„Гейсбук“ се превърна във фалшива трибуна, обявиха негови приятели

Фейсбук блокира Ангел Хаджипопгеоргиев заради гейове. Писателят – бунтар, който от няколко години живее в Англия, се опитал да се свърже с администраторите на социалната мрежа, за да разбере причината, заради която са му наложили ограничение, а негови приятели го подкрепиха, като споделиха, че „Гейсбук“ се е превърнал във фалшива трибуна.

„Тъй като системата на Фейсбук за приемане на запитване не желае да приеме запитването ми, то аз го публикувам тук (б.а. в профилите на мои приятели социалната мрежа), поради това, че не мога и в блокирания си профил да го сложа. Дано някой от администраторите на Фейсбук го види и ми отговори“, сподели писателят.

„Уважаеми господа. За втори път ми блокирате профила и то за 30 дни, според мен напълно незаслужено. Изразът „Съдията не е гей, а обикновен педераст“ с какво обижда някого, след като първо е шега, а второ думата „педераст“ е общоприета форма за назоваване на човек с хомосексуални наклонности и доколкото знам дори се ползва в определени интелектуални общности. Тази дума е съставена от две гръцки думи и означава „момче, горещ любовник“, обяснява Хаджипопгеоргиев.

„Думата съществува във всички речници, което означава, че е напълно легитимна. Не съм я насочил като обидна срещу някого с агресивни чувства. Не разбирам как може за всяко докладване от разни завистници и недоброжелатели да блокирате хората и да ги лишавате от комуникации. Аз доставям на хиляди хора удоволствието да четат преводи на прекрасни стихотворения, а ВИЕ ме блокирате по съвсем незначителен повод заради докладване на някакъв НЕОтолерантен или не знам и аз как вече да нарека такова двулично и подло същество“, добавя Ангел Хаджипопгеоргиев.

Той сподели, че другият му профил е блокиран за 30 дни и не му се позволява дори да попита защо постъпват така с него.

„Нямам право дори да задам въпрос. Представяте ли си, хора? Ако това е демокрация и свобода на словото, то аз съм ескимос-мюсюлманин…И ако тука няма стотици хора, с които комуникирам постоянно, то отдавна да съм се махнал с гръм и трясък, но и това може да се случи скоро. Ако има нещо, което наистина мразя е да ми се казва какво мога и какво не мога да правя и говоря. Тук е по-лошо от Светата Инквизиция“, споделя писателят.

Истинната Поезия се пише със затворени очи и изключен мозък, казва писателят, който наскоро издаде „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“

Бездарниците и графоманите, както и останалите плъхове на Прехода се чувстват като риби във вода, защото намират подкрепата на политическата мафия. Това каза в интервю за в. „Компас“ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев.

Според него патриотизмът не е само да се подскача по площадите, а да се работи по просвещаването на Народа, особено на младите хора, които са като омагьосани от чалга, порнография, алкохол и наркотици.

Писателят – езотерик, който от седем години живее в Англия, наскоро представи новата си книга – „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.

Според него истинната поезия се пише със затворени очи и изключен мозък. Той е казал на всеослушание, че не желае да бъде наричан с думата „поет“, защото не му се ще да бъде под един знаменател с разните графомани и стихоблудци, с грандоманите-егоцентрици, които четат само себе си и се награждават помежду си.

Нека не забравяме, че Музата, поставяна на първо място сред останалите Музи /Калиопа/, е майка на нашия Орфей, който е донесъл Светлината на Балканите, добавя писателят.

Предговорът на новата си книга той споделя, че няма за цел да се бори с нищо, а само да демонстрира 23 молекули красота, добавяйки ги в лъжицата мед, плуваща в бъчвата катран, изпълнена с кич и духовна мизерия. „Точно поради тази причина заглавието на книгата априори я разграничава от класическия превод, същевременно указвайки нейната същност като сборник от съвместни творби. Как обаче могат да бъдат съвместни тези творби, след като си имат автори, ще се усъмни някой…“, добавя Хаджипопгеоргиев.

