ в телевизията на Пеевски, просто припомни този факт.
Кой е стандарта на добрата журналистика – според Вас? Да се плъзнем по повърхността на нещата или да се върнем и да изгребем историята, която започва от доказаната намеса на Пеевски в Нова ТВ и мълчанието на агнетата.
И този фарс на журналистите от Пеевската медия със солидарността им с Виктор и „лавината“ от подкрепа.
Ilian Vassilev
Фейсбук
При тези условия всеки протест, всяка проява на несъгласие с тенденцията към блатност, са не само важни, те са „като слънцето и въздуха“.
Още веднъж за опитите да се омаловажат протестите и да се изведе тяхната „полезност“ като условие за провеждането им.
Годината е 2017 – обществото е приспано след години на медийна анестезия, реалити шоу и корупционна терапия. Промяната на това състояние няма да се постигне един масов самослучил се митинг, а с това което е възможно и реализуемо. При тези условия всеки протест, всяка проява на несъгласие с тенденцията към блатност, са не само важни, те са „като слънцето и въздуха“. За това и снощния марш изигра своята роля – за да покаже, че има воля и хора, които не са се примирили.
Той е голям успех защото все пак става въпрос за съдебната реформа и за професионален акцент, не за партии организатори, а за НПО.
Разбирам, някой от съмняващите и скептиците, да беше предложил алтернатива или да беше организирал някакъв протест или друга проява – която по неговата/тяхната скала да е постигнала равнище на полезност и резултатност, а то „мрънкане“ на място, от удобния пост зад компютъра в къщи.
За това всеки, който постави под съмнение усилията и постиженията на организаторите на митинга снощи, неусетно, вероятно и за самия него–нея, се превръща в част от това мъртво течение, което обездвижва обществото и фиксира блатното състояния.
По тази логика всички усилия на Левски са били провал защото „полезността“ на неговите обиколки из цяла България е била съмнителна, за да не кажем провал, тъй като не е постигнал успех и единици са били тези, които са го подкрепили. „Новите“ революционери искат гарантиран успех без постоянна и упорита работа, ей така да отидат на протест който ще завърши с гарантирана смяна на правителство и оставка на нежеланите лица.
Да, за съжаление, положението с приспиването на народа не е много по-различно днес от тогава.
Не забравяйте, че този митинг е и с професионален фокус съдебна система, конкретен повод новия състав на ВСС и „свежите“ безобразия, ерго не е предназначен априори да бъде масов.
Убеден съм, че масовостта ще се постигне ако на преден план излезе корупцията във всичките и форми и най-вече тоталната липса на социална справедливост – т.е. като се даде по-широка и масова мотивация за участие.
Още веднъж голяма благодарност – тези които са били на протеста знаят, че той успя да хвърли камък в блатото. И ораторите бяха на ниво.
Ilian Vassilev
Фейсбук
Не забравяйте, че от утре в София пред Съдебната палата започва протест, който се нуждае от подкрепа, защото той защита интересите на гражданите
Авантаж
В цялата пушилка около казаното от Антон Тодоров и Валери Симеонов и докато защитаваме справедливо журналистите, не мога да не изразя тревога и загриженост, прерастващи в протест, срещу политиката на водещите медии да канят само и изключително представители на управляващите или на дегизираната опозиция – БСП, ДПС – като с това затварят дебата и съзнателно внушават на българската общественост, че извън парламентарно представените партии /новото ОФ/ алтернатива няма. В този смисъл едно е да защитаваме журналистите в правото да задават всякакви въпроси, а съвсем друго е политиката на медиите, които определят кой да седне на стола срещу тях.
Изглежда медиите усещат, че все по-голяма част от нагласите и мненията се формират в социалните мрежи, които са пряк кокурент за влияние. Ако хората на гледат сутрешните блокове, няма реклама, няма и възможност да се предлагат като платформи за влияние на политиците и партиите. Не рядко държавната и зависими от публичните средства БНТ има по-гъвкава политика при определяне на теми и гости, от частните БТВ и НОВА ТВ.
Спрях да гледам сутрешните блокове защо бавно и неусетно се превръщат в казионни тв предавания, отразяват официална хроника и позиции и почти нищо от реалната алтернативност.
За това дами и господа, залагайте на социалните мрежи, а когато там настъпи събитие – щат не щат телевизиите ще трябва да го отразят.
По сутрешните блокове ще продължавате да гледате министри, депутати, официални социолози и политолози – пакетирани в усилията да защитават статуквото и да Ви убеждават че това са алтернативите.
Улицата и протестът нямат алтернатива.
Фейсбук
снимка : Нова ТВ
Ilian Vassilev
