Country Reports on Human Rights Practices for 2017
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на информация, регистриране и прозрачност продължават да са повсеместни проблеми.
Публичното доверие в съдебната система остава изключително ниско поради
усещането, че магистратите са подложени на политически натиск и са предоставени
несправедливо правосъдие.
Висшият съдебен съвет назначава, насърчава, дисциплинира и освобождава
съдии, следователи и прокурори. Също така разследва жалби на съдебни заседатели
неправомерно поведение и препоръчва дисциплинарни действия. Управляващите магистрати също могат налагат и малки наказания. Наблюдателите критикуват липсата на ясно заявени изводи и мотиви в дисциплинарните решения на съвета.
Съдебните и досъдебните дела продължават да са проблем в по-горните съдебни инстанции, както и удължаването на забавянето в процесите срещу престъпленията са често срещани явления.
Организациите за правата на човека изразиха загриженост, че измененията в наказателното право, които бяха приети през юни и влязоха в сила на 4 ноември, значително понижиха стандартите за справедлив процес, създавайки възможности за нарушение на процесуалните права на адвокатите и обвиняемите.
Освен това измененията по прехвърляне на юрисдикция за преследване на корупция от висши и висши служители държавни служители към Специализирания наказателен съд, са тълкувани от хората като учредяване на извънреден съд, което е изрично забранено в Конституцията.
Раздел 2. Зачитане на гражданските свободи, включително:
а. Свобода на изразяване, включително за пресата
Законът предвижда свобода на изразяване, включително за пресата, и за
правителството като цяло зачитало тези права. Проблемите обаче продължават с
корпоративен и политически натиск, съчетан с нарастваща и непрозрачна
концентрация на медийна собственост и разпределителни мрежи, както и
правителствено регулиране на средствата и подкрепа за медиите, сериозно увредения медиен плурализъм.
Индексът за медийна устойчивост за 2017 г. на Международния съвет за изследване
и обмен (IREX) определи нарастването на политическия натиск и използването на медиите
от олигарсите за да „упражняват влияние, да разрушат репутацията на политическите и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение „като основни заплахи за доверието на обществото.
IREX отбеляза, че правителството активно възпрепятства свободните медии
развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.
Свобода на изразяване: Лицата обикновено критикуващи правителството са без
официални репресии, въпреки че бяха докладвани няколко случая на такива.
През август полицията нарече Васил Коцев за разпит по отношение на неговия априлски социално медиен пост като се обърна към министър-председателя: „До Бойко, това което вършиш, ще те изхвърли не само от властта, а и ще ти отрежем главата! Това ли целиш! Българите да хванат пушките и ножовете! Денят идва!“.
Полицията принуди Коцев да подпише декларация, че няма да застраши отново министър-председателя. Министър-председателят впоследствие се извини за прекомерната реакция на полицията.
От септември издателят на Икономедия си навлече 50 000 лева (30 000 долара)
глоба, наложена от Комисията за финансов надзор (КФН) след като Икономедия
уличи председателя на Комисията за финансов надзор … Стоян Мавродиев в случай на изпиране на пари и го обвини, че има връзки с организирана престъпна фигура.
Законът предвижда от една до четири години лишаване от свобода за подбуждане към „реч на омразата „. Законът определя речта на омразата като реч, която подбужда омраза,
дискриминация или насилие, основано на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуалност ориентация, брачен или социален статус или увреждане. Проучване от 2016 г. от неправителствената организация „Отворено общество“откри „тревожна тенденция на нарастващите публични случаи и приемане на речта на омразата „. НПО отбелязват, че присъствието на националистически партии в правителството на България „оправомощи“ своите поддръжници да прибягват до речта на омразата като норма, а не като изключение.
Платени „тролове“ са пренаселили форумите на всички социални медии и със своите расистки и ксенофобски коментари са се насочили директно към политическите опоненти на правителството.
До октомври прокурорите са образували 14 разследвания, свързани с омраза последвани от четири обвинения срещу 12 души; съдилищата издадоха четири присъди,
включително две присъди за лишаване от свобода.
Преса и свобода на медиите: Медиите бяха активни и показаха голямо разнообразие в гледните си точки и виждания.
Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и към материали, който се появяват в печатните медии. Според „Репортери без граници“ 2017
Индексът на свободата на пресата беше „доминиран от корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси „.
Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството на средствата за определени медии, което води до подкупване на редакторите да бъдат снизходителни в политическите си публикации или да се въздържат от разкриване на проблемни случаи. Въпреки, че Европейския съд от 2016 г по човешките права постанови, че издателите са отговорни за съдържанието на техните форуми, няколко онлайн медии демонстрираха изключения по отношение на постовете във форумите.
Вътрешни и международните организации критикуват печатни и електронни медии поради липса на прозрачност по отношение на собственост и финансиране, редакторски пристрастия и податливост към икономическо и политическо влияние.
На 21 март издателите на „Прас Прес“, сатиричен периодичен вестник, критикуващ
правителство, подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията твърдейки, че националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение
на пазара за разпространение на пресата и спря продажбата на първото издание на Pras Pres в неговите пунктове.
Това издание беше разпространено на 10 000 копия на 1 март. През юни
комисията реши, че Националната дистрибуция не е нарушила конкуренцията
като се позовава на обяснението на компанията, че тя е между 5 000 и 5 000
10 000 пункта и е възможно някои от тях да не са получили копия на Прас Прес.
Насилие и тормоз: През юли трима неидентифицирани мъже нападнаха публично водещия Иво Никодимов от Българската национална телевизия.
Никодимов претърпя наранявания на лицето. Отговорът през септември е, че нападателите и мотивите им останаха неизвестни.
На 6 октомври депутатът от Народното събрание Антон Тодоров заяви пред „Нова телевизия“ в сутрешния блок й пред водещия Виктор Николаев, че „би го уволнил“ за силната му критика към партията, която представлявал в Народното събрание.
Следващият гост на Николаев, вицепремиерът Валери Симеонов, обвини журналиста за „разтърсване на правителството“, и когато Николаев, коментира, че „правителството се саморазтърсва“, Симеонов намекна, че Николаев лесно би загубил работата си. В отговор, Асоциацията на европейските журналисти България призова за бойкотиране на политици, които заплашват журналисти.
И двамата политици впоследствие твърдяха, че думите им са били извадени
контекст и неправилно интерпретирани като заплахи. На 9 октомври Тодоров подаде
оставка от Народното събрание, позовавайки се на желанието му да спаси репутацията на
неговата партия, докато Симеонов призова за извинение от четирите електронни медии
които според него го тълкували неправилно и заплаши да ги съди.
През декември прокуратурата обвини Мартин Душев и Веселин К. за нападението през януари 2016 г. над журналиста Стоян Тончев, на когото бяха нанесли много фрактури довели до временна кома.
Според Тончев атаката е предизвикана от неговата критика и разследване, които разкриват корумпирани сделки на местното управление на община Поморие.
Цензура или ограничения на съдържанието: Журналистите продължават да се съобразяват с редакционни забрани за разследване и разкриване на конкретни лица и теми, налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери.
През март бизнесменът и издател Сашо Дончев заяви на бизнес форум, че е бил поканен
частна среща с главния прокурор „, за да ми каже, че намира моето поведение
все по-неприемливо и непоносимо „.
Дончев твърди, че Главният прокурор го обвинил, че го подкрепя определена политическа партия, притиска го за определени статии в неговия вестник, заплашва бизнеса му и го предупредил, че е неговите комуникациите се наблюдават.
Главният прокурор отрече твърденията, че Дончев е инициирал срещата и е поискал
главният прокурор да окаже влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с
бизнеса на Дончев.
Законът за клеветата :Клеветата е незаконна и се наказва с 3 000-15 000 лева ($ 1800-
$ 9,000) глоба и публично порицание.
Публикации на журналисти за корупция или лошо управление доведе до много дела за клевета, заведени от политици, държавни служители и други лица на обществени длъжности. Според Асоциацията на европейските журналисти, журналистите като цяло губят такива случаи, защото те рядко биха могли да представят твърди доказателства в съда.
www.state.gov/documents/organization/277393.pdf
Това са само някои моменти от Доклада на Държавния департамент на САЩ за 2017 г. за човешките права в България, но те са повече от ясни – корупция, сплашване на опозиция и медии, потъпкване на основни човешки права и то в една страна, която е европредседател през 2018 г. ?!
