На МВнР има трябваха повече от 24 за да обявяват най-скопената възможна позиция по претенциите на Анадолския сатрап да ревизира граници на ЕС в 21 век.

Зависимостта на премиера Бойко Борисов от Ердоган заради информацията, която в Турция имат за контрабандните канали на „Булгартабак“ и политическото участие и чадър над тях в България, превръща страната ни в незащитена плячка. Не само. България се превръща в изключително слабо звено, в пробита точка, за общата европейска сигурност.

Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.

Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:

Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.

България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.

Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.

Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.

Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.

54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.

Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).

Властта е подготвила възстановяване на проекта АЕЦ ”Белене”. Това заяви бившият ни посланик в Москва Илиян Василев в предаването ”Честно казано с Люба Кулезич”. По думите му това правителство на Бойко Борисов има зависимости, макар да не го показва.

„Този проект има вътрешна динамика. Те знаят, че той няма да се осъществи. Но ако се отвори ще потекат едни нови десетки милиони левове. Единият вариант е този проект да стане музей на социалистическата глупост. Друг вариант е да се изнесе реактора в страна, която има нужда от тези мощности, като така отново ще загубим много пари“, обясни Василев.

„Г-н Овчаров говори небивалици по мой адрес. Като се започне от това, че съм бил привърженик на червените. Аз никога не съм бил член на БКП.

Всяко едно изречение от това, което той казва, е неистина. Аз съм постъпил в „Делойт“ две години, след като компанията вече е била сключила договор за консултант.“, обясни Василев.

„Истината е, че ние с г-н Овчаров сме на две различни планети. Първото ни разминаване дойде от предоговарянето за газовия договор. Аз казах на всички, че по начина, по който Овчаров го предлага, ще доведе страната до значителни загуби. Неговата идея беше, че ако ние отстъпим на руснаците, тогава те ще ни замерят с големия енергиен шлем“, заяви Василев.

„Минал съм обработката за агент. Първият път ме питаха дали мога да изпълнявам загуби. Отговорих „Не, особено глупави“. Вторият път беше за военното разузнаване. За да се измъкна, се разконспирирах. Третият път имах стипендия в Колумбийския университет – това беше през 1988 г. Не само, че не пуснаха, ами направиха така, че стипендията отиде при друг. Така че до ден днешен с г-н Овчаров се от различни страни“, обясни Василев.

Свободен автор – Философът по bitelevision.com