България е отново на дъното в класация по конкурентоспособност

Българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните – расте, теглена от ЕС и продължава бавно да се възстановява, но без да блести. Това показва ежегодната оценка на конкурентоспособността на българската икономика на Центъра за изследване на демокрацията и на Института за развитие на управлението, Швейцария, съобщава сайтът Financebg.com.

През 2018 г. България заема 48-мо място от 63 страни, което е подобрение със седем позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г.

Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери.

Основните предизвикателства пред икономиката на България са:

– Подобряване на ефективността на съдебната власт и публичната администрация;

– Пренасочване на повече квалифицирана работна ръка от публичния към частния сектор;

– Насочване на повече финансиране от ЕС към професионално образование;

– Приоритизиране на развитието на националната система за иновации в законов, както и в бюджетен аспект;

– Завишаване на прозрачността и европейската интеграция в българската енергийна система.

Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем “изтичането на мозъци”. За четвърта поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, като единствената причина за това остава напускането на страната от много млади хора. Това, в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа, в повечето сектори продължава да се създават предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.

Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми. Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура, информира investor.bg.

Положително се оценяват размера на данък печалба, общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.

Относно Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., финансовият и икономически експерт и анализатор Румен Гълъбинов определя следващите три години като много важни за България:

Следващите три години са много важни за България поради това, че се очаква голяма промяна в ЕС, особено ако се финализира излизането на Великобритания и по този начин се преустроят бюджетът и финансите. В този смисъл България може да прави една такава средносрочна прогноза с променлив успех, защото някои от параметрите може да се променят драстично. Преди всичко финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, вследствие на което да се променят и очакванията за българската икономика, която е силно зависима и се движи като растеж от еврофинансирането. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което би пренасочило европейски ресурси от кохезия към вътрешен ред, сигурност и въоръжаване. Освен това в една такава тригодишна прогноза трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи. Аз бих искал да видя в пет основни области. Първо- административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които касаят издръжката на държавната администрация, на цялото това чиновничество, което доста се разрасна напоследък. Друга важна област е данъчната реформа. Не виждам намерение за понижаване на косвени данъци, като ДДС. Не виждам намерение да се въведе и диференциран Данък добавена стойност за стоки и услуги от първа необходимост, което е широка практика в другите европейски държави, което със сигурност ще повлияе на покупателната способност и ще подобри стандарта на живот на всеки българин. Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата във висшето ни образование, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството. Друга област е реформа в здравеопазването. Според тази прогноза монополът на НЗОК ще се запази и през следващите три години, а монополът на касата е една от основните причини да е винаги на дефицит, т.е. тези хронични проблеми ще продължат. И не на последно място- пенсионна реформа. Демографията в България е доста неблагоприятна, следствие на което трудовоактивното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Тези неща искам да видя, иначе това, което видях за заплатите, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре. В същото време към 2021 година с тези 650 лева минимална месечна работна заплата, което ще бъде около 330 евро, България пак ще бъде на последно място в ЕС по минимална заплата. Т.е. не се променя радикално възможността на населението у нас да си промени стандарта на живот от гледна точка на доходите, което отново ще е мотивация за продължаваща емиграция от България. И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Тази средносрочна прогноза си е в русло на неголямо изменение на нещата. Просто се движим инерционно и за следващите три години. В нея не виждам някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.

Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Ето разговора ни с него:

– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?

– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.

Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.

Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.

Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.

– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?

– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.

Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.

– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.

– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.

Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.

Източник: https://m.offnews.bg/

Българската икономика загива без парите на емигрантите

Общо за 2016 г. българите зад граница са превели в България над 1,680 млрд. лв. (860 млн. евро), което е с 25 млн. лв. (13 млн. евро) повече, отколкото през 2015 г. Тенденцията продължава и през 2017 г.

Парите от българите в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.

Растежът на потреблението на домакинствата до голяма степен се дължи на увеличените пари, които емигрантите изпращат на близките си в България. Парите, които се изпращат от българите, работещи в чужбина, превишават преките чуждестранни инвестиции в България за последната година. Това е един паричен поток, който е много важен за българската икономика. Парите от българските емигранти са основен инструмент, който стимулира потреблението в България.

Факт е, че получените пари от роднини в чужбина са повече от чуждестранните инвестиции.

В същото време страната ни  продължава да е на последно място в ЕС по минимална работна заплата.

Румен Гълъбинов 

/експерт по икономика и финанси/

Продължава намаляването на чуждестранните инвестиции в България. За първите 6 месеца на 2017 г. те се свиват с почти 50% спрямо и без това лошата 2016 г.

Намалява реинвестираната печалба на тези, които вече са инвестирали в България, коментира Румен Гълъбинов за offnews.bg.

Редукцията за първото полугодие на 2017 г. е с 1/3 в сравнение със  същия период на миналата година.

Проблем, с който се сблъскват инвеститорите, е намирането на квалифицирани кадри. На много места в България са останали само хора, които нямат квалификация, а и нямат желание за работа.

Недостигът на преки инвестиции пречи на икономиката да се развива, а поради неблагоприятната демография и лошото образование, изпитваме дефицит на кадри.

Има опасност икономиката на България да се забави заради спада на чуждестранните инвестиции.

Не е късно обаче да се вземат конкретни мерки, които могат да стимулират бизнеса да инвестира:

1. Намаление на ДДС и въвеждане на диференцирано ДДС. Фискалните стимули са един от начини за стимулиране на инвеститорите и предприемачите – чуждестранни и местни.

2. Въвеждане на нулева ставка на данък дивидент за определен период от време.

3. Намаление на бюрократичните пречки и ограничаване на лицензионните режими, като се прилага мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими. Въвеждане на бърза фирмена регистрация чрез Интернет и намаляване на регистрационните такси на фирмите.

4. Реформиране на образователната система и насърчаване на конкуренцията между учебните заведения. Финансиране на училища и университети според качеството на образованието, което предоставят.

5. Защита на правата на собственост и осигуряване на равнопоставеност на всички пред закона и установените правила.

Друг път няма, защото с намаляващо население и с малко инвестиции не можем да развиваме ускорено икономиката на България.