В стремежа си Бургас бързо да придобие вид на съвременен европейски град, общинската администрация на обезлюдяващия областен град взе през годините куп нецелесъобразни решения, които вместо да обслужват обществеността, гражданите и бизнеса, създадоха редица недоразумения и поводи за скандали. Докато цялата държава се дели на „леви“, „десни“, „либерали“, „центристи“ и какви ли още не на етническа и верска основа, в Бургас хората се делят и на „каращи велосипед“ и „пешеходци“. Конфронтацията между двете групи е изкуствено създадена от Община Бургас, а причината за нея вероятно се дължат на липсата на достатъчен административен капациет, недалновидност и огромно старание при усвояването на публични средства за контури от жълта боя, представени за „велоалеи“.

Безспорно е, че велоалеи в градската среда трябва да има, но само когато са поставени на правилното място, за да не създават предпоставки, застрашаващи директно здравето и живота на хората.

Една от най-скандалните велоаели в Бургас, а такива има много, е разположена на пешеходната зона в Морската градина – любимо място на майки с деца и колички; пенсионери, радващи се на морето и морския бриз; на разхождащи се за ръка влюбени двойки и на всички гости и граждани на черноморския град.

Снимка: chernomorie-bg.com

Живко Табаков, общински съветник на Бургас и председател на Комисията по туризъм

Точно на това място, без никаква логична обосновка, се пръкна велоалея. Нейнята поява не веднъж е била повод за разгорещени свади между пешеходци и велосипедисти, сблъсъци и наранявания. За да бъдат избегнати занапред подобни неприятни казуси, общинският съветник на Бургас и председател на Комисията по туризъм Живко Табаков проведе онлайн анкета на страницата си във Фейсбук  – да има или да няма велоалея на това място. Преобладаващата част от гласувалите споделиха мнение, че това е пешеходна зона и не е удачно от там да минават засилени велосипеди. Впоследствие от Община Бургас прехвърлиха „топката“ на фирмата-изпълнител  – че те по грешка разчертали велоалея точно там.

Повече от ясно за всички е, че не само тази, а и много други велоалеи в Бургас не са на мястото си, но все отнякъде трябва да се започне. С тази цел Живко Табаков и група общински съветници внесоха докладна-записка в местния парламент, за да обслужат обществения интерес и желание, да предотвратят бъдещи злощастни инциденти заради проблемната велоалея в Морската градина и веднъж завинаги тя да бъде премахната.

Ето какво предлагат те като решения на Общински съвет – Бургас:

ДО

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

ГР. БУРГАС

 

 

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

ОТ

ГРУПА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ

 

ОТНОСНО: Премахване на хоризонтална маркировка, обозначаваща зона за велосипедисти, по Крайбрежната алея в Морската градина на гр. Бургас, поставяне на коректни табели, указващи алеите за споделеност със знак Г16, както и тези само за пешеходци на необходимите места в Морската градина на гр. Бургас, обследване на възможност за алтернативен маршрут на велосипедистите – създаване на „Алея за здравето”, в рамките на Морската градина на гр. Бургас.

 

 

УВАЖАЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

 

Велоалеята, минаваща покрай крайбрежието бе направена през 2011 г. като част от мащабните действия на общинска администрация за популяризиране на алтернативния транспорт в града. Само няколко месеца по-късно обаче разположението на велоалеята стана повод за колизии между пешеходци и велосипедисти. През 2014 година Община Бургас направи опит да тушира напрежението, като излезе със становище, че велоалеята е „плод на чиновническа грешка и ще бъде оставена да избледнее с времето”. Непосредствено след това бяха осъществени редица срещи със заинтересованите страни (граждани, велосипедисти и специалисти), от които освен идеи и добри пожелания, не произтекоха никакви реални действия. Към днешна дата вината за несполучливата велоалея вече е прехвърлена на маркиращата машина и всичко е оставено отново в ръцете на компетентното становище на общинската комисия по „Безопасност на движението” и мнението на бургазлии.

Доколко ефективна е работата на комисията по „Безопасност на движението” към Община Бургас в тази посока е трудно да бъде оценено, но фактът, че неофициално анкетно проучване сред бургазлии показва наличието на проблем, говори за пропуски и липса на стратегическо решение. Резултатите от сондираните мнения ясно показват следното – никога никой няма да бъде напълно удовлетворен и винаги ще има разнопосочни мнения. Въпреки това, масово се счита, че велоалеята на Крайбрежната алея трябва да бъде заличена, като на колоездачите бъде предоставен алтернативен маршрут. Не са малко и позициите, които поставят пешеходци и колоездачи в равностойно положение, тоест алеята да бъде споделено пространство, без да се дава приоритет на каращите велосипеди.

