По-добре е влоговете ву да са в лева, защото лихвата е малко по-висока отколкото в евро, а сигурността също е по-голяма, съветва проф. Ставрев
Тези, които са много бедни, ще си останат такива и след като станем член на еврозоната. Смяната на валутата не може да направи бедните богати. Това каза в предаването „Лице в лице” по бТВ професор Светослав Ставрев, професор по мениджмънт, доктор по икономика и доктор на философските науки.
По думите му по-добре е влоговете на хората да са в лева, защото там лихвата е малко по-висока отколкото в евро, сигурността също е малко по-висока.
Последният ефект от влизането в еврозоната е монетарният – дали ще имаме лев, вързан за еврото, или евро, от техническа гледна точка много голяма разлика няма, каза проф. Ставрев.
„И сега има някои страни в Европа, които използват еврото като разплащателно средство без да са членове на ЕС и на еврозоната. Това ние можем да го решим от днес за утре.
Обаче еврозоната е сложна структура на един съюз, членове, на който сме. Тя има да изпълнява задачи във връзка с укрепване на финансовата система на ЕС. Сега тази зона се намира на кръстопът”, заяви професорът.
Той допълни, че има два пътя на развитие със своите знаменосци – единият е френският президент Макрон, който иска еврозоната да се развие в посока на един банков съюз с международен европейски фонд, който да бъде естественото развитие на сегашния европейски фонд, който разполага с потенциал от 400 милиарда евро да кредитира икономиката.
Това е път в посока към превръщане на ЕС в нещо, което върви по пътя към федерация за сметка на намаляване на суверенитета на страните-членки, обясни Ставрев.
Срещу този път застава Германия. Меркел иска това, което германската политическа класа иска в момента – т.е. това да не стане. Казва се, че банковата система на ЕС се нуждае в момента от оздравяване, за да се избегнат рисковете пред нея и чак тогава да се мисли за превръщане на ИСМ в европейски фонд. Което означава, че в резултат от проведените тестове на банките в Европа, констатацията е, че не са в цветущо състояние.
Ние и в момента имаме проблемни банки – банки с прекалено лош кредитен портфейл, банки с капиталова несигурност, предупреди експертът.
Оттам идва и въздържанието на ЕС при разглеждане на настойчивата молба на България да бъде приета в чакалнята и да си чака реда, обясни той.
Всичко, което не е хубаво в Европа, в България става ужасно, допълни проф. Ставрев.
Затова и на България не й трябва да е в еврозоната, но ще влезе, за да може продажниците да усвояват по-лесно, а народът да става все по-беден.
И да се разберем – Юнкер не ни кани в еврозоната, защото сме много хубави, а защото природни ресурси като водата ни, например, още не са усвоени изцяло
Еврозоната облекчава и гарантира износа на капитали у нас – тъкмо тези гаранции трябват на транснационалните монополи, за да доопоскат, каквото не успяват в момента. Еврозоната бетонира завинаги България като брюкселска източна колония, която освен ключово географско положение има природни ресурси, относително съхранена природа и евтина работна ръка. Прекалено евтина, за да е квалифицирана, но това е друг разговор.
Еврозоната ще оскъпи живота ни средно с около 40% – това е много. Ако сега харчите 50 лева на влизане в магазин за продукти, които ви стигат за 2 дни, то тогава с 50 евро ще можете да влизате само за едно кафе и кроасан в сладкарницата. Сандвичите ще са по 5-10-25 евро, а сметките за ток и парно ще се изчисляват по следната схема – не 100 делено на 2,4 или 5, колкото го определят курса към лева, при закриването на националната ни парична единица. А ще изчисляват така: 100 лева сметка за парно директно в евро, или 100 евро /сегашни 196 лева/, умножени по 40% среден коефициент на поскъпване. Т.е. по груби сметки – ако плащате сега 100 лева за парно, като въведат еврото, честитките от вече изцяло частната топлофикация, каквато ще стане още на следващия ден след влизането ни в евродупката, ще идват така: 100 евро плюс 40 евро, равно на 140 евро -277,9 евро по днешния курс.
Честито на печелившите!
Със заплатите обаче аритметиката ще е друга. Ако взимате 800 лева днес, с еврото заплатата ви ще падне на 400 евро, минус 40%, равно на 240 евро. Пенсиите си изчислявайте сами. С тази сметка искам да кажа едно, че обедняването на народа няма да е с 40%, а в няколко пъти, защото стоките в евро няма да се съобразяват с някакъв референтен курс на валутата, а с пазарните частни апетити.
Важно е да запомните едно, че с 200-300 евро няма да можете да си плащате сметките и да оцелявате в месеца. Ще ви се наложи да работите на 2 и повече места, за да докарате бюджета си до 1000 евро в месеца, пари с които ще мизерствате, няма да можете да се лекувате, няма да можете да отделяте пари за черни дни. Ще работите на 2 или 3 места за по няколко часа, което означава, че ще деградирате като специалист, защото няма да можете да работите по специалността си, нито пък да придобивате нова квалификация. Няколко години от това изтощително търчане от едно на друго място ще ви отнемат не само от жизнената енергия, но и ще ви курдисат в по-ниска категория работна сила. Там, където няма как да растете и да получавате повече пари.
Някой плаща разликата при парична реформа и това винаги е народът. Спомнете си деноминацията на лева през 1998 г. и рязкото поскъпване на комуналните услуги. Именно с деноминацията на лева тогава, сметките на парното хввъркнаха 10 и повече пъти, докато средната заплата в София оставаше около 350-500 лева.