Каква прекрасна „свобода“ и липса на демокрация виждаме във фактите от този ежегоден доклад, но „кучите синове“ си остават на власт и какво …
Превод : Свободен автор
Свободен автор – Философът
ЕК: Резултатите на държавните предприятия са риск за публичните финанси
Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50% и упражнява контрол, към края на юни 2017 г. възлизат на почти 17% от БВП. Това става ясно от Националния доклад за България, изготвен от Европейската комисия.
Почти половината от тези задължения са към дружества извън сектор „Държавно управление“, и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива, пише още в документа.
Според доклада икономическите показатели на държавните предприятия в България са слаби в сравнение с държавите от Европейския съюз (ЕС) и с частния сектор. По показателя възвръщаемост на собствения капитал, рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. По подобен начин държавните компании в България функционират по-зле по отношение на капиталовата и трудовата ефективност в сравнение с частния сектор и с другите държави от общността.
В документа пише още, че енергетиката е секторът с най-големи финансови загуби и държавните фирми в този сектор са най-задлъжнелите.
Investor.bg припомня, че ръст на приходите се вижда в отчетите на дружествата в сектор „Енергетика“ за първите девет месеца на 2017 г., свързан основно с по-високите цени на електроенергията на пазара. Но това повишение е на фона на влошаването на други финансови показатели на дружествата.
Противоречивото развитие на сектора е особено видимо при отчета на ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Държавният ТЕЦ съобщава за отлични цени и ръст на приходите от 16%, но увеличава загубата си заради квотите за емисии, които трябва да плаща.
Националната електрическа компания (НЕК) също намалява загубите си, но пък дългосрочните задължения вече надхвърлят 3 млрд. лева. На този фон Българският енергиен холдинг съобщава за намаляване на печалбата си, което се дължи основно на по-малките дивиденти, получени от дъщерните компании за дейността им през 2016 г.
В транспортния сектор двете железопътни държавни предприятия имат задължения на стойност 2,6 % от БВП.
Правителството възнамерява да използва средства от отдаването на концесия за управление на Летище София, за да помогне за модернизирането на губещия и силно задлъжнелия и държавния железопътен оператор „БДЖ“, припомнят от МФ. Концесията обаче се бави от години и в момента се очаква анализ от Световната банка за реалните параметри на бъдещия договор.
Според Брюксел корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство.
Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия.
Като основен проблем в доклада на ЕК се посочва, че в много случаи има твърде неясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъса. Освен това често липсва финансова насоченост и отчетност, а назначенията на управленски длъжности се извършват без провеждане на състезателни процедури. Според Брюксел присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, което е в ущърб на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище.
Invesor.bg
Еврокомисията е решила, че ще се отърве от МСП и неудобството да обяснява защо не постига целите си,
като до края на мандата си трябва да извади България и Румъния чисти и спретнати,
защото нейният председател Жан-Клод Юнкер даде прогнозен срок за годност на МСП до 2019 г. Вчерашните доклади за 2017 г., огласени два месеца предсрочно, за да не развалят образа на България като бъдещ председател на Съвета на ЕС, потвърждават тенденцията, забелязана в докладите за 2016 г., които бяха публикувани през януари. За румънците се знае, че са свършили доста работа, и от тях се очаква само да не направят обратен завой (какъвто лош навик имат), докато за България не се отчитат никакви конкретни резултати (присъди), а само добри намерения, заявени чрез законодателни промени и структурни реформи.
Да вземем за пример борбата с организираната престъпност. Знаете ли, че тя е на приключване, защото нашите разбойници са се поевропейчили и Европа не очаква повече да бъдат вкарани в затвора? Ето какво пишат брюкселските наблюдатели: „В доклада от януари 2017 г. се потвърждава, че през последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото, отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки.“ В това дълго изречение
единствената вярна дума е „видимо“,
защото българската организирана престъпност в симбиоза с властта се научи да работи „невидимо“. Бандитите вече не се стрелят по улиците и затова е спаднало нивото на „видимо насилие“. Ако Брюксел затвори не само едното, но и другото си око, организираната престъпност в България съвсем ще изчезне. За да постигне пълен успех в следващия си доклад, ще трябва да запуши и ушите си, за да не чува подмятания като изтърваната реплика от премиера Борисов за „депутатите наркотрафиканти“.
