Вчера разни празнодумци, политици си играха на патриоти и на благодарни българи покрай паметниците на Левски в цялата страна …
Срам и позор за народ, който е имал такива светли личности, примери и идеали, а се е докарал да го управляват хора като Борисов, Цветанов, Валери Симеонов, Каракачанов и Сидеров в тандеми с ДПС и Пеевски …
Поредна година, в която не си научихме урока за свободата и чистата република …
Само преди три месеца на конгрес на ГЕРБ самозабравилият се Бойко Борисов сравни Апостолът на Свободата Васил Левски с ислямските мигранти, които също прескачали огради (граничния ни плет с Турция) …
Найс, а ?!
Цветан Цветанов на нарочно свикана пресконференция в централата на ГЕРБ се изцепи : „Всички ние от ГЕРБ се прекланяме пред гигантското дело на Васил Левски, той е наш национален герой, наша икона. Но нека не забравяме, че Левски е живял и работил преди 140 години. В момента времената са други. Сега тук е Бойко Борисов, той е нашият лидер и на него народът разчита да спаси България“.
Стана ясно, че истинският Левски за ГЕРБ е Бойко Борисов …
А за някои българи Левски се почита така …
НАРОДЕ ????
Свободен автор – Философът
Lubomir Alamanov
И пак за деня на Левски.
Левски е имал визия за бъдещето. Днес нас ни тикат да живеем в миналото.
Левски е следвал идеали. Днес ни карат да следваме политици.
Левски е подтиквал всички да се учат. Днес ни подтикват да не мислим.
Левски е мечтал за модерна република. Днес ни казват, че промените идвали прекалено бързо.
Левски е искал всички да живеят в мир. Днес всякакви политици ни противопоставят едни на други.
Левски е призовавал за действия. Днес ни успиват друг да ни оправя.
Левски е живял в настоящето си, за да промени бъдещето. Днес ни карат да гледаме в миналото, за да забравим за настоящето. И да се откажем от бъдещето.
Левски е говорил от свое име. Днес мнозина говорят от името на народа.
Левски е бил скромен. Предпочитал е делата пред думите. Днес всеки кресливец с татуиран надпис „Свобода или смърт“ смята, че е изпълнил дълга си.
Левски е бил божи човек. Било го е грижа за хората. Всички хора, независимо от пол, вид, род, религия, занимание, каквото и да е. Днес божиите хора раздават анатеми и мразят различните.
Левски е бил патриот. Искал е да направи нещо за родината си. Днес всеки патриотарски лумпен чака какво родината ще направи за него.
Левски е бил човек на честта. Днес отмятането от обещанията е превърнато в политическо ежедневие.
Днес български полици ни карат да правим точно на обратното на заветите на Левски. Уж в неговото име.
За да може да уеднаквим понятията и да се разбираме по-добре, отново предлагам кратка дефиниция:
Българщина не е:
– Да се плацикаш в ледени води;
– Да пиеш люта ракия;
– Да удряш патриотично по масата;
– Да крещиш гръмогласно: „Их бре“, „Ух, бре“, „Вашата м…“ и други подобни;
– Да се биеш в гърдите като павиан в джунглата;
– Да мразиш слабите и беззащитните, да мразиш различните, и да го показваш с думи и дела;
– Да не мислиш, а само да слушаш и изпълняваш.
И други подобни…
Българщина е:
– Да се скъсаш от работа и тренировки и да печелиш тенис мачове по цял свят;
– Да се скъсаш от учене и работа и да вземеш медали по математика; или по художествена гимнастика; или по физика; независимо по какво, независимо в коя възрастова група;
– Да се скъсаш от учене, работа, репетиции, тренировки, изобщо от всякакви ежедневни усилия, без даже да получиш някаква награда, известност или признание;
– Да заминеш далеч, но да не забравиш за дома;
– Да останеш тук и да се опиташ да промениш нещо;
– Да четеш и да знаеш история, география, физика, химия;
– Да си родител и да отгледаш прекрасно поколение, въпреки свинщината, която ни заобикаля;
– Да се опиташ да разбереш другия, или поне да му дадеш правото да е друг;
– Да подадеш ръка и да помогнеш на непознат, ей така, защото е правилно;
– Да запазиш усмивката си, въпреки всичко.
И още много истински, ежедневни, български, наши си геройства…
А ако искате децата да научат нещо от Левски, прочете им това негово писмо:
„Ние гоним царя и неговите закони
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“
/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./
P.S. Българските политици не искат даже да признаят, че датата на обесването на Левски е 18.февруари, за да не си развалят комфорта. А карат по „традиция“, с грешната дата 19-и. Ако не знаете, това е станало заради статия в „Работническо дело“ от 19-и февруари, 1950г. Та какво да очакваме в такъв случай от тях…
Фейсбук
Спомняйки си за Апостола, трябва да се обръщаме към себе си с въпроси какво сме направили за другите, без да се разбере, че сме го направили, каза режисьорът Стоян Радев
Свободата е щастие и привилегия, но тя много тежи, защото неизменно върви с отговорността за собствените ни избори. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV режисьорът Стоян Радев.
Апостолът на свободата ни обединява, въпросът е, че това обединение усещаме някак си интимно, безмълвно, то е нещо съкровено. Външните прояви покрай отбелязването на днешния паметен ден обаче имат и знак на разединение, коментира режисьорът.
