В шоу с посткомични елементи се превърна финалът на Zagorka Tennis Cup през 2010 г. Главните действащи лица бяха съименици по инициали – Бойко Борисов и Борис Бекер.
Премиерът на България и световната легенда в тениса зарадваха препълнения централен корт на ТК „Левски“ в Борисовата градина.
Изводите от онова шоу са ясни днес, когато е известно, че Бекер обяви фалит през 2017 г. заради дължими суми на частната банка Arbuthnot Latham. Сега е преследван заради „допълнителни активи“, пише Би Би Си.
Трикратният шампион на „Уимбълдън“ обаче се позова пред Върховния съд на дипломатическото си назначение в Централноафриканската република (ЦАР), което го защитава от юридическо преследване.
ЦАР направи Бекер спортно и културно аташе в ЕС през април 2018 г. и то точно по време на председателството на Борисов ?!
Докато заема дипломатическата длъжност, той не може да бъде преследван съдебно, заявиха адвокатите му. Бекер, от своя страна, каза, че преследването би било „неоправдано и несправедливо“.
А дали почитателя му на тенис корта Борисов няма да го последва с тези огромни заеми е само въпрос на бъдеще
Само за 2 месеца и 2 дни дългът се е повишил с цели 179 милиона лева ?!
Егати бекхенда, а …
Свободен автор – Философът
Мажоритарните собственици на фирми ще отговарят с личното си имущество за дълговете на компаниите към хазната, ако недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции.
Недобросъвестност е налице, когато собственикът е знаел, че фирмата е свръхзадлъжняла и прехвърлянето на акциите или дяловете е извършено преди обявяването на несъстоятелност. Това предвиждат промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които бяха приети наскоро от Министерски съвет и вече са внесени в парламента. Целта на промените е да се затворят вратичките в закона, с които собственици и шефове на фирми бягат от отговорност за задълженията им. За недобросъвестно прехвърляне на собствеността ще се считат и случаите, при които това е направено след стартиране на ревизия във фирмата и до 6 месеца след приключването й, съпбщава сайтът ФинансиБГ.
Собствениците на фирмата, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения към хазната до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано, гласят промените.
Както и досега, шефовете на фирми, които укрият факти, които по закон са длъжни да обявят пред НАП и вследствие от това не могат да бъдат събрани дължимите налози, ще отговарят с личното си имущество за борчовете. Но с промените към задължените лица освен директори и прокуристи се добавят и хората, които по силата на нотариално заверено пълномощно управляват дейността на фирмата. Шефовете на фирмите ще отговарят за дълговете и ако направят скрито разпределение на печалбата с плащане в натура или пари, както и ако продадат имущество на фирмата на цени, значително под пазарните. Шефовете ще отговарят и ако обременят с тежести имуществото на фирмата за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице, информира в. Стандарт. Като мярка срещу сивата икономика се предлага и намаляване на тавана за плащане в брой. Проектът предвижда още от 1 август да бъдат забранени плащанията в брой над 5000 лв., при положение че сега таванът е 10 000 лв. След това от 1 януари 2018 г. плащанията в брой ще бъдат ограничени до 3000 лв., а от началото на 2019 г. – до 1000 лв.
