Любовта му към Бог е от детството и той правеше всичко с една единствена цел – да върне вярата в доброто и почтеността, каза Кристиян Владимиров
Единствената цел на дядо Добри бе да възстановява изоставени църкви и манастири, да връща живота и вярващите там. Това каза Кристиян Владимиров – внукът на „Светецът от Байлово“ в интервю с кореспондента на Нова телевизия Цеца Алексова.
На въпроса какво е останало скрито за хората, Кристиян отговори, че може би почти всичко ще остане неразбрано за тях, защото това, което излизало по медиите за дядо му, обикновено не отговаря на истината.
„Той беше един смирен човек, отдаден на Бог. Дядо правеше всичко с една единствена цел – да върне вярата в доброто, почтеността“, добавя внукът на „Светецът от Байлово“.
След като бе попитан кога в неговото семейство се е зародила тази безусловна любов към Бог, Владимиров отговори, че тя е още от самото детство на дядо Добри.
„Любовта е тази, която движи света. В това, че в един определен етап от живота си реши да се отдаде изцяло на Господ, няма нищо странно. Нашето семейство бе съпричастно към неговото дело. Помагали сме всички, за да се чувства комфортно с това, което желае. Благодаря на майка ми, на баща ми и леля ми и на всички близки, които дадоха всичко от себе си, за да може дядо да се чувства добре!“, заяви Кристиян Владимиров.
„Това бе огромно усилие. Благодарен съм и на всички, които са му помагали!“, добавя той.
„Всички хора от Байлово могат да кажат дядо къде живя, но това не е съществено. Важното е, че единствената му цел бе да възстановява църкви и манастири, които са бедстващи, изоставени, където няма живот. С тяхното възстановяване той връщаше миряните в храмовете. Това бе целта му. Това, че той дари определени средства на катедралата „Александър Невски“, го направи популярен, но той не прави това от 10 години, а от много дълго време. Причината да ги дари тези средства на храм-паметника е, че нямаше такава църква, на която да помогне“, обясни бургазлията.
Той с неохота коментира и публикациите от последните дни, според които след смъртта на дядо му се оказало, че имал и свръхестествена дарба, получена свише. Появиха се писания за излекувани хора, които са се докоснали до него по време на опелото. Дали дядо Добри бе земен човек ли беше или светец, попита Цеца Алексова. „Когато върнеш вярата в един човек, е достатъчно голямо чудо. Като се докоснеш до човек, който е толкова силно вярващ, това променя хората. Много болести се лекуват с вяра. Не смятам, че имаше свръхестествени способности. При него имаше три неща – любов, смирение и доброта“, отговори Кристиян Владимиров.
За разлика от повечето българи обаче, той не смята, че сега е моментът да се говори за канонизиране на дядо Добри. „Трябва да мине много време, да улегнат нещата и ако църквата реши, че е добре да бъде обявен за светец, да го направи. Нужно е да има обаче консенсус“, каза още внукът на светеца от Байлово.
Отец Силвестър от Сливенската епархия, който е един от свещениците, които смятат, че дядо Добри трябва да бъде канонизиран за светец, заяви пред камерата на Нова телевизия, че има вариант безсребърникът да бъде почитан от църквата и народа ни на 13 февруари.
„Смятам, че има всички необходими условия процедурата по канонизирането му да бъде започната”, добави той.
„Патриархът бе болен, но отиде на опелото за последна почит. При някой друг да сте виждали такова нещо?“, попита отецът.
„Цяла България тачеше приживе този човек като светец, като човек докоснат от Бог. Мисля, че това може да продължи и след смъртта му“, каза още той.
„Тихият ангел“ живееше в мизерия, но бе най-големият дарител
На 103 години почина дядо Добри. Възрастният мъж се прочу преди няколко години с щедрите си дарения за храм-паметника „Св. Александър Невски”, съобщава Нова телевизия.
Наричаха го „Тихия ангел“ и „Светеца от Байлово“.
Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 година в село Байлово. През годините той се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното.
През 2012 г. в Темата на NOVA репортерът Мия Димитрова разказа за дядо Добри, който е един от най-големите дарители на символа на българската вяра – храм-паметника „Александър Невски“. През 2009 г. възрастният мъж дарява на храма 36 000 лева. Това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Историята му трогна хиляди у нас, но и в чужбина. По-късно и папа Франциск разказва историята на бедния старец, който всеки ден пътува от родното си село до София, за да моли минувачите за няколко монети. Според различни издания папа Франциск бил особено развълнуван от факта, че „мъжът с бавна походка и превит гръб е дарил над 50 000 долара, които събрал на улицата, за социални дейности“.
През 2015 г. се появи и филм, който разказа за белокосия старец, който от сутрин до вечер проси милостиня пред входа на столичния храм „Св. Александър Невски”. Събира пари, за да ги дарява. Както сам казва – „на Бог”.
„Бог имаш ли, всичко имаш. Той ти е като баща. Бог все с добро върши. Той е човек. Никого не натирва”, казваше приживе дядо Добри.
Делото на големия благодетел на Българската православна църква вдъхнови продуценти от няколко държави. „Тихият ангел” е филм за доброта, милосърдие и любов. История за столетник, дарил над 80 000 лева на различни църкви, но живеещ като аскет. Копродукция на България, САЩ и Германия.