Преди време той помолил свой приятел, който живее от 20 години в Лондон и владее английския език по-добре от половината местен народ, да преведе няколко негови разказа. „Бях учуден не толкова от отказа, колкото от аргумента му, който звучеше така: „След превода ми твоите разкази вече ще са мои разкази“. Тогава просто реших, че не му се занимава и е намерил нестандартно оправдание, но когато влязох в кухнята на подобна дейност, се убедих, че има нещо такова и при всяко положение след превода текстът се променя по обективни и субективни причини. Това отдавна съм си го доказал, сравнявайки преводите на Есенин от Недялко Йорданов и от Иван Николов, където всяка творба си беше напълно друга и всеки преводач бе оставил по нещо от собствения си стил“, разказва писателят с най-дългото име.

„Напълно нормална ситуация, която обаче ми се проясни едва, когато за n-ти път прочетох вече готовите „адаптации“. И с абсолютна сериозност и отговорност мога да кажа, че те са вече общи творби между мен и авторите, където естествено моето участие е някакви нищожни проценти, но го има неизбежно. И откровено си признавам без всякакъв натиск, че при прословутото „адаптиране“ не съм мислил за дактили, амфибрахии, рими и ритмики, а само за смисъла на изказа и неговата самобитна природа, конкретно идваща от сърцето на автора. И не аз съм измислил тезата, че творба, лишена от смисъл, е само блудство с изкуството и представлява откровена безвкусица, задоволяваща егото на самовлюбения си автор. Нещо като „Бял кръг на бял фон“…“, добавя авторът на „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.

Своето адаптиране на стихове той нарича авантюристична магия:

„Всичко тръгна от Робърт Пен Уорън, когото знаем като автор на световноизвестния бестселър „Цялото кралско войнство“ и още няколко преведени на български романи, но малко от нас знаят, че той е наричан и „Поетът на планините“, и има прекрасни стихотворения, някои от които ще видите в тази книга. Тъй като стихосбирката с негови творби, която притежавах, изчезна от библиотеката ми, в кореспонденцията с добрата ми съгражданка и съмишленичка Елена Диварова реших да я запозная все пак с някои негови неща и се стигна до първите „адаптации“, разказва писателят-езотерик.

„Влизайки в суровия текст, започнах да се чувствам като в кино, получавайки направо визия върху базата на откровения, драстично художествен изказ, който ме телепортираше сякаш в „сънни промеждутъци“, както по-късно прочетох при Мигуел Анхел Гомез“, добавя той.

Завършените текстове на български език така ме въодушевиха, че изпаднах в състояние на „радостен ужас“, споделяйки го с един-единствен човек, който веднага ме подкрепи морално. И ме обзе абсолютно странен ентусиазъм да правя още такива адаптации, макар да пиша книга, да чета огромна база информация, свързана със същата тази книга и да се занимавам с още куп други неща“, разказва Хаджипопгеоргиев.

Той споделя, че с творбите на Хорхе Луис Борхес се е запознал в ранната си младост, но отново докоснал под давлението на Диварова.

„Оказва се, че този доста мистичен поет, прозаик и публицист е имал договор със своя издател в рамките на една година /365 дни б.а./ да сътвори 23 /двадесет и три б.а./ стихотворения, за да му се издадат в стихосбирка. Асоциациите ми не знам защо ме насочиха към някои дами и господа, които с безгрижна лекота правят по толкова в рамките на ден-два, издавайки книги с по 100-200 стихотворения вътре в „сакралното лоно“. Същите тези мои асоциации ме наведоха на мисълта да се направят само 23 броя книжки с по 23 творби, като пожеланието е това да се случва всяка година“, разказа писателят.

„Гняв“ е символ на възмущението ми от кича в „модерното“ изкуство, казва в интервю за в. „Компас“ авторът на единствената книга, отпечатана само в един екземпляр