Ако някой развали работата на хигиенистите, може да бъде само той, Борисов, защото Брюксел няма никакви други намерения, освен да лъска политическия му образ. Неговото правителство е похвалено както във встъплението, така и в заключението на доклада, което показва, че целувките му с Жан-Клод Юнкер не са били напразни. ЕК пише: „Както беше отбелязано в доклада от 2017 г., политическата нестабилност през годините оказа отрицателно въздействие върху капацитета за реформа. През май встъпи в длъжност ново правителство. При наличието на новото правителство бе възобновена работата по различните направления, в които предишното правителство беше осъществявало дейност през 2016 г.“
Какво означава това?
„Политическата нестабилност“ е падането на правителството „Борисов 2“. Тя настава с появата на служебното правителство на Огнян Герджиков, за което се казва под линия, че заради него „напредъкът по значими законодателни реформи беше забавен“. За щастие обаче положението се е оправило през май с идването на кабинета „Борисов 3“, който възобновява политиката на „Борисов 2“.
Оттук нататък нямат смисъл твърденията на Брюксел, че докладите му не са политически, а фактологически. Липсват каквито и да е факти за успехи в борбата с корупцията на високо равнище, но се сипят похвали за същото високо равнище. Никога досега Еврокомисията не се е представяла толкова откровено като съучастник на управляващите среди, за които българското общество си мислеше, че подлежат на превъзпитание под европейски натиск. Един от малкото народи в ЕС, които все още изпитват симпатия към европейските институции, е българският, но с още старание Брюксел ще го нареди до други, на които им се гади, като чуят за еврократи. Предишният доклад закачливо
пощипна главния прокурор Сотир Цацаров
и му препоръча да се отчита по-редовно какво върши. Цацаров показа схватливост и започна да прескача до Брюксел, където еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова установи, че там говори едно, а в България прави друго. Това не разстрои чиновниците в Генерална дирекция „Правосъдие“, откъдето служителка невъзмутимо отговори на в. „Сега“, че не вижда противоречие в оценките на Еврокомисията, защото не знае какво е говорила нейната началничка Юрова.
Висшият съдебен съвет, който също бе дългогодишен „клиент“ на докладчиците в Брюксел, този път е похвален, защото… му е избран нов състав. Според доклада „сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области“. Не се очаква много – само „да възвърне доверието на магистратите и широката общественост, което е от съществено значение за доброто функциониране на съдебната система“.
Съчетаването на похвали с констатации за несвършена работа е показател за обезсмислянето от Брюксел на собствения му механизъм за контрол. Хвалбите са за законодателни и структурни реформи, които би трябвало да водят към някакви конкретни резултати в затвора. Наблюдаваме обаче преливане от пусто в празно, само колкото да се губи време и да се залъгват доверчивите, че „меката сила“ на ЕС действително е способна да промени държавата. Какъв смисъл имат ласкавите думи към българските законодателни, съдебни и правителствени среди, ако Брюксел стига до следното признание: „Освен че трябва да осъществи тези реформи на ключови институционални структури, България трябва също така да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията“. С други думи не е достатъчно да се измислят разни структури, а трябва най-сетне някоя от тях да покаже, че работи и дава резултати. За какво ни е специален закон, специализиран съд, специален орган за отнемане на имуществото на обогатилите се от корупция, ако такива лица в крайна сметка няма?
Всички твърдения за „значителен напредък“ са
кухи фрази,
защото България не е помръднала от точката, в която се намираше в началото на мониторинга. На нея дори не са й нужни такива определения, защото и с тях, и без тях си е все същата.
Единствената причина Брюксел да продължава да пише подобни доклади е, че не може внезапно да спре мониторинга, а трябва да подготви обществото, че протича процес, който ще направи мониторинга излишен. И така Брюксел на Жан-Клод Юнкер няма да бъде принуден да признае поражението си.
