Големите банките вече изплащат дивиденти от нетната си печалба.
Българските банки обаче се въздържат. В целия сектор, чиято печалба за миналата година беше близо 1.1 млрд. лв., само дивидентът, раздаден от двете най-големи банки, е малко над половин милиард лева (560.7 млн. лв.). Цялата печалба за миналата година са изплатили на акционерите си Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Близо 300 млн. лева отиват за Италия, 260 млн – за Унгария, 60 млн лева отиват в Гърция, 43 млн. лева – за Франция.
Когато някои казват, че е добре държавата България да създаде нови банки, те имат предвид поне две неща. Първо, печалбите на тези банки остават в българския бюджет и второ, със собствени държавни банки страната ни може да противодейства на високи картелни лихви. А сега какво, банките в България взимат от българските граждани и от българските фирми милионните си печалби и ги изнасят да работят за по-богатите чужди икономики.
Което на пук на всякаква логика може и да е добре. Защото родният банкер по правило е алчен и безскрупулен. И вместо дивиденти и пари в икономиката е по-вероятно да изпразни джобовете на вложителите и акционерите си.
Справка-КТБ.
Та май е по-добре е печалбата от парите ни да отива зад граница, но влоговете да са сигурни…
Според институциите на ЕС, България не е изпълнила критериите за влизане в Еврозоната, не е налице повишаване доходите на населението, а същевременно корупцията застрашава сигурността в банковия сектор.
„Добрата“ новина я съобщава Ройтерс, позовавайки се на свои източници в ЕК и ЕЦБ. Предстои официализирането на информацията.
А кой, къде ходи и галят ли го по главата, е последното нещо, от което световните, европейските и балканските лидери се интересуват. Гражданите – още по-малко!
България продължава да бъде най-бедната и най-корумпираната държава е Европейския съюз, в която демокрацията и свободата на словото са застрашени.
Карикатура: Христо Комарницки
От първи юли БНБ няма повече да дава референтен лихвен процент, по който досега банките определяха лихвите си. БНБ отказва да поиска лиценз за да стане такъв референт, както са други европейските централни банки.
Менда Стоянова внася законопроект банките сами да си определят лихвите, без референт (тоест връща се едно положение отпреди години, когато те правеха каквото си искат с лихвите).
Това е нов явен лобизъм в полза на банките от страна на БНБ и от страна на парламента, това е най-голямата корупция в държавата. Има 50 млрд. кредити в БГ, като мръднат банките с един процент по-нагоре лихвите, това са 500 млн. годишно. Башка таксите, които си определят както си искат.
Някой финансист да ме поправи, ако не е точно така. Но връщането назад е очевидно.
И за какво ни е БНБ, като не иска да дава референтен лихвен процент?
Иван Бакалов, Фейсбук
След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.
В продължение на 6 години медиите, с изключение на публикации в „Бивол”, „Офнюз”, “Афера”, “Гласове” (2011-2014 г. – виж тук и тук, и тук в e-vestnik), старателно мълчат по скандалния случай, за да не засегнат банката.
В някои медии дори се прокрадват внушения, че има нещо нередно, не може така да се открадне 1 млн. лева от сметка в банка, проблемът бил в титулярите на сметката, защото имало разправии между акционерите на “Кулинар” и т. н.
От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.
Ето как протича този криминален екшън:
В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.
И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка,
банката на бившата групировка СИК
В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.
Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.
Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.
В „Кулинар” през онзи август 2011 г.
никой не подозира,
че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.
С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.
(следва:
– Изработени са фалшификати на лични карти, чрез системата на МВР;
– Как БНБ прикрива кражбите;
– Дъщерята на Левон Хампарцумян е шеф на отдел в БНБ, който проверява банките)
В България трите власти слугуват на банките, „удобните“ ги финансират с държавни пари, „неудобните“ – ако не могат да ги откраднат, ги фалират
Румънският премиер Михай Тудосе нанесе изненадващ удар върху репутацията на банковата система, като отказа да получава заплатата си по банкова сметка, за да не му се налага да плаща банкови такси, пише в. „Сега“.
В телевизионно интервю във вторник премиерът бе запитан защо не държи парите си в банка и отговори: „Нямам пари, които да държа в банка, заплатата са всичките ми пари. Отказах да получавам заплатата си по сметка с банкова карта, защото не мисля, че си струва да плащам на банката по два цента всеки път, когато ползвам картата. Не искам да давам тези пари, не смятам, че си струва“. Премиерът даде и друг пример за неприязънта си.
„Имах банкова сметка с малка сума във валута – 500 долара. След около две години от банката ми се обадиха да ми кажат, че вече не разполагам с парите и че дори трябва да им платя допълнително 50 долара. Всъщност комисионните бяха глътнали парите ми.“ Така той обясни отношението си към банковите такси.
Премиерът посъветва румънците да влагат спестяванията си в „сериозни“ банки, които са на печалба. „Има сериозни банки, които уважават Румъния, има и банки, които се опитват да надхитрят държавата…Ако са на печалба, значи парите ни са сигурни, нали така?“, заяви премиерът.
В началото на миналата седмица Тудосе се закани, че ще публикува списък на банките в Румъния, които не декларират печалба, за да знаят хората кои банки са несигурни.
Много местни банки не са плащали данък печалба през последните години заради високи загуби, които отчели през последните години, писа „Романия инсайдър“. Румънската национална банка веднага излезе със съобщение, че „няма причини за тревога за сигурността на депозитите на населението и на фирмите в банките в Румъния“, пише Фактор.бг.
Докато премиерът на Румъния поставя алчните бирници на мястото им, изпълнителната власт в България обгрижва високите такси и лихви върху кредите на банковите институции, които са колосални при съпоставка с процентите за същите услуги на банките от Западна Европа. За малко не минаха на второ четене и поправките в Данъчно-осигурителния кодекс, с които депутати и министерски съвет искаха да донапълнят гушите на мародерите с бели якички и свалят по още няколко кожи от гърба на населението. Предложението на управляващата партия ГЕРБ беше кешовите плащания да бъдат ограничени до 5000 лева, а от 2019 г. – до 1000 лева, което на практика означава сумите над 1000 лева да бъдат превеждани само по банков път.
За щастие корупционната поправка не беше узаконена от българския парламент, но би било чудесно, ако българският премиер вземе пример от румънския си колега.
