За първи път голямата поетеса Маргарита Петкова остана без думи: „Пред очите на толкова много добри хора, аз онемявам от възторг!“
Интервю на Таня Анастасова
Разговаряме в среднощния час, след благотворителния спектакъл „Абсурдни времена-СПЕКТАКЪЛЪТ“, който събра бургаската публика в Амая бийч, Крайморие. Макар, че трябваше да пътуват обратно за София, и въпреки кипналите емоции, Маргарита даде интервю за сайта Авантаж.бг.
-Познаваме се отдавна и знам как прецизно подбираш думите, Маргарита. След толкова обич от публиката и съпричастие, останаха ли ти този път слова, за да говорим?
-Пред всяка благотворителност, се оказа, че аз нямам думи. Имам думи за лошото, което връхлита, за това, което носи отрицателен знак – там съм силна, изправям се, и го мога. Но пред очите на толкова добри хора, аз онемявам от възторг. И се покланям.
-Едно лично нещастие обединява хората, а трудното ни битие ни оставя равнодушни. Макар да е малко нелепо да говорим точно сега за това, имаш ли обяснение?
– Да си добър е избор. Нещастията, несполуките, бедите, болестите сполетяват всеки. Те не ходят по дърветата, ходят по човеците. Аз вярвам в тази трансформация, която всъщност е парадокс – колкото един човек е повече засегнат от несполука или болест, толкова повече той става отворен към чуждите страдания. Защото знае , какво е.
-Изпревари въпроса ми – какъв е урокът на страданието? Само за да разшириш собственото си съзнание или има и друго?
-Аз мисля, че всеки трябва да научи всички уроци, които животът му предлага. Да, страданието е един от тях, но трябва да минеш и този изпит.
– И го приемаш като урок?
– Разбира се! Аз смятам, че всеки така трябва да приема онова, което го сполети – добро или лошо.
– Колко средства още остават да се съберат до крайната сума? Разбрахме, че първата операция в Истанбул е на 16 юли?
– Това е първата стъпка и за нея вече е заплатено – събрани са тези средства. 30 000 във валута са преведени към клиниката в Истанбул и Надежда е качила фактурите. Защото аз разбирам, че има много хора, които се опитват да съберат средства, но има и много, които разчитат на доброто у другите. Затова ние качваме всичко, за да се види. И това не е метафора – има хора, които са откъснали от залъка на децата си, за да дадат на моето, и те трябва да бъдат информирани какво се случва. Така е почтено. Остава още малко. Аз, разбира се, не следя сметките, защото те не са мои. Но дори и да минават през мен, аз не гледам кой колко дарява, кой, колко е отделил. Важен е жестът. Има хора, дарили един лев, има хора, които са дали хиляда или две хиляди лева. За мен те са равни. Всеки е дал толкова, колкото е позволил бюджетът му и е важно само доброто, което е направено.
-Благодаря ти за това интервю! И нека всички добри сили бъдат с теб и дъщеря ти, майчице!
– На всички искам да пожелая здраве! Защото се оказва, че това е ценното. Всичко друго е вятър и мъгла. Здраве и да бъдем човеци! Да сме хора не е достатъчно. Да бъдем човеци!
Благотворителната кампания в снимки:
От месец май 2017 година са писани жалби от жителите на селото Горочевци (община Трън) до кметицата на Трън Цветислава Цветкова по повод на това, че е нарушена целостта на водопровода, в резултат на движението на камиони, извозващи дърва, които се изсичат поголовно и дори са разбили пътя до селото. По тази причина половина село е без вода една година.
При молба за съдействие от страна на кметския наместник Васил Божилов, отговорът е: Oтивайте си в София!
Разсмива ме ентусиазмът на БСП по повод ограничаването на рекламите в хазарта и облагането на тия игри с ДДС
Колко пъти БСП беше на власт, участваше във властта, а чак сега на БСП й просветна, че хазартът е криминално обвързан с управлението и по тая причина е оставен в уютната сянка на данъчната политика! Колко пъти БСП беше на власт или съучастваше на други управници и чак сега се сети, че ДДС върху образованието, здравеопазването, лекарствата, издаването на книги и учебници, както и върху детските храни и стоки е неправомерно високо облагане? Защо, др. Нинова, чак сега се сетихте за тия работи? Или без Валерката Симеонов ви беше невъзможно да проумеете абсурда на данъчната политика на управниците?
Любомир Кольовски
Популярната израелска художничка Ревека Узиел гостува със самостоятелна изложба в Галерия „Поморие” в едноименния морски град. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолство Израел и ще бъде открита на 5 май от 17:30 ч.
Това не е първата изява у нас на талантливата художничка. Родена в Ямбол и пребивавала известно време в Поморие, още като дете Ревека заминава с родителите си за Израел. Въпреки, че я делят хиляди километри от България, художничката продължава да е неразривно свързана със страната ни. Тя от дълги години работи като куратор в Африка, живее в Израел и непрекъснато пътува до България.
Ревека Узиел е представяла многобройни самостоятелни изложби, участвала е в общи изложби в Европа, Америка и Африка. Нейни творби са притежание на редица обществени институции и част от лични колекции по цял свят.
Институциите в България са с отрицателен рейтинг. Кредитът на доверие към тях е сринат, sub zero е! Единствените, които подкрепят отделните ведомства и се изказват положително и ласкаво за дейността им, са работещите в тях (семействата й роднините им), хората във властта и черпещите от публичния ресурс и природните дадености олигархични и мафиотски структури.
В България не може да се говори за наличието на държавност, още по-малко за нейното рушене. Не може да бъде сринато нещо, което отдавна не съществува.
У нас органите на властта, овластените фигури и администрациите им работят само за себе си, протектирайки, съхранявайки и възпроизвеждайки уродливия модел на управление на местно и централно ниво.
В тази връзка, всяко едно изказване на публични фигури в общественото (медийно) пространство, относно „държавността и нейното рушене“, изглеждат и звучат гротескно и обидно, поставени на фона на грозната реалност, пред която са изправени обикновените граждани на Ре(с)публика България.
Единственият начин за справяне с проблема – а той се вижда не само в огромната корупция на всички нива, в дребното и повсеместно келепирджийство и в арогантния кариеризъм на явни некомпетентници, а и в начина на мислене – е силата на закона и неговото строго прилагане!
Държавните и общински служители ще започнат да следват правилата само, когато им се бръкне в джоба. А страхът им от раздяла с натрупаните по нечестен начин материални благинки може да ги държи месеци, дори години будни, потни и притеснени.
Санкции, глоби, обвинения, осъдителни присъди, затвор и конфискация на незаконно придобитото – това е „рецептата“ за тромавата бюрокрация, политическите номенклатури и крадливите и корумпирани овластени престъпници и партийни апаратчици. Но за да се случи, в България трябва да има полиция, следствие, служби, съд и прокуратура, които служат само и единствено на законите, обслужвайки обществения интерес.
Нещо, което за съжаление в държавата ни е само една красива фата моргана.
Стоян Тончев
