Това, че сме опашкари по доходи спрямо по-старите страни членки на ЕС не е новост, както и че разликата е от 5 до 10 пъти, но че сме и с два пъти по-ниски заплати от новите страни членки на ЕС е вече диагноза или герберска стабилност ?!
Въпреки този ясен факт, нашият европреЦедател надува перки и се хвали с евентуално приобщаване на Западните Балкани, които също ни изпреварват по равнище на доходи и пенсии ?!
И без нашите профсъюзи човек търсещ информация може да разбере абсурдите в БГ територията – пример е най-ниското почасово заплащане у нас, което е до 9 пъти под онова в
Дания ?!
А то е в основата на всяка заплата – минимална, средна …
На този фон КНСБ ще представи Годишния си доклад по колективно договаряне на заплатите през миналата година.
5,4 пъти е разликата в средната заплата между най-високо платената и най-ниско платената икономическа дейност у нас.
Синдикатът ще посочи кои са най-бързо развиващите се сектори и какви са размерите на възнагражденията в различните професии.
Интересни са данните от cтaтиcтиĸaтa нa издaниeтo Wіkіреdіа за 2017 г. относно чистия месечен доход в евро на страните от Европа.
Cпopeд издaниeтo, cpeднaтa нeтнa зaплaтa в Бългapия e 829 лeвa, или 423 eвpo, пo дaнни ĸъм ĸpaя нa ceптeмвpи нa 2017-тa гoдинa.
Ясно се вижда, че сме след Черна гора, Босна и Херцеговина, които ще вкарваме в ЕС ?!
През 2017 г. БВП на България възлиза на 98 631 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 50 429 млн. евро, като на човек се падат 7 099 евро, което е по-малък БВП от всички потенциални кандидати за членуване в ЕС ?!
Герберска стабилност или герберска наглост ?! Преценете сами !
Свободен автор – Философът
Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.
Ето разговора ни с него:
– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?
– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.
Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.
Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.
Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.
– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?
– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.
Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.
– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.
– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.
Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.
Източник: https://m.offnews.bg/
България е страната в Европейския съюз с най-големи разходи – като процент от БВП – за органите на реда, показват данни на Евростат
Страната ни отделя много повече за полицията си и от Норвегия, Швейцария и Исландия, които също са проверени от европейската статистическа служба.
България дава цели 2.8%, а Словакия – 2.4%. На трето място е Румъния с 2.3%.
Над средата за ЕС (1.8%) са още Полша, Хърватия, Португалия, Унгария, Гърция, Великобритания, Латвия, Испания и Италия.
Най-малко за полицията си, като процент от Брутния вътрешен продукт, отделят Белгия и Люксембург – по 1%.
Полицията харчи повече от армиите в ЕС, показват още данните. За тях отиват 1.4% от европейския БВП, отбелязват още европейските статистици.
Въпреки този печален рекорд средствата са малко, защото БВП ни е по-малък от другите страни-членки на ЕС …
Ето защо протестите на полицаите за по-високи заплати не са адекватни предвид държавата и нейната икономика …
Свободен автор – Философът
За последните 10 г. общият държавен дълг на България се увеличи с над 150%
Когато се оценява размерът на дълга, е добре да се знае, че той не се преценява само като брутна величина спрямо БВП. Важна е също нетната позиция, която се изчислява като размер на държавния дълг минус фискалния резерв. За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А имаше време, когато фискалният резерв превишаваше държавния ни дълг, докъм 2008-а година, 2009-2010 бяха почти изравнени, след което от 2011-а година се забелязва отчетлива тенденция на непрекъснато увеличение на държавния дълг, за сметка на фискалния резерв. Освен това дългът трябва да бъде преценяван и от гледна точка на предстоящите падежи. А между 2022 г. до 2024 г. България трябва да плати по вече натрупани дългове общо около 10 млрд. лева. В момента общият ни дълг е вече над два пъти повече от фискалния ни резерв. Нетно фискалния ни резерв покрива едва половината от общия държавен дълг на България.
Според МФ държавният дълг на България е около 12 милиарда евро, а близо 13 милиарда лева е фискалния ни резерв до средата на 2017 г. В същото време продължаваме да усвояваме еврофондове и теглим нови външни заеми. Лошото е, че „евтините“ заеми днес стават скъпи дългове утре.
Румен Гълъбинов, финансов и икономически експерт