Обследвайки знаците, поставени в началото на по-големите алеи в Морската градина – впечатление прави тяхната некоректност. На места, където има разчертани велоалеи, е поставен знак Г15 „ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПЪТ САМО ЗА ПЕШЕХОДЦИ”. Знак Г14 „ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПЪТ САМО ЗА ВЕЛОСИПЕДИСТИ” изобщо не съществува на територията на Морската градина, а в същото време наличието на знак Г16 „ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПЪТ САМО ЗА ПЕШЕХОДЦИ И ВЕЛОСИПЕДИСТИ” обезсмисля полагането на жълта боя, тъй неговото значение е, че пешеходци и велосипедисти си поделят въпросното трасе. Така възниква резонният въпрос – трябва ли изобщо да има начертани велоалеи в Морската градина?

Важно е да се подчертае, че натрупаното напрежение между велосипедисти и пешеходци в Морската градина се корени в създадените предпоставки за конфликтност. Всяка инфраструктура е резултат от планиране и проектиране, което преминава през етапи на одобрение. Крайното решение следва да е един път законосъобразно и втори път безопасно. Според специалисти една част от велоалеите в Бургас са по-скоро пречещи и създаващи конфликт, отколкото улесняващи придвижването. Като причина за това положение се посочват тесните пространства, върху които са маркирани велоалеите. Така сблъсъкът с пешеходец е почти неизбежен, което пък на свой ред компрометира цялостната идея за вело инфраструктура в града.

Колко на брой са инцидентите по Крайбрежната велоалея с участието на пешеходци и велосипедисти за времето от 2011 г. до настоящата 2018 г. е трудно да бъде „облечено” в цифри, но със сигурност не са малко, особено през летния сезон. Самите велосипедисти предпочитат да не ползват въпросната алея с ясното съзнание, че струпването на пешеходци е прекалено голямо, а пререканията между едните и другите са повече от често срещано явление. Във времето е оставено „отворено” желанието на колоездачите да бъде обособена „Алея на здравето”, където колоездене и друг вид спортове да се упражняват, без това да пречи или застрашава живота и здравето на пешеходците. Тази идея, до голяма степен, би решила съществуващия проблем.

С оглед на амбицията на Община Бургас да развива и популяризира алтернативни и екологични начини за транспорт в унисон с идеята за нова градска култура на придвижване, е редно същата да предостави и безпроблемно „съжителство” на велосипедисти и пешеходци, удовлетворяващо нуждите и желанията на двете страни.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 21, ал. 1 и т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предлагам Общински съвет Бургас да вземе следните:

 

РЕШЕНИЯ:

 

1. Общински съвет – Бургас възлага на общинска администрация да предприеме действия по  премахване на хоризонталната маркировка, обозначаваща зона за велосипедисти, по Крайбрежната алея в Морската градина на гр. Бургас в частта от Моста до паркинга на плаж „Север”;
2. Общински съвет – Бургас възлага на общинска администрация поставянето на коректни табели, указващи алеите за споделеност със знак Г16, както и тези само за пешеходци на необходимите места в Морската градина на гр. Бургас;
3. Общински съвет – Бургас възлага на общинска администрация обследването на възможност за алтернативен маршрут на велосипедистите или обособяването на т.нар. „Алея за здравето” в рамките на Морската градина на град Бургас.

 

С уважение,

 

Живко Табаков

Тодор Ангелов

Константин Бачийски

Не мога да повярвам, че доставчик на медийни услуги с лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват може в ефирното си време (не само на сайта си) да обявява анкета с подобно съдържание. Зададеният въпрос очевидно не служи за информиране на широката общественост, каквато е основната цел на радио и телевизионните медии (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията). Надявам се хората, които определят редакционната политика на тази телевизия не мислят, че по този начин забавляват или образоват широката общественост (чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗРТ).

Намирам въпроса за циничен и неетичен, тъй като е абсолютно недопустимо смъртта да бъде поставяна в контекста на анкети. Чрез това питане медията не цели (и обективно не може) да получи информация за нагласите в обществото относно действията на лица, органи и институции, които определят основните насоки на общественото развитие, т.е. имат политическо, икономическо или културно влияние. Чрез този въпрос могат да бъдат засегнати негативно чувствата на близките на жертвите на престъплението. Отговорният редактор би установил без особено усилие това, ако беше се поставил на мястото на близък, чиито родител или дете са били убити и по медиите се спекулира фриволно за мотивите (причините) за убийството на неговия роднина. Как би се чувствал редакторът тогава? Или няма никаква способност да съпреживява мислите, емоциите и чувствата на другите (емпатия)?