Никога, ама никога не вярвайте, че Борисов ще ви компенсира. И да иска, той няма лостовете да го направи – по-голяма част от икономиката вече е частна. Работодателите ви са частници и минаването към еврото ще ги стресира дотам, че първо ще вдигнат цените, второ ще уволнят 50-70% от служителите и работниците си адхок и трето, на останалите ще намалят заплатите по схемата – работа за 4 часа струва 250 евро.Ако искаш!
В държавната администрация кошмарът ще е още по-голям, защото веднага ще се развикат, че е твърде раздута и ще я съкратят с 3/4-ти. Тези хора, къде ще идат да работят? В чужбина? Не, остават тук като безработни, увиснали на социални помощи, които ще са готови и за 100 евро да се хванат някъде на работа.
Правете си сметката отсега, защо НЕ ТРЯБВА ДА ВЛИЗАМЕ в Еврозоната им. И влезем ли веднъж, когато някога ЕС се разпадне, ние не просто ще трябва да съживим лева, който сега безхаберно убиваме, а ще трябва да строим наново страната си, икономиката си и селското стопанство. Децата ни ще са роби на капитала, тежко им и горко. Нашите днешни тъпи решения, те ще ги плащат с пот, кръв и мизерия.
Затова, преди да влизаме в Еврозоната и да разширяваме присъствието на НАТО, трябва да сме наясно с едно: адептите на пазарните безобразия и парични реформи преди да бъдат пускани по телевизорите, задължително трябва да бъдат накарани да сметнат колко ще ни излезе и можем ли да си позволим еврото като национална валута.
Нора Стоичкова
Тъкмо бях почнал да купувам румънски леи, че аха съседите да ги вземат в Шенген, а то се оказа, че ние барабар Петко с мъжете сме били очакваното попълнение заедно с Румъния и то барабар с корупцията ни и #КОЙ и огромният ни икономически растеж от 6 млн. бедни на 4.5 милиона бедняци …
Сега обаче ще ни трябва евро и така -вадете левовете от дюшеците и бурканите и на пазар за евро, че да не ни изненада Шенген … С какво ще си купим хляб за 1 евро, ако имаме само левчета ?
Приятелят на Бойко Юнкер днес го е рекъл : „„Необходимо е България и Румъния да се присъединят към Шенгенската зона в скоро време, а след тях и Хърватия“…
Добре, че е Бойко, и че има приятели като Пеефчанина, Ал Петров, Тато, Путев, Юнкер, мама Меркелана, че да ни вземат в Шенген … А иначе ще правите протест да го сваляте оня ден а ?!
КОЙ ще намерите като него комунист-демократ, строител-пожарникар, милиционер-полицай, художник, футболист, парле франсе и т.н. Засрамете се !
И още приятелят на Бойко рекъл : „Европа трябва да диша и с източния, и със западния си дроб, иначе континентът ще се задуши“…
Ние май сме далак, ама нейсе …
Честито, българи !
Свободен автор – Философът
Фразата „предложение, на което не могат да откажат“звучи като изречено от Кръстника
Приемането на еврото е единственият вариант за България, твърдят финансовият министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев, но защо Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове в Еврозоната отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици – президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша също декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове, поне на този етап ?!
Двамата очакват идеята на еврокомисаря по икономическите въпроси, който вчера обяви, че другата седмица страните, които не са в Еврозоната, ще получат „предложение, на което не могат да откажат“.
Решението за увеличаване на броя на държавите, в които се плаща с евро, е политическо, затова и новият план, който ще бъде представен следващата седмица, може да даде зелена светлина за България, която от години стои категорично зад идеята за въвеждане на еврото. Пак от години обаче Брюксел предпочиташе да не повдига темата.
„Въпросът е и на политическо доверие, за да може онези подредени общества, към които ние се стремим и 10 години сме заедно в едно семейство, да ни повярват, че трябва да споделят валутата си”, каза финансовият министър Владислав Горанов.
От Европейската централна банка напомнят, че някои изисквания по отношение на еврото не може да се прескочат.
„Знаете, че като се присъедините към Валутния съюз, връщане назад няма. Затова и ние настояваме за институции, които да отговорят на нашите изисквания и за покриване на конкретни финансови параметри”, обясни Питър Прат, член на УС на ЕЦБ.
Ако се мине към членство в еврозоната в даден момент, българските банки ще бъдат одитирани и надзиравани от Европейската централна банка и единния надзорен механизъм, което означава, че БНБ повече няма да има такава роля, стрес тестовете ще се ръководят от чужбина, ще има публичност на одитните доклади за българските банки и вероятно ще се наложи да се засили контролът върху някои от тях и да се предприемат мерки за рекапитализация.
Няма как обаче да се постигне необходимата икономическа хомогенност като оптимална валутна зона, ако с политическо решение се обединят развити и неразвити стопанства с различна икономическа структура. Нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман и Джоузеф Щиглиц от години обясняват, че Еврозоната е земетръсна и безперспективна. Гръцката икономическа трагедия, дълговите проблеми на Испания, Италия и Португалия са сред видимите доказателства за тези проблеми. Освен това, страни като Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове в Еврозоната отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици – президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша също декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове, поне на този етап.
Свободен автор – Философът
