Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни.
Все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция, която се задълбочава през последните няколко години, е характерна за всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Конкуренцията при наемането на работна сила надхвърля националните измерения и се пренася на европейско и международно ниво. Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, съобщават от БСК.

Какво показват данните за България?

По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за I-то тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те държави-членки на ЕС е 7 %, а равнището на безработица в България, по данни на Агенцията по заетостта, е 5.7 %.

Същевременно, наблюдава се изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят. Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика, българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.

Българска стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар, насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане. Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.

Видимите резултати на ГЕРБ са внушителни -всеки трети български гражданин, намиращ се в трудоспособна възраст, не работи. Става дума за близо 31% от нашенците на възраст между 15-64 г., сочат данни на Евростат.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 422.5 хил., или 30.8% от населението в същата възрастова група. От тях 132.1 хил., или 9.3%, са обезкуражени лица.

снимка : НСИ

От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование – близо 70 процента и с основно образование – 61 на сто. Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. – над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието.

На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. – 155 хиляди, 45-54 г. – 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. – над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ. Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените – над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата – над 450 хиляди.

Видимите резултати на управлението на ГЕРБ са ясни : 31% от българите в активна възраст от 15-64 години не работят, а някои патрЕоти внасят чужденци работници, а 110 хил. работодатели дават феодални заплати и зависимости на работещите бедни българи …

Свободен автор – Философът