ЕК: Резултатите на държавните предприятия са риск за публичните финанси
Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50% и упражнява контрол, към края на юни 2017 г. възлизат на почти 17% от БВП. Това става ясно от Националния доклад за България, изготвен от Европейската комисия.
Почти половината от тези задължения са към дружества извън сектор „Държавно управление“, и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива, пише още в документа.
Според доклада икономическите показатели на държавните предприятия в България са слаби в сравнение с държавите от Европейския съюз (ЕС) и с частния сектор. По показателя възвръщаемост на собствения капитал, рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. По подобен начин държавните компании в България функционират по-зле по отношение на капиталовата и трудовата ефективност в сравнение с частния сектор и с другите държави от общността.
В документа пише още, че енергетиката е секторът с най-големи финансови загуби и държавните фирми в този сектор са най-задлъжнелите.
Investor.bg припомня, че ръст на приходите се вижда в отчетите на дружествата в сектор „Енергетика“ за първите девет месеца на 2017 г., свързан основно с по-високите цени на електроенергията на пазара. Но това повишение е на фона на влошаването на други финансови показатели на дружествата.
Противоречивото развитие на сектора е особено видимо при отчета на ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Държавният ТЕЦ съобщава за отлични цени и ръст на приходите от 16%, но увеличава загубата си заради квотите за емисии, които трябва да плаща.
Националната електрическа компания (НЕК) също намалява загубите си, но пък дългосрочните задължения вече надхвърлят 3 млрд. лева. На този фон Българският енергиен холдинг съобщава за намаляване на печалбата си, което се дължи основно на по-малките дивиденти, получени от дъщерните компании за дейността им през 2016 г.
В транспортния сектор двете железопътни държавни предприятия имат задължения на стойност 2,6 % от БВП.
Правителството възнамерява да използва средства от отдаването на концесия за управление на Летище София, за да помогне за модернизирането на губещия и силно задлъжнелия и държавния железопътен оператор „БДЖ“, припомнят от МФ. Концесията обаче се бави от години и в момента се очаква анализ от Световната банка за реалните параметри на бъдещия договор.
Според Брюксел корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство.
Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия.
Като основен проблем в доклада на ЕК се посочва, че в много случаи има твърде неясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъса. Освен това често липсва финансова насоченост и отчетност, а назначенията на управленски длъжности се извършват без провеждане на състезателни процедури. Според Брюксел присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, което е в ущърб на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище.
Invesor.bg
Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.
Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.
Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.
Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.
Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.
Заемите, нужни за финансиране на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.
Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.
Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.
След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.
Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.
Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.
Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.
Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.
Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.
Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.
Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.
Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.
Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.
След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.
Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.
Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.
Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.
Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.
Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.
По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ, неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.
Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.
Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.
Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.
