Това, че сме опашкари по доходи спрямо по-старите страни членки на ЕС не е новост, както и че разликата е от 5 до 10 пъти, но че сме и с два пъти по-ниски заплати от новите страни членки на ЕС е вече диагноза или герберска стабилност ?!

Въпреки този ясен факт, нашият европреЦедател надува перки и се хвали с евентуално приобщаване на Западните Балкани, които също ни изпреварват по равнище на доходи и пенсии ?!

И без нашите профсъюзи човек търсещ информация може да разбере абсурдите в БГ територията – пример е най-ниското почасово заплащане у нас, което е до 9 пъти под онова в

Дания ?!

А то е в основата на всяка заплата – минимална, средна …

На този фон КНСБ ще представи Годишния си доклад по колективно договаряне на заплатите през миналата година.

5,4 пъти е разликата в средната заплата между най-високо платената и най-ниско платената икономическа дейност у нас.
Синдикатът ще посочи кои са най-бързо развиващите се сектори и какви са размерите на възнагражденията в различните професии.

Интересни са данните от cтaтиcтиĸaтa нa издaниeтo Wіkіреdіа за 2017 г. относно чистия месечен доход в евро на страните от Европа.

Cпopeд издaниeтo, cpeднaтa нeтнa зaплaтa в Бългapия e 829 лeвa, или 423 eвpo, пo дaнни ĸъм ĸpaя нa ceптeмвpи нa 2017-тa гoдинa.

Ясно се вижда, че сме след  Черна гора, Босна и Херцеговина, които ще вкарваме в ЕС ?!

През 2017 г. БВП на България възлиза на 98 631 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 50 429 млн. евро, като на човек се падат 7 099 евро, което е по-малък БВП от всички потенциални кандидати за членуване в ЕС ?!

Герберска стабилност или герберска наглост ?! Преценете сами !

Свободен автор – Философът

Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Ето разговора ни с него:

– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?

– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.

Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.

Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.

Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.

– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?

– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.

Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.

– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.

– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.

Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.

Източник: https://m.offnews.bg/

България трябва да работи за по-ускорено повишаване на доходите. Това е заключението на Изпълнителния борд на Международния валутен фонд. От Фонда предупреждават, че демографската ситуация може да доведе до рискове пред фискалната система в дългосрочен план, съобщи БНР.

Доходите в България са на половина спрямо средноевропейските, отчитат от МВФ. В дългосрочен план се очаква забавяне на икономиката, която е близо до потенциала си. Всичко това, съчетано с демографските тенденции – като застаряването на населението, може да подложи на натиск бюджета.

Баш ЕвропреЦедателят ББ, известен пазач и масажист на ушите на другаря Му Тодор Живков неведнъж е казвал, че сме изпреварили Румъния, но …

Отдавна от края на 90-те години на ХХ век ние им гледаме изотзадзе стоповете и по икономика и по доходи и по данъчна политика, а относно съдебната им система и борбата с корупцията са на поне светлинна година преди нас, но ние сме европреЦедатели, а те все още не са … Е, прав е ЕвропредЦедателят Борисов изпреварихме ги … Румъния ще е европредседател едва януари-юни 2019 г.

Но дали това е важно ? Важно е съвсем друго – политика, демокрация, доходи, а там Румъния отдавна е пред нас …

Доближаването на Румъния към средните икономически показатели на ЕС спрямо България е далеч по-бързо, икономическият растеж е двоен на нашия за последната и пъти по-голям за предишните години, обемът на чуждестранните инвестиции също. Причината се крие не само в по-ниските данъци, но и в големите инвестиции в инфраструктура и усвояване на еврофондовете.

През 2017 г. в северната ни съседка бяха премахнати над 100 малки държавни такси – мерки, които подобриха бизнес климата.

Минимална заплата в северната ни съседка от 1-и януари 2017 г. достигна 319 евро, а година по-късно тя е 407 евро ?!

