Защо им трябваше на Борисов и Томислав Дончев да се излагат с обслужването на тезите на Пеевски?

Дипломатът Илиян Василев поиска оставката на министъра на икономиката Емил Караниколов. Според бившия ни посланик в Русия действията на Караниколов, който определя като „изгърмял бушон“, ще доведат до осъдителна присъда за България.

„Не съм сигурен за подробностите, но ето една хипотеза, след като вчера срочно бе погасен дълга на Дунарит пред ДКК, с което усилията на този министър се провалиха, а заедно с това и неговата роля. Схемата на Пеевски не само се провали, но Корпулентният вероятно е загубил/спечелил пари. И ако не са негови – на банките, които са му ги дали, да им честитим обслужването на Корпулентния. В стремежа си да купи повече дълг на Дунарит и така да овладее предприятието, с голяма вероятност, той е купувал дълг на Дунарит с някакъв дисконт. След това, като е видял, че с личната си корпулентност не може да остане незабелязан – а за такива операция по рейдърство е от ключово значение да останете зад кадър възможно най-дълго време – е прехвърлил дълга на ДКК. Ако е за толкова колкото го е купил /с дисконта/ – е загубил, ако ДКК го е купила по номинал /още тогава Пеевски си е взел своето/ и рискът изцяло е минал за сметка на ДКК.“, допуска бившия ни посланик в Русия.

„Кой може да нарежда да се прави такава безумна операция – ако е министърът – да бяга спешно с оставката и за белезници. При погасяването на дълга от Дунарит се погасява по номинал. Важното е, че някой помага на Дунарит зад кадър. И Пеевски, и Цацаров, и Доган си имат финансово състоятелен опонент. А този министър изгоря – като бушон. Той друга роля е и нямал. Защо им трябваше на Борисов и Томислав Дончев да се излагат с обслужването на тезите на Пеевски. Отговорът е във вятъра – „корупция, корупция, корупция“, категоричен е Илиян Василев.

Кадровият подбор в новия/стар Министерски съвет на Бойко Борисов е отново под всякаква критика. Летвата е свалена толкова ниско, че само възрастовите ограничения в закона възпират премиера да назначи на ръководни постове внучето си и сина на Волен Сидеров.
Като се започне от министрите и се стигне до зам.-министрите, прозира избор по критерий „Послушен, изпълнителен, целуващ кунки“ и изобщо по заслуги към Партията и олигархията, като професионалният опит и компетенции са оставени на заден план. 

Впечатление прави, че представителството на Свинския олигарх в МС и Агенциите нараства.

Най-новото попълнение, заело мястото на услужливия към ГЕРБ и ДПС Лукарски се оказа „вундеркинг“.
Минисътрът на Пеевски по икономика Емил Караниколов е роден на 3 юни 1980 година. Ако предположим, че е стартирал в първи клас на 6-годишна възраст, това трябва да е станало през 1986 година. Към тази цифра ще прибавим 11, колкото години са необходими, за да станеш притежател на диплома за средно образование /тогава е нямало 12-ти клас/. Излиза, че през 1997 година, на 17-годишна възраст Емил Караниколов е бил завършен средношколник. От биографията му разбираме, че през 2001 година, на 21-годишна възраст, вече е бил магистър по „Право“ с диплома от УНСС. Впечатление прави, че икономическият министър е следвал за магистърска степен само 4 години, при студентска програма от 10 семестъра или 5 години.

Във визитката на Караниколов, публикувана на сайта на икономическото министерство пише:

„От 2004 г. до 2010 г. заема длъжността юрисконсулт в дирекция „Правно и нормативно обслужване“ в Столична община.
В периода от 12.01.2010 г. до 27.05.2010 г. е директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация София.
От 2010 г. до  2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Избран за министър на икономиката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.“

Пропуснати, обаче, са важни детайли от биографията на юриста Караниколов. Като например, че през неговия мандат на приватизационен шеф в кабинета „Борисов 2“ се реализират едни от най-скандалните продажби – тази на „Булгартабак“ и сделката за Дипломатическия клуб, усвоени от #КОЙ.
Интересна подробност е, че бащата на Емил Караниколов е проф. Любен Караниколов, който след учредяването на Юридическия факултет при УНСС става негов декан. През 1995 г. Караниколов е вече професор по Административно право и Административен процес в същия факултет. Понастоящем чете лекции по Данъчно право на студентите юристи и Основи на правото на бъдещите икономисти от Университета за национално и световно стопанство.

Това донякъде обяснява как синът му е магистър по право и с експертиза по икономика.

След спорната юридическа рабфакска диплома на министъра на правосъдието Цецка Цачева, икономическото министерство, май, се сдоби с пишман-юрист, за когото се говори, че е назначен на този пост след приет рушвет от 5 „свински“ милиона, дадени от Свинския олигарх за номинирането му от Атака.

Господ и да я пази България, ние от себе си не можем да се опазим!

И проф. д-р Николай Слатински даде негативна оценка за кадровия подбор за кабинета „Борисов 3“. Публикуваме пълния текст на коментара му:

Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
 Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.
Не мога да видя управленска логика, не мога да открия съобразяване с изискванията в съвременното свръхдинамично и мегакомплексно общество, когато политиците, според дебелите книги, трябва да имат професионален капацитет, базиран и на висока степен на експертност.
Някой ще каже – политическото ниво изисква стратегическо мислене. Но в България отдавна, поне откакто е започнал Новият век, няма стратегия на управлението, надигаща се на пръсти и стремяща се да види какво се крие и ни чака зад хоризонта.
Много силни са страховете ми, че в управлението ще се внесе огромна доза случайност на решенията, стихийност на намеренията, произволност на приоритетите и любителство на изпълнението.
Честно казано, първите ми впечатления ме изпълват с отчаяние, защото виждам, че количествените натрупвания на лаичество, дилетантство, аматьорство и непрофесионализъм, които тук и там набираха сила и пробиваха на все по-горни нива, преминават вече в качествени, в злокачествени измения, когато вече няма никакво значение какво умее един човек, а назначаването му на висш пост се диктува от коренно различни съображения. Даже колкото по-малко е професионалист, толкова по-добре, защото професионалистът има характер, има принципи, има ценности и има смелост. И затова е адски неудобен.
Вероятно вече е време да се закрие обучението по управление, публична адмиинстрация, сигурност и лидерство, защото тяхната теория няма нищо общо с практиката у нас.

Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек