Относно Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., финансовият и икономически експерт и анализатор Румен Гълъбинов определя следващите три години като много важни за България:

Следващите три години са много важни за България поради това, че се очаква голяма промяна в ЕС, особено ако се финализира излизането на Великобритания и по този начин се преустроят бюджетът и финансите. В този смисъл България може да прави една такава средносрочна прогноза с променлив успех, защото някои от параметрите може да се променят драстично. Преди всичко финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, вследствие на което да се променят и очакванията за българската икономика, която е силно зависима и се движи като растеж от еврофинансирането. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което би пренасочило европейски ресурси от кохезия към вътрешен ред, сигурност и въоръжаване. Освен това в една такава тригодишна прогноза трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи. Аз бих искал да видя в пет основни области. Първо- административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които касаят издръжката на държавната администрация, на цялото това чиновничество, което доста се разрасна напоследък. Друга важна област е данъчната реформа. Не виждам намерение за понижаване на косвени данъци, като ДДС. Не виждам намерение да се въведе и диференциран Данък добавена стойност за стоки и услуги от първа необходимост, което е широка практика в другите европейски държави, което със сигурност ще повлияе на покупателната способност и ще подобри стандарта на живот на всеки българин. Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата във висшето ни образование, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството. Друга област е реформа в здравеопазването. Според тази прогноза монополът на НЗОК ще се запази и през следващите три години, а монополът на касата е една от основните причини да е винаги на дефицит, т.е. тези хронични проблеми ще продължат. И не на последно място- пенсионна реформа. Демографията в България е доста неблагоприятна, следствие на което трудовоактивното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Тези неща искам да видя, иначе това, което видях за заплатите, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре. В същото време към 2021 година с тези 650 лева минимална месечна работна заплата, което ще бъде около 330 евро, България пак ще бъде на последно място в ЕС по минимална заплата. Т.е. не се променя радикално възможността на населението у нас да си промени стандарта на живот от гледна точка на доходите, което отново ще е мотивация за продължаваща емиграция от България. И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Тази средносрочна прогноза си е в русло на неголямо изменение на нещата. Просто се движим инерционно и за следващите три години. В нея не виждам някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.

Записите в Банкя по аферата „Янева гейт“ показаха колко е зависима съдебната власт от Бойко, коментира Румяна Ченалова
В България няма осъдени политици, защото съдебната власт е зависима от изпълнителната. Принципа за разделение на властите е отдавна погребан. България е като една махала от изчезващ етнос в периферията на ЕС. Това сподели във Фейсбук бившата съдийка Румяна Ченалова. Според нея изходът е в смяната на формата на държавно управление – време е България да стане президентска република.
„Случващото се у нас ясно показва как законотворчеството може да се превърне в дейност против интересите на суверена, извършвана в нарушение на основни принципи на правовата държава и най – вече в интерес на определени групи от хора. Това е така защото принципа за разделение на властите / чл.8 от Конституцията/ е отдавна погребан. Мажоритарно представената в парламента партия ГЕРБ контролира чрез мнозинството приемането и изменението на законите – т.е. осъществява законодателната власт според интересите си“, коментира Ченалова във Фейсбук.
„Партията съставя правителството , което осъществява изпълнителната власт на базата на приетите или изменени закони. Половината от членовете на Висшия съдебен съвет / кадровият орган на съдебната власт/, който назначава, повишава, понижава и премества съдии, прокурори и следователи се номинират от народните представители, като броят им е пропорционален на представените в парламента партии. Инспекторатът към ВСС, който прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт се избира в пълния си състав от народните представители“, обяснява бившата съдийка.
„Председателите на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС се избират от ВСС по предложение на не по-малко от трима от членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд. Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, като последният е част от изпълнителната власт“, добавя Ченалова.
„Всяка от колегиите е формирана от членове, пряко избрани от магистратите и ½ – посочени от народните представители. На практика назначаването, кариерното развитие, наказването, уволнението на магистратите е поставено в зависимост от волята и решенията на членове на ВСС, предложени от парламента, което е недвусмислена намеса и нарушаване на принципа за разделение на властите“, изтъкна бившата съдийка.
„Записите на разговорите в къщата на премиера в Банкя и по т.н. афера „ Янева гейт“ / потънали дълбоко в архивите на прокуратурата/ ясно демонстрираха съществуващите зависимости – Борисов си избра Главния прокурор, пак той заедно с Главния прокурор кадрува в съдебната система, изпращат SMS-и помежду си със съдържание меко казано укоримо, създават лобита във ВСС за „ спасяване“ на удобните послушковци и отстраняване на различните“, коментира Ченалова.