-„Гняв“ – това е името на новата ви книга. На 20 страници сте побрал това, което много от поетите на протеста се опитват да кажат на заспалите хора, наричани от управляващите лош човешки материал. Наскоро при гостуването ви в „Добро утро, Бургас“ заявихте, че в продължение на 27 години медийното пространство се залива умишлено и тенденциозно с гадости, помии и бози, за да може този народ да бъде тъп. Как се роди „Гняв“?
-Книгата е нестандартна изява на отношението ми към изкривените, изопачените и дори извратени течения в областта на всички изкуства не само в България, но и като световна тенденция. Всеки средно интелигентен човек е наясно, че такива неща се правят откакто Земята се върти, но като че ли през последните няколко десетилетия това се превръща в епидемия.
-Защо?
-Защото бездарието бързо се ориентира в обстановката и след като не може да се реализира по нормален, класически начин, започва да се прави на „модерно“. Отново ще си позволя да цитирам моя приятел и опонент Шура Самунджи /вечна му памет/, който веднъж ми каза: “Когато някой не може да пее, то той започва да прави рап, ако не му се удава да рисува – захваща се с абстракции, а когато не може да пише стихове, използва бял стих или разните там хайку, подредени като геометрия дивотии и прочие бездария“. И сега, когато нагло и тенденциозно всички възможни медии вкупом започнат да толерират бездарието и да му правят перманентна реклама, идва един момент на кипване и избухване. Ще си позволя един пример: Не би трябвало песента на Фики Стораро да се имитира от Миро в „Като две капки вода“, след като има абсолютно отрицателен вот в интернет пространството или да се номинира „дупарата“ на Гери Никол за Евровизия, макар да я оплюха по всички писти. Да не говоря за постоянното присъствие на разни пишещи алкохолици и комплексари върху страниците на вестниците и на телевизионния екран. Ако щеш, безразличието на същите тези медии към моята книга очевадно демонстрира отношение. Просто това, което направих, не е заложено в политиката за унищожаване на българската духовност, а напротив…
-“Гняв“ е вашият протест срещу псевдоавторите, наричащи себе си творци. Защо я издадохте само в един екземпляр и я завещахте на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив?
-Книгата сама по себе си не представлява интерес откъм съдържание и няма грам комерсиална стойност. Тя би могла да бъде притежание само на някои колекционери-библиофили, а в моето намерение изобщо и не влизаше тиражирането й поради същите причини. Целта на упражнението бе да се видя с приятели, да потърся съмишленици и ако ми се даде трибуна – да кажа това, което мисля и чувствам. Завещах я на библиотеката в моя роден град Пловдив, защото ако ще в Нова Зеландия да отида, пак ще си остана майничка, макар и Бургас да не ми е безразличен, защото баща ми беше бургазлия и имам страшно много приятели тук. Колкото до протеста в нея, ми се ще да споделя, че това е по-скоро възражение, възмущение /както съм писал вътре/, но не точно протест, въпреки че в България е модерно да се протестира. Аз не съм модерен – преди 40 години ходех с брада и слушах рок, сега пак ходя с брада и слушам рок. Динозавър консервативен, какво да се прави…
-В книгата публикувате психоплетството „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поместил сте до него и текста на хита от миналия век на група „Везни“ „Песен, писана на свещ“. След „шедьовъра“ „CV TV“ на Никита Нанков пък сте публикувал „Прощално“ на Вапцаров. Сравнявате и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която наричате „демодирана”. Защо? Защо изкуството стана безвкусно?
-Никъде в книгата не цитирам имена както на „модерните“ автори, така и на техните опоненти. Разбира се, тяхното откриване не представлява трудност, което си личи и от въпроса, но лично аз нямам никакво намерение да оставям имената на Криско или Нанков за бъдещето, още повече съм напълно уверен, че те нямат място там. Колкото до Вапцаров, Георги Богданов и Майстора, то те и без моя PR са си безсмъртни. На оня художник с мръсното кафяво платно изобщо не му знам името и не ме интересува. Попаднах на тази цапотия след умишлено търсене на съвременни творби от български художници. Колкото до израза „демодирана“, то това е метафора, изразяваща иронията ми към снобите, хълцащи и ахкащи пред разните абстракции, с идеята да покажат колко много интелект са донесли от родните си села. Даже и това, дето съм поставил по една дума на всяка страница в книгата, е своего рода подигравка с „модерното“ изкуство. А по отношение на примерите, които съм дал, то нека Криско и Нанков да не се възгордяват, че съм сложил “гениалните“ им „творби“ в книгата си, защото просто за тях се сетих на първо четене, още повече, честно казано, не си позволявам много контакти с подобни „произведения“. Иначе без проблем мога да поставя всеки друг рап текст или да се ровна в графоманските сайтове за някое “велико“ стихоблудство. Да не коментирам чалгата или авторите, пишещи в стил „клозетна поезия“, като оня, дето написал „Ванка с танка“, че и го подписал като Радой Ралин.
-“Гняв“ сте я представили в Пловдив в Страстната седмица и на премиерата е бил бардът Стефан Гераксиев – Денвъра. Как вашите приятели приеха новата ви книга?
-На премиерата бяха и други музиканти, поети, писатели, психолози и преподаватели. Денвъра е мой дългогодишен приятел и си позволи кратка реч, демонстрирайки подобен на моя гняв, като завърши със страхотно стихотворение. Същото направи и поетът Николай Гюлев, който почти ме разплака с четиристишието си:

Ако в стиха сълза не затрепти,
ако в стиха не бликне капка кръв,
приятелю, какъв поет си ти,
макар да те ласкаят, че си пръв…

Доцент Соня Райчева сподели опита си с пишещите студенти, като с горчивина заяви, че на младите хора не бива да им се казва как да пишат, а само да им се показват примери как да не се пише, защото талантът е нещо, което не се придобива, тъй като е даденост още при раждането и формирането през първите седем години. Не мога да подмина с лека ръка и името на Елена Диварова, която освен поетеса, редактор и коректор на книги и учебници, е много добър литературен критик. Тя ме представи непринудено и същевременно съвсем академично в любимия ми стил „интервю без сценарий“. Нека ми простят останалите приятели, чиито имена също заслужават да бъдат споменати, но няма да ни стигне обемът на материала, за да ги изпиша всичките. И отново ще изкажа разочарованието си към родните медии, които не удостоиха с присъствието си премиерата на „Гняв“, макар и тя да е интересна, дори само откъм своята нестандартност. Явно журналистическата гилдия повече се интересува какво се случва под полата на плеймейтките или в леглата на футболистите.
Мога отговорно да заявя, че моите приятели застават зад мен и много се надявам някои от тях да покажат явна съпричастност към моята демонстрация. Но дори да не го направят в подобен стил, то ние стигнахме до консенсус, че единственият начин за борба с кича и бездарието е създаването на колкото може повече красота. Нека творим грамотно и красиво, приятели и съмишленици! Нека показваме на хората колкото се може повече смислени, естетически издържани и одухотворени творби!
-В интервюто с Мария Стефанова споделихте, че не ви пука да кажете, че Криско е национален предател или че Гери Никол се държи като проститутка, но по-интересно е защо го правят. Кой им плаща, за да се излагат?
-За мен всички, които работят срещу българската духовност, дори само с личния си пример, са национални предатели и продажни твари. Това, дето съм споменал тези имена, е повече случайност, отколкото лично отношение, макар аз нещата наистина да ги приемам доста лично. Но спрямо техните личности се отнасям не по-различно, както към останалите представители на псевдоизкуството. Просто трябваше да дам някакъв пример, още повече, че те сега са много актуални, дори рапъра го канят да журира и да бъде съдба на талантливи, млади хора, което си е направо трагична ирония на съдбата. Колкото до това дали някой им плаща, то това е напълно явно и ясно. Отдавна има сили, които работят усилено срещу българския народ и държава. Част от тази агресия се изразява във всякакви форми на принизяване българската духовност, защото ние си я носим още от времето преди Потопа, като една от най-старите народности. И завистта на ученика към учителя прозира в действията на продажниците, служещи на чужди интереси, които премазват образователната система, изкривяват Историята, прикриват заслугите на гениални българи във всички области, стремейки се да ни изтрият от лицето на майката Земя. И отново ще кажа, че ако го нямаше Боян Мага и неговите ученици-богомили, Европа още щеше да ходи в кожи и да се бие с боздугани. Нямаше да има Ренесанс, Леонардо, Мартин Лутер, розенкройцери, масони и прочие носители на прогреса. Ето защо се издават антилитературни списания, толерират се антитворци и се правят идиотски риалитита. И всичко живо си трае, че дори ръкопляска на Джорджано, Фики Стораро и Атанаска от Павликени.
-Наскоро бургаският поет Стоимен Стоименов сподели, че си колекционира (психо)сбирки от бургаски автори заради „бисерите“ в тях. Той разказа за доктрината на Алън Уелс Дълес и обясни защо някои от „колегите“ му „гледат“ на чайките като на кокошки, на морето- като на сополи. Възможно ли е САЩ да пръска милиарди долари за подмяна на човешките ценности?
-Бургаският поет явно си има стройна концепция по въпроса с графоманския контингент, което веднага ме прави негов фен и сподвижник. Колкото до САЩ и парите против духовността, то аз не бих се ангажирал да виня цяла държава, макар и определено у нас да пристигат емисари, завършили там, със задача да участват в антибългарски организации, да манипулират и вербуват наивници и готови комерсиални душици, с които Родината ни гъмжи. За съжаление не са само американците! България има достатъчно врагове и завистници, но не бива да забравяме собствените си грешки, от които уви, никога не сме вземали поуки. Само да се обърнем с няколко десетки години назад и ще се сблъскаме със стотици образци на прекрасни произведения във всички области от изкуството, да не коментирам нашите възрожденци и будители, които съвсем нарочно сме забутали в тъмните ъгли на забвението. Цензурата при соца може би бе недемократична, но такива като горепосочените „творци“ никога нямаше да прогресират тогава. И да се замислим дали трябва да номинираме за президент и то два пъти, човек, написал идиотските текстове на албума „Надървени въглища“ – Витков. Не ми се коментира стожера на кича г-н Трифонов, който десетилетия насажда чрез силата на PR-a арогантността, цинизма и безпардонната простотия на Ганьо Балкански.
Със сигурност има външно финансиране на опростачването, но фактът, че толкова хора се продават, ме наранява много повече от чуждата агресия.
-Живеете във Великобритания, но България е в сърцето ви и споделяте, че не можете да си пиете уискито безучастно, гледайки отдалече как ценностната ни система отива на боклука, за да затъпяват хората максимално. Казвате, че никога няма да вземете чужд паспорт. Наскоро една приятелка, избягала в Германия, ми сподели същото. Какво може да спре опростачването?
-Винаги съм казвал, че романтичният патриотизъм е патология. В началото на „демокрацията“ бях националист, скачах по площадите и рецитирах Ботев пред стотици хора. Дойде моментът на моето прозрение и се качих на самолета. Намерих спокойствие и бъдеще за най-малкия си син, който има още доста да се учи. Намерих възможност да си пиша писанията без да се нервя, че криминални престъпници ми определят съдбата. Не че в Англия няма проблеми, но те са решими и бих казал, съвсем дребни. Иначе и там си има кич и простотии, защото това е световна тенденция, но няма да ни стигне мястото за примери в този аспект. Мога само да вметна, че когато интервюират разни черно-кафяви рапъри, телевизорът на всеки три-четири секунди писука, поради цензура спрямо цинизмите им. За сметка на това видях неща, които няма как да видя другаде, както и се възхищавам от съзнанието на хората при всякакви ситуации, да не коментирам опазването на паметниците на културата и архитектурните такива.
А изпростяването може да се спре единствено и само чрез просвещение. Разбира се, и със създаването на красота. И отново ще завърша с любимия си цитат от Матей Преображенски – Миткалото: “Българският народ има нужда от просвещение, защото в продължение на 1500 години е давал на непросветена Европа императори и закони“.

Ангел Хаджипопгеоргиев издаде „Гняв“ само в един екземпляр като символ на възмущението си от бездушието и грозотата в „модерното“ изкуство
Писателят Ангел Хаджипопгеоргиев протестира с книга срещу опростачването на нацията. Наскоро той издаде „Гняв“, но само в един екземпляр. Това е символ на моето възмущение срещу бездушието и грозотата в „модерното“ изкуство, пише той в 20-страничното издание.
В книгата е публикуван текстът на „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поетът, езотерик, изобретател и хипнотерапевт, който е автор и на апокрифната книга „Исусови хроники“, е поместил до психоплетството на рапъра и текста на хита от миналия век на група „Везни“ – „Песен писана на свещ“. След шедьовъра „CV TV“ на Никита Нанков пък е публикувал „Прощално“ на Никола Вапцаров. В „Гняв“ се сравнява и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която Хаджипопгеоргиев нарича „демодирана”.
„Завещавам книгата на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив на бъдещето, т.е. когато си отида от този свят, моят дух ще бъде спокоен, че съм казал това, което искам. Не мога да си пия уискито безучастно в Англия и да гледам как този народ губи своята ценностна система и затъпява максимално“, каза Ангел Хаджипопгеоргиев в „Добро утро, Бургас“ по Канал 0.
От няколко години писателят, който е известен в Бургас като хипнотерапевт, живее във Великобритания, но споделя, че никога не би се отказал от българското си гражданство, и не би взел чужд паспорт. България остава в сърцето му.