Данъчната реформа в северната ни съседка е в ход от 2013 г., когато правителството въвежда преференциална ставка от 9% за хляба и хлебните изделия. Според разчетите тази мярка е довела до по-малко укрити данъци, по-високо потребление и е в подкрепа на хората с ниски доходи. Следващата стъпка е прилагане на редуцираната ставка и върху останалите храни. През юни 2015 г. ДДС върху храните, безалкохолните напитки и кетъринг услугите в Румъния от 24 % става 9 %, което води до значителен спад в цените и по-високо вътрешно потребление.

От 1 август 2016 г. бе редуцирана данъчната ставка за ДДС върху селскостопанските продукти с 11 %, като по този начин облагането на всички аграрни продукти, включително семена, торове и агро услуги бе изравнено с това на храните. Това бе третото по ред понижаване на налога за малко повече от година.

Днес вече 1 януари 2018 г. данъкът върху доходите ще намалее от 16% на 10% за всички облагаеми доходи, с изключение на приходите от дивиденти, при които данъкът върху доходите възлиза на 5%.

Прагът на приходите на едно микропредприятие ще бъде 1 млн. Евро, считано от 1 януари 2018 г. Данъчната ставка за едно микропредприятие с един работещ на пълно работно време възлиза на 1%, докато данъчната ставка за микропредприятията без служители достига 3%.

Румънците, които напускат страната повече от шест месеца, ще бъдат глобени, ако не уведомят данъчната агенция. Те трябва да попълнят и подадат формуляр за пребиваване. Глобата за непредоставяне на този формуляр в срок ще варира между 50-100 RON (11-22 EUR).

Минималната брутна заплата ще се увеличи от 1 450 RON (311 EUR) до 1 900 RON (407 EUR). 

Приносът към задължителната частна пенсионна система ще спадне от 5,1% на 3,75% от брутната работна заплата от 1 януари 2018 г.

Средната брутна работна заплата в Румъния през юли е била 3 ​​329 леи (724 евро), според данни на Националния статистически институт (INS).

Време е при факирите европреЦедатели ДДС върху храна, лекарства, книги, учебници да се свали поне на половина от 20%, за да се нормализира потреблението и да се компенсира огромната бедност сред над 50% от населението …

Хазната се пълни предимно от косвени данъци, което допълнително ограничава потреблението. Ниският плосък данък върху дохода без необлагаем минимум в най-общи линии означава, че повече пари остават в най-богатите хора, които и без това потребяват, колкото желаят и пестят останалото. Ниският корпоративен данък означава, че парите остават в бизнеса, докато бюджетът се пълни от потребителите без оглед на техните възможности.

Според икономистите острото неравенство, породено от несправедливата структура на данъчните приходи, е предпоставка за социална и политическа нестабилност.

За сведение на Баш ЕвропреЦедателят Гърция, която няколко пъти е била европредседател има ДДС върху храните едва 9% данък, а „богата“ България -20% върху всичко ????

Бюджетите на Борисов 3 са нещо, което ясно показва състоянието на нещата по отношение на икономиката и данъчната политика на тези невежи – най-много ощетени са физическите лица, т.е. нас, гражданите. За сравнение от корпоративни данъци приходите са малко под 2 млрд. , а данъците върху доходите на физическите лица са над 3 млрд. Фирмите в България плащат с 1 млрд. по-малко данъци от гражданите?!

Егати излагацията и репресиите върху робите на демократичната европреЦедателска територия ????

Борисов, баш европреЦедателю, само с дране не става …

Да си припомним изказването на Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“ от май 2017 г.

„Нека бъдем честни: ако през последните години е искал да промени нещо, Борисов можеше да го направи. С него на премиерския пост не можем да очакваме истински напредък …

снимка : Дойче веле

Няма как да кажа какво мисли ЕС. Но мога да кажа какво би трябвало да мисли ЕС и най-вече Европейската народна партия (ЕНП), в която членува партията на Борисов ГЕРБ. ЕНП би трябвало да се запита дали този български кабинет е правителство, с което може да се работи – особено в контекста на предстоящото българско председателство на ЕС, което започва на 1 януари 2018. 

