Преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията

Държавният дълг упражнява депресиращо въздействие върху преките инвестиции, като този тип въздействие е известно като ефект на изтласкване, а смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дългът, толкова повече намаляват преките инвестиции.

Такова е и положението в България през последните години. Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити, с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции.

За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А за последните 10г. преките инвестиции спаднаха близо 15 пъти в абсолютен размер.

Преките инвестиции бяха над 9 млрд. евро за 2007г., а се за 2016г. са 702 млн. евро.  За 2007г., а се очаква да са едва около 400-500 млн. евро. Преките инвестиции, като процент от БВП за 2007г. бяха 29,4%, а за 2016г. са 1,6%.

В относителен размер спадът е близо 20 пъти. А по 3-4 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции годишно трябват, за да има България ръст на БВП от 4,5-5%.

Инвестициите и населението са основни фактори за растеж на икономиката във всяка държава, а в България те намаляват драстично. Намаляващото население на България при равни други условия, е и намаляващ пазар, респективно. Намалява количеството и качеството на населението ни, като резерв за работна сила и потребление. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.

За последните 30г., от 1987 до 2017 г., населението официално е намаляло с около 2 млн. души, от почти 9 млн. на близо 7 млн. Като се добавят и трайно живеещите в чужбина, които учат или работят извън България, тогава намалението за тези 30 г. е над 30%.

Изводът ми е, че не ниска производителност на труда, а малко инвестиции и намаляващото население са причините за ниски доходи в България.

Нещата са взаимосвързани и затова икономическата и финансова политика, която води България през последните години, е погрешна. И през 2017г. ПЧИ са на исторически ниски нива за последните 20г. А преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията.

За да привлече повече преки чуждестранни инвестиции, България трябва да работи върху нивото на прозрачност и усещането на инвеститорите за предвидимост и сигурност.

Румен Гълъбинов – икономист и финансист

За последните 10 г. общият държавен дълг на България се увеличи с над 150%

Когато се оценява размерът на дълга, е добре да се знае, че той не се преценява само като брутна величина спрямо БВП.  Важна е също нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус фискалния резерв. За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А имаше време, когато фискалният резерв превишаваше държавния ни дълг, докъм 2008-а година, 2009-2010 бяха почти изравнени, след което от 2011-а година се забелязва отчетлива тенденция на непрекъснато увеличение на държавния дълг, за сметка на фискалния резерв.  Освен това дългът трябва да бъде преценяван и от гледна точка на предстоящите падежи. А между 2022 г. до 2024 г. България трябва да плати по вече натрупани дългове общо около 10 млрд. лева. В момента общият ни дълг е вече над два пъти повече от фискалния ни резерв.  Нетно фискалния ни резерв покрива едва половината от общия държавен дълг на България.

Според МФ държавният дълг на България е около 12 милиарда евро, а близо 13 милиарда лева е фискалния ни резерв до средата на 2017 г. В същото време продължаваме да усвояваме еврофондове и теглим нови външни заеми. Лошото е, че „евтините“ заеми днес стават скъпи дългове утре.

Румен Гълъбинов, финансов и икономически експерт