Голяма част от журналистите в България отдавна са загубили мярата и етичните стандарти на своята професия. Смъртта не може да е част от викторина или игра на бесеница. Опасявам се обаче, че такива анкети отразяват търсенето и задоволяват низките страсти на немалка част от българската аудитория. И когато медията работи само с цел печалба, се достига до такива девиации.
По темата може да се пише дълго и да се дават много и различни примери. За всеки, обаче, който има нормално възпитание, което определя моралните и социални граници отвъд които не бива да се преминава, нещата са пределно ясни. Така не бива. Така не може да се продължава.

Методи Лалов, съдия в Софийски районен съд

*Заглавието е на АВАНТАЖ

Прогнозата на анкетираните бизнесмени за 2018 г. е мрачна

На 18 декември 2017 г., ръководството на Българска стопанска камара представи по време на пресконференция резултатите от традиционното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК.
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. и обединява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. 76% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 20% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 62% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 20% – от „Преработваща промишленост, 9% – от сектор „Търговия“, 5% от сектор
„Строителство“, 3% – „Селско стопанство“, и 1% – „Добивна промишленост“.
32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Северозападен, 16% – в Северен централен, 15% – в Южен централен, 14% – в Североизточен, 6% – в Югоизточен.

Според 58,2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.). Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27,8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11,4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.

В тазгодишното проучване беше включена и темата за обществените поръчки. 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:

• Необективно оценяване на офертите (88,5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на
конкретен изпълнител (80,8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65,4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на
изпълнителя към подизпълнителя (46,2%);
• Подмяна на подизпълнители (46,2%).

Във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. оценките на анкетираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата смятат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент. 5% от анкетираните заявяват, че тази тема не представлява интерес за тях. 42% от анкетираните са на мнение, че българското председателство няма да подобри българската икономика, а 35% смятат, че то няма да се отрази положително на имиджа на страната ни.

Оценката на институциите:

• Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (72,2%), Президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%).
• По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).
• Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно – 25,3% и 26,6%.
• Работата на евродепутатите одобряват 22% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (46%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
• Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ.
Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (30,4%), а най- негативна оценка получава КЕВР (7,6% одобрение).

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2018 г. очакват повече от половината от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 39% от анкетираните за ръст на работните места.

Намеренията на анкетираните за 2018 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година, обаче, оптимизмът е по-умерен. Ако през 2016 г. средният процент на проактивните мениджъри е бил 58, то през тази година той е 42.
Доста по-малко от миналата година са мениджърите, които декларират намерение за увеличение на инвестициите в нови мощности, марки и патенти, както и в обучение на персонала. Това е за сметка на отговорилите „без промяна“, чийто дял нараства.
Спрямо предходната година се запазва делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (10%).
Намаляват възнамеряващите да разработват проекти с европейско финансиране – през тази година те са 20%, а през миналата са били 37%. Това, обаче, е за сметка на отговорилите „без промяна“, които намаляват спрямо миналата година, т.е. може да се предположи, че те вече изпълняват европейски проекти. Както през 2016 г., така и през тази година всеки трети анкетиран все още не е решил дали да се ангажира с участие в европроекти.
Традиционно, и тазгодишното проучване показва относително най-нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти.

Много би трябвало да ни говорят резултатите от една анкета на Клуб Z …

(http://clubz.bg)

57% от гласувалите 1968 души в сайта на Клуб Z безспорна оценка „Слаб 2“, а едва 6% са дали оценка „Отличен 6“ …

Журналистът Любомир Кольовски коментира в свой пост във Фейсбук :

„Борисовщината и димовщината материализират представите ми за управленски провали и катастрофи. А тия провали са десетки и дори стотици, колкото и книги да се напишат за Борисов, колкото и песни да се изпеят за него от заблудените му и примитивни последователи.

Нямам капацитет, а и желание нямам да съставя списък на провалите на Борисов от времената, когато беше масажист на ушите на Тато, та до наши дни. Но някой друг, някой ден, ще напише печалната хроника на провалите. Архивите са живи, казваха някога идеолозите на БКП, майката на ГЕРБ.“

Дали не ви стана интересно – КОЙ гласува за ГЕРБ и Борисов и защо и колко ?!

Свободен автор – Философът