Това сливане на трите власти и преминаването им в ръцете на една партия и още по – лошо- в ръцете на политическата олигархия направи възможна следващата стъпка по бетониране на властта им – създаване на закони, чрез които вече на „ законово основание“ да отстранят от пътя си неудобните, добавя тя.
„Създаде се фигурата на вечния обвиняем – разследване без срокове, без възможност да се обжалва един от най – важните процесуални актове – постановлението за привличане в качеството на обвиняем, с което всеки от нас в продължение на 5-10г. може да се окаже без работа, със съсипано бъдеще и здраве. Какво от това че Европейският съд по правата на човека ежегодно в поредица от решения констатира нарушаване на правата на българските граждани по наказателни производства“, пише Ченалова във Фейсбук.
„Нещо повече – едно дело, гледано от съд може да бъде възобновено само при наличие на точно определени в закона основания, докато постановлението за прекратяване на делото от прокурор, може да бъде отменено „ поради незаконосъобразност“ от по – горния прокурор / ако не е обжалвано пред съд/. С последното изменение на НПК Специализирания съд се превърна в извънреден съд, който да гледа делата срещу министри, депутати, директори на агенции, магистрати, нотариуси и т.н., което освен че няма законова опора, но и е вид дискриминация“, коментира бившата съдийка.
„Или – законодателната власт служи на изпълнителната, създавайки законова уредба, чрез която се държат на прицел непослушните представители на всяка от трите власти. Целият властови ресурс е съсредоточен в ръцете на управляващата партия ГЕРБ.За управляващите е важен резултата от парламентарните избори, за да се задвижи описаният механизъм и така до края на света. Ето защо контрола върху изборите е толкова значим. Той се осъществява чрез раздуваната администрация / колкото повече толкова повече избиратели/, семействата им, чрез наведеният бизнес , с купуване на гласове и не на последно място чрез местната власт, формирана при същите по съдържанието си избори“, добавя Ченалова.
„Голяма част от българите не гласуват, което също е в полза на управляващите.
Европейските институции мълчат или формално представят контролните си доклади и становища. България е като една махала от изчезващ етнос в периферията на ЕС , която е от значение само доколкото управляващите я услужливо и предсказуемо участвуват в общото семейство на съюза“, коментира бившата съдийка.
„Изходът е президентска република. Само така би се осигурило реалното разделение на властите. Парламента и Президента се избират пряко от народа. Президентът /пряко избиран от народа/ формира правителството – изпълнителната власт, а не както досега – мажоритарно представената партия в парламента. Разбира се възможно е една и съща партия да е мнозинство в парламента и да формира правителство /когато Президентът е член на тази партия/. За да се осуети следващата от това опасност е нужна основна реформа на съдебната власт – ВСС и Инспектората да се избират в пълния си състав от магистрати, вкл. председателите на върховните съдилища“, изтъкна Ченалова.
„Прокуратурата следва да стане част от изпълнителната власт под контрола на министъра на правосъдието – все пак е страна в наказателното производство, точно толкова колкото и защитата. Необходимо е да се помисли за намаляване на мандата им, който сега е необосновано дълъг, както и за създаване на законови условия и форми за контрол. Трябва незабавно да се създаде самостоятелно функциониращ антикорупционен орган с разследващи и обвинителни функции с оглед на което да се направят промени в закона за корупцията“, предлага бившата съдийка.
„Част от тези промени обаче могат да се осъществят само с промяна на Конституцията, за което се иска свикване на ВНС. Конституцията дава възможност на Президента да сезира с такова искане народното събрание. Може би е добре да се помисли за подготвянето на петиция на граждани до Президента с конкретни предложения“, уточнява тя.
„Знам, че повечето от вас ще се съгласят с констатациите, но и че повечето от вас в разочарованието и огорчението си не виждат смисъл и възможност за промяна.
Може би няма да се случи. Но пък е сигурно че ако бездействаме нещата ще останат непроменени и дори по -зле…защото ще позволим с мълчанието си. Аз имам надежда – обрулена, многократно опровергавана, тъжна …но надежда“, споделя Румяна Ченалова.
„Ако я пусна да си тръгне, какво ще ми остане? А на вас?“, пита тя.