Уж покайвайки се, уж търсейки вината в себе си, ние обвиняваме другия. Употребите на тази памет, на завета на Левски са това, което притеснява, каза гостът. По думите му, спомняйки си за Апостола, трябва да се обръщаме към себе си с въпроси какво сме направили за другите, без да се разбере, че сме го направили. „Само че в публичното пространство не е така – ние се упрекваме, уж себе си, но главно, за да се печелят политически дивиденти. Тоест, когато някой каже: „Вижте какви предатели сме българите“, най-вероятно не включва и себе си в това число. Той обвинява свои политически врагове или нещо такива“, коментира Радев.
Ако нещо не ни харесва в днешното ни политически свободно битие, то е, че трябва да носим отговорност за това, което се случва, че трябва да престанем да казваме „другите“, „българите“ и т.н., а непременно да включваме и себе си като отговорни за всичко, което се случва“, добавя режисьорът.
„Свободни сме, но свободният човек е в много пъти по-голяма степен отворен към страданието, което изпитва за собствените си постъпки. Той няма кого да обвини за съдбата си и затова може би свободата не ни харесва или казваме, че не сме свободни. Защото някои смятат, че свобода е веднага равно на благоденствие или, парадоксално, на безотговорност“, коментира Стоян Радев.
Апостолът на свободата ни обединява, но душманите от целия политически спектър продължават да ни разделят. Ще се освободим истински, когато се научим да им показваме среден пръст на изборите. Нужна е тотална смяна на изборните правила, както предлага помориецът Ради Чухлев, за да се изпълни мечтата на Левски за чиста и свята република.
Почитаме Апостола на свободата в Морската градина
Бургазлии ще излязат утре на факелно шествие в Бургас по повод кончината на Апостола на свободата – Васил Левски. То започва от площад Тройката в 18:00 часа, продължава надолу към Община Бургас и оттам до градинката на ЖП гарата, съобщиха организаторите от Организация за Закрила на Българските Граждани.
Патриотите, които ще почетат Левски, ще минат през градинката и ще се насочат към хотел Приморец по улица „Княз Александър Батенберг“. След това ще продължат нагоре по улицата до терасата на Морското казино. Оттам ще се насочат към паметника на Апостола.
Шествието ще продължи до 20:00 часа, ще бъдат използвани факли, национални знамена, транспаранти, мегафон, плакати, венец, цветя и всички други атрибути, които не са в разрез със закона и морала.
В зависимост от времето ще има оркестър и други артисти, а очакваният брой на участниците в шествието ще е около 500 души. След приключване на шествието не е предвиден маршрут за връщане, а всеки участник самостоятелно си тръгва, когато реши.
Румен Леонидов представя новия роман на Неда Антонова за любовта и смъртта на Васил Левски
„Първия след Бога“ – новият роман на Неда Антонова, посветен на любовта и смъртта на Васил Левски, ще има своята бургаска премиера на 28 август, от 18 ч. в Дома на писателите. Почитателите на литературата в Бургас ще имат възможност да зададат своите въпроси и да чуят отговорите на авторката, която първа се осмели да заяви: „Левски не е убиец!“. С новата си творба писателката категорично се противопоставя на досегашното всеобщо мнение, че Левски наистина е извършил убийството, заради което е обесен като криминален престъпник, а не като лидер на национално-освободителна организация.
„Знаем, че Апостола е бил обвинен за смъртта на млад български ратай, но не знаем, че това става без никакви доказателства. Присъдата е издадена на основа на твърденията само на един свидетел, който не е достатъчен, дори според тогавашното Османско правораздаване. Чак след Освобождението, години след като Апостола е премахнат от политическата сцена, се появява негово писмо до Каравелов, в което, между другото, той си „признава“ този революционен грях”, припомня издателят на книгата Румен Леонидов.
Неда Антонова поставя под съмнение истинността на това писмо и доказва кой е имал полза от неочакваната му поява. Тя се пита кой има изгода да съчини този фалшификат, като посочва и недостоверните моменти в него. И още: каква е ролята на руската дипломация в лицето на граф Игнатиев в убийството на Левски и разбиването на непокорната му организация? Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен?
Това са само част от въпросите, чиито отговори дава новата книга на Неда Антонова. „Първият след Бога“ ще бъде представена от своя издател Румен Леонидов и в Созопол на 29 август, в рамките на програмата на Аполония 2017.
Румен Леонидов e виден български поет, публицист, преводач, журналист и издател. Носител е на множество награди, сред които званието „Рицар на книгата“, националната награда „Христо Г. Данов” и наградата на Словения за поезия „Кристалът на Вилиница”. Неговото издателство „Факел” дава живот на четири от книгите на Неда Антонова: „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица”, „Царица Елеонора Българска”, „Неговата любима” и „Първия след Бога”.
Неда Антонова е автор на множество книги, сред които стихосбирката „Повторими неща“, тетралогията исторически романи „Памет“ , трилогията за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, романите „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, трилогията „Вино“, на повестта „Ирма, жената на бог Марс“. Нейните пиеси „И слезе Господ на земята“, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ и „Асен, убиецът на Иванко“ са поставяни на българска сцена. Тя е единствената жена – носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.