Стабилност по отношение на ценностите, на икономическото развитие, на развитието на обществото – такава няма и няма да има. Впрочем, стабилността може да бъде и нещо много лошо. През последните десет години България стабилно отказваше да проведе рефоми в правосъдието, в борбата срещу организираната престъпност или пък в антикорупционната битка. И ако това е стабилност, пак трябва да кажа: Честито, България…

Индикаторите за развитие съвсем ясно показват, че Румъния е много по-напреднала от България. Това не си го измислям аз, вижда се ясно от докладите на ЕК – например по отношение на борбата срещу корупцията. През последните години Букурещ положи много усилия в тази насока. За разлика от София. Румъния изпреварва България и в икономически план. 

Сравнявайки двете страни, трябва да подчертая, че политиката в Румъния е много по-политическа, там интересите са партийни. А политиката в България сякаш се направлява от различни интереси, от интересите на отделни групи. Тоест, Румъния е партийна демокрация. А България върви по-скоро в посока „превзета държава“ (от англ. captured state) – нещо, което беше установено и от българския Институт за пазарна икономика.

Борисов е част от всичко това. Хората, които вкара в кабинета, са негови доверени лица. А и в новото правителство отново имаме тясна връзка между Борисов и Пеевски. Нека бъдем честни: ако през последните години е имал интерес да промени нещо, да подобри нещо, Борисов можеше да го направи. Защото през повечето време от 2007 насам, когато България стана член на ЕС, именно той беше правителствен ръководител.

Борисов не успя да реализира съществени реформи. Точно обратното дори: при последното си управление той саботира съдебната реформа. Така че с Борисов на премиерския пост не можем да очакваме истински реформи. По-скоро можем да очакваме циментиране на статуквото, но не и истински напредък“ –dw.com

Ако има изтрезнели и събудени граждани в БГ територията на завладяната държава то те трябва да излязат по площадите през тези шест месеца и да си защитят правата и да отстояват европейската демокрация, така както правят „изпреварените“ ни съседи от Румъния, а не само да мрънкаме, да мълчим и да пишем в социалните мрежи.

Европа трябва да научи от нас, гражданите какво е истинското положение и кои се правят на БУДИстки и корпулентни европреЦедатели закачени на канапчетата на техните ДС и мутрински кукловоди.

Това е нашият шанс Европа да ни чуе и ако желае да помогне … Шансът на 2018 -та !

колаж: Авантаж

Свободен автор – Философът

През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7349 лв./човек годишно, а Бургас е далеч назад с доходи до 5020 лв. ?!!

Доходите на Бургас са по-ниски от София, Перник, Варна, Пловдив, Благоевград, Русе, Плевен, Габрово, Смолян, дори Ямбол ?!!! Ало, ГЕРБ-Бургас ! Ало, кмете Николов! Палми, градинки и т.н. не повишават доходи …

Разликата в доходите между областите в страната расте, София е далеч пред останалите 27, показва съвместен анализ на Института за пазарна икономика и българската геоинформационна компания Мапекс-www.mapex.bg .

През 2016 г. се увеличава ролята на столицата като областта, където се генерират най-голямата част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София.

Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.

Не така стои въпросът със Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната. Там вземат значително по-малко.

От 2001 до 2016 година доходите ни са се повишавали средно с 240 лева на година, тоест с 20 лв. месечно. Така средно за страната годишната сума стига 5 167 лв.

През 2001 г. Бургас се нарежда на 21-во място от 28-те области по средно ниво на доходите, докато през 2014 г. вече заема 14- то място.

Заетостта в Бургас също отстъпва на тази в София …

Бързото нарастване на доходите в столицата започва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора – 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас.

Това е икономическата истина за Бургас като уж „най-хубав град за живеене“ и герберските грижи за „повишаване“ на доходите тук …

Бургас като Бургас, ама далеч по доходи зад 1/3 от областните центрове в България …

Да, обаче имаме шарен, нов фонтан и можем да си правим селфи до припадък …

Свободен автор – Философът